Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 19 (2014) ПОЧИТ, ПОКЛОН И НАДЕЖДА ПО ПОВОД ВАПЦАРОВ

ПОЧИТ, ПОКЛОН И НАДЕЖДА ПО ПОВОД ВАПЦАРОВ

Е-поща Печат PDF

На 7 май 2014 г. по инициатива на народните представители от „Коалиция за България”, и с подкрепата на председателя на Комисията по образование Ваня Добрева и най-вече на председателя на БСП Сергей Станишев, паметникът на поета Никола Вапцаров бе върнат в градинката зад Националната художествена галерия, откъдето преди две години го „арестуваха” по заповед на Министерството на културата – тогава министър бе скулпторът Вежди Рашидов, в правителството на ГЕРБ. Творбата на талантливия български творец Николай Шмиргела бе натикана в новосъздадения и гротесков за цивилизована държава като България Музей на социалистическото изкуство. Една абсурдна институция в разрез с българската художествена и културна практика, която в популисткия си опит да запазва произведения на изкуството, всъщност ги подлага на ритуално аутодафе и ги заклеймява като „неправилни”. Голямата цел на тези експонати, както и в слуая на паметника на Никола Вапцаров, очевидно бе да се заличи спомена за творческото дело и драматичния жизнен път на великолепния български поет, като бъде маргинализиран и дискредитиран, и като пост мортем му бъде отнето правото да вярва в многократно оповестявания в творбите му идеал...

С връщането на паметника на поета в София започват и честванията по случай 105 години от рождението на Никола Вапцаров.

Идеята на социалистите е градинката зад Националната галерия в София да се превърне в културно средище, където да се четат стихове и да бъдат обсъждани теми, свързани с литературата.

Церемонията по повторното откриване на монумента уважиха председателят на Народното събрание Михаил Миков, зам.-председателят на БСП Янаки Стоилов, министърът на културата д-р Петър Стоянович. Министри, народни представители и кандидати за евродепутати поднесоха цветя пред скулптурата на Николай Владов-Шмиргела „Работникът поет”.

На тържествената церемония присъстваха и зам.-министърът на културата Васил Василев, зам.-министърът на образованието и науката Атанаска Тенева, председателят на Комисията по култура и медии в 42-рото НС Стефан Данаилов.

“Вапцаров е жив! Той е жив, той не е част от българската история. той е част от настоящето, част от суровата описателност на времена, в които неравенствата в България са пораждали революционни настроения. Вапцаров е част и от бъдещето на България”, бе оценката на председателя на Народното събрание Михаил Миков.

В словото си зам.-председателят на БСП Янаки Стоилов определи връщането на паметника като знаменателно възстановяване не само на историческата памет, а на погледа към нашето бъдеще - бъдеще, изпълнено с гняв и с надежда. „Само запазвайки паметта и уважението към нашата история, ще можем да надмогнем това, което тя ни е оставила, и да продължим не просто напред, а по път, който могат да следват повече хора като свой собствен път на надеждата и живота”. Тези, които са премахнали преди време паметника на Вапцаров, най-вероятно са хора на политическата конюнктура и на творческата недостатъчност, но въпреки това най-силното, с което Вапцаров остава, е съчетанието на големия талант и силата на големите идеи... Янаки Стоилов изрази и убеждението си, че трябва да продължим напред с Вапцаров, във време, когато виждаме признаци за възраждане на фашизъм, когато дълбоките неравенства терзаят човешките души.

Ученици от Националната гимназия за древни езици и култури изпълниха емблематични творби на Вапцаров като „Вяра”, „Рибарски живот”, „Пролет” и други стихотворения.

„В този хубав паметен ден сме събрани, за да възстановим една несправедливост към един талант на България”, заяви министърът на културата Петър Стоянович. Не е възможно един талант да бъде интерниран и творчеството му да бъде далеч от тези, за които е създадено, за българския народ и особено за младото поколение, смята Стоянович.

На тържеството присъстваха и народни представители от ПГ на „Коалиция за България”, поетът и драматург Петър Анастасов, Георги Йорданов, министър на културата, писатели, хора на изкуството.

Вапцаров е удостоен посмъртно със Световната награда за мир. Луи Арагон, който го предлага за нея, пише в мотивите си, че присъжда тази награда с гордост. През 1942 г. поетът Никола Вапцаров бе осъден на смърт по силата на Закона за защита на държавата и разстрелян на гарнизонното стрелбище в София (прилежащо към някогашните казарми, сега част от Южния парк. Построено е през 1932 г. за нуждите на столичния гарнизон, и разполага с три тунела, определени и оборудвани за стрелба, които са на дълбочина 100 метра. Столичната община ремонтира единия тунел, в който е разстрелян Никола Вапцаров, и днес това е Музей на политическото и националното помирение, посветен на поета и жертвите на политическо насилие) заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов. Единствената му стихосбирка, издадена приживе, е „Моторни песни” (1940 г.). Световната награда за мир е връчена на 3 декември 1953 г., по време на Втория конгрес на мира, на майката на поета Елена Вапцарова. Стиховете на Вапцаров са преведени на 52 езика, сред тях - всички европейски езици, японски и китайски.

В блога на Ема Иванова е оповестена още през 2010 г. инициативата да бъде издигнат паметник на Никола Вапцаров в Испания. „Той е страхотен български поет. Той се нарича Никола Вапцаров. Надявам се, че неговото име вече не е спорно. Надявам се, че половин век след смъртта му величието на таланта е заличило политическите спекулации около „комунистическата“ му „идеология“. Факт е, че с неговото така наречено народно дело беше изключително неприятно злоупотребявано в името на политически интереси в продължение на десетилетия. /.../ Когато учех в гимназията, неговата поезия беше част от учебната програма, както трябва да бъде (това беше в края на 90-те). Министерството и учителите ми бяха оценили Вапцаров, за което съм им благодарна. Сега смятам, че всяка негова липса от учебниците би била огромна загуба за българската култура. Той е оставил най-хубавите модерни стихове, които могат да се прочетат на български. Той е последният свободен български поет! /.../ Мислех си за любовта на поета към Испания. Днес в Испания живеят страшно много българи. Смятам, че  нещо, което наистина би си струвало да се направи и кауза, която е наистина смислена, е да се издигне паметник на Никола Вапцаров в Испания.

След всичко онова, което се случи у нас по време на „прехода”, пред днешните граждани на България се очертава мощно един много важен въпрос – освен че трябва да почистим градовете си, на първо място е необходимо да прочистим душите си от плевелите на омразата, скудоумието и вече битовия фашизъм. Иначе не бихме могли да пристъпим и крачка напред, а ще си останем вечни пленници на „господарите на света” и техните регионални слуги от Балканите, за които никога не е било проблем на съвестта да спретнат един нов трети разстрел на поета, или да преместят исполинския му духовен ръст в душегубката на някой музей на тоталитарното изкуство... Където експонат може да стане и цял един народ. Да пази Бог!..