Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 19 (2014) УКРАЙНА: ИДВА ЛИ НОВ „ГОЛОДОМОР”?

УКРАЙНА: ИДВА ЛИ НОВ „ГОЛОДОМОР”?

Е-поща Печат PDF

• Канибалският медиен и политологичен подход към украинската драма поражда само омраза и бъдещи трагедии

Следейки медийното отразяване, у нас и на Запад, на случващото се в източната и южната части на „Самостийна” Украйна, човек остава с впечатлението, че светът изживява последните си предвоенни дни. „Москва и Киев на ръба на войната!”; „В Украйна потече кръв!”;„Пожар в окупирана от проруски сепаратисти сграда в Одеса: най-малко 40 загинали!”; „НАТО вече разглежда Русия като свой враг”; „Проруски сепаратисти в Славянск свалиха три украински военни хеликоптера”...

Сякаш това не е нищо друго освен военни комюникета от англо-бурската война, а не събития, които се развиват на европейска земя и засягат един народ, изкуствено разделен от държавни граници и чужди интереси. И тази пропагандна антируска вакханалия внушава на западняците, че единственият виновник за братоубийствата в Украйна е руският президент Владимир Путин, решил да възстанови СССР или пък Руската империя... Другите - целите в бяло - и активистите на „Десен сектор”, и временно изпълняващият длъжността президент на Украйна Олександър Турчинов, и внезапно оздравялата бивша затворничка Тимошенко, и олигархът с най-големи шансове за президентските избори Петро Порошенко. И най-вече администрацията на Белия дом, която „демократично” извива ръцете на онези европейски лидери, които се въздържат от налагането на санкции срещу Русия, защото не желаят да пострада собствената им икономика.

Обърнете внимание на факта колко гнусливо западните политици, фенове на режима в Киев, загърбиха човешкото аутодафе в бившия Дом на профсъюзите в Одеса и как платените им глашатаи в „независимите” медии обявиха, че окупаторите на въпросната сграда били проруски сепаратисти, които са се самозапалили с коктейли „Молотов”, за да се спасяват след това от пожара, хвърляйки се от горните етажи на сградата. Другаде писаха, че на входа ги чакали „футболни фенове”, които хем ги доизгаряли, хем не позволили на пожарникарите да влязат в горящата сграда... Но демокрацията иска жертви... Нали по същия начин бандеровци „превъзпитаха” и депутатите от Партията на регионите, за да започнат да гласуват „правилно”. Нали правителството на Арсений Яценюк обяви „антитерористична операция” срещу бунтовете в Изтока и Юга на Украйна? Значи симпатизантите на Русия са „терористи”, а с такива – както учи големият бял брат, не се преговаря: унищожават се с всички средства! Още повече че според същия Яценюк, който посети Одеса след трагедията, тя била част от плана на Русия за разпокъсване на Украйна. Той обяви, че е уволнен шефът на сигурността и полицейските началници в Одеса и си изми ръцете.

Войната срещу „тероризма” и Русия продължава с всички средства.

Ето, Обама отстъпи пред Путин в Сирия и видяхме как режимът на Башар Асад подгони „бунтовниците” на „Ал Каида” и филиалите й като фронта „Ал Нусра” и организацията „Ислямска държава в Ирак и Дамаск”. Добре че беше американският разследващ журналист и носител на наградата „Пулицър” Сиймур Хърш, който открехна завесата и написа истината. А тя е, че газовата атака със зарин срещу цивилно население в квартал Източен Гута на Дамаск, която „свободните” медии приписваха на Асад, всъщност е била извършена от фронта „Ал Нусра” с американско и турско съдействие. Американският президент Барак Обама отлично знаел за турско-джихадисткото съдружие и насред Белия дом натрил носа на турския премиер Реджеп Ердоган и шефа на Турската национална разузнавателна организация (МИТ) Хакан Фидан: „Знаем какви ги вършите с радикалите в Сирия!”. Но и той, и бившият държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън, както и настоящият Джон Кери, премълчавали другия неудобен факт: че американското консулство в Бенгази е служело като прикритие за прехвърлянето през турска територия на оръжия (в това число химически прекурсори за производството на зарин) от арсенала на Кадафи към „бунтовниците” в Сирия.

Може би след време друг разследващ журналист ще разкрие и мръсните тайни за американската намеса в украинската криза, но тогава Обама вече ще е пенсиониран президент. Според помощник държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд (г-жа „Майната му на ЕС!”) САЩ са „инвестирали” 5 милиарда долара в украинската „демокрация”. Колко ли ще им струват „законните демократични протести” на киевския Майдан и „антитерористичната операция” срещу „проруските сепаратисти” в Източна и Южна Украйна? Неотдавна дори Реджеп Тайип Ердоган каза в интервю, че зад инцидентите около парка „Гези” и масовите сблъсъци в Египет и Украйна стоят „някои групи” от САЩ. На принципа „гузен негонен бяга”, без да е бил посочен от Ердоган, Държавният департамент отхвърли като „смешни” неговите твърдения. Говорителката на Държавния департамент Мери Харф заяви: „Не стоим зад нито един от тези законни и демократични протести в тези страни... Това са смешни твърдения”.

По кои критерии метежът на киевския площад Майдан се квалифицира като „демократичен и законен протест”, а протестите на руснаците в Източна и Южна Украйна са „незаконни терористични прояви”? Какво трябваше да направи Вл. Путин, когато в Киев забраниха руския и другите регионални езици, а последователите на Степан Бандера, съдружника на Хитлер, започнаха да създават „етнически чиста” украинска нация? Нали за подобна „чистка” (изфабрикувана от българското военно разузнаване под името „План Подкова”) Слободан Милошевич завърши живота си в затвора в Хага?

Косово наистина беше прочистено, но от сърбите. Такава ли демографска картина предвиждат западняците за Украйна?

На 25 май т. г. в Украйна ще се проведат предсрочни „свободни и демократични” избори за президент, а в страните от ЕС ще гласуват за Европарламент. Ако изборите в Украйна не се отложат, дали „демократичният Запад” ще забележи, че те се провеждат в обстановка на продължаваща гражданска война? И за награда на „етническите чистачи” в Киев, от „Газпром” се иска да намали цената на природния газ, който Украйна и без това не му заплаща. Ако това е „свободен пазар”, какво е контролираният такъв?

Може би Западът ще поеме изплащането на украинските дългове и издръжката на Украйна? Засега обаче нито САЩ, нито ЕС, нито МВФ или Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) предвиждат отпускането на безвъзмездна помощ на закъсалата Украйна, а само кредити - на траншове, или кредитни гаранции (от страна на САЩ). Това показва таблицата с обещанията, публикувана във в. „Московский комсомолец” (28 април 2014 г.)Виж таблицата.

Според Константин Затулин, директор на Института на страните от ОНД, “никой не се кани да влага никакви „живи” пари. Поне американците не влагат, те само дават гаранция на кредиторите. А процедурата на получаване на помощ от МВФ е прекалено бюрократизирана. И тук въпросът не е в обема на кредитите и заемите, а в това, че те изостават от икономическите събития. Докато Украйна получи пари за решаването на един проблем, вече е късно той да се решава, възникнал е друг. А парите се изпаряват някъде, без да подобрят ситуацията. Може да упрекват злосторниците от Русия, която действително не е силно заинтересувана днешните власти да изглеждат като победители в икономиката. Но ситуацията стигна до банкрут сама, нямаше нужда от нашата помощ. Предпоставките за краха се натрупваха с години, а ситуацията се влоши взривно в резултат на държавния преврат”.

И Виктор Юшченко, който дойде на власт през 2005 г., и Виктор Янукович, и тези, които издигна киевският Майдан през февруари 2014 г., започнаха управлението си с констатацията, че хазната е празна, че всичко е разграбено от предишните. Това вече е традиция за Украйна (и май не само за нея).

Пари не се виждат, макар да ги има, защото 60 % от оборота отива в сенчестия сектор. Досега Русия спасяваше Украйна с милиардни кредити и газ, но след държавния преврат вече няма да се занимава с благотворителност. Още повече че новата власт в Киев стремително убива промишлеността на Изтока, която даваше 60 % от бюджетните приходи. Всъщност властта убива собствената си страна, спирайки да поддържа производството и забранявайки търговията с Русия. Вследствие на това се преустановява и руската помощ за Украйна.

Олег Кудинов, президент на Центъра за политическо обучение и консултация, казва: „Напълно мога да си представя, че до лятото ще успеят да потушат съпротивата на Изтока в Донецка и Луганска области. Но виж, да си представя Украйна без неплатежоспособност, това не мога. Фалитът трябва да се състои, струва ми се, към есента. Този крах отново ще изкара на улицата тълпи от хора. Затова не си струва победителите на Майдана да харчат последните си сили и пари, за да хващат и отвеждат в Киев „народните губернатори” и „народните кметове”. Новите народни водачи ще се появят като гъби след дъжд на вълната на гладните бунтове”.

Според Кудинов Европа планира затварянето на заводите и ликвидирането на ненужното й богатство на Украйна. Но затварянето на заводите и мините ще стане много по-бързо, отколкото предполага Европа. Половината страна ще изгуби работата си, а другата половина и досега не работеше. Банкрут... От какво ще живеят хората в Украйна? Наесен те няма да има дори какво да ядат.

Роденият в Украйна политолог Анатолий Вассерман вижда перспективите на Украйна в още по-мрачни тонове:Не трябва да се разчита дори на селското стопанство, имайки предвид, че нужните на този отрасъл горива поскъпнаха в Украйна с 60-70 %. Поради това там се срива посевната кампания. А това значи, че наесен не само няма да има какво да се изнася, а самите украинци няма да има какво да ядат”.

Може би Западна Украйна ще се интегрира по-лесно в постиндустриалната система от ценности, но в това, според политолога Дмитрий Орешкин, е заложена основната бомба под икономиката. Изтокът ще тегли страната надолу, разкъсвайки я. В крайна сметка Западът няма да иска да храни Изтока и сам ще отвори дума за раздяла с него. Според Орешкин, само разводът ще спаси Украйна от катастрофата, стига той да се извърши цивилизовано както в Чехословакия. А според Олег Кудинов въпросът ще се ограничи с федерализацията на Украйна. Нейното пълно възстановяване обаче ще отнеме между 8 и 18 години, а дълговете ще трябва да се плащат. Като начало „Нафтогаз” ще откаже да плати на „Газпром” 18 млрд. долара за неизползвания газ (според правилото „вземай или плащай”, заложено в договора от 2009 г., украинската „Нафтогаз” е длъжна ежегодно да изкупува от „Газпром” не по-малко от 33,5 милиарда кубометра газ). А „Нафтогаз” вече е задлъжняла към руския газов гигант за доставката на синьо гориво дори по най-щадящата цена от 268,5 долара за 1000 кубически метра. От 1 април руският газ поскъпна на 385 долара, а в средата на април бе фиксиран таван от 485 долара. В резултат се получава сума от 21,2 милиарда долара, каквито пари Украйна няма и няма да има. Още повече че нейният държавен дълг вече надхвърля 53 милиарда долара, което представлява 40 % от брутния вътрешен продукт. Да речем, че „Нафтогаз” откаже да плати 18-те милиарда долара, а „Газпром” не спечели делото в международния арбитраж в Стокхолм. Как Украйна ще откаже да плати 3,2 милиарда долара за доставеното вече синьо гориво и другите 3 милиарда долара, с които Русия придоби украински еврооблигации? Но Киев няма и тези 6,2 милиарда долара, защото поради известните събития, в бюджета не постъпват данъци. А и когато постъпваха, събираемостта беше едва 50 %.

На практика „Нафтогаз” препродаваше руско гориво на украинските потребители по цени, по-ниски от тези, по които го купуваше от „Газпром”, и така субсидираше тежката промишленост на Изтока. Сега „Газпром” изобщо може да завърти кранчето, ако Украйна не се съгласи да плаща авансово. Тогава украинците ще започнат да крадат от газта, която тече към Европа през тяхната територия. Това не може да не тревожи ЕК и през май може да се проведе тристранна среща Украйна-Русия-ЕС.

Натискът върху Русия да опрости украинския дълг и заплахата с нови санкции няма да решат нищо. За ЕС е важно да не прекъснат руските газови доставки, които поне до 5 години няма с какво да бъдат заменени. А те задоволяват 1/3 от европейските потребности, в Източна Европа – до 90 %. Единственият изход е на Киев да се отпусне спешно заем от поне 3 милиарда долара. Но нали ще трябва да се плаща и по-нататък? Да речем, че се намерят още 7-8 милиарда долара. А после? Ще се плащат ли на Украйна по 10 милиарда долара на година? Отговорът на европейските данъкоплатци е категорично „не”.

Преди да е видял и един долар, Киев ще трябва да изпълни „безчовечните” условия на МВФ: незабавно повишаване със 73 % на цената за газта за населението; отмяна на всички енергосубсидии за предприятията; намаляване на бюджетните заплати и пенсиите; приватизиране или закриване на неефективните предприятия и т.н. МВФ ще отпуска кредити на порции от по 3 милиарда долара на година, което няма да спаси новия режим в Киев.

Тогава какво бъдеще очаква тази страна след президентските избори на 25 май? Евентуалното й асоцииране с ЕС ще премахне ли зависимостта от Русия, която не е само енергийна? Нали ЕС не се нуждае от производството на украинските военни и други заводи, а гледа на Украйна само като на бъдещ аграрен придатък? Само че по каква цена Украйна ще продава своята пшеница в ЕС? Как ще бъде конкурентна, след като западноевропейското селскостопанско производство е три пъти по-субсидирано дори от това на страните членки на ЕС от Източна Европа? А промишлеността на Украйна е съсредоточена в източните области. На кого ще продават своето производство украинските военни и машиностроителни заводи например?

Ето защо не са лишени от основание преценките на някои руски икономисти и политолози, че към есента Украйна я очаква икономическа катастрофа. Един вид втори „Голодомор” - този път „европейски”, който ще изведе хората отново на улицата.

Съдейки по нашенския опит, „реформите”, които Западът и МВФ ще поискат ултимативно от Киев, ще доведат до рязко нарастване на безработицата и икономическата емиграция; както и до наводняването на украинския пазар с чужди стоки за сметка на родното производство. Вероятно Украйна ще бъде притисната да затвори „опасните” руски АЕЦ и да прекъсне всякакви икономически връзки с Русия. И разбира се, да поеме предварителни ангажименти към НАТО, каквито Изтокът и Югът на Украйна няма да приемат.

По този трънлив път украинците ги чакат големи разочарования: нито скорошно членство в ЕС, нито пазари за техните промишлени и селскостопански продукти на Запад, нито гарантирани работни места. Разбира се, сегашната им минимална работна заплата е ниска, само 40 евро, но и тя може да намалее. Нека да попитат българите, които скачаха по площадите за да не изглеждат „червени”, а след това тръгнаха за чужбина и до днес не са спрели да изтичат от страната. Надяваме се, че когато настъпи очакваният „Евро голодомор”, на украинците все още ще са им останали сили и воля да изметат мошениците, които им натресе на главата февруарският Майдан.