Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 20 (2014) „О, НЕРАЗСУДНОСТ БОЛГАРСКА”...

„О, НЕРАЗСУДНОСТ БОЛГАРСКА”...

Е-поща Печат PDF

Наблюдавайки отношението и поведението на Вашингтон, Брюксел и част от така наречения български политически елит (управляващ и опозиционен) към ставащото в Украйна, човек неволно си спомня както за българската народна мъдрост “Ум царува, ум робува...”, така и за мисълта на Айнщайн за безкрайността на Вселената и на човешката глупост. При това гениалният учен е добавил „За първото не съм съвсем сигурен...”.

И западните, и нашите политикани декларираха предварително, че няма да признаят референдумите за присъединяване на Севастопол и Крим към Руската федерация и тези в Донецка и Луганска области за по-голяма автономия. Какво стана? Преобладаващото руско мнозинство в Крим гласува за връщане към майката Родина, а в западния фронт срещу Русия зейнаха огромни пробойни. Защото по т. нар. Северен поток, по дъното на Балтийско море, заобикаляйки Украйна и Полша, към Германия продължава да тече руско синьо гориво. При това, на цена по-ниска от тази, по която го получава България от тръбопровода през Украйна и Молдова. Причината е прозаична: германски компании участват в разработката и експлоатацията на руските газови находища, като инвестират и в други отрасли на руската икономика. Това осигурява десетки хиляди работни места и изгодни бизнес контракти, които не са излишни дори за процъфтяващата германска икономика.

 

Неотдавна някои германски вестници подложиха на остра критика бившия канцлер, социалиста Герхард Шрьодер, който се беше срещнал и фотографирал в братска прегръдка с руския президент Владимир Путин по повод неговия 60-годишен юбилей.

В момента Шрьодер е шеф на надзорния съвет на „Северен поток”. Пред ляво ориентирания вестник „Велт ам Зонтаг”, Шрьодер заявява: “Ние от 14 години се прегръщаме така. Това не е нещо ново. По време на войната в Ирак, когато спорехме със САЩ, същите тези журналисти ме нападаха яростно. Ако остане на тях, Германия трябваше да участва заедно със САЩ в Иракската война. С президента на Русия Владимир Путин трябва да се дискутира равностойно (за кризата в Украйна – б.р.). Трябва да се положат усилия за разбиране на аргументите на отсрещната страна и след това да се стигне до общо решение. Санкциите и изолирането няма да донесат нищо”.

Казаното от Шрьодер е многозначително, имайки предвид очакваната му визита в България. Сигурно той е запазил някакво влияние върху Социалдемократическата партия, която оглавяваше някога. А тя е решаващ коалиционен партньор на канцлера Ангела Меркел. Ето защо поне левицата у нас би могла да си свери часовника и да не допусне България да се навре между ритниците на атовете. По-добре Народното събрание да не приема никаква декларация по кризата в Украйна, отколкото да повтаря русофобските брътвежи на европейските и американските „ястреби”. Да не говорим за палячовските изпълнения на субекти като Соломон Паси или за „решението” на Консултативния съвет за национална сигурност към „лицето, което имаме като президент”.

Странна амнезия е налегнала тези, които подаряваха кучета на Владимир Путин и уверяваха, че без АЕЦ „Белене” токът у нас ще поскъпне 17 пъти, а след това обявиха проекта за „гьол” и го „замразиха” под предлог, че бил икономически неизгоден за България. По същия начин постъпиха и с проекта „Южен поток” – тупкаха топката, докато народът ги изгони от властта и днес обвиняват правителството на Орешарски, че не спазвало европейските изисквания и под диктовката на „Газпром” приемало поправки в Закона за енергетиката. Спомняте ли си заканата на един закъснял антикомунист да започне на своя глава строежа на газопровода „Набуко” през българска територия? Днес е забравил за него, което не му пречи да лъже как бил построил хиляди опери, театри и зали и зад всяка прерязана лента стояло нещо построено. Най-често това „нещо” беше 1 километър улица или лот от магистрала, чиито тунели и мостове се пропукаха и започнаха да рухват при първите големи порои. Фактът, че „независимите” медии не обръщат внимание на неговите „уйдурми”, показва колко е омръзнал дори на тях. За сметка на това медиите тиражират всеки упрек на ЕК, въпреки че от Космоса се вижда, че източникът на доноса е в София или в десните евродепутати от ЕНП.

Някои самоогласени „реформатори” (по-скоро реаниматори) се коалираха, само и само да осигурят място в ЕП на една персона, олицетворение на „йесменството”, която бившият „Командир” Иван Костов нарече „червена кукувица”. Сега Костов ги призовава да гласуват на принципа „всяка коза за свой крак”, сиреч за кандидата на собствената партия. Резултатът е предвидим: ще видят ЕП на куково лято! Но сред този тюрлюгювеч има и една партия, „присъдружна” на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитие (ПСР) на Реджеп Тайип Ердоган. След като Ердоган забрани Туитър, десният кандидат за поста на Барозу, Жан-Клод Юнкер, каза, че в ЕС няма място за страна, която забранява Туитър. А Цветанов и Караянчева ходиха на конгрес на същата партия в Анкара, докато Касим Дал (Народна партия „Свобода и достойнство”, член на Реформаторския блок) беше до Ердоган на митинга в Прищина, когато той обяви, че Косово е Турция...

След изгорените в Дома на профсъюзите в Одеса живи хора, дали Юнкер би казал, че и за режима в Киев няма място в ЕС? Едва ли, защото знае кой плаща музиката в украинската криза. Според руския вестник „Известия”, в края на април лидери на т. нар. Десен сектор посетили САЩ и са се срещнали с представители на Държавния департамент. Координаторът на националистите Андрей Артьоменко бил приет лично от помощник държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд, известна като госпожа „Майната му на ЕС!” На Артьоменко били предложени 5-10 милиона долара за „демокрацията” в Украйна.

Същият „Десен сектор”, наставляван и подпомаган от американски паравоенни формирования, провежда „антитерористичната операция” срещу регионите в Източна Украйна, непризнаващи правителството на превратаджиите от майдана. Но времето на бандеровци отдавна е изтекло, докато това на самоопределението на народите тепърва започва. Напразно архитектите на кипърския и косовския прецедент се опитват да спрат непредотвратимото обособяване на източните украински провинции.

Унгарският премиер Виктор Орбан е повече европеец от цялата българска десница, но за разлика от нея е и патриот. Затова не се уплаши да поиска автономия за унгарците извън страната, включително в Украйна. Вместо нашите евроатлантици да опяват за „демократичните западни ценности”, по-добре да бяха поставили сериозно въпроса за автономията на българите от Западните покрайнини, Македония, Украйна и Молдова. Но те по-скоро ще ги подмамят да се върнат в България, за да ги посрещнат както сирийските бежанци и нелегалните имигранти от Африка и Азия. Въпреки проевропейските верноподанически тиради, които декламират десните кандидати за  ЕП, народът схваща поредния опит за измама и не проявява особен интерес към тези избори. Защото не ЕП, а ЕК се разпорежда със средствата на ЕС. На практика мнозинството българи по нищо, освен по свободното пътуване, не са разбрали, че сме член на престижен клуб: и без ЕС можехме да сме най-бедната страна в Европа! Вътрешните неуредици в България превърнаха „евроатлантическия цивилизационен избор” в куха фраза. Мнозинството избиратели са убедени, че тези, които ще влязат в ЕП, отиват там не за да защитават националните интереси, а да се доберат до сладкия живот. А „президентът седесар” Петър Стоянов, който пръв изрече тази фраза, днес рекламира вино, предназначено за пазара на комунистически Китай, по същия начин, по който Михаил Горбачов рекламира пица „Хът”. Поетът би казал – как всички предатели си приличат в света и съдбите им как са еднакви...

Другият голям антикомунист и русофоб Симеон Дянков, след като му затръшнаха вратите на Световната банка (понеже изпълни възложената му мокра поръчка), постъпи на работа в руската Внешторгбанк (ВТБ). А щеше „да напляска руснаците”... Изглежда, у нас и русофобията е менте и според моментните интереси и очакваните комисиони може да се трансформира в също толкова фалшива русофилия. Затова една етнорелигиозна партия, която някои наричаха „гарант на етническия мир”, а други „пета колона на Турция”, днес е обявена от Запада за „проруска”.

Тези превъплъщения Алеко е описал още в края на 19 век, влагайки в устата на Бай Ганьо следните думи: „Ти ще целунеш ръката, аз по-надолу. Ти по-надолу, аз още по-надолу. Че ти с мене ли ще се мериш, бе, кьорпе!”...

След грандиозния военен парад в Москва по случай Деня на победата над нацистка Германия, обявен и за Ден на Европа по-късно, „независимите” критици на Путин замрънкаха, че сега не бил моментът за демонстриране на военна мощ, че това било заплаха за териториалната цялост на Украйна и дори на България, че Путин не печелел от „анексията” на Крим и Източна Украйна и т.н. Все едно, че в Москва за пръв път се провежда такъв парад.

Ако не беше Денят на победата, дали изобщо щеше да има Ден на Европа?

Тя би могла да бъде обединена и под знамето с пречупения кръст, нали? Затова, че на 6 май, Деня на храбростта и на Българската армия, в небето над София не полетя нито един боен самолет (поради ниска облачност!!!), не е виновна Русия на Путин. Казват, че на последния социалистически военен парад във въздуха е имало 328 самолета, а след 10 години членство в НАТО останаха няколко читави и вместо танкове и бронетранспортьори, маршируват пеши войници. Това получихме срещу участието си в окупацията на Ирак, извършена без никаква санкция на Съвета за сигурност на ООН. Хората показват на парадите военната си мощ, а ние – военната си безпомощност! За сметка на това на 5 май президентът Росен Плевнелиев връчи генералски пагони на 24 военни. На какво е върховен главнокомандващ този човек?! Случайно ли е, че рейтингът му е по-нисък от този на Кристалина Георгиева и дори на вицепрезидента Маргарита Попова? Колко души биха възразили, ако двамата с г-жа Попова си разменят местата? Друг е въпросът дали такъв като Плевнелиев има място в президентството.

Преди седмица към многото си гафове той прибави и този, че отношенията му с правителството били като тези на ЕС и Путин. Той с Путин ли се отъждествява, или с ЕС? Защо тогава няма смелостта да се яви пред парламентарната комисия на Магдалена Ташева и да обясни какво е договарял с шефа на EVN във Виена? По същия начин се измъква от парламентарен контрол и менторът му Бойко Борисов, отказвайки да дава показания за използването на правителствения Авиоотряд 28. Еднакво страхливи, еднакво гузни...

Такива страхливци да дават оценка на действията на Путин, ето това е безочие! Както и проевропейската им реторика, а най-вече упреците срещу комунистическия режим, на който активно са консумирали благините. В техните уста дори думата Европа звучи като компромат и намирисва на злоупотреба. Неслучайно на Запад се говори за „Европа на две скорости”: с такива водачи друго не можем и да чакаме. По-неприятното е, че България направо е превключила на задна скорост.

Добре, че поне през тази година не участвахме в конкурса „Евровизия”, спечелен от една брадата и мустаката австрийска „мома”. На всичко отгоре артистичният й псевдоним Кончита Вурст напомня за колбас... Най-добре е догодина да изпратим на конкурса Азис, който преди време едва не стана „най-великият българин”. Друго ако не, поне дупе ще покаже на Стария континент. После може да се кандидатира и за президент или евродепутат.

„О, неразсудност болгарска и глупавина големая!” - възкликнал преди има-няма 200 години Софроний Врачански. Сякаш оттогава времето е спряло... с тези днешни водачи.