Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 20 (2014) ИЗКОПЧИИТЕ НА ВЪЛЧИТЕ ЯМИ

ИЗКОПЧИИТЕ НА ВЪЛЧИТЕ ЯМИ

Е-поща Печат PDF

• или свидетелството на „Файненшъл таймс” за задкулисието и мръсните игри в Кан и за „трите дни на 2011 г. Които промениха Европа”

След бестселъра на бившия испански премиер Сапатеро „Дилемата: 600 дни на световъртеж” и книгата „Кой дърпа конците в Европа” на Керстен Гемелин от „Зюддойче Цайтунг”, и Раймонд Лев, от австрийската обществена телевизия ORF, излъчи една интересна ретроспекция с поредица от разкрития за онова, което се случи през ноември 2011 г. по време на срещата на Г-20 в Кан, когато Еврозоната бе изправена пред най-голямата криза в историята си. Публикацията е осъществена миналата седмица в английския „Файненшъл таймс”, а в. „Етнос”и „Вима” (от 12 май) препечатаха статиите, защото в тях основният акцент са решенията, засягащи съдбата на Гърция и правителството на Папандреу. Но предават и цялостното им съдържание, като не пропускат да цитират любопитни подробности от общата атмосфера по онова време.

Сълзите на “базуката” на ЕС

В две поредни статии на “Файненшъл таймс” – едната, на кореспондента Питър Спингел, озаглавена “Това беше моментът, в който еврозоната би могла да експлодира. Как бе спасено еврото”, и включваща данни от разговори на журналиста с висши служители от „средите, близки до европейските бюрократи”, и втората статия, с откъси от от книгата на бившия американски министър на финансите Тимъти Гайтнър, разкриват нови шокиращи факти за паниката, обхванала лидерите на ЕС след хвърлената от гръцкия министър-председател Георгиос Папандреу бомба за референдум срещу заробващия меморандум, който ЕК и МВФ налофиха на изпадналата в несъстоятелност Гърция.

Още по интересно е, че в двете статии за пръв път открито се говори и за това как, кой и с какви „демократични” средства решава съдбата на министър-председателите от ЕС.

В най-високата точка на кризата в ЕС и паниката, обхванала европейските лидери, изненадващо за всички присъстващи на срещата в малката зала в Кан, Ангела Меркел избухва в сълзи. „Das ist nicht fair” (това не е справедливо), заявява „базуката на ЕС” - германският канцлер, ядно и с насълзени очи. “Аз не бих искала да се самоубивам”.

Такава е била нейната реакция на натиска на Обама и на неговия пудел Саркози, след като й било заявено, че за да остане Германия лидер в Европа и да “продължи напред”, трябва да обезпечи финансово т.нар. защитна стена на Еврозоната чрез приемането на спасителен пакет по кредитна линия от Бундесбанк.

Германският канцлер заявява през сълзи, че не може да вземе решение по такъв въпрос вместо централната банка на страната. „За тези, които станаха свидетели на този взрив в малката зала по време на срещата във френския морски курорт Кан, е доста шокиращо, предвид възможността да се види най-мощният лидер в Европа, прочут със своя емоционален контрол, да избухне в сълзи”, пише британският журналист Питър Спингел.

Сълзите, както стана ясно по-късно обаче, не помагат на Меркел, защото САЩ не се интересуват от емоциите на своите васали. Единственото, което ги движи, са техните собствени интереси. Те отново се наложиха и стана както го бяха замислили - основната финансова тежест от кризата в закъсалите страни от ЕС да падне върху Германия, а главният печеливш от операциите с „финансовите помощи” да бъде подопечният им МВФ, т.е. САЩ.

Компромиси в това отношение не се правят и най-плахите опити на европейските лидери за защита на националния суверенитет и интереси се наказват с рязане на глави.

За тази цел обаче си има

инструменти и палачи

За инструментите вече говорихме, а от разкритията в двете статии зад кулисите изскачат и палачите.

В книгата си, както преди време писа в. “Нова Зора”, Сапатеро разкри подробности за своята и на Папандреу „екзекуции”, но той несправедливо отправя упреци и обвинява само г-жа Меркел. Не бива обаче да съдим нито Сапатеро нито Папандреу, чийто публичен линч и „екзекуция” красноречиво бяха описани и от бившия френски министър на финансите Франсоа Баруан в книгата му „Календар на кризата”. Тогава и двамата хвърляха вината за своята съдба върху германския канцлер, защото явно не са разбирали, че г-жа Меркел е била принудена да действа по този начин, иначе също е щяла да бъде екзекутирана, ако не се съобразява с волята на биг брадър.

Но до се върнем на въпроса за палачите. От статиите във „Файненшъл таймс” бившите и сегашни европейски лидери днес научиха доста интересни неща. Бившите научиха откъде са им дошли бедите, а настоящите разбраха какво би могло да се случи, ако от съдбата им се заинтересуват господата Обама или Барозу.

Бившият премиер на Гърция – Георгиос Папандреу, научи поне пет неща. Първо, че един час преди срещата с него в Кан е имало тайна среща между управляващия директор на МВФ, Кристин Лагард, ръководството на ЕС, в лицето на Жозе Мануел Барозу, и Херман ван Ромпой, канцлера Ангела Меркел, Жан-Клод Юнкер, тогава премиер на Люксембург и председател на Еврогрупата, за да се споразумеят за това как да се справят с него.

Второ, че Барозу на друга тайна среща в своя луксозен апартамент в хотел „Мажестик бариер” (Majestic Barriеre) призовал Съвета и членовете на Европейската комисия да разработят стратегия за неговото отстраняване. Там са обсъдени възможни имена на технократи, които биха могли да поемат от Папандреу властта след съставянето на правителство на “националното единство”. Първият човек, който посочва Барозу, срещу когото няма възражения е бившият вицепрезидент на Европейската централна банка Лукас Пападимос. Както е известно, само една седмица след това Лукас Пападимос встъпи в длъжност.

Трето, че Барозу се е обадил от хотела (преди срещата) на А. Самарас, тогавашния лидер на опозицията и сегашен премиер на Гърция, с който разговаряли за „неадекватното” поведение на Папандреу. От Самарас Барозу разбрал, че той отчаяно иска да избегне референдума и още сега е готов да състави „правителство на националното единство” между Нова демокрация и ПАСОК.

Четвърто, че след всички тайни и явни завери срещу себе си Барозу е дръпнал настрана неговия „верен” партиен съратник и министър на финансите Евангелос Венизелос и знаейки неговите „безкористни” политически амбиции и „чисти” финансови дела, които го правят един от първите в корупционния списък на шефката на МВФ Кристин Лагард, му нашепнал: “Ние трябва да убием този референдум”. И добавил съзаклятнически, че краят на референдума ще бъде край на Папандреу и ново начало за Венизелос.

Финансовият министър не се нуждаел от повече уговорки и се съгласява веднага. Папандреу научи също, че докато спял непробудно при завръщането си със среднощния самолет до Атина, неговият заместник в ПАСОК Евангелос Венизелос, окуражен от думите на Барозу, будува и изготвя декларация за пресата, която се предава на журналистите с кацането на самолета в 04:45 ч сутринта. В нея се казва: „Позицията на Гърция е историческо завоевание на страната, което не може да бъде оспорвано. Това е достижение на гръцкия народ, което не може да бъде обсъждано от референдум”.

Какво се случи след това, всички знаят отдавна.

Атаки срещу суверенитета на Италия

И бившият премиер на Италия - Берлускони, който мереше интелекта на Борисов по ширината на раменете му с педи (на последният, както се очакваше, не разбра защо) и разсмя света с иронията си по отношение на Обама, че „новият американски президент е симпатичен, млад и силно загорял” (което пък той за съжаление прие като обида), научи доста неща за себе си.

От книгата на бившия финансов министър на САЩ Тимъти Гайтнър, Силвио разбра, че именно по внушение на Обама и Барозу, Меркел и Саркози провеждат с него две срещи в два последователни дни, за да го накарат да приеме намесата на МВФ в “спасяването“ на Италия. „Аз ги уверих, че нашият фискален резерв е в ред и че ние не се нуждаем от външна помощ. Отказах да приема тази оферта, което означава, че ако приема, това ще превърне Италия в колония, както Гърция се превърна в колония на Тройката , казва Силвио Берлускони. Той смята, че книгата потвърждава това, което казва Гайтнър, определяйки го като „заговор за сваляне на дясно центристкото правителство”.

Нещо повече, в книгата си Гайтнър твърди, че Барозу е настоявал пред Обама САЩ директно и твърдо да се намесят за отстраняването на Берлускони, но искането е било е отхвърлено с аргумента: „Ние не можем директно и открито да си цапаме ръцете”.

След публикуването на тези пасажи от книгата, Берлускони излезе с изявление “за явно нарушение на демократичните норми и атаки срещу суверенитета на Италия” и ги определи като „заговор на европейските висши бюрократи срещу него самия”.

Отмъстители и превратаджии

След тези откровения, свързани със задкулисието в ръководството на ЕС и конкретно Барозу и мръсните игри, разигравани от него със САЩ през 2011 г., е логично да се запитаме имат ли пръст те и в организирания през тази година кървав фашистки преврат в Украйна и в отстраняването на законно избрания президент Виктор Янукович? Не е ли това отмъщение заради факта, че през ноември м. г. Виктор Янукович отказа да подпише във Вилнюс документа за асоцииране към ЕС и провали замисления от тях триумф над Русия, носещ измамното наименование “Източно партньорство”, чиято същност не е нищо друго освен заграбването на богатствата на 45-милионна Украйна?

Тогава за всеки непредубеден анализатор, станал свидетел на този фарс и наблюдаващ реакциите и изявленията на ръководителите на ЕК и конкретно кадрите на шепота през зъби между Барозу и Ромпой при изключени микрофони, но уловени от телевизионните камери, стана ясно, че Украйна и нейният президент, който си позволи да демонстрира национално достйнство, не ги очаква нищо добро.

Вече отдавна е ясно, че онова, което се случи през февруари т.г. в Украйна, не е без санкцията на Вашингтон и вероятно по искане на ЕК и конкретно на бившият маоист и сегашен ястреб Жозе Барозу.

Тук трябва да се търси и отговорът на въпроса защо Еврокомисията услужливо отстъпи на САЩ водещата роля в украинската криза.

Задълбочен отговор на този въпрос дадоха редица топгеополитици в своите анализи като Ноам Чомски, Патрик Бюканън, Жак Дион, Джери Тайлър, Джералд Селенте, Стив Уайзмън и др. И този отговор бе накратко резюмиран от водещия австрийски специалист по Източна Европа проф. д-р Петер Бахмайер (историк, политолог, културолог), който наскоро в интервю за един наш вестник заяви: “Въпреки че интересите на ЕС и на САЩ в Украйна не са еднакви, ЕС е зависим от САЩ и се съобразява с изискванията на Вашингтон”.

Това обяснява всичко в поведението на сегашното реакционно ръководство на ЕК, чието оставане на същите позиции след евроизборите на 25 май вещае не само крах на идеите за обединена Европа, но и нейното самоунищожение.