Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 20 (2014) СЪТРУДНИЧЕСТВО - ДА, ОТСТЪПНИЧЕСТВО - НЕ!

СЪТРУДНИЧЕСТВО - ДА, ОТСТЪПНИЧЕСТВО - НЕ!

Е-поща Печат PDF

Немислимото доскоро вече е факт. По покана на председателя на БАН акад. Стефан Воденичаров на 11 май 2014 г. на посещение в Българската академия на науките (БАН) пристигна делегация на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ), водена от нейния председател акад. Владо Камбовски.

Уметност е изкуство, затова в Македония се пише Македонска академия на науките и уметността. На български би трябвало да е МАНИ, но, нейсе, няма да се задълбаваме толкова! Важното е, че става някакъв поврат в македонската политика, защото това е чудо невиждано - МАНУ за втори път в България. Първата подобна среща бе през есента на миналата година в китния град Сандански.

Визитата предизвика много и разнопосочни коментари както във форумите, така и в медиите. Истинско цунами на възхита, предизвикано навярно от неординарността на станалото, заля дискусионнните стаи. Ето така се прави. Съсредоточаваш се върху това, което те обединява, дори само за мига, и постепенно, стъпка по стъпка, достигаш до това, което те обединява, завинаги, написа запален форумец. Друг негов колега направо възкликна: Това е чудо - най-после доживяхме! Дерзайте все напред и с други общи празници! 70 години изкуствено бяхме разделени с много насилие и фалшификации, главно сръбски, но постепенно нещата ще си дойдат на място, заключи „мъдро” трети техен колега. Много се радвам, изрази чувствата си четвърти, че започваме да търсим начини да бъдем заедно. Не знам докога ще трябва да страдаме от идиотиите на някакви вождове, дето, ако могат, ще ни разделят не на области, ами и на квартали, заключава разпалено той.

Ако обаче оставим настрана емоциите и погледнем обективно на отминалата среща, то ще открием и други нейни, недотам лицеприятни измерения.

За пръв път, заяви в своята приветствена реч председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров, празникът на Светите братя Кирил и Методий в България и Македония съвпадат. Да, ама датата е една и е 24-ти май, а не 11-и!

Пък това че Българската православна църква (БПЦ) си е определила друга дата, е друг въпрос. Както се казва, празничният християнски календар е друго нещо... Но празникът на Кирил и Методий е най-вече български и то именно духовен празник. Сведения за отбелязване на празника на светите братя на 11 май има още през 12 век. На 11 май Българската православна църква почита Светите братя Кирил и Методий и отбелязва възстановяването на Българската патриаршия през 1953 г. Честват се заедно на 11 май. Успението на Св. Кирил и Св. Методий се възпоменават съответно на 4 февруари и 6 април.

В съвременната историография се смята, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий – създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденските източници първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в “Христоматия славянского язъка” от 1852 г. на Неофит Рилски. През 1857 г. празникът е почетен в българската църква “Св. Стефан” в Цариград. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, от 1860 г. в Скопие, а от 1862 г. във Варна. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий.

Прелюбопитен е друг един факт. Чешките хусисти, които са наследници на българските богомили, приемат делото на братята като свещена мисия и отбелязват 9 март (ден на Св. св. Кирил и Методий по тогавашния католически календар) за ден на Св. св. Църхо и Страхота. През 1495 г. в Бохемия са излезли легенди за братята под заглавие“Животът на Св. св. Църхо и Страхота”. А във Ватиканската библиотека е открита хроника за Моравската мисия на братята, в която Методий се нарича Страхота. Което повдига въпроса: знаем ли историята си?..

Не 11-и май, 24-ти май е празникът на Кирил и Методий. Разделят празника ни на две, за да бъде използван от историчарите на Югославия и наследниците на Александър Македонски от Бившата югославска република Македония, които не спират да ни наричат татари, за да могат по-късно в синхрон със силите, действащи за унищожаването на България, да си присвоят, ако България се отвърне, датата 24-ти май. В синхрон с онези сили, които разделиха България в Берлин през 1878 г. и в Ньой през 1919 г. По такъв начин към окрадената от наследниците на Александър Македонски българска история ще се появи и нова страница за живота и приноса на новоизмислената македонска нация. Такава уметност само българи могат да сътворят.

Нека запазим българското в нас и да не се поддаваме на лицемерни призиви като този: „Да се обърнем към общите си корени на общославянската цивилизация...” Лакърдии като за пред конярите на Буцефал! Жалко само за стотиците хиляди хора с българско самосъзнание в Македония. Ето защо българските учени трябва винаги да подчертават българския характер на кирилицата, така, както го правеха на честването в своя полза всички представители на МАНУ.

Впрочем, нека се попитаме: с колко преводачи бе дошла в България делегацията на МАНУ? Интересно е също така как е възможно да се празнува заедно празника на езика, културата и писмеността с хора, чиято доктрина е стъпила на постулата, че: “Бугарскиот и Македонскиот jазици са два посебни jaзика кои немат ништо заедничко”.

И за да не остане и най-малко съмнение с каква позиция са дошли в София „учените” от Скопие, не някой друг, а Олга Пърличева, правнучката на славния български книжовник Григор Пърличев от Охрид, прочете онзи текст, който би трябвало да бръкне в джигера на всеки българин: “майка Македония, която породи Кирил и Методий”. Това обаче направи председателят на МАНУ Влади Кимбовски, който си пожела общия празник на двете академии да е нова страница в отношенията между нашите два народа. И никой не го попита за татарите и за породниците на Александър Македонски ли говори и къде е тук славянската цивилизация?

Господа учени и учЕни, това е един народ, и той е българският народ. И къде ви е човешката и научна съвест да прекроявате неговата история?

Възможно е един народ да има две държави и две академии дори, но той винаги има една-единствена история и тя е обща и за двете държави, и за учените на двете академии. Тогава и празниците стават общи, както са едни и същи и корените на този народ.

От срещата на двете академии става ясно едно: братята ще искат някаква бясна услуга от нас, щом са толкова сговорчиви. И каква е тя, ни подсказва пак председателят на МАНУ, който в интервю за скопския вестник „Дневник”, седмица преди пристигането си у нас, заявява, че македонските академици са приели поканата в името на засилването на сътрудничеството в региона и в духа на евроинтеграционните процеси!

Не е било от сърце значи, а както винаги, по сметка. Какво да им кажем? Все пак са ни братя. Сътрудничество – да, отстъпничество – не!

Мили са ни, но истината ни е по-мила, а и в Библията е казано: Каин уби Авел.