Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 21 (2014) ЕВРОИЗБОРИ С ... МАЙДАН НА ШИЯТА

ЕВРОИЗБОРИ С ... МАЙДАН НА ШИЯТА

Е-поща Печат PDF

Завърши една уж европейска изборна кампания, в която най-малко се говореше за бъдещето на Европа и за мястото на България в Европейския съюз. По стар навик нашите политически партии обещаваха така, сякаш се съревноваваха за места в Българския парламент. А външнополитическите им приоритети се простираха между „за” и „против”. За или против Русия; за или против западните санкции срещу Путин; за или против „анексията” на Крим; за или против бунтовете на руснаците в Югоизточна Украйна и „антитерористичната кампания” на терористите бандеровци в Киев.

В крайна сметка най-малко се говореше за бюрократичното, безвластно и безполезно дембелхане, наречено ЕП, в което ще рахатуват и 17 български народни избраници. Още по-малко, за това какво трябва да бъде поведението на ЕП и ЕК пред натиска на САЩ за конфронтиране на Европа с Русия по повод украинската криза.

Изборите минаха, победителите, ако въобще може да се говори за такива, са известни. Лява или дясна, старата Европа ще продължава да ни диктува условия: от дължината и формата на краставиците, до щастието на кокошките. А политиците у нас ще търкалят любимата пропагандна дъвка на ГЕРБ, Реформаторския блок, “България без цензура” и “Националния фронт за спасение на България” – провеждането на предсрочни парламентарни избори. И разбира се, в това ще им пригласят говорителите на „Протестна мрежа” и президентският кръг „Капитал”.

Един финландец за ЕС

На 27 април 2014 г. руският новинарски сайт E-mail Ru. публикува интервю на Петер Иискола, бивш финландски дипломат, международен юрист, бизнесмен, член на Съвета на Европа и координатор на комисията на ООН за наркотиците и оръжията и по проблемите на Афганистан. Пред кореспондента на изданието „СП” той говори за „кукловодите” от НАТО, чиновниците от ЕК и други, имащи отношение към кризата в Украйна и бъдещия майдан... в Брюксел.

Да, точно така, Иискола казва, че на самия Брюксел му трябва един свой майдан. Защото ако ЕП спешно не промени своето отношение към Русия и САЩ, наесен светът ще се окаже на прага на нова, страшна война.

Украинските събития, според него, не са следствие на един чисто вътрешен „конфликт на интереси”, а са провокирани от някои „външни сили”. Без намеса отвън, тук не се е минало и САЩ са главният „кукловод”. „По документи, американците са инвестирали в украинския преврат 5 милиарда долара, отбелязва Иискола. Можем само да се досещаме, колко е било хвърлено за разрушаването на суверенитета на Украйна. В това число, с ръцете на европейците, и по-точно на ЕК. Тя откровено натискаше Янукович, заставяйки го да подпише договор за асоциирането на Украйна с ЕС. Не обръщаше внимание на демокрацията, плюеше на правата и свободите на човека, въпреки че публично много обича да се прикрива с думи за демокрация.”

Защо водещите държави на Стария свят в лицето на своята ЕК позволяват на САЩ да ги ръководят и буквално са „легнали под янките”? Според финландеца причините са няколко. Първо, защото в тази организация стои на първо място съблюдаването на интересите на банкерите, които решават всичко в днешния западен свят. Второ, защото ЕК не е демократична институция, а еврокомисарите, които са почти 30 на брой, са назначени от Европейския съвет, а не са избрани от европейските народи. Затова не е чудно, че често в ЕК се вземат решения, които малко се стиковат с интересите на тези или онези страни. „В Украйна те подмениха едната - легалната, бандитска група, с друга, още по-лоша. Знаем, в Киев имаше демокрация, но лоша, там господстваха едни олигарси. А сега там е хунта, начело с други олигарси, удобни на Европа. Впрочем, Украйна е дреболия. Целта на ЕС и стоящите зад него САЩ е друга: превратът в Русия. Ако вашата държава прояви слабост, те много ще се зарадват. На тях им харесваше, когато у вас командваха Березовски, Ходорковски и Абрамович. И разбира се, никак не можеше да им хареса, че Путин спря всичко това. За САЩ беше своего рода удар да научат, че Русия строи, и то не без успех, Евразийския съюз. Без Украйна задачата на това строителство малко ще се усложни, но все едно, тя е реална. Това е явна противотежест на послушния на янките ЕС. А какво е Евразия? Това са 75 % от световните ресурси. Нима такова нещо ще се хареса на САЩ?”.

По повод обещанието, дадено от американския вицепрезидент Джо Байдън при посещението му в Киев, че ще избави киевските ръководители от зависимостта от руската газ и уверението му, че има отлична алтернатива, Иискола заявява:Абсолютно нереално. На американците не им трябват нито Турчинов, нито Яценюк с Ярош. Тези фигури по принцип не са нужни и на ЕС. Затова всички разговори и обещания на дадените граждани са чист блъф. Сега САЩ си имат свои проблеми: дългът им е 103 % от БВП, а търговският им дефицит – 800 млрд. долара. За сравнение, руският търговски баланс е плюс 200-300 млрд.”

Според Иискола заплахата на американците, че ще понижат цените на петрола, за да навредят на Русия, са неизпълними. Защото те получават „черно злато” от Саудитска Арабия, за която понижението на цената на петрола е много неизгодно.

Новият лебенсраум

Иискола прави убийствена характеристика и на ЕС, който сякаш е създаден, за да потиска волята на икономически слабите страни, вместо да им помага. Тях той разглежда като източник на евтина работна сили и като нови пазари за стоките си.

Затова гърците в Атина, с които е разговарял, му казвали, че се чувстват както по време на нацистката окупация. Те ненавиждали ЕС и американците. Страни като Гърция, България, Румъния и балтийските държави са били приети в ЕС въпреки неподготвеността си: не толкова от политически съображения, колкото заради желанието на европейците да получат нови пазари. „Преди 80 години немците наричаха това просто „лебенсраум” (жизнено пространство или политическа територия, необходима за съществуването и икономическата самостоятелност на държавата; историческо обосноваване на Хитлеровата политика на експанзия)”, продължава Иискола. И привежда като доказателство поразителното съвпадане на географската карта на Третия райх от 1940 г. с тази на днешния ЕС. „Засега те (ЕС - бел.ред.) нямат концлагери и робство, но страните вече се разрушават. Както сега Украйна. Както по-рано Югославия. Много народи от Европа не искат такава политика, против нея са. Но ЕС не слуша критиката, не иска да я чуе. Сега запушва устата на пресата. Миналата година пуснаха документ за средствата за масова информация, предлагайки да се създаде специална комисия за контрол на журналистите. Това нищо ли не ви напомня?”.

Разбира се, става дума за цензура, която според Иискола е по-лоша от тази в някогашния СССР. Там поне са пазили държавата си от чуждо идеологическо влияние, а днес в ЕС стигат дотам да влияят върху и да уволняват журналисти от всички държави членки, ако те пишат или говорят нещо против тяхната политика. И никой в ЕК не се е изказал за недопустимостта на такъв документ!

На всеки четири минути - закон

Относно законодателството на ЕП Иискола отбелязва, че 25 000 чиновници пишат закони и ги изпращат за одобрение от парламентаристите (751 на брой). Това не са национални закони, а са продиктувани основно от Брюксел – щаб-квартирата на НАТО в Европа. Тях даже не могат да ги изучат смислено, толкова са много: на всеки 4 минути щамповат по един нов закон. Гласуването в ЕП е като фитнес за депутатите: едната ръка вдигат и свалят, а с другата натискат бутона. И всички те разбират прекрасно, че в ЕП няма демокрация и гласност, има работа и добра заплата.

И в ООН демокрацията е също толкова дефицитна. Защо половината от страните в ООН гласуваха против присъединяването на Крим към Русия, а 1/3 се въздържаха? На този въпрос Иискола отговаря така: „В ООН не представиха цялата история на въпроса, а само края – присъединяването на полуострова към Русия. Как изобщо може да се гласува при това положение? Убеден съм, че ще мине време и в ООН ще има процес за Украйна. И тогава ще изплуват много неприлични факти с участието на ЕК”.

Иискола отхвърля категорично вероятността да се върне на работа в ООН, като казва: „Вие знаете кой е стопанин там – САЩ. Не желая да им служа. Аз не съм лейди Аштън, имам собствено виждане за всичко. Свикнал съм да мисля сам, да анализирам, да вземам решения. Не може да ми се диктува. Такива като мен сега не са нужни нито в ООН, нито в ЕК”.

Другото е война

Според Иискола 70 % от финландците са против НАТО и против войната. Те не одобряват и санкциите срещу Русия, с която Финландия има най-голям стокооборот. Всички крупни финландски компании работят в Русия, не искат да я напуснат и да се карат с руснаците.

Мирния изход от украинската криза Иискола вижда в това ЕК да изостави най-после своята политика на пригласяне на САЩ. Възмущения от двойните стандарти на европейските и американските политици вече се чуват в много държави. Чехия и Унгария дори заговориха за възможно излизане от ЕС. Трезви гласове долитат и от Франция. Според финландския дипломат има хора, готови още сега да устроят свой майдан в Брюксел. В противен случай европейските народи сами себе си ще излъжат. Въпреки бясната антируска кампания в Европа, няма друг изход освен европейците да спрат да припяват на САЩ. Другото е война.

Робърт Пери: Обама трябва да се покае пред Русия

Вестник „Московский комсомолец” публикува (17 май т.г.) още едно интересно мнение за украинската криза и ролята на САЩ в нея.

Според американския журналист Робърт Пери Обама трябва да се покае пред Русия. Пери продължава поредицата от изявления на журналисти от водещи западни медии, експерти и политици, които откровено обвиняват САЩ и ЕС в невероятно лицемерие и организиране на кървавите кланета в Одеса и на киевския майдан.

Според Пери, за разрешаването на кризата в Украйна, която САЩ забъркаха, Обама трябва да направи невероятното, а именно - да признае сложната реалност на Украйна с нейното дълбоко разделено общество между Запада и Изтока; да признае, че майдановци, които с подкрепата на САЩ свалиха законно избрания президент Виктор Янукович, са били оглавявани от неонацисти, които продължават да се разправят жестоко със своите политически опоненти и са участвали в трагедията в Одеса на 2 май. Популярният журналист потвърди също така, че „политическият и мултимедиен елит на САЩ в действителност не се стреми да узнае неприятната истина за случилото се в Украйна през последната половин година”. Вместо това, според него, „в САЩ е популярна опростенческата гледна точка, според която Янукович и Путин се изявяват в ролята на картонени злодеи, а протестиращите на майдана - като идеализирани герои”.

Герои, които убиват жени

измъчват подрастващи и изгарят живи своите противници. И това не е всичко.

При една социологическа анкета наскоро мнозинството от гражданите на ЕС и САЩ са заявили, че Обама е лъжец, а поведението на западните лидери и средства за масова информация – отвратително, понеже демонизират Русия, която коректно защитава своите интереси. Затова Пери казва: „Обама не само трябва да обяви, че е лъгал американския народ за това, че хората, които живеят в Югоизточна Украйна, са ужким пионки на Кремъл, но и да признае, че сътрудничеството с Путин има ключово значение за удържането под контрол на тази кървава криза. Обама трябва да признае също така, че действията на Путин не са станали причина за кризата в Украйна”.

Такова нещо, разбира се, не е по силите на президента на САЩ. Според Пери, „Ако Путин беше виновен за украинската криза, той би трябвало тайно да уговори Брюксел да предложи на Киев нереален проект за членство в ЕС. След това да убеди МВФ, че преди приемането й в ЕС, Украйна трябва да проведе строги финансови реформи, които биха заставили Янукович да отстъпи. Чак след това да организира масови демонстрации на Майдана в подкрепа на евроинтеграцията, да подтикне неонацистките активисти към извършване на държавен преврат, а после да се прави, че просто се опитва да помогне на своя съюзник Янукович, докато в същото време реализира грандиозната схема за неговото отлъчване от властта. Фактът, че сериозни мислители във Вашингтон са могли да предположат толкова нелепа версия, показва колко далеч от здравомислието се е отклонил политическият и мултимедиен елит на САЩ”.

Но не само Пери, дори американски разузнавачи поискаха от Обама

„да върне доверието на Путин”

А журналисти от „Ню Йорк Таймс”, които посетиха Югоизточна Украйна, доказаха откровената лъжа на киевската власт за руската военна намеса в протестите в Югоизтока. Журналистите не намериха и следа от руско участие в действията на привържениците на федерализацията. Нещо повече, с такива изявления излязоха и други световни медии, признавайки, че „САЩ оказват откровена подкрепа на зверското правителство в Киев”. И че техни колеги в също такива западни средства за масова информация, се занимават с недопустимото – с откровена пропаганда, подавайки политически ангажирана информация. Затова не забелязаха нещо, което навсякъде по света би било квалифицирано като конфликт на интереси. И то е, че синът на американския вицепрезидент Джоузеф Байдън е влязъл в ръководството на украинската „Нафтогаз”. На зададения по този повод въпрос говорителката на Държавния департамент Джен Псаки отговори, че той бил там „като частно лице”... Истинско раздвоение на личността!

Не е далеч от истината твърдението на „Московский комсомолец”, че Турчинов и Яценюк действат както последния император на Австро-Унгария, който разпалил Първата световна война през август 1914 г. За тях правилото сякаш е „колкото по-зле, толкова по-добре”. Вместо да постигнат съгласие със собствените си съграждани, те ги обявяват за „терористи” и постоянно увеличават насилието, хвърляйки срещу мирни граждани въоръжените бандити от „Десен сектор” (понеже войниците от редовната армия преминават на страната на хората от Югоизтока). И всичко това, защото и.д. президентът и премиерът на Украйна разчитат на подкрепата на САЩ и всички морета им изглеждат до колене. А Русия не само че не подстрекава желаещите да се измъкнат от властта на Киев, но ги съветва да преговарят. Обаче за представителите на Югоизтока не се намери място нито на националната кръгла маса, нито на конференцията „Женева-2”.

Какво може да направи Русия, освен да защити своите жизнени геополитически интереси, не допускайки избиването на своите сънародници и пълното й обкръжение от силите на НАТО?!

Чрез присъединяването на Крим към Руската федерация, което проф. Ноам Чомски нарече „освобождение”, а нашите „свободни” медии преведоха като „анексиране” (а пък изразът „държава парий” преведоха като „черна овца” и „пакостна държава”), Путин осуети намеренията на Киев и Вашингтон полуостровът да се превърне в поредната американска военноморска база.

„В ситуацията, с която се сблъска Русия, твърди авторът на въпросната статия,

и приятелите, и враговете са еднакво опасни”

понеже се опитват с всички сили да я използват за своите интереси. САЩ се опитват да накарат Путин със собствените си ръце да спре протестите в Югоизтока и да убеди жителите отново да се подчинят на Киев. Тогава Русия ще се окаже в най-жалкото от всички възможни положения, потвърждавайки собственоръчно, че стои зад протестите на „сепаратистите”.

Антикиевските елементи в Югоизточна Украйна също имат свои интереси и биха искали да използват Русия като таран и оръдие за решаване на собствените си проблеми. Да се упрекват те за това, е и невъзможно, и цинично, и аморално. Третият участник, официален Киев, се държи така, сякаш има работа не със свои граждани, а с армия агресивни извънземни. „Москва трябва ясно да помни, че националните интереси на Русия не са тъждествени на интересите на украинския Югоизток. Ние трябва да играем своята игра, а не чуждата”.

Проблемът е в това, че умерената линия на Москва не среща аналогични стъпки от страна на западните й партньори. И официален Киев, и Вашингтон изглежда, смятат за слабост готовността на Кремъл да преговаря. „Но това, което става сега, не е просто игра на покер с високи залози, а игра на покер върху гигантско буре с барут. Отстъпчивостта на Москва има своите предели. Ако Западът и по-нататък само ще удря с юмрук по масата и ще пропуска шансовете за успокояване на обстановката, то Владимир Путин също може да вземе твърдо решение. Например за присъединяване към Русия на „народните републики”. В световната политика не може иначе. Ако ти пряко или косвено действаш със заплахи, трябва да си готов да ги изпълниш” - завършва статията.

Къде сме ние?

Най-голямата грешка, ако не и престъпление на ЕС и НАТО по отношение на украинската криза, са нереалните обещания за членство, които те дават на режима в Киев. Защото ако двете организации спазват собствените си критерии, Украйна не би могла и да сънува членство, докато не уреди споровете със съседите и собствените си провинции. Но ако целта е тя да се използва като територия и изнесена напред натовска военна база срещу Русия, нещата си идват по местата. Тогава бездействието на Кремъл би било предателство към собствената му страна.

Два пъти в своята история Русия е била нападана от Запада през Полша и Украйна – при Наполеон и при Хитлер. Третият път би бил фатален, поради което Русия без колебание ще използва ядрения си потенциал, за да вразуми потенциалните агресори. Ако се наложи и срещу „братска” България, чиито ръководители още не са проумели простата истина, че колкото пъти сме били против Русия, толкова пъти сме губили територии и население. Този път заради бандитите в Киев можем да загубим България. Тогава и да правим майдан, ще бъде късно и безполезно. В момента майдан трябва на Брюксел...