Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 21 (2014) НЕПОТИЗМЪТ В ПОЛИТИКАТА

НЕПОТИЗМЪТ В ПОЛИТИКАТА

Е-поща Печат PDF

ИЛИ КАК ДЖЕБ СЕ ИЗПРАВИ СРЕЩУ ХИЛАРИ

Понятието непотизъм (от латински nepos - род) е въведено в средните векове и означава раздаване на длъжности от римския папа на роднини с цел укрепване на собствената власт. През епохата на Възраждането непотизмът достига своя връх. Римските папи се превръщат в италиански князе и се опитват да осигурят на своето многочислено потомство княжества и херцогства. Появяват се цели папски династии като семействата Орсини, Конти, ДелаРовере, Медичи, Борджия, Савели.

В съвременния политически живот и в бизнеса продължават да се наблюдават явления на непотизъм, когато близки роднини и приятели на управляващите заемат високи длъжности (и в икономиката), които не отговарят на техните качества, опит и способности. Примерите са многобройни, но доскоро, а и сега, на Запад се налага тезата, че всъщност явлението процъфтява там, където има дефицит на демокрация и властват тоталитарни режими. За пример се сочеха бившите социалистически страни и конкретно на Балканите семействата (клановете) Живкови, Чаушеску и Милошевич. По-малко или почти не се говореше за непотизъм в т. нар. демократичен Запад, САЩ и дори в съседните нам страни като Гърция и Турция. Безспорен факт е обаче, че именно в тях фамилиите Папандреу, Караманлис, Мицотакис, а сега в Турция на Ердоган и всички преди него (няма сведение само за тази на Бюлент Еджевит), оставиха трайни следи в историята на своите държави.

Непотизмът наред с моралния проблем има и своите високи финансови измерения. Типичен пример в това отношение е един прочут управленски род - този на бившия премиер на Гърция Мицотакис. Дядото, Константинос Мицотакис, получава три пенсии - една като бивш министър-председател и депутат, една като бивш адвокат и още една, като някакъв друг бивш, а може би ще получи още една като бивш жив. Синът му Кириакос Мицотакис получава заплата като министър в сегашния кабинет. Дъщерята Дора Бакоянис, евродепутат, получава една от най-високите заплати в Гърция. Внукът му, Костас Бакоянис, получава заплата като кмет. Издръжката на цялата тази семейщина, плюс офиси, разходи за охрана, пътни, сътрудници и съветници струва на гръцките данъкоплатци над един милион евро годишно.

Как стои въпросът с непотизма в САЩ, които приема себе си като еталон за либерална демокрация? От уважение към трагедията, сполетяла семейството, няма да говорим за клана Кенеди, който е най-известен в света и има само един президент - Джон, един министър на правосъдието – Робърт, и двамата - убити. А третият брат - Тед, бе сенатор.

По-интересен за читателите ще е непосът Буш, още повече че династията всъщност се очертава като най-влиятелната във властта откъм постове досега, а се оказва - и в перспектива. Бащата на първия президент от фамилията Буш – Прескът, бил банкер, който през цялата Втора световна война въртял бизнес с Хитлер и нацистите в нарушение на законодателството на САЩ, забраняващо „търговията с врага”. Наследникът му Джордж Буш, преди да стане вицепрезидент и президент на САЩ, е бил шеф на ЦРУ, близък приятел и бизнес партньор на убития по заповед на Обама световен терорист № 1, Осама бин Ладен. Най-големият син, Джордж-младши, губернатор на Тексас и президент, а вторият от тримата синове, Джеб - губернатор. Засега... Джеб Буш всъщност се казва Джон Елиас Буш, а Джеб (Jeb) е абревиатура от инициалите на трите му имена. Завръщането на династията в американската политика според някои „независими”, но близки до военнопромишления комплекс, Пентагона и ЦРУ анализатори в „демократична” Америка обаче e предстоящо. Това щяло да стане чрез Джеб, който е надеждна алтернатива на „мекушавия”и не толкова бял Обама... Нещо повече, те дори очакват, че битката за президентския стол през 2016 г. да се проведе между него и нежната половинка от другия nepos - Клинтънови, Хилъри, която засега само качва рейтинг, но не казва ясно дали ще участва в тази надпревара.

След като е изследвала въпроса за активното участие в американската политика на нежната част от непоса в САЩ, журналистката от френския вестник „Либерасион” Ребека Трайстер констатира: Ако се вгледа в американската история, човек открива, че всички жени, участвали в политиката в САЩ, са били дъщери, вдовици или сестри на мъжете политици... Нели Тейлоу Рос, първата жена губернатор на щата Уайоминг, е избрана за този пост след смъртта на съпруга си през 1924 година. Същото се случва и с първата жена сенатор на Арканзас - Хати Карагуей. Олимпия Сноу, дългогодишен сенатор, също влиза в политиката след смъртта на съпруга си през 1973 година. Нанси Пелоси, водещ член на Демократическата партия и бивш председател на Камарата на представителите, е родом от семейство на политици”.

За Джеб Буш обаче нещата са различни. Не само защото баща му и брат му са били президенти, но и защото семейството му има нещо важно: натрупани политически пари. Освен това Буш винаги остават „свързани” с призрачната мрежа от финансово мощни политически приятели, които на всичкото отгоре представляват и американските тайни служби.

Джеб има опит и в правенето на пари, и в политиката. Той беше за два последователни мандата по четири години губернатор на Флорида. Политиката му в сферата на образованието, общественото здравеопазване, културата и околната среда като цяло се оценяват положително. Въпреки близките отношения на семейството му с петролното лоби, той подписа закон за забрана на добив на петрол в източното крайбрежие на Флорида, което беше хитър ход, защото изпревари природозащитниците, които и без това нямаше да допуснат добив в тази уникална влажна туристическа зона на Америка.

Сега, по пътя си към президентската власт, Джеб успешно разиграва емигрантската карта, която би му донесла дивиденти за бъдеща президентска кампания. Безспорно, в това му помага и фактът, че е женен за мексиканка. Чрез нея той смята, че може да си осигури гласовете на най-динамичния елемент на американското общество днес, латиноамериканската общност. Джеб обяви, че „идва да разчупи табуто в укрепения лагер на републиканците: негативното възприемане на имиграцията”. Може би това ще се окаже решаващ в политиката ход. През миналата година 61-годишният политик предприе турне в Америка, представяйки книгата си, озаглавена „Имиграционни войни”, в която призовава сънародниците си да погледнат емиграцията с различно око: „Незаконните имигранти, които идват в Съединените щати, не са извършили никакво престъпление, те идват, защото искат да помогнат на своите семейства и търсят закрила в САЩ, а ние сме длъжни да им помогнем”, внушава той.

Всичко това, разбира се, ще му помогне в борбата за спечелване на голяма част от избирателите. От друга страна обаче, политическата му кариера е заредена с всички негативи от наследството на предишните президенти Буш.

За много хора 41-вият президент – Буш-баща, беше един от най-големите лъжци в политиката. Американците, които мерят всичко в пари, не са забравили, че бащата Буш спечели изборите от 1988 г. (срещу съперника си, демократа от гръцки произход Майкъл Дукакис), убеждавайки американците и най-вече републиканците с незабравимата си фраза по време на предизборните митинги: “Четете по устните ми, без нови данъци”, което, разбира се, се оказа голяма лъжа. Що се отнася до 43-тия президент, Буш-младши, брата на Джеб, той провокира нахлуването в Ирак и съживи климата на антиамериканизма в света до размери, които Америка не бе виждала от 60-те години на миналия век. Освен всичко и самият Джеб натрупа някои политически негативи. Когато избираха брат му за президент в щата Флорида, се наложи ръчно броене на бюлетините. И тогава много демократи обвиниха Джеб, че е “помагал в точното преброяване”, което той и цялата фамилия дълго и доста неубедително отричаха.

Много място отделихме на фамилията Буш, но с оглед на това, което „предвиждат” кукловодите като М. Фридмън, трябваше. След всичко казано дотук, възниква въпросът има ли почва непотизмът и в сегашната американска администрация? Сигурно. Как иначе би могло да се нарече „назначението” на сина на вицепрезидента на САЩ - Джо Байдън, Хънтър Байдън, за председател на управителния съвет на „Burisma Holdings”, най-голямата частна газова компания на Украйна?

Синът Байдън, според официалното съобщение, „ще осигури... „консултиране” и „прозрачност” в работата на „Burisma Holdings” (?) Основната му мисия е корпоративно управление, отговорност и разширяване на групата в чужбина, които пък ще допринесат за укрепване на националния суверенитет и украинската икономика и ще в полза на украинския народ”!..

В борда на компанията в Киев бе назначен и друг американец, близък до „династията Байдън”, както вече я кръстиха американските журналисти - брокерът Девън Арстър, партньор на Хънтър Байдън и един от водещите съветници в изборната кампания на баща му през 2004 г.

В заключение излиза, че в т. нар. либерална и модерна американска демокрация САЩ, изглежда, не са особено притеснени от ширещия се там непотизъм. Това обаче не им пречи си присвоят правата на световен съдник и заедно с насадените си в чужбина НПО-та да осъждат без свян това явление, да раздават обидни и клеветнически квалификации по отношение на държавните ръководители в страните по света, които не играят по тяхната свирка. Вероломство и гьонсуратлък е да хулиш президента Путин, който има поддръжката на над 80 % от руските граждани, че си е „присвоил трети мандат” и въвеждал „контролирана демокрация”, когато в твоята либерална и модернистична демокрация десетилетия наред управляват едни и същи династии, определени от кукловодите. Да не забравяме, че Буш-старши има още един син, който чака на опашката за президенти! А всъщност не са ли САЩ най-съвършенната тоталитарна държава? Това е въпросът, който си задават често и много светли умове от териториите зад океана.