Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 21 (2014) НА ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ ИМА НЕЩО НОВО

НА ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ ИМА НЕЩО НОВО

Е-поща Печат PDF

На 22 май ИТАР-ТАСС съобщи, че активисти на „Десен сектор” в гр. Приволие, северната част на Луганскаобласт, са разстреляли 30 войници от националната гвардия на Украйна, защото отказали да убиват мирни граждани. Съобщението потвърждава оценката на известния икономист и публицист Пол Крейг Робъртс, че “нараства конфликтът между „Десен сектор” и „марионетките” от САЩ, и че в случай на въоръжен конфликт Вашингтон може да се притече на помощ на своите протежета, и тогава появата в Украйна на натовски войски ще принуди Вл. Путин да присъедини към Русия и останалите рускоезични територии... попаднала „в ноктите на НАТО”, Украйна ще се окаже и във военен съюз срещу Русия и руските ракети ще бъдат насочени към нея.” Според Робъртс, ако „западното мародерство и стремежът на Вашингтон към световно господство” разделят Украйна и Русия, това ще бъде позор и престъпление”.

 

В случая вероятно става дума и за своеобразно разслоение в крайно десните групировки, за прилагане на откровен терор спрямо “братята по оръжие”, както и срещу мирното население, и че онези, у които се е пробудило чувството за извършената  несправедливост и жестокост, също биват наказвани безпощадно.

Случаят с трийсетте войника не е единичен. Има съобщения, че в болницата в Приволие екстремисти от “Десен сектор” разстреляли ранени гвардейци, настанени в местната болница. В Донецка област също имат своите мъченици - шестнайсет донаборника, убити заради отказ да стрелят по мирното население.

Един и същи отпечатък, едни и същи технологии. Резултатите - също - мирните хора страдат и ги убиват, въоръжените - също, но къде точна е врагът, е въпрос, който не си задават.

Меко казано, сравнението с описаното например в “Кланица 5” или “Параграф 22”, или пък виетнамската сага на Оливър Стоун, не само е пълно и очевидно, но в известен смисъл сякаш ставаме свидетели на вълните бандитизъм от времето на Махно, Петлюра, Деникин... След почти сто години кървавата сеч се развихря с нова ярост. При подобно развитие, трудно е да очакваме, че милостивата съдба ще подмине и нас, тук, на Балканите, но кой знае. Във всеки случай изявлението на президента Плевнелиев във връзка с изборите за Европейски парламент не дава сигнал, че сиятелството му се тревожи особено. Не е ясно къде точно се “коват” неговите вдъхновяващи излияния за “новия шанс и новото начало” (за кой ли път!), за “нашите приоритети”, за това, че “апатията и антиевропейската риторика са много голяма заплаха не само за европейската интеграция”, но откритието за “нашият общ Европейски съюз” надминава всякоя фразировка досега и излъчва увереността на неофита, да не кажем друго, че Слънцето свети само за него. “Днес сме част от модерния свят” звучи като виц на фона на опосканата българска земя и население “по време на демокрация”, а денят за размисъл г-н Плевнелиев свързва някак пътем с празника на Светите братя Кирил и Методий. С една дума, всяка коза за своя крак... “Нашият общ Европейски съюз” обаче кореспондира твърде болезнено с опожарената земя на Украйна, където също са разпръснати Кирилските букви, както и с тревожната руска душа, защото, когато мечката заиграе у съседите...

Остава все пак една крехка надеждица, че практиката на “войните с ниска интензивност” ще намери своя конец именно именно сега, че ще бъде прекършена и силно обезсърчена именно там, че бумерангът на злото справедливо ще се върне към онзи, който вади меч, и да се надяваме, задълго. Иначе може да кажем както в онази руска песен, че “всичко е спокойно, прекрасна маркизо”... Само дето си нямате замък, уважаема.