Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 21 (2014) МОРАЛНИЯТ ИМПЕРАТИВ

МОРАЛНИЯТ ИМПЕРАТИВ

Е-поща Печат PDF

И ДВОЙНИЯТ АРШИН ЗА СЛУЧВАЩОТО СЕ В УКРАЙНА

Масовото убийство в Одеса, където 40 души изгоряха в Профсъюзния дом, предизвиква малко реакции. Защо е този двоен аршин? Да си представим, че това, което се случи в Одеса на 2 май, се беше случило на майдана в Киев. Да си представим, че украински бунтовници, обградени от привърженици на стария режим, се бяха приютили в Профсъюзния дом и че той беше подпален от враждебни сили пред очите на невъзмутимата милиция. Да си представим, че бяха открили там четиридесетина овъглени трупа.

Какво би се случило?

Западните столици щяха да бъдат развълнувани до краен предел. Правителствата щяха да нададат вой за масовото убийство, извършено от “главорезите на Янукович”. Щяха да видят в това явно доказателство за варварските нрави в един град, близо до ЕС, на няколко часа път от Париж. Уважавани интелектуалци щяха веднага да вземат самолета за Киев, за да изразят своята солидарност. Бернар-Анри Леви щеше вече да е избрал специалната си бяла риза за пред медиите. Щяха да завалят петиции. Лоран Фабиюс щеше да говори за погазените универсални ценности.

А сега?

Нищо, или почти нищо. Няма протести, няма осъждане, няма предупреждения освен към Москва, а именно, че ставало дума за руски шпиони, преоблечени като прозападни украинци. Едни, които не отстъпват пред нищо, не са далеч от идеята да намекват за това. От името на ЕС Катрин Аштън поиска разследваща комисия да установи какво се е случило в този прокълнат ден, сякаш никой не знае. Знае се как се стигна до фронталния сблъсък. Знае се, че сред прокиевските групировки има активисти на крайнодясната партия “Десен сектор”. Именно те подпалиха Профсъюзния дом, след което гледаха как се пекат блокираните вътре хора.

За това говорят разкази на свидетели, публикувани снимки, не може да има никакво съмнение.

Но медиите си затварят очите, както и “Монд”, за който, каквото и да се случва, изводът винаги е един и същ: “Отговорността на Русия е поразителна”. Впрочем, вярно е, че това до голяма степен е така. Случаят с Крим го показва. Но Путин ли е единствено отговорен за положението, което може да прерасне в гражданска война? Как да изтрием реалността на случилото се на майдана, където не всичко представлява борба между бунтовници, настояващи за справедливост, и групировки на бившия президент? Защо френската телевизия не направи разследване като това на германската ARD, според която много от убитите на майдана са били поразени от куршуми в гръб? Без да изпадаме в реториката на Москва за антифашистката борба през Втората световна война, как да не се тревожим от присъствието на най-високо ниво на представители на крайната десница, пред които Жан-Мари Льо Пен изглежда като гид във ваканционен клуб? Как да не си задаваме въпроси за едно правителство, чието първо решение беше да оспори статута на руския като втори език в страната? Когато направи крачка назад, злината вече беше сторена. Беше твърде късно.

Оттогава положението става от лошо по-лошо.

Източната част Русия по всяка вероятност подпомага сепаратистки елементи, които в Киев са смятани за “терористи”, сякаш един бунтовник от западната част е достоен за уважение, а колегата му от Изток е достоен за презрение. Наддаване срещу наддаване, опростяване срещу опростяване. Всички удари са позволени. Докога?

Впрочем, във Франция медиите представят това положение също толкова карикатурно, колкото и разпадането на бивша Югославия. Както по онова време имаше “добри бошняци” и “лоши сърби”, сега има добри украинци (проевропейци) и лоши украинци (проруски настроени и следователно толкова омразни, колкото бяха съветите).

Това е голямото завръщане към манихейството и мисленето в черно и бяло.

Действителността никога не се анализира в нейните противоречия. Никой не иска да види, че ЕС и НАТО играят толкова опасна игра, колкото може би и Русия. Както по радиото, така и по телевизията историята се обобщава с просто разсъждение – общественият враг номер едно е Путин.

Моралът изисква: тези, които се шегуват с медийно вербуване, по-добре да си пометат собствения двор

 

Авторът e зам. -главен редактор на френското списание “Мариан”