Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 21 (2014) КИЕВ БИ ТРЯБВАЛО ДА УСТАНОВИ СВОЯ АВТОРИТЕТ И ВЛАСТ, НО НЕ С ВОЕНЕН РАЗГРОМ

КИЕВ БИ ТРЯБВАЛО ДА УСТАНОВИ СВОЯ АВТОРИТЕТ И ВЛАСТ, НО НЕ С ВОЕНЕН РАЗГРОМ

Е-поща Печат PDF

Проф. Герхард Мангот е водещ експерт по проблемите на енергийната сигурност и Източна Европа, политолог в университета в Инсбрук, Тирол

- Как оценявате актуалната обстановка в Украйна?

- Сегашното правителство в Киев се ползва от подкрепата само на една тънка линия от политическия спектър в страната, а именно -  украинската националистическа партия “Батькивщина” и на дясно екстремистката партия “Свобода”, които формират правителството, а министрите са изключително представители на западните райони на Украйна. Обаче източните и югоизточните области не приемат днешната власт в Киев (временното правителство, формирано от двете споменати партии. – Бел. ред.). В тези райони Русия има активна роля и се застъпва за правата на рускоезичното население

- Как оценявате ролята на САЩ в събитията в Украйна?

- Те в никакъв случай не са посредник, а страна в този конфликт, и имат своите специфични интереси - да запазят сегашното проамериканско правителство и парламентарно мнозинство. САЩ подкрепят избора на Пьотр Порошенко за президент на изборите от 25 май. А Порошенко е еднозначно проамерикански ориентиран и неговите покровители имат ясна позиция за бъдещия политически персонал в Киев. САЩ не се опитват да повлияят на днешните управници да търсят политическо решение на конфликта с източните области чрез преговори, не желаят и федерализация на страната, нито по-голяма автономия за отделните области, нито промяна в конституцията чрез “национална кръгла маса” и велико народно събрание, където да участват и представители на църквата, на профсъюзите и т.н.

В крайна сметка САЩ не помагат, а възпрепятстват решаването на конфликта в Украйна, а това, че медиите в Европа не го отразяват, не е изненада, но все пак е жалко.

- Каква е ролята на ЕС и в частност на Германия в украинския конфликт?

- Германия се опитва по някакъв начин да предотврати последиците от позицията и действията на САЩ, непрекъснато се старае да поддържа активни каналите за връзка с Москва и Киев, а също и между Москва и Брюксел. Настоява за “национална кръгла маса”, защото добре разбира, че е нужна алтернатива след президентските избори, които няма да доведат до нищо добро. Грмания прави всичко възможно да не се допусне ЕС да въведе допълнителни санкции срещу Русия и това е причината за високата активност на германската дипломация около Украйна.

- А какви са според Вас интересите на Москва в конфликта?

- Ако Украйна се разпадне на западна и източна част, без Русия да е принудена да се намеси военно, това би бил идеалният сценарий, но вероятността това да се случи, не е особено висока. Русия не е готова н големи компромиси, по принцип тя отказва да разговаря сериозно с днешните управници в Киев, предпочита да говори пряко със Запада, и има две главни условия, първо, федерализация, и второ, преразглеждане на споразумението за асоциация с ЕС.

- Кой според Вас би бил подходящ посредник?

- Да речем, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). За щастие, в момента тя се председателства от Швейцария и би могла да изиграе ролята на “безпристрастен посредник”, тъй като днешният формат на женевския процес не е подходящ - всички участници са страни в конфликта и няма нито един, който да е неутрален.

- Как изглежда украинският конфликт в светлината на енергийните интереси и политика? Ще се отрази ли присъединяването на Крим върху строителството на газопровода “Южен поток”?

- Мисля, че то ще усложни и утежни значително строителството на “Южен поток”, защото полагането на тръбите по дъното на Черно море не беше проблематично досега, а трудностите се появиха заради позицията на ЕС към Русия по повод преговорите между „Газпром” и Еврокомисията възприе по-рестриктивен подход. Но те бяха доста напреднали по договаряне на условията за изпълнение на изискванията на третия енергиен пакет и сега на практика са прекъснати. ЕК заяви, че не счита за свой приоритет възобновяването на преговорите и това затруднява реализацията на проекта към момента.

- Напоследък доста се спекулира по въпроса за наличието на сравнително големи залежи на газ и нефт в Черноморския шелф както откъм България и Румъния, така и откъм Крим. Има ли вече надеждни оценки за тези залежи?

- Наличието е установено, но проучванията не са достатъчно напреднали, за да имаме достоверни данни за обемите. Сигурно е, че в Кримския шелф има газ и нефт, знае се, че редица американски фирми проявиха интерес в проучването на тези залежи...

- Каква е Вашата прогноза за президентските избори в Украйна?

- Управляващите в момента ще направят всичко възможно изборите да се състоят, любопитен съм да видя обаче как ще се организират и протекат в Източна Украйна. Още по-любопитно ще е колко процента от населението в тези области ще участва в тях; ако участието е ниско, това ще е ясен знак, че страната се разпада. Очаква се Порошенко да получи най-много гласове, САЩ настояват той да спечели изборите още на първия тур, от което се вижда колко е нагласена цялата работа... Мисля също, че военните стълкновения няма да затихнат.

- Ще има ли референдум в източните области за отделяне от Украйна?

- Въпросът е кога и как ще бъде организиран такъв референдум, има ли вече подготвени избирателни списъци. Съмнявам се, че в кратки срокове може да бъде сериозно и обмислено подготвен, така че резултатите да са международно признати.

- Споменахте, че вероятно рускоезичното население в Източна Украйна няма да се подчини нито на правителството, нито на бъдещия президент. В такъв случай на какво разчитат Киев и САЩ?

- САЩ залагат на военно решение и силов разгром на бунтовете в източните области, не случайно военните операции започнаха непосредствено след посещенията на директора на ЦРУ Бренън и на вицепрезидента Джо Байдън в Украйна. САЩ поощриха Киев да използва военна сила и армейски части. Те просто разчитат на типичната за руския характер пасивност. Вярно е, че руското население е враждебно настроено към днешните управници в Киев, но те разчитат, че няма да срещнат сериозна съпротива в провеждането на операцията по прочистването.

- Ако оценките им излязат неточни какви са възможните сценарии на развитие според Вас?

- Мисля, че САЩ ще се постараят да подсилят военните възможности на Киев, като им предоставят допълнителен военен персонал, с който да решат подчиняването на изтока.

За никого вече не е тайна, че и днес американски военни помагат на Киев в провежданата военна операция. Това ме кара да мисля, че поначало американските действия в Украйна са грешни, нецелесъобразни и не могат да доведат до някакви трайни решения.

Киев би трябвало да установи своя авторитет и власт с други средства, а не чрез военен разгром на недоволните. Причините, поради които източните области се противопоставят, са сериозни и всяко силово решение, дори и да успее, ще е временно. Разчитат на апатията на изток в сравнение със силната борбеност на западните украинци. Видяхме как те успяха да изкарат по време на майдана стотици хиляди, докато на изток преобладава политическата култура на пасивност и резигнация. Дори недоволството да нарасне, това не значи, че пасивността ще се промени съществено.

- Значи американската политика не е чак толкова далеч от действителността?

- Тя би успяла, ако я нямаше Русия.

Използването на военна сила от страна на Киев подкопава все повече неговата и без това не особено стабилна легитимност в чужбина. Русия ще се опита чрез медиите да радикализира емоциите в Източна Украйна, да покаже какво ги очаква хората, ако не се даде отпор на фашистите от Западна Украйна.

- Какви са резултатите от санкциите на САЩ срещу Русия, ще успеят ли да я принудят да се откаже от подкрепата си за Източна Украйна?

- Американските санкции вече са много по-сериозни от тези на ЕС, но не мисля, че ще успеят да повлияят на Русия да промени досегашния курс.

Разговорът води Бойчо Дамянов, 11 май 2014 г., Виена