Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 23 (2014) Моралът в политиката: ЛИЦЕМЕРИЕ БЕЗ ГРАНИЦИ!

Моралът в политиката: ЛИЦЕМЕРИЕ БЕЗ ГРАНИЦИ!

Е-поща Печат PDF

Цяла седмица медийни и политически анализатори в България се мъчат да изтълкуват „по европейски” пресконференцията на ДПС от 5 юни, на която Лютви Местан обяви поредния депесарски завой. Този път - към предсрочни парламентарни избори в три варианта, от които ДПС избира третия: избори в края на годината. Партията, която с номинирането на Делян Пеевски за председател на ДАНС, после за евродепутат причини най-големите неприятности на БСП, кабинета „Орешарски” и България, се извъртя „по анадолски”. Така даде да се разбере, че кафето, което Борисов и Местан изпиха в Кърджали, съвсем не било случайно.

Едни пият турско кафе, на други им горчи!

В името на властта и келепира ДПС и ГЕРБ може да се окажат и коалиционни партньори в следващото Народно събрание. Щом християндемократи и социалдемократи могат да управляват заедно Германия, а ЕНП и ПЕС да се пазарят за поста председател на ЕК, изглеждащата доскоро невъзможна коалиция ГЕРБ-ДПС е напълно в духа на „демократичните западни ценности”.

 

Интересите, глупчо!

Уроците по лицемерие, които дават Брюксел и Вашингтон, са усвоени до съвършенство от българския „политически елит”. За пръв път ще признаем правотата на казаното от „Реформаторския блок”, че мафията у нас бърза да се препозиционира в дясното пространство. Моралът е за тези, които не могат да го загърбят, а срамът и обидата – за тези, които ги чувстват...

На 25 май 2014 г., когато в редица страни от ЕС се провеждаха избори за Европейски парламент, в Украйна „избираха” президент и местни органи на власт. Източните Донецка и Луганска области, населени предимно с руснаци (а не „руски говорещи”, както ги наричат „независимите” медии), бойкотираха изборите, защото не признават установената с въоръжен метеж власт в Киев, която организира този вот. Фаворитът за президент на Украйна, олигархът Петро Порошенко, известен и като „шоколадовият крал”, спечели вота още на първия тур с над 54 % от гласовете. Изборът му беше признат за легитимен и от Запада, и от Русия. От него се очакваше да успокои ситуацията в страната, но вместо да разговаря с представителите на източните провинции, той призова „да не се пестят боеприпаси” за смазването на „терористите”. А „газовата принцеса” Юлия Тимошенко, която майдановският метеж изкара от затвора, призова да бъдат разстреляни всички руснаци в Украйна. Напомняме, че преди президентските избори в Украйна и в двете източни провинции се проведоха референдуми за независимост. И че по време на „демократичния” вот там бушуваше и все още не е затихнала гражданската война, която властите в Киев наричат „антитерористична операция”.

Човешкото аутодафе, осигурено от “Десен сектор” в Профсъюзния дом в Одеса на 2 май, показа какво очаква противниците и критиците на превратаджиите в Киев.

Въоръжените формирования на „Десен сектор” бяха трансформирани в Национална гвардия, предназначена да замени редовната армия, отказваща да стреля по мирни граждани. Подкрепяни и съветвани от американски политици и експерти по тероризъм, усилени с джихадисти от Чечения, Афганистан, Сирия и Запада, новите бандеровци обстрелваха с ракети, мини и снаряди и бомбардираха от въздуха Славянск, Донецк, Луганск, Горловка и други населени места в Източна Украйна. „Демократичната международна общност” се правеше (и продължава да го прави), че не вижда тези зверства и призна Порошенко предварително за легитимен президент. Обаче преизбирането на Башар Ел-Асад бе оспорено, понеже станало в условия на продължаваща гражданска война. Резултатите от сирийските избори бяха иронизирани - Башар Асад спечелил „самос 89,6 % от гласовете. Генерал Ас-Сиси, който свали от власт президента ислямист на Египет Мохамед Морси и се кандидатира за поста му, спечели „само96,9 % от гласовете, но това не попречи на Вашингтон да признае законността на избора, и дори заяви: „Нетърпеливи сме да работим със Сиси”.

Приемственост и критерии

Общото при избирането на Порошенко, Асад и Сиси за президенти на техните страни беше гражданската война, а различното – че Башар Асад го подкрепя Москва, докато зад другите двама стоят Вашингтон и Брюксел. Ето защо българското МВнР предпочита да работи със сирийската опозиция.

Николай Младенов, Бойковият външен министър, беше събрал в Правец представители на над 40 опозиционни формации, наречени „Приятели на Сирия”. Между тях се оказаха не малко джихадистки фракции на сирийската опозиция. А Кристиан Вигенин разкритикува съпартиеца си Страхил Ангелов, че посетил Сирия на своя глава и разговарял с представители на официалната власт.

Кой казва, че у нас нямало приемственост във външната политика? Последиците й тепърва ще се проявяват в арабския свят, и извън него. С какво Башар Асад е по-лош от украинския и българския си колеги? Няма офшорки, няма ментор пожарникар и охранител, лекар е по професия и си има нормално семейство, а не „дреме като куче” в правителствената резиденция. Не е и като краля на Саудитска Арабия, който „превъзпитавал” с глад четирите си дъщери понеже защитавали правата на жените в кралството. И най-малкото, което може да ги сполети, е да бъдат бичувани за... шофиране на автомобил. За прелюбодейство пък се наказва с пребиване с камъни (не ги обезглавяват, за да не види палачът врата им).

В Саудитска Арабия няма и помен от парламент и демокрация, нито се провеждат избори, но петролът измива всички пороци на властта.

Двойният аршин при оценката на украинския, саудитския, египетския и сирийския режим е само едно от проявленията на политическото лицемерие.

Другото поле за изява на това двуличие е тълкуванието и прилагането на принципа на самоопределение на народите, в това число и правото им на държавно отделяне. Преди време НАТО дори призова Владимир Путин „да върне Крим на Украйна”. Все едно че става дума не за изконна руска земя, а за исторически украински полуостров, какъвто Крим никога не е бил до „подаряването” му от Хрушчов на Украинската ССР през 1954 г. Обаче явно мнението на самите жители на Крим няма никакво значение няма за продавачите на „демократични ценности”! Не бяха ли САЩ, които оповестиха в меморандума до Международния съд на ООН по повод изслушванията за Косово, че обявяването на независимост не е обвързано с вътрешното законодателство на страните и не нарушава международното право? Като стана въпрос за

териториалната неприкосновеност и суверенитета на страните

защо Западът не накара Турция да върне на Никозия Северен Кипър, завзет от турската армия през 1974 г. с аналогични аргументи на тези, с които Русия защитава своите сънародници в Източна и Югоизточна Украйна? Принципът на суверенитета и териториалната цялост не съществуваше ли през март 2003 г., когато САЩ и Великобритания нападнаха Ирак и го окупираха с „коалиция на желаещите” без санкцията на Съвета за сигурност на ООН? Съществуваше. Но Вашингтон много искаше „да смени режима” в Багдад, както направи в Афганистан и Либия, и се опита (безуспешно засега) да направи в Дамаск.

Днешният свят трябва ли да се ръководи от римската поговорка „Което е позволено на Юпитер, не е позволено на вола”? Сиреч правото, включително международното, е такова, каквото го налагат силните.

Сепаратистки стремежи, проблеми с човешките, малцинствените, културните и религиозните права съществуват не само в Украйна, Русия или Сирия – има ги и в Китай, Индия, Пакистан, Турция, Испания, Великобритания и дори Франция и САЩ. Обаче Чичо Сам се проявява като техен пряк „защитник” само там, където няма начин да му разкървавят носа. Там, където може да получи ядрен отговор, предпочита да използва „пета колона”, враждебно настроените съседи на „пакостните режими” или „доброволци”.

В случая с Украйна имаме коктейл от мерки - американска намеса, плюююс финансиране, плюс терористично ноу-хау, плюс натиск и заплахи срещу колебаещите се от ЕС, плюс демонстрация на военни намерения от НАТО.

За Украйна имаше три сценария: чешки, тоест мирно разделяне на Западна и Източна Украйна; швейцарски - кантониране или федерализация; югославски - разпокъсване с гражданска война. Благодарение на САЩ и на бандеровците в Киев първите два вече са невъзможни.

Без да е питал Конгреса, Барак Обама обеща 1 млрд. долара за укрепване на сигурността на Източна Европа, в това число за засилване на американското военно присъствие в региони, близки до Руската федерация. Започна и предислоциране на някои военни бази на САЩ: янките напускат своята база „Манас” в Киргизстан, за да се преместят в Констанца, Румъния. Не е изключено САЩ да активират и антируските елементи в Грузия, Азърбайджан, Чечения, Дагестан и др. Заради непослушанието на турския премиер и кандидат за президент Реджеп Тайип Ердоган, вероятно Щатите ще стимулират и антиправителствените протести в Турция, където полицията задържа кореспондента и оператора на CNN International, излъчвали на живо протестите по повод годишнината от събитията в парка „Гези”. Премиерът Ердоган дори ги нарече „подлизурките на CNN International”. Май е време е да се активизира и кюрдският „сепаратизъм”, а „международната общност” да се сети за правата на 20-те милиона кюрди в Турция. Впрочем „кюрдската пролет” вече започна. На местните избори от 30 март т. г. в Диарбекир бе избрана за кмет независимата кюрдска активистка Гюлтан Кишанак. Другият съпредседател на BDP, Селяхаттин Демирташ, вече обяви целта за създаването на независим Кюрдистан, а по места в Източна и Югоизточна Турция започна смяна на турските топоними с кюрдски.

Други щрих от политическото лицемерие на Запада е позицията му за „енергийната независимост на Европа от Русия”, и по-специално за „руския” проект „Южен поток”. Вашингтон не успя да осуети нито „Син поток” през Черно море до Турция, нито „Северен поток” към Германия по дъното на Балтийско море, но сега ще направи всичко, за да провали поне „Южен поток”. Отиващата си Европейска комисия ще остави това „наследство” на новата и ще плаши България със санкции за несъответствия на подписаното споразумение с „Газпром”.

Може би курсът към предсрочни парламентарни избори, които оповести Лютви Местан на пресконференцията на ДПС на 5 юни, е проекция на съответното „въздействие”, упражнено от американското посолство в София при двете му срещи там още преди изборите.

Последният упрек на ЕК, че деветдневният срок за кандидатстване за подизпълнители по проекта „Южен поток” целял да облагодетелства фирми, близки до управляващите, е смехотворен на фона на откритото лобиране от западните посолства за американските газодобивни компании и ТЕЦ, и за „европейските” ЕРП.

Капиталът винаги се стреми да бъде близко до властта, и то не само в България. Да не би строителството на „Северен поток” да е било поверено на случайни подизпълнители? Но само вехти русофоби като Иво Инджев провиждат зад мълчанието на ЕК финансовия интерес на бившия германски канцлер Герхард Шрьодер, който в момента е шеф на надзорния съвет на „Северен поток”. Скоро ще обявят и унгарския премиер Виктор Орбан за агент на Путин: понеже той пък строи два „руски” ядрени блока.

„Лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти” - пише Христо Ботев. На патологичните русофоби всичко им пречи: и цената на руския газ; и посоката, от която идва (според говорителя на Държавния департамент на САЩ Джен Псаки, газта течала от Европа към Русия!!!); и морското трасе на газопровода в Черно море. Затова развяват като знаме мъглявата перспектива за собствен добив на газ и петрол, за доставка на втечнен газ от Катар или САЩ, за диверсификация на доставките чрез интерконекторните връзки с Турция, Гърция и Румъния и т.н.

Мантрите на експертните критици

Газта пак ще е основно руска, но ни се внушава, че минавайки през Турция, тя ще е по-евтина за България, отколкото тази, която ще идва директно по „Южен поток”. Защо ли всички „експертни критици” на проекта заобикалят ядрото на руско-украинския газов спор: че Киев няма пари и иска да получава руски газ безплатно, а не само по-евтино. По времето на СССР това може и да е било възможно, но сега, при положение, че предлага натовски плацдарм срещу Москва?!

Германия ще е първата, която ще скочи срещу предложението на ЕК за единна европейска цена на руския газ. Единната цена означава монопол и смачкване на свободната конкуренция, каквото Русия е в правото си да не приема. Къде отива либерализацията на цените на енергийните носители? Ако някой си е наумил да изнудва Русия, сбъркал е времето и адреса. Китай, с когото Русия сключи „сделката на века”, е достатъчно голям потребител.

Лицемерието на Вашингтон и Брюксел ще получи отговора, който заслужава. Страни като Германия, Италия, Унгария и други няма да допуснат против собствените си национални интереси да бъдат използвани като оръдия в кръстоносния „дранг нах Остен” на САЩ. Евразийският съюз е бъдещето на Русия, Казахстан, Беларус, Армения, Китай, Корея и Япония, а и Турция проявява готовност да се присъедини към него. Докато ЕС, като придатък на САЩ, не го чака няма бляскаво бъдеще и още сега някои страни заплашват да го напуснат.

Време е да се събудим

Европейските избори показаха, че народите се еманципират от Америка по-бързо от своите политици и не желаят да се конфронтират с руснаците заради новия американски протекторат, наречен Украйна.

Време е да се събудят и българите и да изпратят на бунището собствената си политическа измет. Иначе ще посрещат на „Орлов мост” или поредните „освободители”, или поредните „присъстващи”.

Внесеният от ГЕРБ вот на недоверие заради финансовата политика на правителството „Орешарски” е доказателство за къса памет или просто безочие на тази камарила. Финансовата политика на Симеон Дянков беше толкова „успешна”, че Бойко не го пожела повторно за министър на финансите. Както не пожела и Цветан Цветанов да бъде отново шеф на МВР. За здравната политика, да не говорим: след като смени трима министри, Борисов извади от ръкава „тежката артилерия” в лицето на Десислава Атанасова.

Също така е връх на нахалството да се обявява този парламент за неработещ, при положение, че ПГ на ГЕРБ отсъства от залата дори при обсъждането на внесените от самата нея искания за вот на недоверие.

Но на избори - като на лов и на война.

Пак ще ни лъжат като за последно и ако им повярваме, значи си заслужаваме съдбата. Ако си останете по домовете, братя, после ще трябва да се сърдите на себе си, че ви управляват хора като Борисов, Цветанов и Доган. И че депутатите в поредното народно събрание се „избират” от циганските махали срещу 20-50 лева, взети от вашите данъци като „партийни субсидии”; или от „доброволни дарения” на банки, частни и държавни фирми, приписвани на безработни „дарители”, по-бедни и от църковни мишки.