Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 23 (2014) Soft Power: КУЛТУРНОТО РАЗШИРЯВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ НА ИЗТОК И „ТРЕТИЯТ СЕКТОР”

Soft Power: КУЛТУРНОТО РАЗШИРЯВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ НА ИЗТОК И „ТРЕТИЯТ СЕКТОР”

Е-поща Печат PDF

Проф. д-р Петер БАХМАЙЕР

Специално за в. „Нова Зора”

Петер Бахмайер е австрийски историк, доктор на науките, роден е във Виена. Учи в Грац, Белград и Москва, по образование е славист и политолог. В периода 1972-2005 г. е член на управителния съвет и ръководител на отдела за образователна и културна политика на австрийския Институт за Източна и Югоизточна Европа. От 2006 г. до 2010 г. е секретар на Българския научно-изследователски институт в Австрия. През 2009 г. три месеца пребивава като изследовател в Москва. Отлично владее български език. Доктор хонорис кауза на СУ “Св. Климент Охридски”.

Европейският съюз, който Збигнев Бжежински нарече „протекторат на САЩ”, още по времето на договора между Горбачов и Буш, на о. Малта, през декември 1989 г., се разшири към Източна и Югоизточна Европа. Това разширяване е съпроводено все повече с културни действия, които учрежденията на ЕС осъществяват, а също и правителствени и неправителствени организация (НПО). Тази културна експанзия е всъщност нова форма на глобалния интервенционизъм, целящ ликвидиране на държавния суверенитет.

Културната политика на ЕС 1989-2014 г.

Културната политика, т.е. управлението на ценностната система, което се изразява в духовно творчество, образование и средства за масова информация, е важно за ЕС, но много често остава недооценено като фактор.

В Маастрихтския договор от 1992 г. за първи път бе създадено правно основание за културната дейност на ЕС.

През 1995 г. ЕС започна „структурен диалог” с кандидатите за присъединяване от Източна и Югоизточна Европа, обвързан с изискването за отчетност. Това означаваше, че министрите са задължени да докладват ежегодно за осъществяването на реформите. През 2000 г. стартира програмата „Култура”, една от важните инициативи на Еврокомисията. Лисабонският договор от 2007 г. предвижда компетенции на ЕС в областта на културата, чието задължение е осъществяване на съответствие по критерия „европейски”.

В последните години дейността на ЕС в областта на културата започна да се разширява и вече има самостоятелен характер.

Това се вижда ясно от европейската програма  по култура (Agenda) от 2007 г., според която се изисква нов метод за международно сътрудничество „открит / отворен метод за координиране”. Този метод е всъщност нов инструмент за управление, чрез който ЕС упражнява въздействие вън от рамките на политическите договори, а също и там, където самият ЕС всъщност не притежава компетенции – най-вече чрез формулиране на препоръки и ръководни принципи.

Тази програма бе приета от Европейския съвет през декември 2007 г.

Еврокомисията разполага със собствени комисар и генерална дирекция по образование и култура, на която се подчиняват и средствата за масова информация. Сега министрите на културата се срещат два пъти годишно в Брюксел и приемат решения не единодушно, както беше преди Лисабонския договор, а на принципа на мнозинството. За последните пет години програма „Култура” предостави 400 млн. евро за културни проекти. Тази програма не подкрепя никакви национални културни проекти, а единствено съвместни, в които си сътрудничат културни дейци от някои страни, или пък фестивали на културата от европейска величина. За да се получава информация за програмата, бяха създадени центрове за кутурни контакти (cultural contact points) във всички страни, членки на програмата. Австрийският център за културни контакти работи предимно в Югоизточна Европа.

Целите на културната политика на ЕС: отворено общество

Целта на културната политика на ЕС е създаването на открито, либерално и мултикултурно общество, т.е. „култура на многообразието”, където вместо единната национална култура присъства управляем хаос. Валтер Халщайн,* първият президент на Европейската комисия, каза, че „ликвидирането на нацията – това е европейската идея”. Резултатът ще е „континент без нации”, „свободна асоциация на региони”.

Хартата на основните права, приета през 2000 г. в Ница, също стана част от Лисабонския договор и се базира също на мултикултурализма. Европейската агентура за основните права се намира във Виена и си поставя целта за осъществяване на мултикултурно общество.

Така държавите от ЕС отричат собствените си корени, които са основа на европейската култура.

Т. нар. европейски ценности представляват най-вече индивидуални права на човека, провъзгласени за универсални, но не става дума за социални права, които са последица от класическия естествен закон, признаващ правото на семейството, обществото, народа.

ЕС отрича съществуването на естествения закон на нацията. Затова съвсем правилно наричат ЕС „диктатура на релативизма”.

Културната експанзия на Изток

От времето на „падането на „желязната завеса” и разпада на Съветския съюз ЕС се разширява на Изток. Тази експанзия е съпроводена не само с военно разширяване на НАТО, но и с културно развитие, което днес се нарича „Soft Power” (в превод - мека сила).

През 90-те години в страните от Източна и Югоизточна Европа, по предложение на Съвета на Европа, бяха изработени нови закони за културата, които предвиждаха приватизация. Съветът на Европа критикуваше „единната перспектива за културата” поради липса на простор за съвременните художествени стремежи и предложи нова система за финансиране - чрез спонсори вместо държавата. Тези закони бяха условието на ЕС за присъединяване към културните програми. Когато страните от Средна Източна Европа бяха приети в ЕС през 2004 г., създадена бе Европейската политика за партньорство, целяща изграждане на „кръг от стабилни приятелски държави” около ЕС.

В допълнение на тази политика през 2009 г. бе създадено „Източно партньорство”, където най-важният елемент е културното сътрудничество. Процесът се налага в областта на възпитанието и образованието от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която задвижи изследванията ПИСА (Programme for International Student Assessment - PISA, програма за международно оценяване на учениците, PISA Studies). По такъв начин класическото образование трябваше да се замени от система на образование, ориентирана към нуждите на икономиката.

Следователно става дума не за знания, а за компетентност в областта на пазара.

Наред с държавните училища се появи и частен сектор – училища, собственост на частни фондове, които искат платено обучение, както и международни училища, поддържани от западни фондове.

Болонският процес е тясно свързан с Лисабонската неолиберална икономическа стратегия на Евросъюза. Университетите станаха частни предприятия, в надзорния съвет на университетите сега има представители на икономиката именно защото те финансират интересуващите ги проекти.

Неправителствените организации в Източна и Югоизточна Европа

Културата в новите страни членки на ЕС се характеризира не само със структурите на Еврокомисията, но и от „третия сектор”, т.е. неправителствените организации (НПО, NGO – Non government organizations), които се финансират изключително от международни фондове. С помощта на мрежите от НПО Западът изгражда „пета колона” на територията на източноевропейските държави, която „пета колона” има задължението да преустрои общественото съзнание, културата, мисленето и традиционните ценности.

Другият много важен сектор са медиите – средствата за масова информация. През 1989 г. Европейската комисия издаде директива „Телевизия без граници”.

Новите директиви предвиждаха поява на частни радио- и телевизионни станции, както и приватизация на държавните медии. В ЕС бе ликвидиран монополът на държавното радио и телевизия, а медийният пазар е либерализиран.

В действителност средствата за масова информация в Средна и Югоизточна Европа се управляват от западни концерни: „Нюз корпорейшън” на Рупърт Мърдок, „Шпрингер”, ВАЦ-група (WAZ), швейцарската група „Рингие” (Ringier), а също австрийското издателство „Щирия” (Styria).

Културното влияние на западните НПО в Украйна

Специален пример за влиянието на западните НПО е Украйна, където сега има почти 2000 НПО, действащи предимно с помощта на международни организации. САЩ са с доминираща роля в подкрепата на тези организации, обаче напоследък ЕС също се превърна в значим техен спонсор.

След президентските избори от 2010 г., когато Янукович победи, Америка активизира дейността на НПО. На конференцията през 2011 г. бе проведена Общоукраинска конференция на НПО, организирана от фондацията „Възраждане” на Джордж Сорос. Решено бе да се удвои бюджетът й и да се разработи програма, аналогична на „Арабската пролет”.

Сред европейските фондации най-влиятелни са немските и полските. Американският заместник-държавен секретар Виктория Нюланд каза през декември (2013 г.), че за последните години Америка е похарчила 5 милиарда долара за подкрепа на демокрацията в Украйна.

Споразумението за асоцииране на Украйна в ЕС, което не бе подписано през ноември 2013 г., предвиждаше сътрудничество с Евросъюза в областта на медиите, киноиндустрията и телевизията, на основа на стандартите на ЕС, и реформа на висшето образование според болонските критерии.

Културната програма „Източно партньорство” предвижда нова форма на сътрудничество, като приоритет е сътрудничеството между градовете в страните участнички, както и сътрудничество със селата.

През 2013 г. в Брюксел се състоя Европейски културен форум, а в Люблин (Полша) – конгрес на културата на „Източно партньорство”. Конгресът трябваше да подкрепи сътрудничеството между дейци на кулутрата извън шенгенската зона. Европейската фондация за култура в Амстердам създаде независим културен фонд за „Източно партньорство” с цел поощряване на културата, съответстваща на преобразуванията в съвременния свят. НПО, финансирани от американски и европейски фондации, всъщност разпространяват прозападни и антируски представи.

Накрая искам да подчертая, че Австрия в продължение на дълги години поддържа тесни връзки със славянските народи и уважава тяхната култура. В миналото Австрия често е била мост между Изтока и Запада, по време на „студената война” следваше политика на детант (буфер, за намаляване на напрежението). И освен това на конференцията за сигурност и сътрудничество (на ОИСР) в Хелзинки, през 1975 г., Австрия и Югославия имаха ръководна роля, особено в секция 3 – за хуманитарното и научното сътрудничество.

През 1989 г. Австрия взе активно участие в изграждането на централноевропейската инициатива (Central European Initiаtive CEI) съвместно с Югославия, която се превърна в платформа за икономическо и културно сътрудничество.

Днес австрийският народ като цяло подкрепя идеята за неутралитет, и затова ние сме за Европа на свободните народи, за сътрудничество между суверенни държави, които защитават своята национална култура. Ние се борим срещу глоблания интервенционизъм и искаме сътрудничество с всички, които оказват същата съпротива, и най-вече сътрудничество със Сърбия и с Русия.

 

* Валтер Халщайн (1901-1982 г.) е първият председател на Европейската комисия от 1958 до 1969 г., ангажиран европеец и категоричен привърженик на европейската интеграция. Според него най-важното предварително условие за успешна политическа интеграция на Европа е създаването на общи икономически институции. Като председател на Европейската комисия Халщайн работи за бързо изграждане на общия пазар. Неговият ентусиазъм и умение да убеждава подкрепят каузата на интеграцията дори и след като Халщайн вече не е председател на Комисията. Темпото на обединение по време на т. нар. „период на Халщайн“ обаче е пословично.

Някогашният държавен секретар в германското министерство на външните работи първо постига международно признание чрез доктрината „Халщайн“ през 50-те години, определила германската външна политика за идните години, чиято същина е свързване на младите демокрации в Западна Европа.

Халщайн е бил и професор по право в университетите в Рощок и Франкфурт.