Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 23 (2014) 100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА БОРИС ХРИСТОВ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА БОРИС ХРИСТОВ

Е-поща Печат PDF

Великият български бас Борис Христов е роден на 18 май 1914 г. в Пловдив

Отива си от този свят на 28 юни 1993 г. в Рим. Тленните му останки са пренесени в София, където в храм-паметника “Александър Невски” се извършва тържествено опело

„Чрез моето изкуство винаги съм желал да бъда полезен на Отечеството си, на славянския род и чрез него – на цялото човечество. В този мой стремеж пред мен е вървяло и ще върви докрай името на България!”

Тези думи на световноизвестния бас Борис Христов, ненадминатият оперен артист и гигантски талант, могъщият изпълнител на църковно-славянски песнопения, го определят и като един истински голям родолюбец. Борис Христов пее на 6 езика, задължително на руски, когато става дума за руски произведения. Един от най-големите му приноси е именно заслугата му към руската музикална култура. На въпроса „Кои са любимите Ви оперни композитори?”, той отговаря: „От славянските – Модест Мусоргски, от западноевропейските – Верди.”

Всъщност Борис Христов е пламенен поклонник на всички изящни изкуства – дома му в Рим е съкровищница на творби на бележити художници; притежавал и огромна библиотека с редки издания.

Вероятно именно на тази всеобхватна култура, както и на дълбочинната му емоционална природа се дължи и рядкото умение да насища с човешко разбиране - което предава и на публиката, - дори отрицателните персонажи в различните либрета.

В България календарът с изявите по повод рождението на Борис Христов започна от януари т.г. Но ако трябва да посочим най-важните от тях, това според мен са Гала-концертът на 18 май, Юбилейната конференция с участие на БАН на 19 май, представлението „Борис Годунов” на площада пред катедралата „Св. Ал.Невски”, с диригент К. Чудовски.

Ще видим и чуем „Дон Карлос”, „Набуко”, „Фиделио”, „Аида”, „Пръстенът на нибелунга” (във всичките му части), под палката на японеца Кадзуши Оно. Вагнеровата творба привлича вниманието още отсега с мистичния си афиш-плакат. В някои представленията ще участват и световни знаменитости като гости. Срещите с млади почитатели на оперното пеене, прожекции на документални филми и много други прояви, ще доизградят пълноценно образа и делото на този изключителен български талант.

Чудесно оформена графично и текстово е и изложбатав София, в градинката пред Военния клуб, където са представени неизвестни досега фотоси. Зрителят ще се запознае с оригиналните афиши на най-престижните изяви в оперни театри - освен италиански, френски, испански, английски, но и дори в Аржентина, като на челно място с латиница е изписано името на Борис Христов.

Фотографиите отразяват и горещо аплодираните представления на Софийската опера и балет в чужбина с участието на Борис Христов, като например фотография на състава, изпълнил „Дон Карлос”, с последната роля – Фелипе II - на Борис Христов, от януари 1982 г. На снимката личи и друга голяма фигура на световната опера – Гена Димитрова.

Вълнуващи са изложените лични автентични документи, в т.ч. кръщелното свидетелство на отрочето, кръстено Борис, с родители Кирил Б. Совичанов и Райна; университетска книжка (1933-1934) на студента по право Борис Кирилов. Изложбата ни отвежда и в личния живот на великия бас – заедно с майка му и вече утвърдено име, но и предан син с букет цветя; със съпругата му Франка и техни приятели, по време на представянето на „Борис Годунов” в Неапол, 1970 г., с диригент Ас. Найденов и режисьор Ем. Бошнаков.

Разтърсващо трагичен на места е създаденият от Борис Христов образ; сила и неописуема мъка излъчва въплъщението му в друг образ – персонажа от „Симоне Боканегра”.

Експозицията представя и писма на Христов с неговия личен щемпел.

Внимателно прочетох писмото „До господин Борис Христов, Рим, м. май, 1946 г.” от нашето (тогава) Министерство на информацията и изкуствата. „Министерството Ви натоварва да разпространявате и популяризирате българската музика и песен в Италия, Франция и Австрия”.

Сред фотосите е и този с храм „Св. Ал. Невски”; където Борис Христов записва църковно-славянски песнопения (1978 г.).

И накрая, в продължение на половин година София, - що се отнася до стойностни музикални събития, каквито са тези, свързани с честването на 100-годишнината от рождението на Борис Христов, - достойно защитава кандидатурата за културна столица на Европа.