Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 23 (2014) НАЙ-ТРУДНО СЕ НАВАКСВА ИЗГУБЕНОТО ВРЕМЕ

НАЙ-ТРУДНО СЕ НАВАКСВА ИЗГУБЕНОТО ВРЕМЕ

Е-поща Печат PDF

• Не е лесно да бъдеш русофил днес в България

- Г-н Малинов, какво според Вас свързва руския и българския народ?

- Най-добре отговаря на този въпрос граф Николай Павлович Игнатиев в писмо до своята съпруга. В навечерието на Руско-турската война от 1877–1878 г. той е посланик на Руската империя в Константинопол. Ставайки свидетел на всички ужаси у нас по време на турските погроми след Априлското въстание, граф Игнатиев писал, че макар Русия да претърпява големи загуби в тази война - десетки и стотици хиляди руски хора, тези жертви не са дадени напразно и не могат да изкупят напълно дълга на руския народ пред своите братя на Балканския полуостров, благодарение на които Русия има писменост, вяра и духовни ориентири. Именно граф Игнатиев в значителна степен е повлиял на позицията на Европа по отношение на тази война. Както и сега, ако говорим за ситуацията около Украйна... Русия преди повече от век е имала дълга да защити православните братя на Балканите. Но да нахлуе в Османската империя, за да спре избиването на славяните, не било лесно, още повече че тя търпи поражение в Кримската война от 1853-1856 г.

Всъщност България е направила своя цивилизационен избор преди 1250 години, когато цар Борис I, който се почита днес от православните християни като светец в чина на равноапостолите, приел кръщението. Този цивилизационен избор е непроменим и досега. Патриотите на България са убедени, че съдбата на нашата страна неизбежно е свързана с нашия цивилизационен брат Русия и че само заедно ние сме наистина силни. Освен това обичта на българския народ към Русия се подхранва от огромна благодарност заради освобождението ни от турско иго и от фашистката чума.

- Какво се случи с българското общество след разпада на СССР и Социалистическия лагер? Създава се впечатление, че българите са обидени за нещо на Русия. Това така ли е?

- Мисля, че е така и няма нищо странно. В нашите отношения, освен духовната връзка, винаги е съществувал икономически и материален елемент. Взаимноизгодно сътрудничество и взаимопомощ. Най-голямо развитие България е получила именно в съветския период. И когато преди 25 години Русия  тръгна по елцинския път, тя рязко и напълно се отказа от българските стоки и продукти. А нашата икономика бе ориентирана почти изцяло към Русия. Като минимум 65-70% от цялата българска продукция е отивала в Съветския съюз. Когато СССР престана да съществува, практически всички руско-български икономически връзки са били прекъснати в едностранен ред от Русия. Тази политика просто разруши икономиката на България, където огромни маси от хора останаха без работа, а децата им останаха без хляб.

Ето защо напълно естествено е, че много от българите са силно обидени за това на руснаците. Никой не е искал да повярва, че големият брат, на който всички така силно вярвахме и разчитахме, просто ще ни изостави - много от хората го приеха тогава за предателство.

Ето защо не си струва да се учудвате, че България се присъедини към ЕС, защото страната трябваше да търси нови икономически партньори. Защото народът трябваше по някакъв начин да се изхранва и да си запази държавата. Разбира се, не само хлябът държи човека жив, но без хляб не може да се живее, поради това трябваше на някой да продаваме нашите домати, мотокари и всичко останало.

Дали ни е харесвало или не, това е друга тема, по-важното е, че нямахме друг избор освен да се интегрираме в Европа. Поради тази причина се наложи да влезем и в НАТО. Днес ние продаваме 65-70 % от нашата продукция на Европейския съюз, към който в момента е ориентирана икономически България, тъй като досега ние не можем да продаваме на Русия нашата продукция при такива изгодни условия, каквито са в Европа. При това никой не се опитва да промени тази ситуация.

Например при търговията с Русия ние плащаме митнически такси в същия размер, както и всяка друга развита страна. А например Турция е развиваща се страна, в резултат на това нашите стоки не могат да се конкурират с турските в Русия.

Ето такава парадоксална ситуация се получава.

- Каква е политическата ситуация в България и как тя се отразява на руско-българските отношения? Усеща ли се външна намеса в политическия живот на страната?

- В Българския парламент има четири основни политически партии. ГЕРБ, която до преди година беше управляваща, БСП, управляваща към момента и в коалиция с партия ДПС, представляваща една специфична етническа и религиозна група в България, и още една партия - „Атака”, обявявана като патриотична и националистическа. Тя също заема открити проруски позиции в последните месеци. Не са малко обаче членовете на ГЕРБ, които се позиционират като русофили, но действията им не се отличават с голяма последователност. Позицията на БСП е да не допускаме влошаване на отношенията с Русия въпреки членството ни в Евросъюза. Това е доста сложно, поради което често се налага да вземаме компромисни решения, въпреки че над 90 % от привържениците на БСП изповядват проруски настроения.

Така например, когато стана дума за оценка на ситуацията в Украйна, ние категорично заявихме, че сме против санкциите спрямо Русия, но в други случаи трябваше да възприемем позицията на Европейския съюз. Тук не малка роля играе и нашето членство в НАТО.

Впрочем, това се отнася към въпроса за външното влияние върху политиката в България. Дали това ни харесва или не, ние сме принудени да се съобразяваме с мнението на тези организации, които меко казано, далеч не винаги са настроени дружелюбно към Русия. Въпреки това активно се застъпваме за разширяване на руско-българското сътрудничество и настояваме да се навакса цялото онова изгубено време от 90-те години насам. Убедени сме, че това е необходимо както на България, така и на Русия, а нашите политици не може да не се съобразят с тази реалност.

- Вие сте лидер на НД „Русофили”. Какво представлява тази обществено-политическа организация?

- Нашата организация изразява тежненията на голяма част от българския народ. Убеден съм в това, защото преди няколко години проведохме социологическо проучване, което показа, че 72 % от българите се определят като русофили. Тогава един руски чиновник дори се пошегува, че толкова много патриоти не може да се намерят в самата Русия... Дейността на нашето движение е насочена към запазване на историческите, културни и духовни връзки с Русия, към сближаването на нашите народи и развитие на всестранни отношения.

Основната ни цел е да запълним огромния духовен и културен дефицит в нашето общуване през последните десетилетия.

Работим в няколко основни направления постоянно - това е изучаването на руски език, запазването на съществуващи и новооткрити паметници на общата ни история, организиране на концерти, фестивали, изложби, семинари и детски конкурси с акцент върху руската култура, литература, изкуство и т. н. Например само през тази година сме открили в детските градини около 470 класа за изучаване на руски език. Ежегодно провеждаме седем различни детски конкурса, чиито финалисти получават възможност да посетят Русия. Поддържаме над 550 съществуващи паметници и всяка година откриваме по 3-4 нови. Между другото тази година, на 14 октомври, в местността, където са били погребани руските войници и офицери в Нова Загора, ще открием паметник на Елецкия полк.

Освен с културно-масова дейност, се занимаваме и с обществено-политическа работа. Вече сме събрали над 150 хиляди подписа срещу разполагането на елементи от американската система ПРО в България. Събираме подписи и за запазване на паметниците, организираме митинги срещу тяхното демонтиране, защото често на някои им хрумва да ги разрушават. Организираме масови мероприятия в стотици градове на 9 май, на 3 март – Деня на освобождението на България от турско робство, както и по повод православни празници и други значими събития.

На нашия сайт всеки ден предоставяме до 10 информационни материала от Русия, преведени на български, за да може руската позиция да бъде достъпна за повече българи.

Като издател на в. „Дума”, който е един от петте най-популярни вестника в България, аз лично следя да има една колона от „Российская газета” всеки ден на български език. Също така планираме да развиваме интернет телевизия с предавания, за да осигурим обективна информация за случващото се.

НД „Русофили” ежегодно провежда Национален събор на русофилите в България, на който обобщаваме резултатите от работата ни и поставяме нови цели и задачи.

Днес НД „Русофили” е най-масовата неправителствена организация в България, която наброява над 30 хиляди членове и 186 структурни звена, но няма да спираме дотук. Накратко, нашите цивилизационни ориентири, желанието да останем близки с руския свят, не са се променили и не само ще ги съхраним, но и ще ги преумножим въпреки сложната обществено-политическа обстановка. Благодарни сме на цялото онова поколение от български политици, които твърдо са отстоявали подобни идеи през последните 25 години.

- А сега Русия, като държава и бизнес, помага ли някак на проруските движения в България?

- Съдете сами, онези неголеми грантове, които фонд „Русский мир” ни предоставя, са на сума около 10 хиляди евро на година - с това приключва цялата помощ. Затова практически всичко постигаме със собствени усилия и за своя сметка. Проведохме две кампании за повишаване на избирателната активност по време на референдума за строителството на АЕЦ „Белене”, защото би могъл да се окаже нелегитимен, ако хората не бяха дошли да гласуват. Но народът трябва да разбира за какво става дума, какъв е този проект, защо е необходим. Ние обаче останахме с впечатление, че проектът беше повече нужен на нас, българите. Нито намек, нито упрек, нито помощ от страна на руския бизнес получихме, а на пръв поглед изглеждаше заинтересуван от реализирането на проекта... Но понякога ме учудва дори не това, че руснаците не ни помагат или недостатъчно ни подкрепят, а че сякаш не искат да помогнат на самите себе си...

- Поне някакви положителни изменения в тази насока случват ли се?

- Руско-българската междупарламентарна група в Народното събрание на България, на която съм председател, излезе с цял ред полезни инициативи. Обаче тези инициативи засега не са свързани с бизнеса. От наша гледна точка, много ефективно работи Българо-руската търговско-промишлена палата, развива сътрудничество на регионално ниво, но сътрудничеството с големи руски компании може да се определи като скромно и епизодично. Да речем водещи руски компании по някаква причина смятат за правилно да се помага не на нас (това е излишно, и без това сме на тяхна страна), а на техни и наши опоненти. На всички е известно, че любов с пари не се купува. Въпреки това маса пари се влагат именно в купуване на любов, която обаче никога не я е имало и никога няма да я има. В резултат в печатната преса може често да се види лого на водеща руска компания, а под него - опустошително заглавие и статия, която гласи, че същата тази компания няма място не само в България и на Балканския полуостров, но и дори в Европа. Според мен всичко това се прави с руски пари, и може би аз нещо не разбирам, но е очевидно, че в дадения случай руснаци плащат информационна кампания срещу самите себе си. Смятате ли това за правилно? Аз лично – не!

- Такава политика отразява ли се по някакъв начин на образа на руския бизнес в България?

– Разбира се. Ако говорим за големия бизнес, ние, в България, познаваме три руски компании – „Росатом”, „Газпром” и „Лукойл”. За „Росатом” успяхме да убедим хората, че нейното присъствие в България е необходимо. По линия на „Лукойл” – също. Но с „Газпром” е много по-сложно. Разбираме, че тази компания ни е необходима, но нека първо да се разберем с какво асоциират днес „Газпром” обикновените българи. Ами например с прекратяването на доставки на газ от Русия за България през 2009 г. заради проблемите с Украйна. Нашите чиновници отлично знаят защо това се случи и по чия вина е, но не го знаят обикновените хора – на тях никой нищо не им е обяснил, нито преди, нито след този инцидент. А зимата в България в онази година беше много студена. Какъв е изводът? Парадоксално е, но сега ни е много по-трудно да убедим хората, че трябва да участваме в проекта „Южен поток”, който ще премахне транзитните рискове при износа на руски газ към Европа и съответно къмБългария.

- Много ли противници на „Южен поток” има във вашата страна?

- Достатъчно са. Нали знаете, както и при вас, имаме добре организирана пета колона. В подкрепа на проекта се изказват премиерът, финансовият министър, лидерите на големи политически партии, обясняват колко е изгодно за страната ни. Същевременно контрааргументите си излагат и множество организации, финансирани от Америка. Например бюджетът на фондация „Америка за България” се изчислява на стотици милиони долари годишно и с всяка година сумата се увеличава. Ние добре знаем, че аналогични НПО под една или друга форма действат във всяка държава, откъдето трябва да мине „Южен поток”. И това какво означава? На всеки аргумент за „Южен поток”, получаваме в отговор 10-15 контрааргумента, без значение дали са полуистини, откровена лъжа или хитро навързани митове, но са много добре платени и получават широко отразяване в медиите. В резултат истината се загубва в поток от некачествена информация, често пъти и откровени лъжи.

Ние внесохме предложение за коригиране на законодателството в България и постигнахме необходимите изменения въпреки препоръките на еврокомисаря Гюнтер Ферхойген. Но двама мои колеги, депутати от „Коалиция за България”, в момента са под заплаха от проверки на прокуратурата. Ето такава е ситуацията най-общо...

- Как мислите, тази година в България ще започне ли изграждането на „Южен поток”, или могат да възникнат някакви препятствия?

- Мисля, че проблеми не са изключени. За съжаление, на тези евроизбори голяма подкрепа получиха българските десни и либерални сили, които се опитват да възпрепятстват руско-българското сътрудничество. Но ние ще правим всичко възможно, каквото зависи от нас, този проект да стартира колкото се може по-бързо.

- Какви осезаеми плюсове и минуси получи България след встъпването в ЕС?

- Оценявам ситуацията у нас като национална катастрофа. България беше приета в ЕС, след като унищожи икономиката си напълно, също както промишлеността и селското стопанство. Преди това влизането в ЕС беше невъзможно, би било неизгодно за Европа. А в ЕС големите страни развиват своя потенциал за сметка на по-малките и слаби държави. Не смятам, че това е справедливо. И ако тези сили превземат върха в новия Европарламент, лично аз ще смятам за неблагоприятно битуването на България в ЕС.

Ако ЕС обаче промени своето отношение и се отнася коректно, нещата може да имат други измерения.

- България има ли някаква полза от НАТО?

- Системата за сигурност НАТО не работи не само при нас, но и в други страни и в Европа като цяло. Мнозина в Европа разбират, че правилната система за сигурност трябва да бъде европейско-руска, но засега все още няма достатъчно сили за това. Както се казва, не врагът е силен, а ние сме слаби. Въпреки това се стараем към тази тема да привлечем вниманието на интелигентните и национално ориентирани сили в Европа.

Следващата ни широка инициатива е свързана с подготовката и провеждането на референдум по въпроса за разполагането на американски военни бази на територията на България, според мен тяхното присъствие у нас е абсолютно нелогично.

- Как хората в България се отнасят към конфликтите, които САЩ и НАТО разгръщат в различните части по света?

- След Първата и Втората световна война спечели Америка, а Европа загуби. Днес за Америка е много важно да излезе първа от т. нар. икономическата криза – преди Европа и Русия, за да вземе най-много пазарна територия на Евразийския континент. И всеки в тази глобална и информационна война заема страна.

Ние, русофилите, застанахме зад много ясна позиция. Нашата основна цел е да се гарантира отношението към Русия в българската и европейската медийна среда, то да не бъде враждебно. Възнамеряваме да го постигнем чрез бъдещо активно присъствие в електронните медии, ще засилим дейността си така, че гласът ни да бъде чут.

- Защо братските народи, да речем, българи и сърби, не могат да намерят общ език и да говорят с един глас?

- По същата причина, по която не се намери общ език от жителите на Русия и Украйна. Врагът винаги ще се опитва да ни скара, а ние ще трябва да търсим основа, която ни обединява, и да се опитваме да решаваме въпросите, които ни разделят. Сега това се прави по-трудно, защото САЩ премахват нежеланите русофилски сили от властта чрез преврати, въстания и преки военни действия. И това не са някакви виртуални външни сили, а именно САЩ. Тази позиция трябва да бъде ясно и открито заявена, аргументирана и обяснена. За тази цел имаме нужда от три компонента - т. нар. мека сила, тоест, финансови и медийни ресурси, както и система за патриотично възпитание и образование. Всички тези елементи обаче сега са под контрола основно на нашите опоненти. Аз например съм представител на 11 руски канала в България и плащам огромни суми, за да предоставят продукцията си в мрежата на кабелните оператори. Американците и турците сами си плащат, за да бъдат излъчвани техните филми и програми. Ние плащаме на руснаците за издаване на книги, а за американските публикации съществуват силни фондове, които плащат техните издания да намерят пазар и у нас. Оказва се, че да се защитава русофилска позиция, е много по-трудно.

Що се отнася до търканията между българи и сърби или руснаци и украинци, всичко е от лукавого. В действителност ние просто няма какво да делим.

- Наясно ли сте какво се случва днес в Украйна ?

- Безусловно. Живял съм в Украйна 14 години... От началото на 90-те години там се отглеждаше един призрачен национализъм. В продължение на две десетилетия израснаха няколко поколения, които не само са забравили, че са руснаци, но и мразят всичко руско, защото така ги възпитаваха и целенасочено ги учиха. Пренаписаха историята, обърнаха всичко с главата надолу, и ето сега в Украйна убиват руски хора, включително жени, деца и възрастни, както и всички онези, които ги подкрепят. Не мога да разбера обаче защо в тази ситуация Русия все още не е спряла геноцида. В крайна сметка тази безнаказаност позволява на неонацистите да извършват безброй зверства в Украйна. А това, от своя страна, дава допълнително сила на враговете, и ако така продължи нищо да не се прави, ще става все по-зле...

Николай МАЛИНОВ народен представител от 42-рото народно събрание на Р България, председател на българо-руската междупарламентарна група, председател на българското Национално движение „Русофили” и издател на в. „Дума”, пред сп. “Газпром”