Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 25 (2014) ЧЕКИРАН ЛИ Е БИЛЕТЪТ ЗА АДА?!

ЧЕКИРАН ЛИ Е БИЛЕТЪТ ЗА АДА?!

Е-поща Печат PDF

На 21 юни т.г. трябваше да се състои едно събитие, което поражда остри спорове от години не само у нас, но и на много други места в цивилизования свят, към който принадлежи и България (не е ли странно!?). Шествието на “София Прайд 2014” бе отложено поради трагедията във Варна и региона, причинена от силни дъждове и бурен вятър, която отне живота на поне 12 души. Благородно е от страна на организаторите, че призовават българската общественост към солидарност и участие в дарителските инициативи в помощ на бедстващите хора. Шествието на “София Прайд” официално е “посветено на човешките права и равенството на гражданите и е най-голямото събитие, повишаващо видимостта на ЛГБТ общество у нас”, както и за “да поддържа обществения дебат за приемането й, и да покаже на хилядите нехетеросексуални българи, че не са сами.” Тази година фокусът на Прайда щял да бъде върху “липсата на каквито и да е отговорни политики от страна на партиите и институциите у нас по отношение на нехетеросексуалните, трансполовите и интерсексуалните хора.” Новата дата за провеждането на шествието ще бъде уточнена след 23 юни.

Дотук с обикновените новини около гей парада - както го наричат ясно и разбираемо обикновените хора, и които съвсем логично е да се запитат дали са обект на “отговорни политики...”, след като сме на първо място по смъртност, на последно по доходи, и почти не се раждаме. Необикновените новини са, че всъщност, въпреки заявените хуманистични цели и декларативност за правото на хомосексуалност, въпреки настояването за признаване на бракове между еднополови индивиди, идеята за такова общуване не се приема от огромното мнозинство български граждани. И дори не става дума за проява на полова сегрегация, а за нещо по-голямо. Нещо, което Църквата определя като морал и етичност, като върховно благо и любов, като рождение и пасхалност... И не само църквата.

Под прикритието на широко скроените норми за човешки права се натрапва една оскърбителна за съвременния гражданин (колкото и да е измъчен от унизителното си битие) инициатива за налагане на различността, транссексуалното, за неопределимостта на битието - и на съзнанието, проповядвана и широко рекламирана практически поведенческа и битийна норма. Проповядват я хора, повлияни по комерсиални и / или идеологически причини, или просто вследствие на инфраструктурна човешка деформация, която не е за пренебрегване. В крайна сметка въпросите, които акушира подобна демонстрация на “различност” са много по-дълбоки. Те засягат не само проблема за правото и свободата на индивида, но се пресичат и с въпроса за правото и свободата на мнозинството. В крайна сметка едни може и да харесват бутчетата на KFC, други - бъргърите на “Макдоналдс”, трети пица “Хът”, но общото е, че те може и да не ги харесват. При т. нар. за благовидност ЛГБТ-общество няма “не може”. Тук споделянето на “ценностите” е строга норма, базирана на желязна икономическа зависимост, защото, както мнозина изследователи са го отбелязали, става дума за корпоративна зависимост, интереси и финансиране, твърде далеч от кварталното гей общуване. Всъщност проблемът за “различността” на нехетеросексуалните се превръща в остър политически проблем за влияние, ценности и диктат на едни над други. И понеже освен всичко друго в случая става дума за диктат, излиза, че малцинството може да диктува на мнозинството своята воля. ЛГБТ-обществото съвсем не е модна измишльотина. Под егидата на подобни многобройни и богато финансирани организации процъфтяват практики и дейности, които не съграждат човешката личност, а я подлагат на мъчително и диспозитивно лутане, от което също се печели. И то много. Печелят обаче не обикновените участници в различните шествия.

Ясно е, че също както някога, през 90-те години, когато някои обещаха да се случи “Швейцария на Балканите”, българите не си представяха по никакъв начин, че ще провеждат референдуми за всеки по-сложен казус от общественото битие. Сега е ясно, че от референдуми има нужда, но пък е вече късно, защото парадигмата, наложена от транснационалните (а защо не и трансекскуални) корпорации, от озверелия неолиберален модел и гигантските банкови компании не позволява всъщност такова допитване. Еднопосочният билет се оказва чекиран. И ресто не се полага.

На фона на общественото малодушие, оплело в мрежите си днешното българско битие, малцина се сещат, че можело и да реагират. Реагира обаче остро, библейски и на място, и една сред първите, Българската православна църква. Светият синод оповести на 17 юни обръщение по повод прайда в София, и не е само документ, но и достоен пример за служене на народа и в името на високи и светли цели.