Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 26 (2014) КЛИМАТИЧНОТО ОРЪЖИЕ

КЛИМАТИЧНОТО ОРЪЖИЕ

Е-поща Печат PDF

• Обосновани предположения или основателни съмнения

В новините все по-често виждаме репортажи за мощни земетресения, наводнения, урагани, силни снеговалежи и други природни катаклизми. С всеки изминал ден нарастват слуховете, че причина за всички тези бедствия, е целенасоченото използване на нов вид средства за поразяване на цели територии – т. нар. климатично оръжие.

Повод за тези редове е и изказването преди няколко дни (на 26 юни т. г.) на водещия специалист от руския метеорологичен център „Фобос” Евгени Тишковец пред „Руската служба за новини”, че на въоръжение в руската армия има климатично оръжие, но то никога не е било използвано. Той подчертава, че преди да се пенсионира от руската армия, е бил началник на отдела в Генералния щаб, който пряко се е занимавал с климатичното оръжие, че такова оръжие има и то е съпоставимо с влиянието на ядреното оръжие. Армията на Руската федерация никога не го е използвала, въпреки че го има на въоръжение. Според него САЩ също разполагат с такова оръжие и периодически си „играят” с него, каквито са случаите през 2005 г.в Югославия, а също във Виетнам и Северна Корея.

През 1962 г. американски учени поставиха началото на проекта “Stormfury”. За пръв път в света бяха проведени мащабни експерименти, при които в облаците е пръснат сребърен йодид, който превръща набиращия сила ураган в безобиден дъждец. Експериментите протичали с променлив успех. Учените констатирали, че силата на вятъра намалява с 10-30 %, но имало и случаи, когато сребърният йодид въобще не влияел на ураганите. Като цяло проектът претърпял неуспех, въпреки това над него работили до 1983 г. Но изследователите направили едно откритие – открили надежден метод да предизвикват дъжд. Резултатите от това откритие били широко приложени от американските военни в тежката война във Виетнам. От 1967 до 1972 г. американската армия провела операцията „Popeye”, като обработила богато облаците над Виетнам със сребърен йодид. Започнали да валят обилни дъждове, които затруднявали действията на партизаните; ликвидирали т.нар. пътека на Хо Ши Мин - тя просто останала под водата. Първият опит бил проведен в района на платото Боловен в долината на река Си Конг. Обработеният със сребърен йодид облак пресякъл границата на Виетнам и над лагера на американските специални части за четири часа паднали обилни валежи. В резултат от операцията „Popeye” дъждовният сезон във Виетнам се увеличил с 30-45 дни, а количеството дневни валежи - с 30 %. Американското въздушно разузнаване отбелязало, че движението на партизаните е затруднено, тъй като пътищата са се превърнали в кални блата. Цялата тази работа била извършена само с три транспортни самолета С-130 и два прикриващи изстребителя F-4C. Въпреки че Пентагонът отричал тези факти, много военни експерти са сигурни, че проектът „Popeye” е причината за катастрофалните наводнения във Виетнам през 1971 г., които обхванали повече от 10 % от територията му. Проектът „Popeye” е първото в съвременната история прилагане на климатичното оръжие. Самолетите С-130, натоварени със сребърен йодид, по нищо не се различават от обикновените транспортни самолети. (Данните са на сп. „Командос”.)

Като последица селскостопанските култури са съсипани и е предизвикан изкуствено глад за населението във Витнема и Северна Корея. Според Евгени Тишковец е много сложно да се предвидят последствията от използването на климатичното оръжие и затова в Русия то сега е „замразено”.

Но какво всъщност е климатично оръжие?

Според повечето експерти в тази област климатичното (или геофизичното оръжие) е средство за масово поразяване, основано на технологиите за геофизично въздействие върху природните явления. Основно това е свързано с количеството на валежите, преместването на въздушни маси или колебанията на земната кора. Въздействието върху природата може да бъде извършено както в рамките на конкретна държава, така и в мащабите на един или няколко континента.

Въпреки че по официални данни разработката на климатично оръжие се провежда на територията на редица страни в продължение на повече от едно десетилетие, всякакви активни въздействия върху природата за военни цели са забранени в съответствие с международната конвенция „За забрана на всякакво враждебно използване на средства за въздействието върху околната среда”, приета от ООН през 1977 г.

По данни на Стокхолмския институт за международни изследвания (СИПРИ) по създаването на така нареченото геофизическо оръжие активно продължават да работят в САЩ, Китай, Япония, Израел и Бразилия. Но цялата информация по тези разработки е строго засекретена.

Най-спорният въпрос в историята на развитието на геофизичните оръжия е създаването на природни катаклизми чрез въздействие върху йоносферата. От известните досега инструменти за изучаване на йоносферата, с помощта на които би могло да се осъществи въздействие върху природата, могат да се разграничат две най-мощни технологии - американската система HAARP и руският комплекс СУРА. Подобни, но много по-малки обекти, са разположени в различни кътчета на Земята, в това число и в Украйна - близо до град Змиев, на 50 км от Харков, където беше изградена станция за изучаване на йоносферата непосредствено преди разпадането на Съветския съюз (1991 г.).

Доколкото е известно, многофункционалният комплекс СУРА е разположен на полигона на Научно-изследователския радиофизичен институт „Василсурск”, намиращ се на 140 км от град Нижни Новгород. Официално СУРА се използва в интерес на руската наука, а така също е включен в международните проекти за изследване на йоносферата. Няма потвърждение за това дали на територията на полигона се провеждат изпитания на военни разработки. Изграждането на комплекса започнало в края на седемдесетте години на 20 век, в рамките на геофизични изследвания. Основното предназначение било изучаването на способите за въздействие на свръхмощното магнитно поле на метеорологичните процеси.

Строителните работи са завършени през 1981 г. и започнала опитната експлоатация на обекта. В началото на осемдесетте години – в периода на активното използване на оборудването на комплекса, учените получили много сериозни резултати при изследване на въздействието върху атмосферата. Бил открит и ефектът на нискочестотното излъчване при модулацията на йоносферните токове. Всички дейности на учените са финансирани от Министерството на отбраната на СССР. След разпадането на СССР работата и финансирането на комплекса значително са намалели. Днес принципал на станцията е Федералният държавен научно-изследователски радиофизически институт.

Отначало предназначението на СУРА по изучаване на йоносферата било предимно във военната област. В края на 60-те години на 20 в. много страни се опитвали намерят методи за въздействие върху климата и метеорологичните условия. А при война - възможност да се извежда от строя техниката на противника, намираща се във всяка точка от земното кълбо, да се изпраща разрушителен електромагнитен импулс, да се предава мощен поток от енергия на всяко разстояние (в рамките на Земята).

Теоретично, установки от типа на СУРА или американската HAARP - разположена в Аляска, чрез високочестотни излъчвания могат да „нагряват” определени участъци от йоносферата, образувайки по този начин плазмоид (или сгъстяване на материята, състояща се от магнитни полета и плазма). По официални данни, радиокомплексът СУРА може да „подгрява” атмосферата до около 300 км височина.

Първоначално двете установки - високочестотният руски излъчвател СУРА и аналогичният по-голям американски комплекс HAARP, били изградени като експериментални стендове за изучаване възможностите за въздействие върху йоносферата с цел нарушаване на радиовръзката, прехващането на балистични ракети и други летателни средства. Понеже плазмоидът съдържа голяма енергия, потенциално е способен да разруши електрониката, а също и да отрази радиоизлъчването. Така с помощта на HAARP може да се създаде гигантска радиолеща, отразяваща радиолъча в избрано направление, или да го погълне. Фактически установката позволява да се проектира електромагнитното излъчване във всяка точка на планетата. В основата на ХААРП лежи свръхмощен радиолокатор от декаметровия диапазон (този диапазон отговаря на късовълновия диапазон 25 метра в радиоприемника) и включва антенно поле с ФАР (фазирана антенна решетка), комплекс с приемо-предаваща, обработваща и управляваща апаратура, а също и мощна напълно автономна електростанция с многократно резервиране. Антенното поле на ХААРП е неподвижно, за разлика от повечето радиолокатори, но технологията ФАР позволява получаването на мощен остронасочен лъч в произволно направление. Мощността на излъчване на ХААРП е 3600 киловата, а в импулс – до 10 000 киловата, което е с няколко милиона пъти повече от радиоизлъчването на Слънцето в декаметровия диапазон. Цялата тази огромна мощност може да бъде фокусирана от антенното поле на малък участък от пространството. В зоната на въздействие на такъв лъч в йоносферата се наблюдава голямо нагряване, образуване на плазмени сгъстявания с дължина от порядъка на километър – гигантски кълбовидни мълнии, а импулсното резонансно въздействие води до стимулираното освобождаване на собствена енергия от йоносферата в избрани области от пространството. Чрез радиоизлъчване от ХААРП може да бъде нарушена късовълновата радиовръзка във всеки район от Земята и да бъде извадено от строя всяко радиоелектронно оборудване на граждански и военни обекти, в това число и на ядрените балистични ракети, което напълно парализира икономиката и въоръжението на потенциалния противник. (Данните са от публикация в сп. „Командос”, 2014 г.)

Програмата HAARP сe представя изключително като научноизследователски център за подобряване на качеството на радиовръзката. Това е официалната версия. Въпреки това територията на базата е плътно оградена от телена мрежа и бодлива тел, а районът старателно се охранява от патрулиращи морски пехотинци, въздушното пространство над антените и другите „научни съоръжения” е недостъпно за самолети.

След събитията от 11 септември 2001 г. около HAARP са разположени комплекси за ПВО „Патриот”. С разширяването на станцията и провеждането на изследвания на нейната територия се занимава лабораторията „Филипс”, разположена във военновъздушната база на САЩ близко до Къртланд (щат Ню Мексико). В нейно подчинение е и лабораторията по геофизика и астрофизика, а така също и Центъра за космически технологии на военно-въздушните сили на САЩ.

Основният метод за изследване, използван от сътрудниците на станцията, е „напомпване” на слоевете на йоносферата с помощта на електромагнитно излъчване с определена мощност и по-нататъшно проследяване на резултатите. Изяснило се, че в резултат на изкуственото нагряване на йоносферата се създават „плазмени облаци”.

Може ли с помощта на HAARP и подобни на нея „съоръжения” да се променят метеорологичните условия, да се предизвикват урагани и наводнения? Това е същественият въпрос, който вълнува все повече хора на планетата. Засега отговор няма. Има само обосновани предположения и все по-натрапчиви съмнения в морала на тези, които държат ръка на спусъка на тези оръжия. Нали още Достоевски бе казал – „Ако няма Бог, всичко е възможно”.

Днес САЩ оказват огромна финансова подкрепа за провеждане на изследователска работа и усъвършенстване на програмата HAARP. По неофициални данни, оборудването на полигона сега работи 2000 часа в годината, а за поддържане на комплекса ежегодно се отделят около 300 млн. долара.