Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 26 (2014) МЕТРОПОЛИИ И КОЛОНИИ

МЕТРОПОЛИИ И КОЛОНИИ

Е-поща Печат PDF

• Цивилизован е онзи дивак, който позволява да го ограбват

В края на 17 век Лайбниц съветва западноевропейците да не воюват помежду си за плячка, а да колонизират и ограбват другите континенти. Не че те са чакали съвета на Лайбниц, защото два века по-рано Испания и Португалия започват да колонизират Америка, Африка и Азия. Следват ги Холандия, Англия, Белгия...

Хегел счита за хора само западноевропейците. Останалите са диваци „без вяра и чест”, които подлежат на унищожаване или цивилизоване. Цивилизован е онзи дивак, който позволява да го ограбват.

Маркс и Енгелс, като западноевропейци, притежават дефектите на западния човек. Те са евроцентристи и глобалисти. Според тях западноевропейският капитализъм трябва да завладее целия свят, защото така се създава работническа класа - негов гробокопач. Освен това те разделят народите на прогресивни и реакционни. Прогресивни са англичаните, французите, германците, италианците, поляците (защото правят въстания против Русия) и унгарците (защото макар и малцинство, са успели да асимилират славяните в Панония). Всички останали са реакционни.

Ограбването на колониите носи големи печалби на управляващата класа и позволява на простолюдието да има по-висок жизнен стандарт. За това всяка метрополия грижливо пази своите колонии и не позволява на други държави да грабят от тях. Държавите без колонии имат по-ниско жизнено равнище, а твърде често са бедни. Така например през 18 и 19 век швейцарските мъже се наемат за войници в чужди армии, а швейцарските жени стават слугини в цяла Европа. Подобно е положението и в германските княжества. Наличието на колонии е толкова важно, че колониалните войни за преразпределяне на света се считат за нещо нормално.

Западът осъзнава, че без колонии не може да доминира в света. Колонизирането е същностна черта на западната цивилизация, без която тя не може да съществува. Преди Първата световна война Германия разполага с твърде малко колонии (Того, Югозападна Африка, Танганайка и някои малки островчета в Тихия океан), което не й осигурява достатъчно евтини суровини и пазари за промишлените й произведения. Въпросът за нея е толкова наболял, че тя (не само тя) предизвиква две световни войни.

След Втората световна война положението формално се променя. Колониите стават независими държави. Всъщност това са „независими” колонии. Сега те са отворени за всички метрополии, които могат да се вредят за ограбването им. Ограбването става главно чрез нееквивалентна търговия – Западът продава своите стоки на високи цени, а купува стоките от Третия свят на ниски цени. Освен това на колониите не се позволява да имат промишленост. Те трябва да станат суровинен придатък на метрополиите. При това метрополиите с помощта на МВФ и Световната банка щедро предлагат заеми, които получателите им никога не могат да върнат. Така се стига до дълговата криза, която обхваща всички „независими” колонии - дори след като са изплатили многократно заема, дългът остава, при това расте.

МВФ и Световната банка се стремят да разрушат цялата структура на колонизираната държава. Използвайки колониалната зависимост, международните финансови институции, подчинени на метрополиите, ограничават разходите на колониите за здравеопазване, наука и образование, обществено осигуряване и всички други социални програми. Това води до мизерия и деградация на обществото като цяло и на всеки индивид. Унищожавайки икономиката на колониите, метрополиите унищожават поминъка на населението. Пълчища от безработни се устремяват на Запад търсейки препитание. Това от своя страна подбива надниците на западните работници.

Извън военното съперничество, съществуването на Съветския съюз и източноевропейските държави силно дразнеше западните олигархии - обширни територии с голямо население не им носеха никакви печалби. Редица други страни (Ирак, Либия, КНДР, Куба и др.) съществуваха без западна намеса и също не носеха печалби на Запада. Западът никога не се е примирявал с това. Перестройката ликвидира Съветския съюз и социализма в Източна Европа. Това временно спаси капитализма. Останалите почти независими страни бяха лош пример за колониите. Това накара Запада по насилствен начин да налага демокрация там. Хаосът в Ирак и Либия, след военната интервенция, днес се нарича демокрация.

А как стои въпросът с хуманизма, възникнал в Западна Европа? Един англичанин може до има хуманно отношение към друг англичанин или към германец и французин, но не и към сенегалец, руснак, бирманец, българин или друг дивак. В името на хуманизма се водят хуманни войни, хуманни агресии, хуманен геноцид (това са оксиморони)...

Както и в другите социалистически страни, така и у нас бяха установени демокрация и свободен пазар. Българските номенклатурчици се престараха най-много. Програмата “Ран-Ът”, изработена от Американската търговска камара и подписана от 29 български икономисти, беше план за пълния разгром на България. Колониалният модел се реализира в пълен мащаб. Бяха унищожени основните български предприятия, а най-рентабилните бяха подарени на чужденци.

Хиляди безработни българи се втурнаха на Запад в търсене на препитание. Увеличи се смъртността на населението, а се намали раждаемостта. В момента в България живеят около 6 милиона души. При никоя друга национална катастрофа нашата страна не е губила 3 милиона население. А Ран и Ът предвиждат българите да станат 5 милиона.

Колонизирането продължава.

Макар и да не се вижда светлина в дъното на тунела, борбата, съпротивата, не бива да спират. И друг път в историята е бивало непрогледен мрак, но кой казваше, че най-тъмно е пред разсъмване. Ще бъде!