Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 26 (2014) МАШИНА ЗА НАКАЗАНИЯ

МАШИНА ЗА НАКАЗАНИЯ

Е-поща Печат PDF

Неведнъж от страниците на в. „Нова Зора” сме предупреждавали за илюзиите, които се натрапват у нас от „евроатлантиците” и техните „присъдружни” медии относно „рая”, наречен Европейски съюз. Мярата в лъжите бе прехвърлена, особено в навечерието на изборите за Европейски парламент. Въпреки всичко здравият разум на българина му подсказа, че хубавата стока не се нуждае от толкова реклама. Но ако някой от нас беше нарекъл ЕС „машина за наказания”, щяха да го обявят за... какъв ли не. Статията на Серж Халими обаче, която публикуваме сега, дава шанс читателят сам да прецени дали сме прави.

Зора

Какво стана с „европейската мечта”? Една машина за наказания. Колкото повече се усъвършенства функционирането й, толкова повече се настанява усещането, че взаимно заменяемите елити използват всяка криза, за да изострят политиката на строгост и да наложат своята федерална химера. (1). Тази двойна цел предизвиква инкорпорирането на административни съвети и редакционни пространства. Но даже прибавяйки към този хилав комплект германските рентиери, някои люксембургски подставени лица и достатъчен брой управляващи френски социалисти, прекалено популярната основа на сегашния „европейски проект” не се разширява. Съюзът не престава да отблъсква грубо държавите, които нямат като първа грижа да намалят своя бюджетен дефицит, в това число и когато безработицата се изплъзва от контрол. Те като цяло се съгласяват веднага, без да чакат да ги помолят за това, и веднага им се налага програма за корекция, съдържаща цели, пресметнати в цифри до десетата след десетичния знак, съчетани с календар за изпълнението им.

За сметка на това, когато нарастващ брой европейски пациенти трябва да се откажат да бъдат лекувани поради недостиг на финансови ресурси, когато детската смъртност нараства, а маларията отново се появява на хоризонта както в Гърция, националните правителства не трябва да се боят от мълниите на Комисията в Брюксел.

Непреклонни, когато става въпрос за дефицит и задлъжняване, „критериите за конвергенция” не съществуват в сферите на заетостта, образованието и здравеопазването.

Нещата обаче са свързани: да се орязват публичните разходи, означава почти винаги да се намали броят на лекарите в болниците и да се пресече достъпът до медицински грижи. Още повече че преди „Брюксел” - обичайният отдушник на всички недоволства, - две политически сили изведоха метаморфозата на монетаристките догми в ранг на доброволно робство.

От десетилетия социалисти и либерали на практика си поделят властта и постовете в Европейския парламент, в Комисията и в повечето столици на Стария континент. (2). Впрочем Жозе Мануел Барозу - ултралиберал и поддръжник на войната в Ирак, беше преизбран преди 5 години за председател на Европейската комисия по единодушното настояване на 27 държавни и правителствени глави от съюза; в това число и социалисти, макар че всеки един признаваше смайващата посредственост на баланса от предишното му председателство на ЕК.

В този момент се конкурират да го наследят един германски социалдемократ, Мартин Шулц, и един люксембургски християн-демократ, Жан-Клод Юнкер. Телевизионен дебат ги „противопостави” на 9 април. Кой от двамата прецени, че „строгостта е необходима , за да се спечели отново доверие”? Кой го репликира, че „бюджетната дисциплина е неизбежна”? Стигна се дори дотам, че първият, за когото безпощадните „реформи” на неговия приятел Герхард Шрьодер съставляват „точно модела”, който трябва да се следва, позволи от устата му да се изплъзне: „Не зная какво ни отличава”. При всички случаи сигурно не е волята да се затвори европейската икономическа казарма.

„Льо Монд дипломатик”, май 2014

 

1. Вж. „Федерализъм с ускорен ход”, „Льо Монд дипломатик”, юли 2012

2. На 7 юли 2009 г. Европейската народна партия (ЕНП) и социалистите подписаха едно „техническо споразумение”, съгласно чиито клаузи полският ултраконсерватор Йежи Бузек председателстваше Европейския парламент от юли 2009 до януари 2012 г., а германският социалдемократ Мартин Шулц го наследи