Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 28 (2014) Да се избавим от перспективата СВЕТОВНА КАЗАРМА

Да се избавим от перспективата СВЕТОВНА КАЗАРМА

Е-поща Печат PDF

• Срещу натрупания конфликтен потенциал

Русия предлага на света партньорство и сътрудничество

Президентът Владимир Путин направи изявление на Съвещанието на посланиците и постоянните представители на Руската федерация, посветено на въпросите за защитата на националните интереси на Русия и укрепването на основите и принципите в международните отношения.

На съвещанието, проведено в Министерството на външните работи само седмица преди посещението на министър Лавров у нас, присъстваха и ръководители на правителството, на Палатата на Федералното събрание, на руски министерства и ведомства, участващи в международната дейност, както и представители на научно-експертната област и бизнесмени.

Президентът Путин награди осем сътрудници на Външното министерство с ордени, на двама бе присвоено почетно звание - „Заслужил работник на дипломатическата дейност на Руската федерация”.

Поради големия интерес на нашите читатели към въпросите, засегнати в изявлението на президента на Русия Владимир Путин, редакцията на в. “Нова Зора” публикува пълния текст на неговата реч.

 

Владимир ПУТИН:

Уважаеми колеги, драги приятели, срещите с посланическия и с дипломатическия корпус вече станаха традиция. И такъв прям разговор е необходим, за да можем комплексно да оценим ситуацията в света, да обозначим текущите и перспективните външнополитически задачи и на тази база по-ефективно да координираме работата на нашите представители зад граница.

Веднага трябва да кажа, че натоварването в работата на централния апарат на нашите посолства (Министерството на външните работи) е огромно. Ние го виждаме, разбираме го, но не би могло да е другояче. Работата ще се увеличава, също както и изискванията за ефективност, яснота, гъвкавост на действията за осигуряване на националните интереси на Русия.

Вие добре знаете колко динамично и понякога непредсказуемо се развива международната ситуация. Събитията буквално са застигат във времето, и за жалост, не всички са позитивни. В света расте конфликтният потенциал, сериозно се изострят стари противоречия и се провокират нови. Ние самите се сблъскваме с тази реалност, и понякога - доста неочаквано.

За съжаление, забелязва се, че международното право не е ефикасно, че не се спазват елементарни норми за приличие, господства принципът на всепозволеност. Виждаме го и в случая с Украйна.

Ние с вас трябва да сме наясно, че събитията, които бяха провокирани в Украйна, са концентриран израз на прословутата политика на сдържане. Нейните корени, както знаете, са дълбоко в историята, и е очевидно, че тази политика не е прекратявана дори и след края на „студената война”.

В Украйна, както видяхте сами, нашите съотечественици бяха поставени под заплаха, под заплаха бяха руските хора, хора от други националности, а също техния език, история, култура и законни права, които впрочем са гарантирани от международни конвенции. Когато казвам руски хора и рускоезични граждани, имам предвид хора, които се чувстват част от т. нар. голям руски свят, а не непременно етнически руснаци, имам предвид тези, които се усещат като руски човек. Но каква реакция очакваха от нас партньорите ни, при начина, по който се развиваха събитията в Украйна?

Ние, естествено, нямахме право да изоставим кримчани и севастополци на произвола на войнстващите националисти и радикали, не можехме да допуснем нашият достъп до акваторията на Черно море да бъде ограничен съществено, а на кримска земя, в Севастопол, обвеян с бойната слава на руските войници и матроси, в крайна сметка (а според мен достатъчно бързо) ще пристигне войска на НАТО и балансът на силите в Причерноморието ще се промени кардинално.

На практика всичко, за което Русия се бореше още от времената на Петър Първи, а може би и отпреди тях, историците по-добре знаят, - всичко това щеше да бъде зачертано.

Иска ми се всички вие добре да ме разберете – нашата страна и занапред енергично ще пази правата на руснаците, на нашите съотечественици зад граница, и за тази цел ще използваме целия наличен арсенал от средства – от политически и икономически до такива, разписани в международното право на хуманитарните операции като правото на самоотбрана.

Подчертавам, че случващото се в Украйна е кулминация на негативните тенденции в световен план и те се натрупваха с години. Ние предупреждаваме отдавна за това – за съжаление обаче, прогнозите ни се сбъдват.

Вие знаете и сте чували за последните опити да се възстанови и запази мирът в Украйна. Активно участие тук взеха сътрудниците на Министерството на външните работи и лично министърът. Знаете за многобройните преговори и видеоконференции. За съжаление президентът Порошенко реши да възобнови бойните действия и ние не успяхме – казвам „ние”, като имам предвид себе си и колегите ми от Европа, - не успяхме да го убедим, че пътят към надеждния и дълговременен мир не може да минава през война. Доскоро Пьотр Алексеевич не показваше пряко отношение към заповедите за начало на военни действия – сега обаче пое отговорността изцяло, и то не само военната, но и политическата, което е по-важно.

Не успяхме също така да огласим и съгласуваме изявление между четиримата министри на външните работи на Германия, Франция, Русия и Украйна, за необходимостта от запазване на мира и търсенето на взаимно приемливи решения.

Нека ви обърна внимание, че след обявяване на примирието (по същността си субстантивно, както е на „ваш език”), преговори (а всъщност урегулиране) така и не започнаха. Поискан бе ултиматум за разоръжаване и толкоз.

Като цяло обявяването на примирие не е лошо, обаче е недостатъчно за урегулиране на ситуацията в дългосрочен план, и също е недостатъчно приемливо за всички хора в страната, включително и за югоизтока. Оповестена бе и конституция, но тя не е обсъждана никъде. В украинското общество се зароди дискусия по този повод – дали е добра или лоша, но на изток никой не я обсъжда.

Естествено, всичко, което се случва в Украйна, е вътрешно дело на украинската държава. Мъчително е, че загиват хора, обикновени граждани. Знаете, че потокът от бежанци в Руската федерация се увеличава и ние ще окажем помощ на всички, които имат нужда. Абсолютно неприемливо е обаче убийството на журналисти, вчера напомних отново за това на украинския президент.

Според мен ликвидирането на представители на пресата е целенасочено, имам предвид и руските, и чуждестранните журналисти. Но кой се страхува от обективна информация? Явно именно тези, които вършат престъпление. Изключително много се надяваме на обещанието на властите в Киев, че ще се проведе щателно разследване по този въпрос.

На картата на света се появяват все повече региони, където обстановката е хронично трескава. От недостиг на сигурност страдат Европа, Близкят и Средният изток, Южна Азия, Азиатско-Тихоокеанският регион, Африка. Проявяват се системни дисбаланси в световната икономика, във финансите, в търговията, продължава размиването на традиционните нравствени и духовни ценности. Едва ли има съмнения, че еднополярният модел на света не се състоя. Народите и държавите все по-високо обявяват решимостта сами да определят съдбата си, да запазят цивилизационната и културната си идентичност, което противоречи на опитите на някои страни да запазят доминация във военната сфера, в политиката, финансите, икономиката, идеологиите.

Какво става с френските банки днес – въпросът не ни засяга пряко, и не предизвиква нищо повече от вътрешно възмущение у нас, в Русия, и в Европа като цяло. Ние знаем за натиска, който оказват американските ни партньори върху Франция да не ни продават „Мистрал”. Знаем дори, че са намеквали на французите, че ако не ни продадат „Мистрал”, ще свалят санкциите от банките, тихо и незабележимо, или поне ще ги минимизират. Е, какво е това, ако не шантаж? Нима може да се работи така в международен план?

Когато става дума за санкции, винаги излизаме от съответната алинея на Устава на ООН – алинея 7, която описва кога се прилагат. А може би това не са санкции в международно-правовия смисъл на думата, а нещо съвършено друго, някакъв инструмент на едностранната политика...

В последните две десетилетия нашите партньори ни убеждаваха в добрите си намерения да изграждаме съвместно стратегическо сътрудничество. Обаче паралелно с това всеки път разширяваха НАТО, разширяваха все по-близо и по-близо до границите ни своето военно-политическо пространство. На законния въпрос от наша страна „Не мислите ли, че е редно и възможно да обсъдим заедно тези проблеми?”, отговорът бе – „Не, това не ви засяга”.

На онези, които изтъкват своята изключителност, не им харесва независимата политика на Русия. Събитията в Украйна го потърдиха, както се потвърди и фактът, че моделът на двойните стандарти не сработи с Русия. Все пак се надявам, че прагматизмът ще победи, трябва да се избавим от амбициите, от стремежа да се организира световна казарма, да подреждаш всичко по щкафчетата, да налагаш единни правила за поведение в живота и поведението на хората. Затова трябва да се изграждат отношения на основа на равноправието, взаимното уважение, зачитането на интересите.

Време е да признаем взаимно правото да сме различни, правото всяка държава да изгражда живота според своите виждания, а не под чужда диктовка.

Уважаеми колеги, Русия последователно спазва следната външнополитическа линия – решението на глобалните и регионалните проблеми трябва да се намери не чрез конфронтация, а със сътрудничество, с търсене на компромиси. Ние настояваме да се спазва върховенството на международното право при запазване водещата роля на ООН.

Международният закон трябва да е задължителен за всички и да не се прилага избирателно с оглед интересите на отделни, избрани държави или групи държави. И най-важното, той трябва да се разбира еднакво. Не може днес да го тълкуваме така, а утре – инак, в угода на актуалната политическа конюнктура.

Не може да се унифицира развитието на света, обаче е възможно и необходимо да се търсят точки на сближаване, да гледаме едни на други не само като конкуренти, но и като партньори, да подобряваме сътрудничеството между различните държави, между техни обединения и интеграционни структури.

Това са принципите, които следвахме преди, от които се ръководим и днес, развивайки интеграцията в пространството на ОНД. Укрепване на приятелските връзки, развитие на взаимноизгодно икономическо сътрудничество със съседите – това е най-важното стратегическо направление във външната политика на Русия в дългосрочен план. Моторът на евразийския интеграционен процес е „тройката” Русия, Беларусия и Казахстан.

На 29 май в Астана бе подписан договор за Евразийския икономически съюз, това е символ на качествено новата степен в нашите отношения. В евразийското пространство се създава мошен притегателен център за бизнеса и за инвеститори, център на икономическо развитие, формира се и общ пазар. Затова съюзът предизвиква голям интерес сред партньорите на ОНД. В най-скоро време, надявам се, че и Армения ще стане пълноправен член, в доста напреднал етап са и преговорите с Киргизия, отворени сме и за други страни от ОНД.

Развитието на евразийския интеграционен проект по никакъв начин не ни отделя от останалия свят. Готови сме да обсъждаме създаването на зони за свободна търговия както с отделни страни, така и с регионални обединения, и на първо място, с Европейския съюз. Европа е нашият естествен и най-важен търговско-икономически партньор. Ние търсим нови възможности за разширяване на деловите връзки, така че да се отворят нови перспективи за взаимни инвестиции, да паднат бариерите в търговията. За тази цел е необходимо да осъвременим договорно-правната база на нашето сътрудничество, да осигурим стабилност и предсказуемост на връзките, и на първо място - в стратегически важната област на енергетиката.

Отработеното на база взаимен интерес сътрудничество ще зависи от стабилността на цялото евразийско пространство, както и устойчивото развитие на икономиката на ЕС и на Русия.

Винаги сме ценили името си на надежден доставчик на енергоресурси, инвестирали сме в развитието на газовата инфраструктура. Съвместно с европейските компании, както знаете, изградихме нова газопреносна система „Северен поток”, по дъното на Балтийско море. Въпреки трудностите, ще работим и по проекта „Южен поток”. Все повече европейски политически дейци и делови кръгове разбират, че Европа искат да я употребят в нечий интерес, че тя става заложник на недалновидни идеологизирани подходи.

Ситуацията в Украйна се превърна в общ проблем. Ако се върна на темата, Украйна наруши задълженията си по закупуването на нашия газ, Киев отказа да плаща дълга, и както казват простичко хората, това не го побира умът... Не платиха за ноември-декември на 2013 г., въпреки че тогава нямаше никакви спорни проблеми.

Партньорите ни използват откровен шантаж – точно така трябва да го наричаме. Изискват необоснавано понижаване на цените на нашите стоки въпреки договора от 2009 г., който добросъвестно изпълнявахме. Сега, вече знаете, киевският съд свали обвиненията към бившия министър-председател Тимошенко, която подписа договора всъщност. С една дума, киевските съдебни власти признават, че всичко е според международните правила и правилно, но и според украинските – също е правилно. И не искат нито да спазват задълженията си, нито да платят за получената стока.

От 16 юни, както знаете, Украйна е в режим на предплащане и ще получава точно толкова газ, за колкто е платила. Днес, понеже нищо не заплаща – няма да получи нищо, всъщност получава го, но по т. нар. реверсив. Но ние знаем що е това – това е изкуствен реверсив, няма такова нещо, как може по една и съща тръба да подаваш газ и натам, и насам? Не е нужно да си специалист в газовия отрасъл, за да разбереш, че това е невъзможно. Но тя си играе на шикалки – получава наша газ и я плща на някакви си западни партньори в Европа, които пък не си попълват обемите. Е, ние знаем за това. Не сме предприели никакви стъпки към днешна дата, само и само да не утежняваме ситуацията. Но всеки трябва да си направи изводите – и най-важното – добросъвестните потребители и доставчици на газ не бива да страдат заради действията на украинските политици и чиновници. Като цяло ние всички трябва да помислим сериозно как да намалим риска от възникване на форсмажорни обстоятелства на континента в политически и икономически план.

В тази връзка бих искал да напомня, че през август 2015 г. ще се отбележи 40-годишнината от Заключителния акт на Съвета за сигурност и сътрудничество в Европа. Този юбилей дава повод не само да се обърнем към основните принципи на взаимодействие от 1975 г., но и да вложим усилия да ги направим действително работещи, да ги затвърдим в европейската практическа политика.

Необходимо е да не допускаме в европейското пространство каквито и да било антиконституционни преврати, намеса във вътрешните работи на суверенни държави, шантаж и заплахи в международен план, поощряване на радикални и неонацистки сили.

На всички в Европа ни е необходимо нещо като „застрахователна карта”, така че да се избегне „заразата” от прецеденти като иракските, либийските, сирийските, и за съжаление, и украинските. Това е крайно опасно за постсъветското пространство, защото държавите още не са стъпили стабилно на крака нито в политически, нито в икономически план, те нямат устойчива политическа система. И е извънредно важно да пазим и да се отнасяме с уважение към конституционните норми на тези страни.

А защо е толкова важно не само за постсъветското пространство, но и за Европа като цяло? Защото дори в онези страни от Западна и Източна Европа, където на пръв поглед нещата се развиват благополучно, има достатъчно скрити етнически, социални противоречия, които може да се изострят във всеки момент и да станат благодатна почва за конфликти, за засилване на екстремизма и използване на външни играчи, така че да се разклати обществено-политическата ситуация и да се наложи нелегитимна, недемократична смяна на властта с всички произтичащи от нея негативни последствия.

Стабилни гаранции за сигурност, стабилност, уважение към суверенитета и ненамеса във вътрешните работи трябва да бъдат основата, върху която ефективно можем да вървим напред и да изграждаме единно пространство, икономическо и хуманитарно сътрудничество от Атлантика до Тихия океан – аз вече говорих за това като единно пространство от Лисабон до Владивосток.

Моля Министерството на външните работи да подготви комплексен пакет предложения по този въпрос, и то с акцент върху недопустимостта на опитите да се влияе на вътрешнополитическите процеси отвън. Така че задачата е да си впише в днешните европейски реалности традиционният принцип за ненамеса и да се инициира сериозен международен дебат по този въпрос.

Нашата дипломация трябва да засили и източния вектор, да се използва по-ефективно внушителния потенциал на Азиатско-Тихоокеанския регион (АТР) в интерес на бъдещото развитие на страната ни, и на първо място, естествено Сибир и Далечния изток. Политиката на Русия в АТР трябва и занапред да е насочена към сигурността на нашите източни граници, да съдействаме за мира и стабилността в региона. И това сигурно ще направи предстоящото руско председателство на Шанхайската организация за сътрудничество, както и провеждането през 2015 г. в Уфа на Среща на върха на ШОС и БРИКС.

Трябва максимално широко да укрепваме партньорството и стратегическото взаимодействие с Китайската народна република. Може да се каже, че днес на международната арена присъства здравата дипломатическа връзка между Русия и Китай. Тя има за основа припокриването на възгледите за глобалните процеси и ключовите регионални проблеми. Особено важно е руско-китайското приятелство да не е насочено срещу някой трети, който и да е той – защото ние не изграждаме военен съюз. Напротив, отношенията ни са пример за равноправно, продуктивно и уважително взаимодействие на държави в 21-ви век. Възнамеряваме да развиваме и отношенията с нашите традиционни партньори в региона – Индия, Виетнам, които имат все по-важна роля в света; също така ще укрепваме връзките с Япония, с други страни, включително държавите от АСЕАН; ще използваме и потенциала на разширяващите се пазари от Латинска Америка и Африка, както и богатия опит от миналото в политическите и хуманитарните връзки с тези страни.

Сериозно значение за света имат и контактите ни със САЩ. Ние не планираме прекратяване на тези отношения, въпреки че двустранните връзки днес не са в особено добра форма. Но искам да подчертая – съвсем не по наша, по руска вина. Ние винаги сме се старали да бъдем предсказуеми партньори, да водим диалог на равноправна основа, но често нашите законни интереси биват игнорирани.

Всъщност, знаете ли, по повод различните международни формати, срещи и т.н., - ако на нас ни отреждат ролята на страничен наблюдател, без решаваща дума по важни въпроси, засягащи нашите жизнени интереси – ами тогава тези формати нас изобщо не ни интересуват. Само защото са ни пуснали на пейката, не бива да се чувстваме длъжни да го заплащаме с цената на жизнените ни интереси. Надявам се, че това е очевидно и в крайна сметка трябва да е понятно и за партньорите ни. Само че досега по наш адрес чуваме откровено ултимативни и менторски нотки. Ние сме готови обаче за конструктивен диалог, но отново подчертавам – само на равноправна основа.

Уважаеми колеги, ситуацията в света е сложна и непредсказуема и изисква високо професионално ниво на руските дипломати. В трудните дни около Крим и Украйна централният апарат на МВнР, руските посолства, работиха адекватно и ефективно и аз искам да ви благодаря. Ще подчертая особено работата на ръководителите и сътрудниците на руските постоянни представителства в ООН и в други ключови международни организации.

Необходимо е и занапред  да се работи упорито и с достойнство, да се запази такт, издръжливост и чувство за мярка, естествено. Нашата позиция трябва да се базира на ясни – както казват сега, неунищожими – международно-правови, юридически и исторически аргументи, да се основава на истината, справедливостта и силата на моралното превъзходство.

От своя страна, трябва да отбележа, че ръководството на страната и занапред ще прави всичко необходимо, за да подсигури достойни условия за вашата професионална дейност. Както знаете, подписани са укази на президента за адекватнао заплащане на труда на сътрудниците на МВнР. Паричното изражение за служещите в централния апарат се повишава средно 1,4 пъти. Също така пенсията на дипломатическите сътрудници, които излизат в заслужена почивка след 1 януари 2014 г. се увеличи средно 3,5 пъти. Паричното изражение на възнаграждението на ръководителите на задгранични учреждения е повишено средно четири пъти. Съществено се повишиха и доплащанията за пенсия на излизащите в оставка посланици и постоянни представители.

Ще бъде увеличена и рублевата ставка на сътрудниците в дипломатическите служби зад граница – но малко по-късно, от 1 януари 2016 г., обаче четирикратно. Надявам се, че тези стъпки ще стабилизират кадровия потенциал на нашите дипломатически служби, а значи ще се повиши и ефективното осъществяване на външнополитическия курс на Русия.

Обръщам се с молба и към правителството да ускори решението за предоставяне на допълнителни гаранции на работниците от другите ведомства, на административно-техническия персонал, които работят в чуждестранните руски учреждения и особено в условията на терористични заплахи.

Министерството на външните работи поставя въпроса за статута на дипломатическата служба в качеството й на специален вид гражданска служба на Руската федерация. Ние ще разгледаме и тези предложения.

С това приключвам тази част на изявлението си. Бих искал да благодаря на представителите на пресата за вниманието към нашата работа.

 

Изявление на президента на Руската федерация Владимир Путин на Съвещанието на посланиците и постоянните представители на Русия, 1 юли 2014 г.