Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 29 (2014) Кризата в КТБ: МИТОВЕ И РЕАЛНОСТИ

Кризата в КТБ: МИТОВЕ И РЕАЛНОСТИ

Е-поща Печат PDF

Засега разплитането на възела около Корпоративна търговска банка генерира повече въпроси отколкото отговори. Несъмнено атаките към банката бяха добре организирани и много ударни. Само в деня преди затварянето й са изтеглени и преведени над 600 млн. лева. На такива атаки трудно би издържала и швейцарска банка.

От предварителните оценки на изпратените от БНБ квестори и одитори става ясно, че е имало доста странности в кредитораздаването и влогонабирането. С други думи, налице е коктейл от обективни и субективни фактори, довели до острата ликвидна криза. Този процес е продължавал с години и едва сега, вероятно във внимателно подбран момент, е освободен духът от бутилката.

Можеше ли това да бъде предотвратено? Да, ако БНБ беше изпълнявала съвестно своите надзорни и регулативни функции, което й е вменено по конституция и по закон. Тук е мястото да подчертаем, че са подвеждащи митологемите, че „муха и банка се убиват с вестник“ или че „никой не източва  собствената си банка“. Няма как да се ликвидира банка с вестник или с есемеси, ако банката е здрава и дейността й е според буквата на закона. Няма такъв случай в световната практика. Друг е въпросът, че ако банката стои на глинени крака, то бутането й чрез публикуване дори на вярна информация може да я съсипе. Защото ако дадена банка се източва чрез неправомерно отпуснати кредити, то въпросът е не дали, а кога ще гръмне балонът.

Източването на собствена банка въобще не е изключение. Особено ако банката е собствена, но парите са чужди. Защото все пак, по правило, привлечените средства са в пъти по-големи от собствения капитал. И защо ако основният акционер е вложил примерно 200 милиона лева, да не източи три-четири милиарда? Това се е правило и ще продължи да се прави, ако надзорните органи не са си на мястото. Всъщност точно така стана в недалечния период в средата на 90-те години, когато 17 банки у нас бяха фалирани от съда. Те представляваха около 30 % от активите на банковия сектор по това време. Забравили ли сме, че БНБ беше дала лицензи за частно банкиране на келнери, шофьори на бивши партийни величия и на новоизгряващи мутри? Че тези частни банки бяха основани с пари на заем от държавни банки и/или държавни предприятия и че ощастливените частни банкери забравиха да върнат тези пари. С откраднатите пари си купиха на безценица държавни предприятия и станаха видни бизнесмени. Днес те са крупни капиталисти, направиха си гръмки организации и често чуваме да ни поучават. Вече излизат имената на умело героизирани майстори на прехода, които докато уж са спасявали икономиката, се оказва, че са трупали пачките с милиони.

Но да се върнем на сагата с КТБ. По данни на БНБ, за периода юни 2009 - март 2013 г. (при управлението на ГЕРБ) активите на банката бележат изумителен ръст от 2 млрд. лева на 6 милиарда лева, или с около 300 %. И ако трупането на пасиви (депозити) е разбираемо заради подозрително високата лихва (с 2.5-3 % по-висока от пазарната), то е повече от странно, че разрастването на банката и увеличаването на нейния пазарен дял не може да стане, без да се предложи сравнително ниска лихва по кредитите. Е, как е възможно такова салто мортале - скъпи депозити и евтини кредити? И едва ли то е за сметка на печалбата. Та нали пак по данни на БНБ, КТБ е била в първата петица по дял на пазара и по размер на печалбата!

Отговорът е сравнително лесен - осигуряването на евтини депозити от държавните банки, под формата на техни текущи сметки. Тези държавни депозити (основни държавни фирми, но също така и бюджетни институции) към средата на 2013 г. са в размер от над един млрд. лева. Тази информация е била достъпна на сайта на банката и на сайта на БНБ. А Централната банка е получавала също ежеседмични и ежемесечни детайлни отчети, в които е било кристално ясно кой и при какви условия влага депозити и тегли кредити. Въпросът е не дали, а по-скоро срещу какво упълномощените длъжностни лица са си затваряли очите?

Развеселяващи са версиите за “изнесени чували с пари”, за “откраднати документи от кредитните досиета” и други не особено остроумни дезинформационни трикове. Като че ли и децата не знаят, че копия се пазят от няколко отдела в самата банка, от БНБ, а и преводите все пак стават по електронен път, т.е. има информационна следа в поне няколко сървъра.

Макар и частен случай, острата криза около КТБ потвърждава правилото за необходимостта от правилното разделение на труда.

Банкерите трябва да банкират, а политиците да правят политика

Смесването на двете дейности води до печални резултати навсякъде по света, а в България по правило негативните последици се проявяват най-силно. Има логично основание да предположим, че опитите за политическо инженерство са сред основните причини за атаката към банката. Със сигурност има и други мотиви, които са обект на анализ от други компетенции. Същевременно става ясно от предизвикани „самопризнания“, че бивши и настоящи политици и „експерти“ изплуват от банковата мъгла на КТБ. Тези герои на капиталистическия труд се изкарват едва ли не мъченици. На един жена му не могла да си купи хляб, на друг му пропада творческия труд, а на някакви реформатори им блокирали парите за изборите. Появиха се и губещи, които иначе учат другите как се минимизира финансовият риск – какво лошо чувство за хумор! Заради това би било редно да се проверят депозити, кредити и евентуални консултантски договори на управляващите на всички институции, имащи отношение към КТБ. Особено на тези, които осъществяват контрол. Усилията едва ли ще са напразни...

Споделям разбирането, че решаването на казуса КТБ трябва да следва стриктно действащото законодателство. Приемането на специален закон е международна практика, но то може да стане, ако: първо, решаването на проблема с негарантираните от закона депозити на фирми и граждани стане с ресурс на самата банка и без нито една стотинка от бюджета. И второ, ако ползите за българската икономика са по-големи от загубите поради нарушаването на принципите на пазарното стопанство. Все пак депозантите сами са избрали по-рисковите инвестиции срещу по-висока лихва. И все пак, струва си усилието да се търси баланс на интересите, когато става дума за блокирани сметки на фирми, в които работят около 80 хиляди души и които внасят над 1.5 млрд. лева годишно в държавния бюджет. Но по всичко изглежда, че блокирането на работата на парламента от страна на ГЕРБ на този етап изключва обсъждането на такава алтернатива.

На ход е действащото законодателство.