Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 30 (2014) ФАТАЛНИЯТ ПОЛЕТ МН17: ИСТИНАТА И САМО ИСТИНАТА

ФАТАЛНИЯТ ПОЛЕТ МН17: ИСТИНАТА И САМО ИСТИНАТА

Е-поща Печат PDF

Две седмици след падането край Донецк, Източна Украйна, на малайзийския пътнически самолет „Боинг – 777”, извършващ полет по маршрута Амстердам – Куала Лумпур, продължава информационната война между Киев, Москва, Брюксел и Вашингтон. И без да се впечатлят от падналите от небето трупове и останки от самолета, коментатори и „експерти” задават погрешния въпрос „Кой?”, вместо правилния „Защо?”.

„Съдбата е низ от причини”

гласи мъдрата римска поговорка. Въпросът “кой” предполага нещо недоказано – че самолетът е бил свален умишлено: било с ракета „земя-въздух”, изстреляна от зенитно-ракетен комплекс „Бук М1” или от някой изстребител. Вариантът на борда му да се е взривила адска машина, априори бе изключен, както бе изключена и вероятността да е бил свален по грешка. Докато Киев размахваше аудиозаписи на разговори между т. нар. сепаратисти и офицери от ГРУ на Руската федерация, в които се споменава за свален самолет, най-неочаквано се появи пукнатина между твърденията на главния прокурор на Украйна Виталий Ярема, съветника на украинския министър на отбраната Антон Герашченко и малайзийския премиер.

Според Герашченко, бунтовниците са пленили украински ЗРК „Бук М1”, а според главния прокурор те не разполагат с такова оръжие. Според малайзийския премиер и авиокомпанията „Малейзия еърлайнз” пилотите на самолета не са уведомили регионалния център за контрол на полетите за грозяща ги опасност, а малко преди катастрофата връзката с тях била прекъсната. Според в. „Вашингтон пост” обаче, последната регистрирана позиция на самолета от полет МН 17 е на място, много по-близо до Киев, отколкото до Донецк. Тоест, дълбоко във вътрешността на Украйна. След това връзката е изгубена.

Но защо тогава президентът Порошенко побърза да обвини „сепаратистите”, а Вашингтон заплаши Русия с нови санкции? Факт е, че самолетът е паднал на 50-60 км от руската граница. Дори руснаците да бяха разположили на границата с Украйна ЗРК „Бук М1-2”, пак не биха могли да достигнат самолета, защото този комплекс има максимален обсег 35-42 км на височина - до 25 км, а по курсовия параметър – до 25 км. При ЗРК „Бук М1” данните са съответно 35, 22 и 22 км.

Ето защо Обама и Порошенко твърдят, че ракетата е била изстреляна „от териториите, контролирани от сепаратистите”. Кога Порошенко е признавал, че не контролира цялата територия на Украйна? Защо Киев не е предупредил Запада, че не може да гарантира сигурността на международните полети над Украйна? Защо траекторията на полета е била изместена на север, а украинските диспечери са забранили на пилотите да се издигнат на 10 600 м височина? Очевидно за да не се наруши сценарият и да не се провали спектакълът със „свалянето” на „Боинг 777”. Ами ако целта е бил завръщащият се от Бразилия Владимир Путин, чийто самолет удивително прилича на малайзийския? Според „Интерфакс”, на връщане от Бразилия, над Варшава, траекторията му се е пресякла с тази на малайзийския „Боинг 777”, просто Путин е закъснял малко. Имайки предвид, че преди време един „независим” украински депутат, Анатолий Гриценко, заяви в телевизионно предаване, че ако Путин дойде в Киев, трябва да бъде убит, дали някой ще разследва хипотезата, че неговият самолет е трябвало да бъде свален? Едва ли. Тиражираните от Киев аудиозаписи, непотвърдени от никакъв независим източник, подсказват, че вместо да се грижи за безопасността над въздушното пространство на Украйна, режимът в Киев се е занимавал с фабрикуване на пропагандни измислици.

В такива случаи трябва да се запитаме не какво е станало и кой го е извършил, а защо. Сиреч, какви изгоди може да има някой от свалянето на един пътнически самолет? Има версия, че самолетът е излетял от Амстердам, натоварен със солиден брой трупове, за да се окаже в нужното време на нужното място - версия, публикувана още на 19 юли в сайта км.ру. Възможно е след излитането, продължава изданието, живите пилоти да са скочили с парашут, а „Боингът” да е продължил на автопилот до мястото на катастрофата. При това положение изобщо не е било нужно да бъде свалян с ракета. Според о.р. полковник Гергин Гергинов, ракета от ЗРК „Бук М1” би направила самолета на решето, а не да го разполови във въздуха...

Фактът, че падналите от небето трупове в Донецка област са били голи, обяснява пенсиониран пилот пред турския в. „Миллиет”. Голотата на разпръснатите край Донецк трупове не е резултат на мародерство на местни жители, а поради разхерметизиране на корпуса, при което въздушната струя буквално е съблякла телата. И на този ветеран обаче не му е минало през ума, че те може да са натоварени мъртви и голи... Това е толкова чудовищно, че просто не е за вярване, обаче съществува като възможност. Иначе как да си обясним, че телата на пътниците сякаш са били изсмукани от вампир – без капчица кръв? А и още редица странности.

Буди удивление и фактът, че са запазени нови-новенички паспортите, които би трябвало да са изгорели: нали стоят в джобовете на пътниците, а не в багажното отделение? Освен това всички намерени паспорти са надупчени не от куршуми или осколки, а така, както в Холандия процедират с невалидните паспорти. Кой качва на борда си пътник с невалиден паспорт? Според думите на местни жители в района, където падат останките и труповете от самолета, от самото начало на местопроизшествието се е носила ужасна трупна миризма, сякаш пътниците в самолета са се вмирисали приживе.

Много странен самолет”, отбелязва същият сайт km.ru на 19.07.2014. А „Сегодня” озаглавява своя коментар „Малайзийските мъртъвци”. Не самолет, а катафалка за 300 души!

Прави впечатление и дългото отсъствие от западните медии на реакциите на роднини на загиналите. Сякаш не са имали никакви близки. ”Съдейки по всичко, пише Елена Ричкова, самолетът не е съвсем истински и цялата трагедия е спектакъл, както със събарянето на кулите в Ню Йорк на 11 септември 2001 г.”. Кой е капитанът на екипажа? Кой е вторият пилот? Кой е бордният инженер? Те имат ли трупове, имат ли близки, роднини? Интересно е, че самолетът пада в зоната, където са разположени три зенитно-ракетни батареи с далечно действие на Въоръжените сили на Украйна и две със средна далечина „Бук М1”.

Почеркът на организаторите е известен. Те не са ли същите, които изфабрикуваха лъжата за оръжията за масово поразяване на Саддам Хюсеин и за използването на химически оръжия от режима на Башар Асад в предградието Гута на сирийската столица Дамаск?

В споменатия коментар на „Вашингтон пост”, читател с псевдонима „OKFine”, отбелязва, че има нещо странно в това, че вездесъщите американски системи за ранно разкриване на ракетни пускове, които могат да определят мястото на старта с грешка по-малко от 1 км и да предоставят информация в течение на 1-5 минути, не са засекли изстрелването на ракетите от ЗРК „Бук М1”, нито свалянето на малайзийския „Боинг 777”.

Освен клеветата за „мародерството” на „сепаратистите”, които уж ограбили дрехите на жертвите, киевските пропагандисти тиражираха и измислицата, че на борда на самолета е имало 22-ма граждани на САЩ и около 20 деца. Тоест, отправиха към Вашингтон „покана за намеса”, сякаш досегашната му „помощ” за Киев е недостатъчна. И понеже опълченците няма как да са знаели, че самолетът на „Малейзиа еърлайнз” е пътнически, а и не биха могли да използват ЗРК „Бук М1”, внушава се, че затова им е помогнала Руската федерация. Някой много припряно изключва вероятността „Боингът” да е свален от украински изстребител. Обаче испанският авиодиспечер, който водел самолета преди катастрофата, както и свидетели на трагедията, твърдят, че редом с пътническия самолет са летели два изстребителя. Според местни жители малко по-късно единият от тях също се разбил. Знае ли се мястото на катастрофата, кой е бил пилотът на този „Су 25”?

Казано иначе, дали не е бил премахнат още един неудобен свидетел, който можеше да проговори, ако беше останал жив...

Такива детайли, изглежда, принудиха Обама на първо време да прояви сдържаност. Киев и Вашингтон, разбира се, можеха да се извъртят на 180 градуса, обявявайки, че самолетът е бил свален от руски изстребител. Но при наличието на непрекъснато космическо наблюдение нахлуването на руски изстребители над Украйна не би могло да остане незабелязано. И тъй като опълченците още не са пленили някой украински „Су-25”, те бяха обвинени в използването на ЗРК „Бук М1”, предоставен им от Русия.

Какъв интерес би могла да има Руската федерация от свалянето на един пътнически самолет? Просто никакъв. В Кремъл знаят чудесно, че при такова престъпление целият свят ще се обърне срещу тях.

Тъкмо затова Министерството на отбраната на Руската федерация зададе десет въпроса на правителството в Киев, но на нито един от въпросите не е даден отговор, защото едно е да свалиш украински „Су-25”, който бомбардира беззащитни цивилни граждани на Донецк, Славянск, Горловка или Луганск, друго е да обстреляш пътнически самолет, осъществяващ международен полет.

В Русия не са забравили последиците от провокацията с южнокорейския „Боинг 747” през 1983 г., който наруши и дълго летя във въздушното пространство на СССР, без да реагира на предупрежденията, и беше свален от изстребител на 1 септември 1983 г. над о. Сахалин. Успоредно с него обаче, без да навлиза във въздушното пространство на СССР, летеше и американски разузнавателен самолет, който засичаше местоположението на съветските радари по маршрута на „Боинга”. След това те трябваше да бъдат предислоцирани, а редица военни началници се разделиха с постовете си. Шокът от случилото се беше толкова голям, че през май 1987 г. съветската ПВО допусна един 19-годишен авантюрист, гражданин на ФРГ от Хамбург, със своята „Чесна 172” да прелети 750 км над СССР (от Хелзинки до Москва) и необезпокояван да кацне на 28 май на Москворецкия мост в съветската столица, почти до вратите на Кремъл. След като изкара 14 месеца в затвора „Лефортово” в Москва, Руст бе освободен през 1988 г. и се завърна в Хамбург, за да попадне отново зад решетките, след като наръга с нож свой колега в болницата, в която работеше. Днес, вече като финансов анализатор, той се хвали, че е тласнал Горбачов към „перестройката”... Голяма заслуга, няма що!

Така или иначе, нито СССР, нито РФ повториха случая с южнокорейския пътнически самолет, за който чак отпосле се разбра, че е провокация от нов вид – напълно несъвместим с мисленето на маршалите в Москва и Кремъл. Това изглежда, обнадежди други страни, между които САЩ и някои от бившите съветски републики като Грузия и Украйна, които не могат да се похвалят със същата толерантност. Например САЩ, чиято фрегата „Винсънс”, намираща се в залива Басра, свали с ракета на 3 юли 1998 г. пътнически самолет А-300 на Иранските авиолинии. Загинаха 290 пътници. Янките се оправдаха, че го помислили за щурмови самолет. На 11 септември 2001 г. два от отвлечените от „Ал Каида” (според официалната версия на Белия дом) четири американски пътнически самолета се разбиха в кулите-близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк, третият – в сградата на Пентагона, четвъртият бе свален над Пенсилвания от ВВС на САЩ, загинаха всички пътници на борда.

През 2001 г. украинските въоръжени сили свалиха над Черно море самолет на компанията „Сайбериън Еърлайнз”, извършващ полет 1812 от Тел Авив до Новосибирск. Използвана беше ракета тип „С-200”, изстреляна по време на учения на Кримския полуостров. Загинаха всички пътници на борда. Отначало Киев отричаше своята вина, после призна грешката си и забрани за срок от седем години ученията с ракети от серията „С-200”, „С-300” и „Бук”.

Днес президентът на Украйна Петро Порошенко и държавният секретар на САЩ Джон Кери оплакват жертвите на руската „агресия” по-гръмогласно и от малайзийския премиер. Киев отхвърля категорично както вероятността да е свалил „Боинга” по грешка, вземайки го за руски и дори за президентския самолет на Путин, така и възможността самолетът да е бил взривен отвътре. Когато в интервал от три месеца два абсолютно идентични самолета на една и съща авиокомпания „изчезват” от радарите и после падат в океана или на сушата, това показва, че нещо в отношението към тази компания или в самата нея не е наред. Логично е причината да бъде потърсена и в поддръжката на самолетния парк, и в стареенето на материала, както и в дисциплината, мотивировката и подготовката на екипажите.

Ако самолетът е бил управляван от живи пилоти, няма как те да не са знаели, че ще прелетят над район, където се водят бойни действия. Вярно е, че историята не търпи условно наклонение, но и в случая със самолета на Малайзия може да се потърси причинно-следствена връзка. Ако в Източна Украйна не се водеха боеве, ако Порошенко беше удължил срока на примирието, ако беше приел да разговаря с опълченците, нямаше да се случи това, което стана на 17 юли...

Дори т.нар. сепаратисти да имаха ЗРК, не биха ги използвали срещу пътнически самолети. Нищо че по време на война всички „не свои” са „легитимни цели”. На това ни учи не друг, а Големия брат с ключовата фраза от времето на първата иракска война “приятелски огън”.

Сега остава да проговорят черните кутии.

Ако и на записите в тях не е отбелязана никаква тревога у пилотите, значи или не е имало видима заплаха, или самолетът наистина е бил на автопилот. Какво ще стане тогава с „доказателствата” за руско участие, които размахват Киев и Вашингтон? Ами със санкциите, наложени от Запада на Русия? Позорно е през 21 век да се прави политпропаганда от една трагедия или фарс. И то от страна на суперсила, която раздава морални уроци на света, но пет пари не дава за човешкия живот, ако не става дума за нейни поданици. В Палестина, Сирия и Ирак ежедневно загиват толкова хора, колкото в малайзийския „Боинг”, но на кого му пука за тях?.. Обама признава правото на Израел на самозащита, но призивите му да не се прекалява, са лицемерни. САЩ печелят и от нестабилността в Средния изток, и от продължаващия конфликт в Украйна. Целта е да се изтласка Русия от там и да се осуети просперитетът на Евразийския съюз и на БРИКС. Дори с цената на голяма война с Русия.

Никой от маститите политически „анализатори” у нас обаче не подхваща „американската следа” в украинската криза и историята със сваления малайзийски самолет. Това е опасно и недоходоносно начинание. По-лесно е да се обвинява за всичко Русия!

Ние пък няма да обръщаме внимание на „сълзите” на Барак Обама, Джон Кери или Петро Порошенко, защото знаем, че и крокодилите плачат, когато преглъщат своите жертви.

Истината, само истината и цялата истина ще направи света свободен!