Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 30 (2014) ДРОНОВЕТЕ ПАДАТ, ПАДАТ ОТ НЕБЕТО...

ДРОНОВЕТЕ ПАДАТ, ПАДАТ ОТ НЕБЕТО...

Е-поща Печат PDF

 

„Лисица в Белия дом. Един космат четирикрак посетител превърна президентската морава в свой дом” - така Зак Джоунс описа на 30 април т. г. абсурдната ситуация в седалището на Барак Обама. Лисицата стигнала чак до Овалния кабинет и всички усилия на охранителите се оказали напразни. Инцидентът показва колко необосновани може да са претенциите на американските служби по разузнаването, сигурността и отбраната, а и колко незаслужено прибират лъвския пай от парите на данъкоплатците. Ами ако някой терорист хване лисицата и я опаше с колан на самоубиец - камикадзе?..

Няма по-разточителни и в същото време по-щедро финансирани институции на света от американското ЦРУ и Пентагона. Държавата може да банкрутира, други агенции да пуснат служителите в принудителен отпуск, но за разузнаването и отбраната лоша година няма. Въпреки че с астрономическия си бюджетен дефицит и държавен дълг от порядъка на 16 трилиона щ.д., САЩ отдавна би трябвало да хлопнат кепенците. Още повече че ползата от военните разходи и тези за шпиониране е повече от съмнителна. Например разузнаването, което получава ежегодно по 89 млрд. щ. д. - повече от целия военен бюджет на Русия, не успя да засече изстрелването на ракетата, свалила малайзийския пътнически самолет от полет МН 17 над Украйна. Нито успя да установи какво е станало с неговия събрат, изчезнал от радарите на път от Куала Лумпур за Пекин и потънал през март “някъде в Индийско море”. Вместо да предостави на Белия дом неопровержими доказателства за авиокатастрофата над Украйна, американското шпионско ведомство съчинява изгодни за администрацията на Обама небивалици, позовавайки се на постинги в социалните мрежи. Същото ведомство пропусна атаките на 9 / 11 срещу кулите-близнаци на СТО в Ню Йорк и сградата на Пентагона във Вашингтон. Реакцията на администрацията беше отново нелепа: атентатите извърши „Ал Каида”, а САЩ окупираха Афганистан и след две години - Ирак, с оправданието, че подкрепял тероризма и се готвел да произведе атомна бомба.

В духа на тези „добри традиции”, заимствани от приказката за вълка и агнето, беше провокирана „Арабската пролет”, довела до „смяна на режимите” в Египет, Тунис и Либия. Направен беше безуспешен опит този сценарий да се приложи и в Сирия, но Башар ел Асад се оказа костелив орех, още повече че се ползваше с подкрепата на Русия, Китай и Иран. Така ЦРУ и американската дипломация пренасочиха усилията към „смяна на режима” в Киев, надявайки се „майданът” да се пренесе и на Червения площад в Москва. Беше стимулирана и разпалена гражданската война в Украйна, която западните и проправителствените украински медии упорито наричат „антитерористична операция”. В разгара на сраженията със „сепаратистите” в Източна Украйна се случи и катастрофата с малайзийския пътнически авиолайнер.

Без да спира информационната война срещу Кремъл, под напора на фактите, Белият дом започна да тиражира коя от коя по-нелепи версии, в това число и за „грешка” на неизвестни извършители. Без да има нито едно доказателство за съпричастността на Русия, настоява за налагане и на нови санкции срещу нея - не заради прякото й участие в свалянето на „Боинга”, а за подкрепата, оказвана на сепаратистите, с което съдействала за поддържането на атмосфера, благоприятна за допускането на подобни фатални „грешки”.

В една своя статия разследващият журналист Робърт Пери иронизира неловката ситуация, в която изпадна разузнаването на САЩ - а именно, въпреки сателитното изображение, което показва, че заподозреният за свалянето на “Боинга” разчет на ЗРК „Бук М1”, е облечен в униформи на украинската армия, но не смее да го каже, понеже ще опровергае избраната от Белия дом версия за „авторството” на сепаратистите и „съавторството” на Русия. Ето защо се развива „политически правилната” теория, че това са „дезертьори” от украинската армия, обучени в някаква база в Югозападна Русия. Който не вярва, да докаже противното!

Според Робърт Пери основният въпрос, на който трябва да отговори едно сериозно разследване на инцидента, бил дали Русия и сепаратистите лъжат. Фактът, че не се предвижда същия въпрос да се зададе за Белия дом, подсказва, че авторът знае какъв ще е отговорът: от Киев и Вашингтон не излиза друго освен лъжи.

Пентагонът, който изгуби „мръсната война” във Виетнам и не успя да завърши войните, които разпали в Афганистан, Ирак, Либия, Средния и Близкия изток, е на път да се провали и в сферата на т. нар. асиметрична война, тоест, война, водена само с високотехнологични средства без хора. Такава е „безпилотната война” с дистанционно управляеми безпилотни самолети, наречени дронове. На тази тема са посветени две статии на Крейг Уитлок във в „Вашингтон пост”. Първата е в съавторство с Емили Кроу и Алберто Куадри- „Когато от небето падат дронове” (20 юни). Втората - „Дроновете: серия от инциденти” („Вашингтон пост”, 25 юли т.г.).

Според Уитлок Пентагонът разполага с близо 10 000 безпилотни самолети, над 400 от които са се разбили в периода от 11.09.2001 г. до декември 2013 г. Инцидентите се разпределят така: 67 - в Афганистан; 47 - в САЩ; 41 - в Ирак; 6 - в Пакистан; 15 - неизвестно къде и 18 - на места, обозначени като „класифицирани”. Поне два такива бяха „приземени” в Крим. 194 катастрофи попадат в най-суровата категория – инциденти от клас „А”, при които са били унищожени самолетите или са били причинени щети за поне 2 млн. долара.

Катастрофите не са се случили само във военни зони: около една трета са в Афганистан, а близо една четвърт - в САЩ. Свалените военни дронове принадлежат на ВВС - 139; на Сухопътните войски на САЩ - 50; на ВМС - 5. Моделите на падналите дронове са различни - „Predator” („Хищник”) - 102; „Reaper” („Жетвар”) - 22; „Gray Eagle” („Сив орел”) - 10; Други - 34. През годините разпределението на катастрофите е следното: 2001 г. - 6; 2002 г. – 7; 2003 г. – 4; 2004-та – 9; 2005-а – 12; 2006-а – 12; 2007-ма -16; 2008-ма – 21; 2009-а – 23; 2010 г. – 14; 2011-а – 23; 2012-а – 26; 2013 г. – 21.

Получените от „Вашингтон пост” (въз основа на Закона за свобода на информацията. – Бел.авт.) близо 50 000 страници протоколи от разследвания на инциденти с безпилотни самолети показват, че катастрофите с дронове са чести. Тревогата нараства, защото скоро ще се дебатира въпросът за използването им за търговски цели и за откриването на въздушното пространство на САЩ за такива полети на височини, където минават пътнически самолети.

Полетите с дронове не са безопасни, а причините за катастрофите с тях варират от механични повреди във въздуха, през лошите метеорологични условия до човешките грешки. В днешния парк на Пентагона има различни типове дрони: от 1-паундовия Wasps и 4-паундовия „Ravens”, до 1-тонния „Predator” („Хищник”) и 15-тонния „Global Hawks”. От 2017 г. Пентагонът планира да пуска дронове от поне 110 бази в 39 страни, плюс Гуам и Пуерто Рико. Дронната индустрия, която лобира в Конгреса да пусне новия закон, предвижда 82 млрд. долара икономически изгоди и разкриването на нови 100 000 работни места от 2025 г.

Досега военни дронове са се сгромолясвали върху къщи, писти и магистрали, а веднъж и въздуха дрон налетял на транспортен самолет С-130 „Херкулес” от ВВС. При тези инциденти все още няма загинал човек, но документите показват, че много катастрофи са били на косъм. Например през ноември 2008 г. майор Ричард Уейгман, управляващ „Predator” на ВВС, изгубил контрола и заорал в една американска база в Афганистан. Разследващите не могли да определят точната причина за инцидента, но казали, че сред факторите, които са довели до катастрофата, били лошото време и агресивен завой от пилота. Други военни дронове просто изчезнали на височината на круизните полети. През септември 2009 г. военен дрон „Reaper” бил „изпуснат от контрол” и американски изстребители го свалили, когато наближавал Таджикистан.

Документите описват множество скъпо струващи грешки на пилотите за дистанционно управление. През януари 2010 г. „Predator” за 3,8 млн. долара, снабден с ракета „Хелфайър” („Адски огън”), издълбал кратер близо до Кандахар, защото пилотът не разбрал, че дронът лети с... корема нагоре. След по-малко от година друг пилот насочвач на „Predator” натиснал погрешния червен бутон на джойстика (лоста за управление на самолета. – Бел.авт.), вкарвайки самолета в свредел (въртеливо движение).

„Макар че повечето повредени самолети бяха изгубени в зони на сражения, дузини бяха унищожени при излитане и тренировъчни полети в САЩ, протичащи накриво”, пише Уитлок.

През април един 375-паундов (1 паунд е равен на 453,6 г) армейски дрон се разбил близо до двора на начално училище в Пенсилвания, за щастие, малко след като учениците се разотишли по домовете. ВВС в горен Ню Йорк все още не могат да намерят един „Reaper”, потънал през ноември в езерото Онтарио. През юни 2012 г. флотски дрон за наблюдение RQ-4, с разпереност на крилата колкото носа на „Боинг 757”, се разцепил на източното крайбрежие на Мериленд, предизвиквайки свиреп пожар.

От Пентагона, естествено, са „сигурни” в надеждността на своите дронове - повечето от катастрофите били при сурови условия, каквито не могат да се повторят в САЩ. А военните статистици показват неотклонно намаляване на броя на катастрофите с безпилотни самолети. Все пак някои служители признават, че дроновете никога няма да бъдат толкова сигурни, колкото търговските авиолайнери.

„Летенето е присъщо опасна дейност. За съжаление, не трябва да се вглеждате много надалеч, за да видите примери за това - казва Дайн Уедърингтън, директор на управлението за безпилотна въздушна война към Пентагона. - Мога да ви погледна в очите и да кажа категорично, че Министерството на отбраната има изключително надежден регистър за това и ние го подобряваме всеки ден”. Обаче анализът на протоколите за инциденти показва, че военни и производители има да преодоляват още много препятствия пред сигурността, като:

1. Ограничената способност да се разкриват и избягват неизправности. Камерите и високо технологичните сензори не могат да заместят изцяло очите, ушите и носа на пилота в пилотската кабина. Повечето от дистанционно управляемите самолети не са оборудвани с радарни или системи против сблъсък, предназначени да предотвратяват катастрофи във въздуха;

2. Пилотски грешки. Въпреки популярните представи, управлението на полета на дрон е много по-сложно, отколкото това да играеш някоя видеоигра. ВВС лицензират своите пилоти на дронове и непрекъснато ги тренират, но грешките са повсеместни, особено при кацане. При 4 случая за 3 години пилоти на ВВС са допуснали толкова отявлени грешки, че са били разследвани за немарливо отношение към задълженията си;

3. Упорити механични дефекти. Някои широко разпространени модели дронове са конструирани без поддържащи характеристики за сигурност и изпратени на война, без да са преминали през години на изпитания. Много инциденти са започнали с елементарни електрически повреди, други са предизвикани от лошото време. За някои от тях военният персонал дори се позовава на необясними проблеми. Например екипажите на два разбити дрона „Predator”, паднали през 2008 и 2009 г., казали на разследващите, че самолетите им са били „обсебени” и нападнати от демони!;

4. Ненадеждни комуникационни връзки. Дроновете са зависими от безжични трансмисии, които да предават команди и навигационна информация, обикновено чрез спътник. Протоколите от разследванията на инциденти с дронове показват, че тези връзки са уязвими и при повече от една четвърт от най-сериозните катастрофи са били прекъснати или изгубени.

Известно е, че някои военни дронове са използвани не само за разузнаване и наблюдение, а и за бомбардиране или обстрелване с ракети „Хелфайър” на земни обекти. В това число, за ликвидиране на главатари на терористични джихадистки групировки.

В случая с малайзийския „Боинг-777” в Украйна изобщо не беше разгледана хипотезата той да е бил подложен на „приятелски огън” от страна на някой „обсебен от демони” дрон.

Разследването явно се фокусира върху „политически правилната” версия, според която самолетът е бил свален с ракета „земя-въздух”, а не „въздух-въздух”. Дали пускът е бил несанкциониран, дали авторите са били „дезертьори”, или все още служат в украинската армия - това са подробности. Сякаш това престъпление не би могъл да извърши (по заповед от Киев, не погрешка) някой украински пилот на „Су-25”, „обсебен от русофобия”?.. Но няма по-сляп от този, който не иска да види...