Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 30 (2014) ТОЙ ПОБЕДИ КУРШУМИТЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ ВЗВОД

ТОЙ ПОБЕДИ КУРШУМИТЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ ВЗВОД

Е-поща Печат PDF

Уважаеми съграждани, скъпи другарки и другари, каквото и да говорим тук, на тази Голгота на историческата саможертва, няма да сме в състояние да изречем повече от тази необятна вселена, която ни завеща в своя живот, творчество и борба великият поет и революционер, работник и антифашист Никола Йонков Вапцаров. Малко е да се каже, че със своя произход, биография и мъченически път Никола, огнярът интелигент, е синоним на най-великите върхове на българската история – на борбата за национално и социално освобождение, на антифашистката епопея и на новия живот, по-хубав от песен, за който нов живот той прогледна преди всички други.

 

По-скоро, другарки и другари, Никола Вапцаров, този вечен морален и политически победител, човек с главна буква, е силата, без която ние не можем.

Роден през 1909 г. в град Банско, син на македонски войвода и възрожденска учителка, в къща, посещавана от български царски и германски императорски особи, от поетите Пейо Яворов и Елисавета Багряна, младият Никола Вапцаров имаше всички възможности, които му дават произход и положение, да избира измежду много асфалтирани пътища и павирани алеи. Но той избра най-стръмното и осеяно с камъни нанагорнище, защото обичаше българския народ, българските работници и нас, българските антифашисти. И суровата красота на който път е великата поезия, за която говорят и ще говорят тук присъстващите литературни творци на лявата интелигенция.

Част от този път е Морското училище във Варна, откъдето моторният механик и пътешественик с кораба „Дръзки“ потегля към романтичната Александрия, многоликия Бейрут и Порт Саид. Част от същата тази велика работническа класа, от която е нашият ляв и антифашистки корен, поетът навлиза до гуша в заводската машина на онова време – във фабриките в Кочериново, където е председател на профсъюза, на братя Бугарчеви, в БДЖ и други. Колко много прилича днешният живот на българите на онова озъбено и свирепо куче, описано в неговите „Моторни песни“, живот, от чиито зъби и вериги и парчето хляб се смята за успех. Разликата е единствено липсата на хора като Никола Вапцаров, човека, който първи у нас възпя Испанската революция и Гражданската война с нейните интербригадисти.

Антифашистката съдба на поета е белязана със Соболевата акция за сключване на съюз със СССР през 1940 г., за да се предотврати престъпният договор с хитлеристка Германия. От този момент Вапцаров е белязан от блюстителите на фашисткия Закон за защита на държавата. Но той продължава борбата като член на подривната комисия към ЦК на БКП срещу германските войски през 1941 г. През 1942 г. е арестуван и осъден на смърт в процеса срещу ЦК на БКП заедно с други антифашисти - Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев и Атанас Романов.

Присъдата е произнесена и изпълнена още на същия ден – 23 юли 1942-ра. Именно това показва страха на тогавашните – нека не им спестяваме нищо – морални и политически убийци, които управляваха катастрофиращото царство. Те, горките, не знаят, че подобно на Ботев и Левски, великият поет и невероятно добър човек е историческият победител.

Той победи куршумите на наказателния взвод, победи и мижавата „царска милост“ на династията.

След 1989 г. Вапцаров победи и псевдолитературните човечета и творчески реститутчета на десницата, които се опитаха да го принизят и да се катерят по него, ще победи и архитектите на сегашния мърляв животец, белязан от неговите посредствени и незначителни новокапиталисти и новополитици, обикновени търгаши и крадци на еврофондове, банкери и бюрократи, реваншисти и невзрачни фашистчета.

А ние, българските антифашисти и хора от левите сили, повече от всякога и повече от другите имаме нужда от нашите герои, от Никола Вапцаров. От своите велики апостоли на истинската борба, на истинския живот.

 

23 юли 2014 г.,

Гарнизонното стрелбище, София