Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 30 (2014) С ПРОВИДЧЕСКИ ТАЛАНТ ЗА БЪЛГАРИЯ И ХОРАТА

С ПРОВИДЧЕСКИ ТАЛАНТ ЗА БЪЛГАРИЯ И ХОРАТА

Е-поща Печат PDF

• Тодор Цонев: “Аз се стремя да направя от политиката култура, а не обратно...”

На 22 юли т.г. маестро Тодор Цонев би могъл да празнува своя 80-годишен юбилей. Уви! Напусна ни на 23 октомври 2004, ненавършил дори 70 години. Но благодарение на изключителната си работоспособност и невероятния талант успя да нарисува голяма част от нашия живот - от тогава, та и до днес.

С прозорливост, типична за извисените духовно творчески личности, Маестрото рисуваше неуморно и създаде галерия от запомнящи се образи, които биха дали изобилна храна и за всеки добър писател. Защото неговите шаржове и карикатури, също като сатиричните му пластики и прекрасните дърворезби, са всъщност опредметен разказ за новите-стари нрави, възкачили се отново в българския делник.

В годините след преврата от 10 ноември 1989 г., докато назначените за капиталисти с “човешко лице” трупаха жълтици (естествено, на гърба на обикновените хора и благодарение на награбеното след тлъстия период на социалистическо строителство в България) Тодор Цонев и Мария Овчарова, най-верният му съратник, издаваха вестник “Сатира”. Издаваха го до последен дъх, но как иначе да бъде, след като се разбра категорично, че на новите властници не им е нито до морал, нито до култура, още повече че геният на Тодор Цонев не пропускаше нито една злободневна мишена. И заплати висока цена за това - година след година името и творчеството му просто не съществуваха за ежегодните изложби на карикатурата. Художник от ранга на Домие, Тодор Цонев бе забравен - у нас.

В страни като Франция например талантът на Тодор Цонев би бил увековечен, а творчеството му сигурно щеше да бъде въздигнато като национална реликва. За разлика от родината на Френската комуна, у нас архивът му е потънал в забрава в съответното управление, а вестник “Сатира” отдавна го няма на хоризонта. Прекрасните му сатирични пластики и дърворезбите също са “затворници”, кой знае къде.

След периода “Сатира” Маестрото активно сътрудничеше на в. “Зора”, после и на в. “Нова Зора”. Читателите изрязваха гениалните му рисунки от страниците и постепенно създадоха обществения безплътен и нематериален, но изключително важен храм за твореца, където олтарната икона бе ликът на Маестрото. До последния си дъх Тодор Цонев бе близо до редакцията, помагахме с каквото имахме сили, но болестта се оказа победител.

Ето така и днес, както твърде често се случва в новите времена, оставаме длъжници на един гений - на рисунката, на скулптурата, на дърворезбата, и на първо място - на интелектуалеца Тодор Цонев, който с ум, око и ръка излъчи безкомпромисното си провидчество за хората и събитията в развитие...

Тодор Цонев се оказа продукт на самия себе си и един от най-високите таланти, наследници по дух и перо на Ботев и Бешков още приживе. Такива личности винаги са били изключително необходими, и винаги са били малцинство. Дано все пак историята ни опровергае.