Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 30 (2014) ВЪВ ВАШИНГТОН НЕ УЧАТ ТЕОРИЯ НА ВЕРОЯТНОСТИТЕ

ВЪВ ВАШИНГТОН НЕ УЧАТ ТЕОРИЯ НА ВЕРОЯТНОСТИТЕ

Е-поща Печат PDF

• Катастрофата на Боинг 777” при Донецк – оглушителен провал на спецоперациите на САЩ

На 23 юли, сряда, медиите съобщиха, че „черните кутии“ на самолета на „Малайзийските авиолинии“, разбил се в Източна Украйна на 17 юли, вече са в Холандия. Малайзийците предадоха самописците на холандските си колеги на 22 юли, тъй като те трябва да водят международното разследване на причините за катастрофата, както съобщи Министерството на външните работи на Холандия. На 23 юли „черните кутии” от полет МН17 на малайзийските авиолинии са били предадени на британски експерти за анализ, по молба на Холандия. Записващите устройства били доставени в централата на Отдела за разследване на въздушни катастрофи във Фарнбъро, Хемпшир. Британските експерти няма да огласяват сведенията, а ще ги предадат на холандските власти, които ще решат какво да съобщят.

Незабавният коментар по форумите се оказва невероятно пъстър, но впечатление прави духът на недоверие, изразен най-добре от анонимния Щирлиц (23 юли 2014) – „Вече няма никакво значение какво евентуално ще “прочетат” разните му английско-американски екперти! И на лудите в Курило им стана ясно, че нито руснаците, а още по-малко братята им от област Източна Украйна, имат нещо общо със свалянето на самолета! За пореден път ще се убедим колко прав е бил великият манипулатор Йозеф Гьобелс! “И най- голямата лъжа, повторена достатъчно на брой пъти, неминуемо се превръща в истина”.

Зора

 

Едно специално качество отличава американския истаблишмънт – според него умните хора в света са съсредоточени на едно място, и това място е Вашингтон. Всъщност е точно обратното, и това стана очевидно поради действията на днешната администрация на Барак Обама. Дори не става дума за Джийн Псаки или Саманта Пуър, които се превърнаха в притча во язицех. Вирусът на скудоумието се промъкна дори в светая светих – при спецслужбите. Те не можаха да организират дори най-елементарна провокация. Ако направим анализ на неуспехите на САЩ на политическия и на военния фронт в последно време, ще видим, че падането на „Боинг 777” за тях бе нещо от рода на манна небесна. Може дори да се възкликне нещо от сорта на „Е, и такива неща се случват!”. А като имаме предвид крайната набожност на Барак Обама, може дори да си представим как произнася молитва към Господа и му благодари колко навреме е паднал самолетът...

И ето защо:

Основните цели на украинската криза, организирана и финансирана от САЩ, бяха:

1. да бъде прогонен руският Черноморски флот от Севастопол и Крим и там да се създадат военноморски бази на САЩ и НАТО

2. САЩ да получат контрола над газопреносната мрежа на Украйна, а също и върху находищата от шистов газ в районите на Славянск, Харков, Мариупол, Крим и Западна Украйна

3. разкъсване на икономическите връзки между Югоизточна Украйна и Русия, унищожаване на предприятията, свързани с руския военнопромишлен комплекс

4. изолиране на Русия от доставките на природен газ за страните от Западна и Източна Европа

5. създаване на пречки за икономическото развитие на Русия чрез въвеждане на различни санкции.

Политическа обстановка в света в навечерието на катастрофата на малайзийския „Боинг 777”:

1. фактически бе прекъснато създаването на зона за търговия между САЩ и ЕС

2. страните от ЕС се отказаха да въведат т. нар. трети пакет от санкции и заработиха в единен фронт заедно със САЩ срещу Русия

3. германският канцлер Ангела Меркел фактически се обърна срещу САЩ, като призова да се проведат тристранни консултации с участието на представители от Новорусия

4. в Европа и в света се чуха масови призиви за прекратяване на кръвопролитието в Югоизточна Украйна

5. населението в самата Украйна започна да осъзнава настъпващата катастрофа в икономиката и комунално-жилищното стопанство.

Обстановката по фронтовете в Югоизточна Украйна:

1. киевските власти не успяха да разкъсат чрез войската връзките между Донецк и Луганск

2. киевските власти не успяха да деблокират гарнизоните на летищата в Донецк и в Луганск с помощта на войската

3. на юг се образуваха три „чувала”, в които попаднаха около 5 000 души от въоръжените сили на Украйна, от Министерството на вътрешните работи, от националната гвардия и т. нар. доброволчески батальони

4. масов характер получи гибелта на личния състав на войските от киевската хунта и унищожаването на техниката

5. в Централна и в Западна Украйна протестите на населението срещу продължаващата война придоби опасен за Киев мащаб.

Ето как вместо очакваната победа и успехи, САЩ не получиха нищо освен разпалване на конфликта в Украйна. След като плановете им започнаха да се разсъхват, изникна още по-остро нуждата от последваща ескалация на военния конфликт, за да бъде въвлечена и Русия в него.

Все пак, въпреки множеството провокации по границата, които доведоха до гибелта и на руски граждани, въпреки опитите за по-строги санкции, търсеният резултат не бе постигнат. И сега, нещо нечувано, на територията, контролирана от въстаниците в Новорусия, пада малайзийски „Боинг 777”.

Съвършено очевидно е, че този „Боинг 777” може да бъде унищожен от:

А. ракета „земя-въздух” от комплекса тип „Бук М1”, „С 200В”, „С 300” различни модификации

Б. ракета „въздух-въдух” от изстребител „МиГ 29” или „Су 27”, с каквито разполагат ВВС на Украйна

В. взрив, осъществен на борда на самолета.

Освен това в първите два варианта трябва да е ясно дали унищожаването е преднамерено, или може да е случайно.

Последното предположение съвсем не е фантастично, като имаме предвид случая с „Ту 154 М”, през 2001 г., унищожен от украински комплекс „С 200В” над Черно море.

И така, американските двойкаджии и киевските им ученици веднага след катастрофата взеха да настояват, че тя е дело на въстаниците. Т. нар. президент на Украйна само час след случката я нарече терористичен акт, а броят на жертвите бе посочен преди още да бъдат преброени труповете. Освен това „записът на преговорите”, който „терористите” първоначално пускат в ютюб още на 16 юли, тоест, едно денонощие преди инцидента, после е свален, а после отново е качен в ютюб.

Само с едно махване на „вълшебната” диригентска пръчица от Вашингтон Донецк бе обвинен за катастрофата и към това се присъединиха останалите участници в клуба на „двойкаджиите” – Великобритания, Австралия и други.

После се впуснаха трескаво да търсят доказателства – най-напред твърдяха, че въстаниците са заловили комплекс „Бук”. После че го превозили от руска територия, ударили „Боинг 777”, а после го върнали обратно, унищожили го, а военният състав ликвидирали, за да се прикрият следите. Дори бе цитирано какво „количество” ракетни комплекси е „изнесено” от Руската федерация – цели три комплекса! Обаче тези „двойкаджии” не съобразиха да проучат какво представлява „Бук”. Той се състои от

- 1 бр. команден пункт 9С470М1-2

- 6 бр. самоходна огнева установка 9А310М1-2

- 3 бр. пусково-зареждаща установка 9А39М1

- 1 бр. станция за откриване на целта 9С18М1.

Авторите на идиотската провокация дори настояваха, че това не бил целият комплекс, а само една или няколко СОУ – самоходни огневи установки. Явно някъде са прочели, че такава установка може да стреля самостоятелно...

Но радиолокационната станция на самата пускова установка е доста слабичка. Тя е ефикасна само при работа в комплекс – РЛС „Купол” осигурява кръгов обхват, по-далечно откриване на цели, предава данни на командния пункт, командният пункт дава указания, пусковата установка се развръща в посока на предполаганата зона за обстрел и започва да търси целта в своя сектор. РЛС 9С35, с която се оборудват огневите установки 9А310М1 (Бук-М1), притежава следните характеристики:

Далечина на откриване на целта

- от повече от 3 км височина – 70 км

- от височина по-малко от 100 м – 40 км; цел от типа „вертолет” в режим на кръжене на ниска височина – 35 км

- зона на обхват в градуси – в режим на търсене – по азимут - 12; по ъгъл на мястото - 6,7.

С една дума – самолет на височина 10 км, който лети със скорост 900 км / ч, не може просто така да бъде уцелен, трябва да се знае откъде идва и накъде отива.

Казано по-просто – съставът на самоходната огнева установка трябва да знае достатъчно добре мястото и височината на евентуалната цел. Ако няма станция за откриване на целта, естествено, данните може да се съобщят по обикновен телефон...

Но „малайзийският „Боинг 777” се движел по указанията на киевските диспечери и променил курса в посока север, сякащ нарочно, за да прелети над територията, контролирана от опълчението на Новорусия. От което следва изводът, че от една страна, киевските диспечери са подвели „Боинг 777” именно в зоната на стрелбата на самоходната огнева установка „Бук 1М”, ако я е имало изобщо, а от друга страна, са давали указания къде трябва да се цели...

Може би разговорът е бил примерно следният:

Диспечер на „Боинга”:

- Добре, по-наляво 2 градуса, заемете ешелон 10100, добре, сега ще ви гръмнат...

Диспечер на „Бук”:

- Целта е с азимут 320, отдалеченост 25, давай, смело...

Съставът на „Бук”:

- Тръгна, милата ми!

Диспечер на „Боинга”:

- Отлична работа, сега ще ви треснат...

Идиотизмът и маразъмът на организаторите на провокацията е толкова очевиден, че дори няма нужда да се доказва.

Но той не свършва с това – намесва се и шефът на Службата за сигурност на Украйна Наливайченко, който обнародва някакъв запис на някакви терористи за някаква пристигнала може би в Донецк „Бук”, където преговарящите в прав текст размишляват за това какво да правят после с „Бук”, която пренесли от Русия в Донецк...

Ако американските организатори на това изявление смятат, че руските спецслужби са толкова тъпи, жалко. Ако „Бук” наистина е пренесен от Русия, това щеше да се установи едва след пълното унищожаване на ВВС на Украйна...

Но и това не е всичко.

Драмите следват една след друга.

Анализът на полета и последващото падане на „Боинг 777” свидетелстват, че ако са го уцелили въстаниците, стрелбата би трябвало да е извършена в насрещен или насрещно-пресичащ курс.

 

Специално за американо-украинските двойкаджии – бойната част на ракетата 9М317 има маса до 70 кг и е напълнена с поразяващи елементи, казано просто – шрапнели. След активизирането на радиовзривателя тя се взривява на известно разстояние от целта и образува кръг с диаметър 15-17 м, който буквално е натъпкан с метални елементи. Вследствие на това фюзелажът, крилата и други елементи на конструкцията заприличват на решето. В случая с гражданския самолет труповете, или поне няколко от пасажерите, би следвало буквално да са шпиковани с такива метални елементи. Дали затова киевските власти по всякакъв начин пречат на патолого-анатомичната експертиза на международните експерти и не ги допускат до мястото на падането на самолета?!

Освен това, според законите на балистиката, които действат дори за американските двойкаджии, при насрещна стрелба зенитно-ракетният комплекс (ЗРК) увлича със себе си и отломки от целта, които летят в посоката на полета и падат в посока обратна на полета на преследваната от ракетите цел. Така че „търсете и го преиначете”, както се казва, но едва ли ще намерите нещо...

С една дума, версията за прилагането на „Бук” мирише.

Има още особеност, която позволява да се твърди, че падането на „Боинг 777” е глупава провокация. Става дума за това, че подобни авиокатастрофи са визитна картичка на САЩ.

Американските „самолетни” провокации имат една обща черта – броят на обявените жертви никога не съвпада с броя на намерените трупове...

Така беше и през 1993 г., когато в района на о. Сахалин бе ударен американски разузнавателен самолет, който САЩ, без оглед на фактите, дълго време представяха за граждански.

Наистина целта бе достигната и това даде повод на тогавашния американски президент Роналд Рейгън да обяви СССР за „империя на злото” и да започне програмата „звездни войни”. Разбира се, количеството намерени трупове бе по-малко от обявеното, и то в пъти. Тогава американците твърдяха, че ги е отнесло течението, но никой не им повярва.

На 11 септември 2001 г. по същия начин не намериха останки на хора в самолета, който се бил врязал в сградата на Пентагона. Не всички тела бяха намерени и в авиолайнера, който уж бил пленен от терористи, отклонен и паднал някъде в Пенсилвания. Да не говорим за другите два самолета, които се забиха в кулите на Световния търговски център.

И сега – намерени са 188 трупа, а имало около 300 пътника. Освен това очевидци твърдят, че по много тела няма следи от кръв (!), а веднага след падането на самолета от отломките започнала да се разнася силна воня на изгнила плът. Няма да е чудно, ако в летището на Амстердам се намерят сътрудници, които под клетва да заявят, че в падналия самолет е натоварено „нещо непонятно”, преди да излети.

Изобщо, ако решим, че най-важната цел на „двойкаджийската” провокация е дискредитиране и на опълченците от Донбас, и на Русия, то за да се осъществи стриктно, е трябвало да бъде „приземен” самолетът, но не с „Бук”, а с ракети „въздух-въздух”, и най-добре – просто да го взривят в някоя точка от маршрута чрез заложен по-рано взрив. Само в такъв случай може да се осигури падането на отломки по територията, контролирана от опълченците, само така може да бъдат обвинени и разбира се, да се окаже, че те са използвали митичния несъществуващ „Бук”.

Ако сравним фотографиите и видеото на отломките на „Ту 154М”, уцелен от украински комплекс „С 200В” през 2001 г., и отломките на „Боинг 777”, ударен на 17 юли 2014 г., ще се види ясно, че засега няма никакви фрагменти, които да са свидетелство за прилагането на подобни ЗРК. Няма следи от поражение на елементите на конструкцията от елементи на бойна зенитна ракета...

Впрочем, версията за използването на „Бук” има своято основание – нали в района на Донецк, в срядата, едно денонощие преди катастрофата, бяха развърнати цели 27 самоходни огневи установки „Бук М1” на украинската армия. Така че според теория на вероятностите, много по-вероятно е украинските ПВО да са изстреляли ракети по „Боинг 777”. Обаче във Вашингтон не учат теория на вероятностите, там и досега не могат да запомнят четирите основни аритметични операции.

В случая, ако нещо подобно се бе случило в действителност, американските двойкаджии и украинските им колеги трябваше да импровизират в ход, което обяснява най-вероятно и липсата на съгласуваност, пропуските и глупотевините, които виждаме и чуваме.

И накрая, досега не са намерени „черните кутии” на „Боинг 777” (бел. ред. – намерени са и са предадени от опълченците на малайзийските власти, които пък ги предадоха на 22 юли за експертиза в Холандия и Англия!!!). Ако гибелта на самолета е била планирана, може би никога няма и да ги намерят.

В случай на уцелване от ракета „земя-въздух” приборите биха фиксирали рязка промяна във вертикалната и в хоризонталната скорост, а ако е била ракета „въздух-въздух” – по-висока хоризонтална скорост на летателния апарат.

Освен това остава без отговор един въпрос – къде са виковете на екипажа по повод уцелването с ракета и падането на самолета? Защо никой нищо не е чул, нито киевските диспечери, нито любителите на знаменития сайт „Радиоскенер”?

Изводът е един – каквато и да е причината за падането на „Боинг 777” на Малайзийските авиолинии, събитията са просто груба провокация, грозно и грубо скалъпена от вашингтонските „двойкаджии” и киевските им „сподвижници”.

Остава още един въпрос – колко хора трябва да бъдат убити от киевската хунта и нейните вашингтонски покровители, за да спре кръвопролитието в Югоизточна Украйна?

Игор МАТВЕЕВ “Сегодня”, 20 юли 2014 г.

 

 

* Авторът, Игор МАТВЕЕВ, е военен експерт с чин полковник