Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 31 (2014) НЯМА НУЖДА ОТ АКТУАЛИЗАЦИЯ НА БЮДЖЕТА

НЯМА НУЖДА ОТ АКТУАЛИЗАЦИЯ НА БЮДЖЕТА

Е-поща Печат PDF

Румен ГЕЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще се спра на шест макроикономически показателя, от които можем да направим извод, че не е необходима актуализация на бюджета. Показателите са:

- икономически растеж, свързан и с брутен вътрешен продукт;

- външнотърговски оборот;

- валутен резерв;

- приходна част на бюджета;

- еврофондове;

- фискален резерв.

По отношение на БВП заложените 1,8 % по принцип се изпълняват през първото 6-месечие на 2014 г. По данни на Националния статистически институт ние се движим около 1.2-1.4% растеж в първото тримесечие с тенденция около 1.5% до средата на 2014 г. Следователно това, което е заложено в проектобюджета за 2014 г., до момента се изпълнява. Разбира се, и служебното правителство, и следващото правителство трябва да положат усилия, тъй като от обективна гледна точка е съвсем естествено – извънредните избори и политическата нестабилност да бъдат препятствия и пред служебното, и пред следващото правителство. Затова изводът е, че икономическият растеж към момента се движи в правилна посока и не налага актуализация на бюджета, ако направим необходимото, за да компенсираме евентуалните загуби на икономиката поради политическата нестабилност.

Второ, по отношение на показателите и структурата на икономическия растеж.

Уважаеми колеги, общо правило е, че има два показателя, по които се съди за движението на всяка национална икономика – това е как се движи секторът „Строителство” и как се движи секторът „Търговия на дребно”. Секторът „Строителство” бележи растеж от 1.7 % за първото 6-месечие на 2014 г., а „Търговия на дребно” бележи спад от 0.1 %. Това, че строителството бележи растеж от близо 2 % е сигурен показател, че не само строителният сектор – който неслучайно е избран от макроикономистите, а и търсенето на строителни материали, строителството, в това число и активите на фирми, са сигурен белег, че икономиката върви към възстановяване.

Що се касае до търговията на дребно, този минимален спад от 0.1 не бива да ни притеснява, тъй като, за съжаление, последните 3 - 4 месеца ние сме влезли в спирална дефлация, а всички знаем, че когато дефлацията се задържи за повече от 2-3 месеца, тя представлява проблем.

Ивайло МОСКОВСКИ (ГЕРБ,  от място): Не 3-4 – 10 е дефлацията.

Румен ГЕЧЕВ: При положение, че търговията на дребно расте във физически обем намалението с една десета от процента се дължи на процеса на дефлация.

Тук ще отправя една препоръка. И служебният кабинет, и Националната банка, и следващото правителство трябва да вземат антидефлационни мерки, тъй като процесът на дефлация не работи в интерес на нашите български производители.

Вторият фактор по външнотърговския обмен се движи около 37 милиарда в последните година и половина, и 2013 г., и 2014 г., търговският дефицит се движи в рамките на 1.5-2 % от БВП. С други думи, ние нямаме никакви основания за безпокойство. И все пак търговският дефицит през 6-те месеца на тази година е по-голям отколкото през 6-те месеца на 2013 г.

Важно е да погледнем в структурата на дефицита – има лоши, има и добри новини. Дефицитът расте във връзка с проблемите на един от основните търговски партньори на България – Украйна, проблемите в Близкия изток и в Северна Африка, които бяха традиционни партньори на България извън Европейския съюз. Търговският ни оборот с Европейския съюз е на същите нива. Следователно външни политически фактори са повлияли върху структурата на търговския дефицит.

На трето място, валутните резерви на България към момента възлизат в левова равностойност на около 29 млрд. лв. Четиринадесет милиарда 323 млн. евро се намират в касата на БНБ, което е абсолютна гаранция за валутния борд, за паричния съвет в страната. В тази връзка, това е един от ключовите показатели за стабилността на финансовата система, тъй като увеличението на валутните резерви е в резултат не само на политиката на БНБ, но и от политиката на правителството, в резултат на което валутните резерви на България растат.

По отношение на четвъртия показател – приходната част на бюджета. Уважаеми колеги, и тук имаме и добри и лоши новини. Добрите новини са, че постъпленията от преки данъци растат с близо 13 млн. лв. от корпоративен данък, с близо 250 млн. лв. растат приходите от данъците върху физически лица. Но проблемът е, че някои от непреките данъци – ДДС и особено приходите от мита, бележат известно понижение в рамките на 45-50 млн. лв.

Искаме да кажем, че по отношение на митническата политика на правителството и събираемостта ние също не сме доволни. Считаме, че наред с обективните причини, като например плановият ремонт на рафинерията в Бургас, която носи около 40 % от приходите по ДДС и мита по вноса въобще поради високата стойност на суровините, които използва, както и на крайния продукт, вярно е също така, че правителството не съумя да реши кадровите проблеми в митниците. Тоест причините са и субективни. Ние не отричаме, че там имаше кадрови проблеми, които все още не са решени.

Да видим и усвояването на еврофондовете.

Уважаеми колеги, по данни на Европейската комисия и на правителството усвояемостта на фондовете се движи в порядъка на 65-70%. Искам да кажа, че това се дължи и на по-добрата организация, създадена от това правителство. Дължи се и на натрупването на институционален опит, и на подобряване на квалификацията на кадрите не само в последните 2-3 години, а последните десетина години.

Ивайло МОСКОВСКИ (ГЕРБ, от място): Ама на договаряне или разплащане?

Румен ГЕЧЕВ: Така че тенденциите в тази сфера са благоприятни и към момента няма никакви основания да считаме, че ние няма да можем да си изпълним програмата за около 3,2 милиарда постъпления в бюджета по линия на финансирането на европейските фондове.

Ивайло МОСКОВСКИ (ГЕРБ, от място): Договорени или разплатени? На кое?

Румин ГЕЧЕВ: Не на последно място сред икономическите показатели, уважаеми колеги, това е фискалният резерв. Искам да обърна специално внимание, тъй като равнището и структурата на фискалния резерв дава отговор на въпроса в най-голяма степен защо не е необходима актуализация на бюджета.

Уважаеми колеги, към края на месец юни, т.е. на 6-месечието, фискалният резерв на Република България е 6 млрд. лв. без няколко милиона. Към момента фискалният резерв е около 8 млрд. лв. със заемите. В близките 10-15 дни се очаква да нарасне, защото има решение на Европейската комисия за осребряването на чековете, така да се каже, за разходите на българската държава, които сме направили в областта на земеделието по европейски програми - за 700 млн. лв. Тоест в близките 2-3 седмици фискалният резерв на Република България ще достигне рекордните 9 млрд. лв.

Дами и господа, за каква актуализация на бюджета може да става дума? Колко трябва да бъде фискалният резерв на България? Защо е необходимо да се теглят допълнителни заеми и да се трупат лихви? С каква цел?

В заключение на своето изказване искам да подчертая: няма такъв парламент по света, който ще подпише празен чек. Някой, иска да тегли, без никакво макроикономическо основание, безконтролно, нови заеми при отсъствието на парламента, без да каже при това нито дума за какво ще бъдат харчени тези пари.

Само преди една година господин президентът блокира актуализацията на бюджета в тази същата зала, при това бюджет на законно избрано правителство, с конкретни разчети по харченето на парите. Блокира го с аргумента, че така се увеличава държавният дълг.

Дами и господа, очевидно е, че пледоариите за актуализация на бюджета са чисто политически. Няма никаква икономическа причина бюджетът да бъде актуализиран.

Аз ви призовавам да преместим вниманието си към завършването на нещо, което сме започнали заедно. В икономическата комисия имахме противоречия, но постигнахме все пак съгласие. Това, уважаеми колежки и колеги, е Законът за конкуренцията и защита на българските производители от нелоялната търговска политика на търговските вериги. Тъй като онова, което ще реши въпроса с бюджета, и сега, и за в бъдеще, ще е българското производство, защото не може да има стабилен бюджет, не може да има стабилна финансова система, ако българите не произвеждат повече стоки и услуги. Нека обединим усилията си, да отхвърлим ветото на президента, направено по политически причини, и да дадем глътка въздух на десетки хиляди български фирми, на нашите съграждани и сънародници, които искат достойно възнаграждение на своя труд.

Благодаря ви за вниманието.