Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 31 (2014) ВОНЯЩАТА ВЪЗДУШНА ПРОВОКАЦИЯ НАД УКРАЙНА

ВОНЯЩАТА ВЪЗДУШНА ПРОВОКАЦИЯ НАД УКРАЙНА

Е-поща Печат PDF

• Още една гледна точка за доктрината на “меката сила”

Какво чудовище трябва да е този, който дава заповед да бъде унищожен пътнически самолет над Украйна с 300 нищо неподозиращи пътници, без никаква друга мотивировка освен обслужване на един шизофреничен политически проект, който трябваше да бъде подкрепен от самото престъпление!

Може би това е същото чудовище, което вероятно нареди да бъде свален един друг малайзийски пътнически самолет - през март т. г., който изчезна при неизвестни обстоятелства, прелитайки над най-важната стратегическа база на САЩ в Индийския океан на остров Диего Гарсия. Тогава, както си спомняме, американската пропагандна машина, за разлика от сега, не посочи предполагаемия извършител, а надълго и нашироко раздуваше мистерии, включително и отвличане на самолета от извънземни... Тогава разследването на инцидента бе възложено на британското специализирано звено за авиационни инциденти, а малайзийските служби за сигурност разкриха смущаващия факт, че разузнавателните служби на САЩ и Англия работят заедно с британското специализирано звено. Резултат от това разследване до днес няма, а близките и роднините трябваше да се успокоят с цинично безсмисления текст от изпратените служебни есемеси “Съжаляваме, семейството ви е мъртво”.

Сега обаче, с взривяването на боинга над Украйна, обвиненията вървят преди самото разследване на случая от същото британско специализирано звено и имат една-единствена цел - да „докажат”, че зад този варварски акт стои не някой друг, а Русия.

Като начало, майсторите на психологическата война отвъд океана веднага пуснаха в обръщение внушението, което и нашите „правилни” медии раздуха с охота - че на това са способни само руснаците, на база безумната аналогия със сваления южнокорейски пътнически самолет през 1983 г. Разбира се, никъде в аналогията с този случай те не казват и някои съществени подробности, а именно, че самият полет беше прецизно планирана и злокобно осъществена провокация от страна на американското външно разузнаване - ЦРУ. Премълчава се и важният факт, че част от екипажа на южнокорейския самолет е бил вербуван от ЦРУ и че именно от Ленгли идва нареждането до екипажа да се отклони пътнически самолет от пътя и той да премине през една ключова точка: стратегическата база за междуконтинентални ядрени ракети на Съветския съюз. За тях се предполагаше, че са предназначени за удари по градовете на САЩ в случай на ядрена война! Целта на американците беше всъщност да проучат уязвимостта на съветската противовъздушна отбрана за прикритие на междуконтиненталните ракети. Съветските компетентни органи тогава неколкократно и настоятелно нареждат на екипажа да се движи по предварително определения маршрут и да напусне веднага забранената за полети зона. Когато южнокорейските пилоти упорито отказват да спазят тези изисквания и да променят курса, руснаците свалиха самолета без колебание.

Роналд Рейгън обяви след инцидента кръстоносен поход срещу комунизма.

Ако проследим логиката на фактите оттогава до днес, излиза, че по-скоро САЩ са специалисти във въздушните провокации и свалянето на граждански самолети.

Така например в края на същата 1983 г., три американски самолетоносача провеждат военно обучение във водите на Алеутските острови 3 седмици. В рамките на учението 6 самолета „А-7” навлизат на 4 април в съветското въздушно пространство в района на Малките Курилски острови и извършват учебни стрелби срещу наземни цели на о. Зелени. След разследване на инцидента тогавашният министър на отбраната на СССР взема незабавни мерки да замени остарелите „МиГ-21” и „МиГ-23” на Курилските острови и о. Сахалин с по-модерните самолети „МиГ-31”, за да се предотвратят бъдещи евентуални провокации.

Светът още не е забравил и бруталната американска военна атака над граждански самолет на 3 юли 1988 г. Тогаваамериканският крайцер „Винсент” свали хладнокръвно и без причина ирански пътнически самолет. Самолетът излетял от летището в Иран по определения маршрут и пада в Персийския залив с 290 пътници на борда. Единствената цел на бруталното убийство на пътниците от иранския самолет бе да се тероризира народът на Иран и да бъде сплашено ръководството в Техеран.

Хронологията на въздушните провокации обаче трябва да се знае не само защото показва чий специалитет са, а и защото ни доближава до отговора на най-важния въпрос в случая: кой има полза от унищожаването на пътническия самолет над Украйна с почти 300 жертви, от които около 200 европейци?

Русия, която след присъединяването на Крим е обект на масирана психологическа война и икономически санкции от страна на САЩ и ЕС? При никакви обстоятелства!

За САЩ обаче да стоварят вината за свалянето на пътническия малайзийски самолет върху руската страна е удобен повод за засилване натиска върху страните от ЕС, понеже отказват да се присъединят към икономическата, политическата, а сега вече и военна блокада на Русия.

Украйна, от друга страна, има редица политически ползи, най-важната от които е, че трябваше да припише престъплението на Москва, или най-малкото да прехвърли вината върху опълченците, които нанесоха сериозно поражение на и без това деморализираната украинска армия.

Кой има полза? Дясното пронацистко украинско правителство, което все още държи властта? Със сигурност то е способно на подобна жестокост. Обаче това още не е доказателство за САЩ, въпреки че много добре знаят всичко за конкретния извършител и за да го прикрият, осъществяват масирана дезинформационна пропагандна кампания, че едва ли не лично президентът Путин е натиснал копчето на ЗРК “Бук”, от който е излетяла ракетата, свалила боинга.

Друг сериозен факт, който води към украинската следа: президентът на Украйна Петро Порошенко е човекът, който САЩ напълно контролират. Според информация, включена в грами на американското посолство в Украйна, публикувани от Уикилийкс, президентът Петро Порошенко е бил информатор на САЩ още от 2006 г. Тогава той е докладвал на посланика на САЩ Джон Хербст за развитието на консултациите по съставянето на коалиционно правителство при управлението на Виктор Юшченко. В съобщението на посолството на САЩ, изпратено на 28.04.2006 г., Порошенко е посочен като „вътрешен човек” в партия „Наша Украйна”. Ясно е, че и днес той никога няма да се осмели да направи нещо без знанието на САЩ. Но все пак мисията, която вероятно му беше възложена, бе лошо изпълнена от украинската армия – изпълнителят вероятно е избързал с поразяването. Целта е била пътническият самолет да падне над територията на Русия, и така много по-лесно би било да се обвини руската армия. Руският президент Владимир Путин ясно го заяви: „Няма никакво съмнение, че държавата, на чиято територия е свален пътническият самолет, е отговорна за тази ужасна трагедия. Тази трагедия не би се случила, ако в района имаше примирие”.

Всъщност истината този път най-вероятно трудно ще се потули, въпреки че разследването е в ръцете на Англия и под контрола на разузнавателните служби но САЩ.

Все по-ясно става обаче, че самите САЩ са съпричастни към опасната провокация.

Преди няколко дни немско издание с многозначителното заглавие „Вархайт фюр Дойчланд” („Истината за Германия”) написа, че пилотът на украински щурмови самолет „Су-25”, който летял след малайзийския „Боинг 777”, признал, че е стрелял от бордова картечница по самолета. Именно неговият „Су-25” е фиксиран на спътниковите снимки, които са представени на пресконференцията в Генералния щаб на Русия. Немското издание нарече това „малка победа на разбиращите Путин”. По-рано експертите на ОССЕ, вече изследвали отломките на лайнера в района на крушението и направили първите изводи, потвърждават написаното от „Вархайт фюр Дойчланд”. Украинският „Су-25”, който по данни на руското Министерство на отбраната е бил забелязан до малайзийския лайнер, имал монтирани не само ракети, но и вградена двуцевна 30-мм авиационна картечна пушка.

И накрая, още нещо много важно, което има отношение към темата. От времето на Хари Труман всеки президент провъзгласява своя доктрина, която отразява съответните приоритети на стопанина на Белия дом. Своя доктрина, предвиждаща прокарването на демокрацията с помощта на въоръжена интервенция, имаше и Джордж Буш-младши. Администрацията на Барак Обама преразгледа този подход. На въоръжение беше приета концепцията за „умната сила“. Тя предвижда отказ от опора върху чисто военните инструменти („твърдата сила“) при осъществяване завоевателните интереси на САЩ, към която се придържаха неоконсерваторите при Буш. Подходът на Обама предполага активно прилагане на невоенни инструменти („мека сила“).

Както показва примерът с Либия и Сирия, Обама предпочита „лидерство от задните редове“, предоставяйки по-активната военна роля на американските съюзници и преди всичко на марионетките.

Наред с това нараства ролята на специалните операции. Активно се използват и безпилотни летателни апарати. Според информация от американската преса, президентът Барак Обама лично подписва заповедите за всяка атака на бойните безпилотни самолети. Толкова често изпраща безпилотни самолети да бомбардират, че полетните планове са изчерпали капацитета на голямо летище. В строго секретна обстановка президентът Обама утвърждава списъка на всички цели.

Само на безпилотните ли?