Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 32 (2014) НИКОГА ЗЛОТО НЕ ИДВА САМО

НИКОГА ЗЛОТО НЕ ИДВА САМО

Е-поща Печат PDF

Според известната сентенция мирът, това е периодът между две войни. Означава всъщност признаване на историческия факт, че човечеството по-често е воювало, отколкото блаженствало в мир...

На практика почти не е имало време, през което в някое кътче на света да не са избивани хора било по религиозни, икономически или политически причини. Неотдавна се навършиха 100 години от избухването на Първата световна война, наричана от някои Европейска война. Човечеството периодично си припомня тази и други трагедии с надеждата да не се повторят, но уви.

Миналите грешки и престъпления се повтарят дори в по-големи размери. После някой велик писател като Шолохов ще напише: „Гробниците обрастват с трева - болката зараства с времето. Вятърът заличава следите на загиналите, времето ще заличи и кървавата болка, и спомена у ония, които не са дочакали близките си и няма да ги дочакат, защото човешкият живот е кратък и много малко трева ни е съдено да изтъпчем”. Но единственият урок на историята, изглежда, е, че народите не се учат от нея. Напротив, за едни тя става начин на препитание, за други - източник на огромни печалби от търговията с оръжие и експлоатирането на чужди природни ресурси. Докато съществуват тези нездрави интереси, войни ще има. Включително войни с природата и чрез природата.

 

Откривателят на динамита Алфред Нобел се надявал, че щом се появи средство, с което две армии ще могат да се унищожат взаимно, войната ще стане невъзможна. Разочарован в тази си надежда, той завещал своето богатство на борбата за мир. Учредена била и Нобеловата награда за мир, но в отсъствието на своя патрон тя скоро се превърна в политическа спекулация. Защото започна да се раздава на хора, които не са прекратили или предотвратили нито една война.

Американският президент Барак Хюсеин Обама стана Нобелов лауреат за мир, докато американски войски продължаваха окупацията на Афганистан. Впоследствие под неговото ръководство САЩ стимулираха „Арабската пролет”, довела да „смяна на режимите” в Тунис, Египет и Либия, но недокоснала най-реакционния, тоталитарен и корумпиран режим в Саудитска Арабия, нито ислямисткия в Турция, който, след като смаза протестите за парка „Гези”, е на път да забрани на жените да се усмихват на публични места. (Заплаха в тази насока отправи неотдавна вицепремиерът Бюлент Арънч, а представителите на нежния пол го посъветваха да се заеме с престъпленията срещу жените в Турция, а не с техните усмивки.)

От Вашингтон и Брюксел – ни вопъл, ни стон!

Вероятно защото осъзнават, че и без тяхната намеса премиерът Ердоган ще спечели президентските избори още на първия тур (който ще се състои на 10 август, когато излиза настоящият брой на вестник „Нова Зора”).

Нарушенията на човешките права са едно, стратегическото партньорство и приятелството с Анкара – друго. Вярно, че правителството в Анкара обяви Израел за „терористична държава”, но и то като американското не отива по-далеч от осъдителните думи. Затова Щатите са много прецизни при избора на посланици в Анкара. Кандидатът на Обама, Джон Бас, например, се натъкна на републиканско вето в Сената (с още 24 други кандидати за посланици на САЩ) и Обама най-вероятно ще потърси по-достоен кандидат за мисията в Анкара. Изборът на посланик, знае се, е израз на отношението на Белия дом към страната домакин, например за Москва ще бъде изпратен откровен „ястреб”, докато за София може да отпътува всеки - политиците от всички основни парламентарно представени и опозиционни сили ще въртят опашка пред него, пък дори и да е пълно недоразумение. Нали и те са „избрани” по същия начин... Това съвсем не пречи на родните политически парвенюта да се хвалят с американското и евроатлантическото „доверие”. Например Б. Борисов първо обяви държавата за фалирала, а после започна да призовава към внимателна употреба на думите по финансови въпроси, отхвърли обвиненията за участие в трафика на кокаин с „железен” аргумент - ако обвиненията били верни, нямало шефовете на всички специални служби в САЩ да почетат неговия рожден ден, хапвайки от тортата при посещението му във Вашингтон. Сякаш не е чувал израза „Шамар да е, аванта да е!” Яденето на торта е също толкова несъстоятелен аргумент, колкото и политическите познания на Борисов, според които Аржентина е „натовска, голяма държава”... Нима може натовска държава да фалира?

Ошашавени от обратите на своя „лидер”, герберците дълго се чудеха дали на 4 август всички да ходят в Народното събрание за актуализацията на бюджета на НЗОК, или да отидат само тези, които Той обеща на Михаил Миков.

В същото време, насред потопа, жителите на Мизия водеха битка за живота си. В най-черните часове не се видяха нито президентът Росен Плевнелиев, нито еврокомисарят по катастрофите Кристалина Георгиева, нито премиерът Пламен Орешарски. В Мизия се явиха само министърът на вътрешните работи в оставка Цветлин Йовчев и главният секретар на МВР Светозар Лазаров, както и няколко народни представители – Корнелия Нинова, Янаки Стоилов, Минчо Минчев...

Истината обаче е, че държавата не съзерцаваше отдалеч бедствието на хората в Мизия. И областната управа, и „Гражданска защита”, и кризисните щабове, и кметът на гр. Мизия – всички работеха в синхрон, и най-много от всички доброволци като Данаил Дачев от Бяла Слатина, който цели денонощия по време на наводненията помагаше на хората. И в с. Нивянин, и в Бяла Слатина, и в Мизия - без сън и почивка.

В международен план обаче нито Вашингтон, нито Брюксел се сещат, че и в България живеят хора, и че не всички от тях са русофили. Без да е член на ЕС, Сърбия получи европейска помощ при наводненията. Подобно е и отношението на ЕС към Украйна, където режимът в Киев избива собствените си граждани. Въпреки свалянето на малайзийския „Боинг 777” от полет МН 17, чиито „черни кутии” не дадоха очакваните доказателства срещу опълченците и Русия, в ЕС се готвят да освободят оръжейния износ за бандеровци. В същото време Париж и Лондон взаимно се обвиняват за оръжейни сделки с Русия, без да се отказват от своите контракти. Френски корабостроителници построиха за руския военноморски флот две фрегати тип „Мистрал” и очакват да получат към 2 млрд. долара. Но и британските оръжейни търговци на свой ред попаднаха в колиматора на собствената си преса. „Новината, че британските оръжейни продажби на Русия са продължени, е едновременно притеснителна и морално отблъскваща - изтъква лондонският всекидневник „Телеграф”. - Според един доклад, представен на парламента, от 285 договора за износ в Русия, който произтича от Обединеното Кралство, само 34 са били анулирани след анексирането на Крим. Британските предприятия бяха оторизирани да продължат своите доставки на сглобяеми оптични прицели, снайперски винтовки, безпилотни самолети (дронове), части за хеликоптери, бронежилетки и части за зенитни оръдия. Всичко, което е необходимо за екипирането на една герила срещу суверенна държава”.

Така че да не забравяме -

и войната е бизнес. За някои...

Затова Вашингтон на думи критикува Тел Авив за прекомерна употреба на сила в Газа, а според турския в. „Миллиет” Пентагонът продавал на Израел боеприпаси, минохвъргачки и гранатомети. Съвсем наскоро Конгресът на САЩ гласува над 225 млн. долара „помощ” на Израел за доизграждане на ПРО-системата „Небесен купол”. И то при положение, че досегашната ПРО има ефективност 90 % срещу ракетите, изстрелвани от „Хамас”. Как ви изглежда такова „миротворчество”? Думата фалш май не е достатъчна да го опише.

Истината е, че зад завесата от думи за примирие и преговори, алъш-веришът с въоръжения и боеприпаси минава по-незабелязано.

Същото е положението с Украйна, където режимът харчи на месец по 100 млн. долара за „антитерористичната операция” на Изток, а се оплаква от липса на средства и проси помощ от Запада.

По данни на Върховния комисариат на ООН по въпросите на бежанците от началото на сблъсъците в Украйна са загинали близо 2000 души, а хиляди са ранени или животът им се е преобърнал. Публикуваната от Върховния комисариат на ООН карта показва, че днес на територията на Украйна има над 100 000 души изселени, 15 000 от които са избягали в „анексирания” от Русия Крим, а другите са отишли в Донбас. Към тях следва да се прибавят и над 140 000 души, избягали в Русия, които ежедневно нарастват с десетки хиляди.

Дори истинска демокрация и суверенитет (каквото и да значи това) не заслужават подобна цена, какво остава за измислената „самостийна Украйна”, просъществувала благодарение на болшевиките и назначила за първи министър-председател българинът Кръстьо Раковски!

В днешна Украйна също има олигарси, които печелят от войната. Тъй като нормата на печалба в оръжейния бизнес по време на военни конфликти е извънредно висока, за капитала няма престъпление, което да не може да извърши в името на своя дял от облагите на Марс.

Какво тук значи някакъв си „Боинг 777” с 298 души на борда! Щом и тази катастрофа не спря войната на Киев, значи той е готов и на по-големи престъпления. Включително да разпали нов световен пожар, въпреки че пръв ще изгори в него. Има ли интерес от войната, поводи и провокатори винаги ще се намерят.

„Една драма за нищо!” - така френският седмичник „Куриер интернасионал” резюмира ставащото в Украйна. Разбира се, изразът „pour rien” може да се преведе и като „без смисъл”, „безплатно” или „евтино” и пак ще е вярно. Но упоритостта, с която Порошенко продължава военните действия, показва, че поне той не работи даром. А тези, които му „даряват” подкрепа с долари и оръжие, се надяват да не са ги хвърлили в морето, а да си ги избият с излишък. От гърба на украинците, естествено.