Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 32 (2014) ДУХЪТ НА ПРОТЕСТА ОТИДЕ НА ДРУГ КУПОН

ДУХЪТ НА ПРОТЕСТА ОТИДЕ НА ДРУГ КУПОН

Е-поща Печат PDF

На 2 август, по време на традиционния събор на хората на социалната кауза на връх Бузлуджа, бе обявен и носителят на ежегодната награда за лява публицистика на името на Георги Кирков. Нейният нов носител е журналистът от в. “Дума” Александър Симов, който сподели, че това е единствената награда, която някога е искал.  Поздравяваме го и се присъединяваме към думите му. Нещо повече - те винаги са били и наше верую: “Да си журналист, е огромна отговорност. Но да си ляв журналист, е още по-голяма отговорност, защото трябва постоянно да бъдеш опозиция на господарите на разрухата, на тези, които се опитват да всяват само омраза, и които се опитват да управляват единствено в полза на своите банкови сметки”.
Вестник “Нова Зора”, на чиито страници са публикувани текстове на Александър Симов, от името на своите сътрудници и читатели най-горещо поздравява новия носител на наградата “Георги Кирков” и му пожелава да запази дълбочината и красивия слог на своите анализи, както и доказано вярната оценка на събитията на деня. Но искаме да добавим: да си журналист - социалист, означава преди всичко да бъдеш в челото на националния прогрес.
Честито, Сашо, все така уверено дръж перото и нека вярата не помътнява!

Зора

Две мнения – едното, яростно, агресивно и конспиративно като книга на Дан Браун, а другото, лежерно-сюрреалистично като видение на млада поетеса, която за първи път пуши марихуана, ми привлякоха вниманието върху интересен факт. Протестът отказва да припозна Протеста на власт. Нещо повече - говорителите на Протеста - ужасени, леко разтреперани, виртуално изплашеи - побързаха да обяват, че тези медийни образи били оръжие срещу самия Протест. Офф, как не сме се сетили досега. Премиер - протестър, вицепремиер - протестър - това всъщност е подла конспирация за убиване на политическия смисъл. Егати олигархията, егати коварното задкулисие, което убива протеста, надарявайки го с върховната власт и отговорност. Такава подлост, направо възхитителна.

Едното мнение принадлежи на Антоанета Цонева. Протестърските сайтове с постпротестърски махмурлук побързаха да го публикуват. Протестът, казва Цонева с високо ниво на виртуална тревожност, е будност. В нейната фантазия той е нещо без начало и край, всеобемно като световния комунизъм и неспиращо като перманентната революция. Ерго - протестът никога няма да може да дойде на власт, защото в мига, в който той поеме властта, като кокаин престава да бъда протест, а става... проф. Близнашки.

Разбира се, тогава човек почва да се пита защо беше тази една година, ако Протеста дори не иска да поеме отговорност за собствените си думи и да промени България. Но, нееее, тук Цонева също има отговор - Протеста е гняв, казва тя, и не търпи институционални рамки. Тя описва нещо, което го няма. Уж е тук, ама всъщност не. Протеста на власт, казва тя, е оксиморон. Което идва да рече, че Протеста трябва да е постоянно в опозиция. Което пък е още по-голяма простотия, защото основни фигури от Протеста вече се държат като властимащи и преследват във виртуалния свят всеки, който се осмели да каже дори една лоша запетайка за служебния кабинет. Това е подла позиция - хем си в опозиция, хем си институционално упълномощен.

Един познат има теория, че когато нещата в България напълно се прецакат, Протеста пак ще се опита да изхвърли Близнашки в реалния свят като презрян комунист, а самият Протест ще се самовъзвеличава като чист, възвишен и прелестен като сълзата на девствена фотомоделка.

Другият текст като сюрреалистичен клонинг на първия. Автор му е Самуил Петканов, човек, чийто талант не е за подценяване, но в този случай се е опитал да защити невъзможното. Четете: “Протеста, ако бъде на власт, няма да е на власт чрез лицата си, някои от които са в служебния кабинет. Протеста може да е на власт само с духа си. Независимо от имената и техните приятелски отношения с едни и обтегнати настроения към други.”

Сърцето ми изтръпна от великолепие като прочетох този пасаж и няколко бляскави сълзи се появиха в крайчеца на окото ми. Тук Протеста е описан като някакъв модифициран вариант на утопичния комунизъм. Той съществува като дух, който обаче във всеки момент може да се отрече от тялото. Това е прекрасна ситуация. За всичко добро е отговорен Протеста, за всичко лошо - перверзната реалност. За всичко готино - пратете бира на протестърите, за всичко лошо - виновни са червените боклуци. Пълен отказ от поемане на отговорност. Това е нещо като морален фалит, който рисува утопия, за да се опита да не признае пред себе си защо не е в състояние на купон, въпреки че би трябвало да отваря бутилки с шампанско. Точно заради това Протеста вижда навсякъде Опорни точки. Той, Протеста, е готин, свеж, уникален, всички останали са някакви тролове, които се опитват да му набутат власт в ръцете.

Отказвайки да е на власт, Протеста всъщност се дискредитира напълно. Защото отказът от отговорност не е гражданска смелост, а гражданска подлост. Поемете отговорност, мама му стара. Вижте как е. Признайте след това. Поне премиера си вземете под ваша отговорност!

Тези два примера за Протеста, който ще е вечен като Лили Иванова и сигурно към края на кариерата си ще иска да се снима гол, всъщност могат да ни помогнат с обяснението защо не се намери нито един протестър, който да поиска да признае поне за миг, че вицепремиерът Христо Иванов още на втория ден бе хванат в крупен гаф - фондацията му не е подавала отчети. Ама никакви. И това идва от човек, който беше от средите, които ден и нощ скачаха и викаха “морал, морал, морал, морал”, докато не посинеят целите. Оказа се, че Морала е също като Протеста - идеална величина, към която те не се стремят. Някъде дори четох, че били извадили “компромат” срещу вицепремиера. В момента, в който дойдеш до идеята, че всяка форма на истина е компромат, значи вярно са ти изпушили жичките в главата и си се разпаднал до параноик, който вижда нявсякъде опорни точки.

Първият протестър изпуши в мига, в който видя власт. И стана жертва на всички думи, които бяха изговорени през размирното лято на 2013 година. Оказа се, че все пак е имало смисъл да слушаш какво говорят „умните и красивите”. Просто за да разбереш, че никой от тях никога не си е вярвал. Защото Протеста не може да дойде на власт. Ама никога. Заради това е позволено да говориш като Сашка Васева пред журналисти и да твърдиш, че си съвършен в недосегаемата си красота.

Не съм подозирал, че краят на Протеста ще е толкова лексикално зрелищен. Протеста умря сред много думи, че трябва да е безсмъртен.

Умря в незададените въпроси към неговата собствена власт.

Духът напусна тялото и отиде на купон някъде другаде.

Рано или късно вестоносците на Вечния протест ще го усетят.