Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 32 (2014) ТРАГЕДИЯ ПРИ ТРАГЕДИИ ОТИВА

ТРАГЕДИЯ ПРИ ТРАГЕДИИ ОТИВА

Е-поща Печат PDF

Низ от трагедии, това е най-краткото определение за живота на съвременното човечество. Къде предизвикани от гнева на природата, къде от човешката немара и алчност за пари и власт, трагедиите буквално се застъпват една друга. А човекът е така устроен, че появата на нова трагедия измества или засенчва спомена за предишните, преди да са приключили.

След поредното избухване на насилието в Газа, кадрите от този регион избутаха от телевизионните екрани аналогичните картини на злодействата на джихадистите в Ирак и Сирия, както и тези на киевските власти в Източна Украйна. Вероятно поредното примирие между Израел и „Хамас” и евентуалните преговори между тях, на които е готов да посредничи Египет, ще префокусират общественото внимание отново към Средния изток. Там организацията „Ислямска държава в Ирак и Дамаск”, която отскоро се преименува само на „Ислямска държава” (ИД), продължава да разширява своето господство извън завладените от нея райони на Ирак и Сирия.

Неотдавна джихадистите на ИД завзеха пето петролно поле, а в Северен Ирак протягат пипала към големите водохранилища. Обаче този процес - отбелязва Сами Коен, - се развива много кърваво и безмилостно. Вчера, след завземането от ИД на градовете Синджар и Зуммар, околия Езиди (в Северен Ирак), представителят на ООН за Ирак Николай Младенов, заяви, че 200 000 души са оставили домовете си и са потеглили на път.

Фалшивият в едно е фалшив във всичко

Представителят на ООН  охарактеризира ситуацията в района като „човешка трагедия” и изтъкна, че тези бежанци са изправени пред сериозна заплаха за сигурността си. Тези бежанци, повечето от които са кюрдски „езиди” (от околия Езиди), преди това, бягайки от ИД, са се приютили в Синджар. Сега и там не са в безопасност, защото джихадистите ги смятат за „кяфири” (неверници), унищожават култовите им места и зверски избиват съпротивляващите се.

Някои видеокадри, публикувани от ИД по време на празника Рамазан, шокираха света. На едно от тези видеоизображения се вижда как бойци на ИД правят на парчета група хора, смятани за „пешмергега” (название на кюрдските бойци)”.

Как на този фон изглежда „загрижеността” на бившия външен министър в правителството на ГЕРБ Николай Младенов?

Бившият седесар, после гербер, награден от Бойко Борисов с място в ЕП, после с поста на дипломат № 1, кой знае за какви международни заслуги бе удостоен и с поста представител на ООН за Ирак. Един от съавторите на кървавия хаос в Средния изток да наблюдава последиците от собственото си дело?! В това има някаква ирония на съдбата и своеобразно отмъщение. Защото споменатите от Сами Коен злодеи на ИД бяха титулувани първо като борци за демокрация срещу „диктаторския” режим на Башар ел Асад в Сирия. Голяма е вероятността някои от тях да са участвали в сбирката на „Приятелите на Сирия”, организирана от същия този Николай Младенов (като министър на външните работи на България) в град Правец.

Тоест, човешката трагедия, за която днес Младенов се кахъри, бе подготвена с неговото активно съдействие. По каприза на съдбата, той ще трябва да гаси пожара, за който носеше дърва преди време. Оставаше да го назначат за представител на ООН в Сирия, но, нейсе.

Рано или късно демократичният фалш на ренегата лъсва в цялата си противна голота. „Фалшивият в едно е фалшив във всичко” – гласи една римска поговорка. За съжаление, последиците от неговите престъпни превъплъщения понасят винаги най-невинните и беззащитните.

От коментара на Сами Коен става видно, че и тюркмените в Ирак са дълбоко засегнати от експанзията на ИД. “Десетки хиляди тюркмени, напускайки своите градове и села, се приютяват в кюрдския район на Северен Ирак. Друга част от тях водят борба за живот в импровизирани лагери. Трета част търсят възможност да се приютят в Турция”.

Така или иначе, при

тоталната деморализация на иракската армия

подчинена на централното правителство в Багдад, тя не е в състояние да въздейства за спиране на джихадисткото настъпление към Северен Ирак и границата на Сирия. Единствената реална сила, която може да се противопостави на джихадистите, са въоръжените „пешмерге”, тоест бойците на Кюрдската демократична партия на президента на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани, на Партията за кюрдско демократично единство (KYB), партизаните на Кюрдската работническа партия (РКК) и формированията за защита на населението (YPG) в Сирия.

Бойците на ПКК вече участваха в сражението за Синджар. Миналата седмица ИД се готвеше за голям сблъсък. За да спрат нейното настъпление към Северен Ирак и Сирия, силите на YPG преминаха в настъпление с цяла армия „пешмерге” от районите на КDP, KYB и Рожава (Североизточна Сирия). Обаче ядрото от кадрови бойци на ИД, подкрепяно от дошли от други страни джихадистки доброволци и някои местни племена, все още господства над обширен район, обхващащ територии на Ирак и Сирия.

Ако начело на Сирия не стоеше човек като Башар Асад, тя отдавна щеше да бъде превърната в джихадистка крепост. Въпреки усилията на Белия дом и неговите протежета като Николай Младенов, хуманният доктор Башар Асад опази страната си от трагедията, която люлее Ирак. Защото е истински доктор, а не „доктор по дължината на маркуча на пожарната” (думи на Татяна Дончева за лидера на ГЕРБ Борисов – бел.ред.). „Ислямска държава” определено сложи край на териториалната цялост и националното единство на Ирак, но в Сирия удари на камък. Остава да подпали и чергата на Турция.

Спектакълът от Мосул

Впрочем, атаката на ИД срещу турското генерално консулство в Мосул и вземането като заложници на 49 турски граждани, продължава да буди недоумение. И тъй като в навечерието на първия тур на президентските избори в Турция, който ще се проведе на 10.08.2014 г., се тиражираха оптимистични очаквания за скорошно освобождаване на отвлечените, недоуменията прерастват в подозрения, че всичко е част от предизборния театър на управляващите в Анкара. Как така от Националната разузнавателна организация (МИТ) не са предвидили опасността и не са предупредили правителството да опразни консулството преди Мосул да бъде превзет от джихадистите? Дали акцията на ИД не е била предварително съгласувана с Ердоган? Защото ако има някой, който ще спечели най-много от освобождаването на заложниците преди президентските избори, това е именно премиерът ислямист Ердоган, фаворит за президентския стол в Чанкая. Според министъра на отбраната на Турция Исмет Йълмаз, водели се преговори и заложниците щели да се върнат „утре или в други ден”. Ако падне и забраната на публикациите по темата за заложниците, може би обществеността ще научи цялата истина за спектатъла от Мосул...

Многозначителен е фактът, че въпреки срамежливите упреци към джихадистите в Ирак, правителството на Ердоган не използва срещу тях нито въоръжени сили, нито специални операции, подготвени и реализирани от МИТ.

След бежанците сирийци, тюркмени

Що се отнася до тюркмените, те все още не са започнали да преминават турско-иракската граница, за да бъдат скоро разлюбени както сирийските бежанци. (В случая с последните турските власти паднаха в собствения си капан. Първо обявиха политика на широко отворени врати и се опитаха да вдигнат международния си престиж, настанявайки сирийците в образцови лагери. Но когато броят на бежанците достигна 1,3 милиона души, от които само 200 хиляди са настанени в лагери в 22 провинции, а останалите се пръснаха чак до Истанбул, конкурирайки местната работна сила, чувствата охладняха.)

Междувременно стойността на това „гостоприемство” достигна цифрата 3,5 милиарда долара, а България и Гърция издигнаха солидни прегради по границите с Турция, пресичайки нелегалната имиграция.

Ето че от различни райони на Югоизточна Турция започнаха да зачестяват съобщенията за сблъсъци с бежанците. А Министерството на вътрешните работи изпрати до валиите категорично нареждане да събират просещите сирийци. Научили за премеждията на сирийците в Турция, иракските тюркмени предпочитат да останат в районите, контролирани от кюрдската автономна власт.

Неотдавна турско-американската група за приятелство разгневи Ердоган, като му изпрати писмо, укоряващо го за острите думи по повод случващото се в Газа. Премиерът, кандидат за президент, съобщи на всеослушание на предизборния си митинг в Малтепе: „Щом ме заплашват, ще получат отговор в същата форма”. (Групата го беше предупредила че може да се влошат турско американските отношения).

Отговорът беше отново писмо, носещо подписа на председателя на Комисията по външните работи Волкан Бозкър. В него се повтарят основните тези на Ердоган: че турците са разочаровани от мълчанието и бездействието на САЩ и международната общност пред лицето на „държавния терор” на Израел в Газа; че са срамни призивите на подкрепящите израелските нападения за унищожаване, изнасилване и геноцид над палестинския народ; че още по-срамно е това, че страни, които твърдят, че са лидери на свободния и цивилизован свят, закрилят и пазят Израел в името на „правото на самозащита” и по този начин го насърчават; че ако към решаването на палестинско-израелския конфликт не се подходи справедливо и безпристрастно, несигурността и нестабилността ще нараснат още повече и от това ще претърпят щети не само Турция, а и САЩ; че да се представят изявленията на Ердоган като антисемитизъм, означава да се прикриват военните престъпления на Израел; че ако приятелите на Израел искат да направят нещо добро за него, вместо да се опитват да прикриват престъпленията му, по-добре е да го поканят да зачита човешките права.

Колко страни могат да си позволят такъв език към САЩ и Израел?

Но истинските приятели би трябвало да си казват истината в очите. Включително за фаталните последици от всяка американска намеса по света. Фатални и за самите САЩ. Последното доказателство за американския провал в областта на „миротворчеството” е случилото се във Военната академия в столицата на Афганистан, Кабул, където афганистанец открил огън и убил един американски дивизионен генерал, като ранил и още един човек. Все още никой не е поел отговорността за разстрела. Интересно кога тази “новина” ще бъде отразена в нашите „независими” медии...

Трагедия при трагедии отива! Ако не беше окупацията на Афганистан, на света щеше да има с един по-малко убит американец.