Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 32 (2014) НАТО И СТРАТЕГИЯТА НА КРЕМЪЛ

НАТО И СТРАТЕГИЯТА НА КРЕМЪЛ

Е-поща Печат PDF

Започналите край украинската граница руски военни учения възродиха страховете за възможно нахлуване на руските сили в Източна Украйна. Според руски експерти целта на ученията е да се постигне победа в психологическата война с Киев. Все пак на Запад напълно сериозно възприемат опасността от нахлуване под формата на „миротворческа операция”.

Аналитици оценяват потенциалната опасност за страните-членки на НАТО от страна на Русия и стигат до неутешителен извод: Алиансът не е готов за нейното отразяване.

Руската армия започна военни учения с участието на почти 100 бомбардировачи и изстребители край украинската граница, които трябва да продължат една седмица Заедно с увеличаването на руските военни сили в приграничните области, недалеч от метежните градове Донецк и Луганск, зашеметяващата демонстрация на руската военна мощ възобнови страховете, че е възможно Москва да се приготвя да нахлуе в Източна Украйна, предава кореспондентът на „Крисчън сайнс монитор” Фред Уайър.

Все пак руските експерти твърдят, че ученията сами по себе си представляват тактика, насочена към внасяне на объркване сред украинските сили в психологическата война между Москва и Киев”, отбелязва авторът. И според експерти и от двете страни нервите на Украйна вероятно вече са на ръба.

Първата вълна от военната еуфория стихва. Военното решение на конфликта, изглежда, не се реализира – смята директорът на киевския Институт за глобални стратегии Вадим Карасьов. – (...) Икономиката не е военно ориентирана, държавата е близко до банкрут, а хората са относително объркани относно това как ще свърши всичко”.

„Мнозинството руски експерти твърдят, че Москва по-скоро ще продължи досегашния курс на подкрепа на въстаническите огнища в Източна Украйна, избягвайки пряката намеса и изчаквайки, докато натрупващото се икономическо и политическо напрежение заради военните действия не принуди Киев да седне на масата на преговорите”.

Кореспондентите на „Ню Йорк таймс” Майкъл Гордън и Ерик Шмит се позовават на официални лица от запад и пишат, че след увеличаването на силите покрай границата Русия може да нахлуе на територията на Украйна скоро, след предупреждение или без изобщо да го обяви.

При това намеренията на Кремъл, както и преди, са неясни: „Целта на президента Владимир Путин може да бъде натиск върху Украйна и САЩ, за да се съгласят на политическо урегулиране, предоставящо на източните украински региони максимална автономия. Въпреки това западни официални лица се опасяват, че Путин може също така да подготвя вариант за нещо повече от пряко нахлуване, ако проруските сепаратисти се окажат на крачка от поражението”.

Според източници на “Крисчън сайнс монитор” от американските разузнавателни кръгове, руската интервенция може да бъде представена като „миротворческа операция”. В Белия дом също така възприеха напълно сериозно идеята за нахлуване с цел „установяване на мир”.

„Ние наблюдавахме значително нарастване на руските сили край границата, което, вероятно може да е подготовка на Русия за т. нар. хуманитарна или миротворческа интервенция в Украйна, заяви миналата седмица Антъни Блинкен, заместник-съветник на Обама по националната сигурност. - Това следва незабавно да се прекрати”.

В същото време американски официални лица и такива от НАТО не съобщават точната численост на приграничните групировки, подчертавайки сложността на оценката. Преди седмица сътрудници на Пентагона ги оцениха на 10 - 13 хиляди души.

Въпреки нарастването на напрежението Обама даде да се разбере, че както и преди, е заинтересован от политическо решение, пише “КСМ”. Според съобщение на Белия дом, по време на телефонен разговор с Путин на 1 август, американският лидер „отново е подчертал предпочитанието си към дипломатическо разрешаване на кризата в Украйна” и се е съгласил да държи „каналите за комуникация” отворени.

Междувременно от НАТО анализират възможната опасност за членовете на Алианса от страна на Русия. Какво на практика е способно да предприеме НАТО, ако Путин се прицели в страните от Прибалтика? размишлява „Уолстрийт джърнъл”.

Комитетът по отбрана на Палатата на общините в Британския парламент достига в свой доклад до неутешителния извод: „В момента НАТО не е готово подобаващо да отрази руска заплаха към една от държавите-членки на НАТО”.

Документът обръща внимание върху амбициозния план на Кремъл по увеличаването и модернизацията на класическите въоръжени сили. Неговата цел е към 2020 г. да достигне обеми на обикновените въоръжения (които могат да се опишат като „съвременни”) до 70 %.

Също така предизвиква опасения ядрената доктрина на Русия. „Русия вижда в своите ядрени сили главния инструмент за възпиране на възможно ядрено нападение или закъснял отговор на агресия срещу нея. Русия отделя за това една трета от своя отбранителен бюджет”, се казва в доклада.

В доклада е направен също и извод за остарялата доктрина на НАТО: Алиансът може просто да не успее да догони сложната и променяща се стратегия на Москва – стратегията за „нетипична война”.

„Проблемът, който поставя пред НАТО „нетипичната война”, се заключава в това, че задълженията на Алианса по колективната сигурност и свързаната с това доктрина изискват да се реагира на „въоръжено” нападение. Въпреки това руска агресия против Литва да речем, може и да не изглежда като пряк удар. По-вероятно е Кремъл да използва рускоезичните медии, за да раздвижи етническите руснаци в страната, подривайки при това основните функции на държавата с помощта на кибератаки и действия на нетипични спецподразделения”.

„Кримската операция бе пример за подобни действия и от страна на Северноатлантическия алианс би било глупаво на следващата среща на НАТО в Кардиф, която ще се състои през септември, да не преформатира своята доктрина за отразяване на новата руска заплаха.

Въпреки това никаква промяна на доктрината няма да помогне, ако членките на НАТО и занапред смятат националната отбрана за малозначен проблем”, заключава авторитетно „Уолстрийт джърнъл”.

 

Превод Атанас СТОЙЧЕВ

www.inopressa.ru