Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 32 (2014) РЕНЕГАТСТВОТО

РЕНЕГАТСТВОТО

Е-поща Печат PDF

Издигането на проф. Георги Близнашки за служебен министър- председател ме убеди за пореден път, че най-бързият и ефикасен начин за правене на политическа кариера в България е ренегатството. Защото Близнашки е типичен пример за ренегатство.

Член на БСП, член на Висшия съвет на БСП, председател на Софийската организация на БСП, два пъти депутат в Народното събрание от квотата на БСП, за да се обърне след това срещу „своята” партия и да започне да я оплюва и громи като най-праведния демократ.

Само да припомня, че през 2013 г. беше в челните редици на протестиращите срещу правителството на Орешарски, наред с противниците на БСП. И че се заигра с ГЕРБ и десните сили, подемайки инициативата за провеждането на референдум за промяна в Избирателния кодекс. И ето, че наградата не закъсня - стана министър-председател.

Да беше само той!

Ренегатството стана начин на поведение на начинаещи и напреднали политици. Първо комунисти и комсомолци се пребоядисаха и станаха седесари. След това от СДС започнаха „люспенето”. И тръгна една... Прескоци от БСП в СДС и обратно. После в НДСВ. Дойде ред и на ГЕРБ. Сега вече и на „България без цензура”. И на множество други по-големи и по-малки партии.

Какви ли метаморфози не се случиха в политическия живот на България... Но едно стана ясно от 25-годишния т. нар. преход - в малка България най-бърза политическа кариера правят онези, които като някой хамелеон променят своя цвят, своите убеждения и се прехвърлят в онази партия, която ще им осигури бърза политическа и властова кариера, а това ще рече и финансово благополучие.

Да припомним на читателите някои от политическите кариери на бивши и настоящи политици (по азбучен ред - да не се сърдят). При това посочвам национално известни личности. А в провинцията има хиляди такива ренегатчета.

Абаджиев, Димитър (1965, Омуртаг ) – член на СДС, председател на регионалния съвет на СДС в Търговище. През 1997 г. е избран за депутат в 38-мото народно събрание от квотата на СДС-Търговище. През февруари 2000 г. е избран за член на Националния изпълнителен съвет на СДС. През 2001 г. е отново избран за депутат в 39-ото народно събрание от СДС. През 2004 г. напуска СДС и влиза в „Демократи за силна България”, от квотата на която през 2005 г. е избран за депутат в 40-ото народно събрание. В началото на ноември 2006 г. напуска ДСБ и става независим депутат. През април 2009 г. става член на партия „Ред, законност и справедливост” с лидер Яне Янев, като по-късно е избран за зам.-председател на нейния политически съвет, но през февруари 2010 г. я напуска.

Бисеров, Христо (1955, Хасково) – от 1990 до 1991 г. е член на Националния съвет на Зелената партия, която е в коалиция със СДС. След като тя напуска СДС, той става член на Консервативната екологична партия, която остава в СДС и на която е избран за председател през октомври 1993 г. От 1991 до 1997 г. е депутат, съответно в 36-ото и 37-мото народно събрание от квотата на СДС. От 1997 г. е отново депутат в 38-мото народно събрание от квотата на СДС, но през януари 2001 г. напуска СДС. През периода 1994-2000 г. е главен секретар на СДС. През 2005 г. става депутат в 40-ото народно събрание от ДПС. На изборите през 2009 г. отново е избран за депутат от квотата на ДПС в 41-вото народно събрание. След скандал по време на депутатския му мандат в 42-рото народно събрание напуска ДПС и политиката.

Желева, Румяна (1969, Нова Загора) - през 1997 г. е учредител и секретар на партията „Обединен блок на труда” с председател проф. Кръстьо Петков. От юни 2007 г. до юни 2009 г. е евродепутат от ГЕРБ, а от юли 2009 г. е назначена за министър на външните работи. През октомври 2009 г. е номинирана за еврокомисар, но поради некомпетентност кандидатурата й е прекъсната. Подава оставка и е освободена като министър на външните работи.

Иванов, Лъчезар (1942, София) - депутат в 40-ото народно събрание от НДСВ, напуска парламентарната група и се обявява за привърженик на ГЕРБ. В 41-вото и 42-рото народно събрание е депутат от ГЕРБ, при първия си мандат е зам.-председател на Народното събрание.

Младенов, Николай (1972, София ) – от 2001 до 2005 г. е депутат в 39-ото народно събрание от СДС. През март 2002 г. е избран за член на Националния изпълнителен съвет на СДС, по-късно става говорител на партията, а от февруари 2004 г. е неин зам.-председател. През август 2005 г. напуска СДС, а през 2007 г. участва в изборите за Европейски парламент от ГЕРБ и е негов депутат до 2009 г. От юли 2009 г. е министър на отбраната, а от януари 2010 г. е министър на външните работи в правителството на ГЕРБ.

Софиянски, Стефан (1951, София) - от ноември 1991 до март 1993 г. е председател на Комитета по пощи и далекъобщенията в правителството на СДС. От май 1993 до юли 1996 г. е председател на Обединения християн-демократичен център. От края на 1993 г. е зам.-председател на Националния координационен съвет на СДС. От 1994 г. е депутат в 37-мото народно събрание от листата на СДС. През 1995 г. е избран за кмет на София с подкрепата на СДС. През 2001 г., когато СДС пада от власт, той го напуска и в края на годината учредява своя партия – Съюз на свободните демократи. През 2005 г. е избран за депутат в рамките на Български народен съюз.

Спасов, Светослав (1973, Шумен) – от 2001 до 2005 г. е депутат от НДСВ в 39-ото народно събрание. През юли 2005 г. става депутат от НДСВ в 40-ото народно събрание. През декември 2007 г. напуска парламентарната група на НДСВ и се включва в парламентарната група на „Българска нова демокрация”. През юли 2008 г. се обявява за независим депутат. През 2009 г. става съветник на премиера Бойко Борисов.

Цачева, Цецка (1958, Драгана, Ловешко) – преди 1989 г. е член на БКП и е избирана за партиен секретар в общината на Плевен. След това симпатизира на СДС и е привлечена от кмета на Плевен Найден Зеленогорски за юрисконсулт на общината. През 2007 г. се включва в дейността на политическа партия ГЕРБ. През юни 2009 г. е избрана за депутат в 41-вото народно събрание от ГЕРБ и става председател на Народното събрание.

Цонев, Йордан (1956, Карапелит, Добричко) – след 1990 г. става член на СДС , през 1996 г. е избран за лидер на СДС в Бургас, член е на Изпълнителния съвет на СДС. Депутат от СДС в 38-мото народно събрание от 1997 г. Три години след това напуска СДС. През 2005 г. става депутат в 40-ото народно събрание от квотата на ДПС. От април 2006 г. е зам.-председател на ДПС. През 2009 г. и 2013 г. е избран за депутат в 41-вото и 42-рото народно събрание отново от ДПС.

Шопов, Павел (1955, Пловдив ) – член на Християн-демократическия съюз, в 36-ото и 37-мото народно събрание е депутат от квотата на СДС. В 40-ото, 41-вото и 42-рото народно събрание е депутат от квотата на „Атака”. Зам.-председател на партията.

Янков, Янко Александров (1955, с. Беброво, Ловешка област) - член на БКП (БСП), кмет на община Сливен от БСП от октомври 1995 до 1999 г. От 2005 г. е член на парламентарната група на ДПС в 40-ото народно събрание. През юли 2009 г. е избран отново за депутат от ДПС в 41-вото народно събрание.

Янчулев, Александър (1938, София) – депутат в 7-мото Велико народно събрание от квотата на СДС, кмет на София 1991-1995 г. (водния режим в столицата и прочутите бидонче-янчулевки). След това сменява три пъти партийната си принадлежност.

Да споменаваме ли и други имена?! Сещам се сега за ренегатите на БСП – Николай Камов, Андрей Бунджулов, Александър Томов, Росен Карадимов, Александър Маринов. Или пък за Ивайло Калфин, който на два пъти предаде БСП. Те направиха и не лоша кариера с ренегатските си позиции. Но не са само те, хиляди се тези знайни и незнайни „герои на новото време”. Които с техния морал и тяхната съвест изграждат съвременна България. И доведоха до положението ренегатството да се смята за нормално явление в политическата култура на българския народ. И президентът (сам ренегат – бел. ред.) да назначи един от тях за министър-председател. Тези хора носят голяма вина за плачевното състояние, в което се намира страната ни. И не те ще изведат България от тежката криза, в която се намира.

 

7 август 2014 г.