Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 32 (2014) ОТ 2 АВГУСТ ДО 5 ОКТОМВРИ

ОТ 2 АВГУСТ ДО 5 ОКТОМВРИ

Е-поща Печат PDF

На 2 август отново бе проведен традиционният събор на връх Бузлуджа, организиран от БСП под наслов „Силна БСП – единна левица”! Историческата поляна и нейните околности трудно побраха повече от 45 хиляди души, членове и симпатизанти на партията и на „Коалиция за България”. Гъстата сутрешна мъгла и дъждът попречиха единствено за полета на хеликоптера, но по-късно той все пак излетя. Тези хора бяха дошли от цялата страна да подкрепят БСП и да чуят окуражителни думи, послания и обещания след избора на новия председател на БСП Михаил Миков и след предсрочната оставка правителството на Пламен Орешарски и на 42-рото народно събрание. Следващата важна дата за всички тези хора ще бъде 5 октомври, когато трябва да се проведат предсрочни парламентарни избори, а след тях само дано не е потоп...

Налегнаха ме мисли, докато пътувах с автобуса на СГО на ПП „Нова Зора”, който обаче закъсня, но успях да чуя по-голямата част от словото на Сергей Станишев, а после и думите на Михаил Миков.

Именно по този повод искам да споделя пред нашите читатели какво мисля.

Думите на Сергей Станишев прозвучаха като изповед: „Всяка година идваме на тази поляна, за да се пречистим. Идваме в моменти, когато сме силни и сме победители. Идваме и в моменти, когато сме загубили, за да се възстановим”. Окуражително за множеството прозвучаха и думите: „Тук се събраха над 45 хиляди души от цяла България. За да стане ясно на хората, че има кой да ги защити, да покаже различен път за България от този, за който претендират от ГЕРБ”... Слушах с интерес, очаквах по други думи, защото не смятам, че по този начин, с такива общи постановки, може да се вдъхне истински кураж не само на дошлите от стотици километри, но и на онези, които по различни причини са били пред телевизорите. Членовете и симпатизантите на БСП и тези на „Коалиция за България”, както и по-голямата част от българския народ, припознават БСП и „Коалиция за България” като единствените потенциални спасители от тресавището, в което е затънала нещастната ни Родина. Тези хора според наблюденията ми очакваха да чуят ясни послания и обещания за онова, което реално ще бъде направено, ако БСП получи шанс да бъде отново във властта.

Може би Сергей Станишев не желае да бъде обвинен в „популизъм” или в „предизборна агитация” (която официално трябва да започне месец преди датата 5 октомври)?! Другите партии и лидери обаче водят такава пропаганда ежедневно, по всички частни, а за жалост и по националните радио и телевизия.

Макар по-конкретна, близка по дух бе и речта на Михаил Миков, който подчерта, че „България е разделена от прехода, в който капиталът натрупваше, а страната оцеляваше. България е разделена на поколения. И БСП има един дълг – да обедини българските граждани под знамето на лявата идея, под знамето на интересите на българските граждани”. Затова новият председател на БСП отправи призив към членовете за мобилизация и обяви, че предстоят срещи с хората, за да научат какво е направила най-голямата лява партия в техен интерес, „за да спрат да вярват на злонамерените”. Добави окуражително, че това “ще го направим, когато всички сме заедно, обединени, когато всеки партиен член си даде ясна сметка защо е в БСП. Тогава хората ще ни повярват. Ние ще отидем при хората, за да дойдат и те при нас, да ни чуят и да ни разберат”.

Като заклинание ми прозвучаха думите: „Лявата идея е кауза и няма интерес, който да бъде поставен по-високо от нея”. Като тяхно продължение звучи и уверението, „че Бузлуджа е символ на нашето единение и сила. Октомври (т.е., изборите!) не е бой последен, а битка по пътя за по-добра и по-искрена България, за по-отговорна БСП. Убеден съм, че ще я спечелим заедно с вас, напук на десницата, напук на онези, които се борят срещу лявата идея”.

Може би някой ще помисли, че съм прекалено мнителен, но аз лично очаквах да чуя много по-различни, по-откровени и ясни послания към гостите на събора, за да си тръгнем наистина заредени с оптимизъм и готови за решаване на задачите до изборите и основно след тях (ако сме отново на власт или в опозиция).

Очаквах да чуя от др. С. Станишев „как ще се пречистим”, след като идването на Бузлуджа е ритуал един път в годината, а дори християнската религия ни повелява „пречистването” и „изповедта” да се практикуват много по-често?!

Освен това, въпреки „пречистването”, през последните години нищо съществено не се променя. Ножицата е широко отворена - богатите богатеят, народът обеднява. И още – хилядното множество на историческата поляна наистина помага за „възстановяването” (и презареждането, както е модерно да се казва) на отговорните фактори, пък и на всеки от присъстващите, но защо се повтарят и множат и грешките на БСП?

Разбира се, в едногодишната схватка с ГЕРБ при правителството на г-н Пламен Орешарски бяха извоювани известни придобивки за населението, които предстои да бъдат и широко оповестени, но не се посегна на утвърденото статукво на чуждите и нашите монополисти, не се случи нищо особено по линия на олигарсите, овладели богатство по неясен начин (обикновено безчестен), не се отмени „плоският данък”, антипод и язва на социално справедливата държава от европейски тип, каквато искаме да бъдем, не започна обещаната „реиндустриализация”, не бе наказан реално нито един корумпиран държавен служител, камо ли високопоставен, не се озвучи гръмогласно истината за наследството на ГЕРБ и пр., и пр.

Очаквах да чуя от др. М. Миков, като юрист и нова надежда на БСП и КБ, какви конкретни политики и съответно закони ще се предложат и гласуват в Народното събрание, ако спечелим изборите, за да може реално да се „обединят гражданите под знамето на лявата идея”. Идеята, за която са водени истински кръвопролитни битки в миналото и днес в различни точки по света.

Очаквах да чуя как ще се преодолява противопоставянето между капитала и труда, между богатите и бедните български граждани. Очаквах да чуя как ще решаваме по-нататък проблемите с безработицата и основно на младежите, “за да облекчим работата на „Терминал -2” на летище София”, а и като превенция за страховития демографски проблем на България.

Исках да чуя какво реално ще направим в здравеопазването, за което се харчат милиарди, а парите все не стигат (през 2006 г. са били около 1.3 млрд. лв., за 2014 г. са около 2.8 млрд. лв.), освен това са закрити много болници, орязани са клинични пътеки, болните са принудени да доплащат, а лекарствата са в пъти по-скъпи отколкото в други страни от ЕС.

Исках да чуя ще спре ли закриването на училища, практиката за няколко учебника по една и съща дисциплина, постоянните експерименти на редуващи се правителства...

Очаквах да чуя дали ще бъде спряна порочната практика да се сключват неизгодни и дългосрочни заробващи концесионни договори за българските подземни и надземни богатства! Ще бъде ли стопирана приватизацията на структуроопределящи предприятия на националната икономика (предприятия, пристанища, БДЖ и др.), които следва да останат изключителна държавна собственост, за да формират приходи за държавния бюджет и така да се води по-справедлива социална политика в условията на т.нар. демокрация (новите дрехи на капитализма).

Исках да чуя как ще „отидем при хората”! Само като „слезем от мерцедесите” ли? Исках да чуя как ще спасяваме българската земя от алчните и хищни „чуждестранни инвеститори”.

Исках ясен отговор за защитата на националния интерес, свързан с геостратегическите проекти „Южен поток”, АЕЦ „Белене” и излезлия от нищото проект за 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй”...

Очаквах да чуя как ще продължат отношенията ни с Русия, ЕС и САЩ. Както и още много послания и обещания, та макар и заклеймявани като „популистки”. Но вместо това всички, които бяхме на исорическата поляна, чухме просто красиви, но и обтекаеми думи, слушани многократно.

Уважаеми другари и другарки и партньори от „Коалиция за България”, купените от нашите идеологически противници социологически агенции и медии вещаят все по-черни прокоби за резултатите от изборите на 5 октомври и за бъдещето на БСП и КБ. Ние знаем, че това са заклинания на платени шамани, но те настройват обществеността и разколебават нашите потенциални гласоподаватели, привържениците на лявата социална идея, които не чуват ясни послания и обещания. Как да оборваме нашите противници и да ги разобличаваме с данни и факти, като нямаме нито радио, нито телевизия, а вестниците „Дума”, „Нова Зора” и „Земя” са с ограничени тиражи и са частна собственост!?

Това са част от въпросите, които си задаваме не само ние, а и хилядите партийни членове и симпатизанти на БСП, а и на нашата партия.

Доскорошният партньор на КБ, в лицето на г-н Лютви Местан, находчиво обяви, че е дошло „време разделно”, имайки предвид бъдещето на правителството на г-н Пл. Орешарски, подкрепяно от ДПС.

Според мен е дошло такова време и за БСП, особено след отцепниците от партия АБВ и разногласията в Народното събрание. Това са вътрешнопартийни проблеми, но те рефлектират директно върху коалиционните партньори, членовете и симпатизантите на БСП, както и върху онези 40-50 % от гражданите на България, които не гласуват, защото считат, че „всички политици и политически партии са „маскари”, по крилатия израз на Алековия Бай Ганьо!

Аз лично смятам, и затова поисках думата на страниците на в. „Нова Зора”, че БСП следва да „свири сбор” за всички ляво ориентирани политически партии, граждански движения и организации, обединени в Единен ляв народен фронт (ЕЛНФ), за който ПП „Нова Зора” апелира от 2006 г. Само така можем да спечелим изборите и „Да си върнем България, която загубихме” , както и „Да построим България, която не достроихме” (при социализма, естествено). Това трябва и може да стане само ако за всеки от нас действително „България е над всичко”!

Част от тези послания, лозунги и абревиатури бяха „приватизирани” от други политически партии, представящи себе си за „български патриоти”. Халал да са им, ако се борят действително за прилагането им в политическите си програми и на практика.

Партия ГЕРБ обяви своите намерения след изборите достатъчно ясно – „реваншизъм до дупка”. Тя правеше същото и цели 14 месеца след изборите от 25 май 2013 г. Защо? За да дойдат отново на власт! И отново да се харчат 100 милиона за подслушване и оттам за преследване на идеологическите противници и конкурентите в бизнеса. Отново да се замразят за още четири години заплатите и пенсиите. Отново да продължим да губим националния генофонд и да създаваме блага за богатите държави, а нашата родина да си остава най-бедната в ЕС. За да се строят величествени магистрали и да се режат стотици ленти... За да умножаваме ветропарковете и фотоволтаиците за еленергия. За да пламнат отново човешки факли и пр. и пр.!

Ще го допуснем ли?

Намирам момента за преломен и исторически. Защото след изборите ще бъде късно и необратимо. А на война, като на война! И понеже под едно знаме трябва да застанат всички, нека си спомним отколешния призив на поета партизанин Христо Кърпачев за борбата срещу фашизма:

 

Кой люби народа поробен

и пази завета велик -

на Левски завета бунтовен –

при нас нека дойде войник!

 

Тодор ПРЕДОВ,
д-р по право, зам.-председател на Софийската градска
организация и зам.-председател на ПП „Нова Зора”