Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 33 (2014) БОГ ПОМАГА НА ПРАВЕДНИЯ

БОГ ПОМАГА НА ПРАВЕДНИЯ

Е-поща Печат PDF

Съдбата на българина никога не е била лека. Но и никога българинът не е бил толкова примирен със съдбата си. Кой поет беше казал: “На клада, но утре, а днес потърпете. Днес се налага да премълчим.”

Със съдбата трябва да се води непрекъсната битка – и не за оцеляване, а на живот и смърт. Да напрегнем до края всяко сухожилие, цялата си воля, да станем взрив, да станем скок – и то левски скок. Няма преграда, няма сила, няма власт, която да се опре на единния народ. Когато казваме “сам съм, нищо не зависи от мен”, вършим ужасния грях на неверието в Божията помощ. Отричаме се от единството, традициите и паметта на нашата нация, което е престъпление против самите нас и против земята, която ни кърми.

Днес всеки, който казва “нищо не зависи от мен”, се отрича от името българин. Всеки, който казва “сам съм, нищо не мога да променя”, се отрича с тези думи от земята си, езика си и народността си. Всеки, който казва “имам деца, трябва да оцелея”, плюе на бъдещето на своите деца.

Ако чакаме някой да ни отвори клетката и да ни пусне на свобода, има дълго да чакаме. Бъдещето зависи от неравнодушните. От смелите. От лудите глави. Времето на събуждането и народната революция настъпва пак. Зове ни миналото – в името на бъдещето ни. И аз чувам гласа не само на Левски и Ботев, не само на св. Паисий и на поп Минчо Кънчев. Става за мен все по-разбираем гласът на Смирненски и все по-добре схващам смисъла на пролятата кръв на Вапцаров.