Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 33 (2014) БЕСОВЕТЕ НА ПРОФЕСОРИТЕ ВЪВ ВЛАСТТА

БЕСОВЕТЕ НА ПРОФЕСОРИТЕ ВЪВ ВЛАСТТА

Е-поща Печат PDF

Drei professoren und das Vaterland verlorren” (Трима професори и държавата  е унищожена), казал великият германски държавен деец и голям приятел на България Ото фон Бисмарк, позовавайки се на властовите амбиции и истерията на някои академични среди. Ако се върнем малко назад във времето ще констатираме, че българската политическа история също е потвърдила правотата на Бисмарк.

На път е да го потвърди и днешната политическа действителност. В периода 1923-1926 г. министър-председател в 41-вото и 42-рото българско правителство е един властолюбив професор и политически ренегат - професор Александър Цанков.

Завършил е право в Софийския университет и бил член на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). Негова е сентенцията, че „социализмът трябва да стане по необходимост малко буржоазен, а буржоазията, малко социалистическа“, и се обявява за национализация на определени икономически сфери. След като се убеждава, че БРСДП няма да му помогне да реализира политическите си властови амбиции, той я напуска, става основател на реакционния Народен сговор, участва в подготовката на фашисткия Деветоюнския преврат през 1923 г. и след него оглавява коалиционното правителството и Демократическия сговор. Цанковото правителство прокарва мракобесния Закон за защита на държавата, с който се обявяват за незаконни всички организации, които си поставят за цел вземане на властта. През  април същата година под негово давление с решение на Върховния касационен съд са разтурени БКП и свързаните с нея Партия на труда, Общ работнически синдикален съюз и Българският комунистически младежки съюз.

При неговото управление избухват Юнското и вдъхновеното от Комунистическия интернационал Септемврийско въстание от 1923 г. По време на Септемврийското въстание от страна на военни, полицейски и паравоенни части (т. нар.  шпицкоманди) са извършени зверства срещу пленени въстаници и мирно население от въстаналите райони.

Тези терористични събития от непознат тогава за света мащаб са последвани от репресивни мерки, включващи масови убийства без съд и присъда на комунисти и други политически опоненти. Сред жертвите на терора, подкрепян от Цанковото правителство, са и дейци на изкуството, творци и поети като Гео Милев, Сергей Румянцев, Христо Ясенов  и Йосиф Хербст.

Днес в България историята се повтаря отново, и този път като фарс. В българското служебно правителство днес професорите са двама, но само единият от тях - служебният премиер, професорът по конституционно право Г. Близнашки, който също е политически ренегат (бивш  ръководител на  организацията на БСП в София и член на Висшия съвет на левицата, кандидат за президент през 2011 г.), е достатъчен, за да погази Конституцията и гражданските свободи и да срине държавата.

След като Висшият съвет на БСП не подкрепи кандидатурата му за конституционен съдия и президент, той се изправи срещу своята партия, на която дължи цялата си професионална и политическа кариера, и премина в лагера на унищожителите на държавата  Плевнелиев и Борисов.

За принципите и морала на този ренегат красноречиво говорят публикуваните наскоро и убийствено коментирани в социалните мрежи извадки от писмото му до НС на БСП с молба да бъде номиниран за президент през 2011 г.

В писмото той черно на бяло пише: “БСП не може едностранно да обслужва интересите на олигархията, защото винаги ще има много желаещи да го направят по-добре от нея. Ние ще успеем като партия единствено и само ако се върнем към нашата изначална социалистическа кауза – борбата за социална справедливост”.

И при най-тежките изпитания през ум не ми е минавало да напускам партията. Затова не понасям ренегатите. Особено онези, които напускаха партията в страшни времена, а след това се връщаха обратно – за да раздават оценки и присъди, за да се коалират с нея и даже да говорят от името на левицата”, пише той до ВС на БСП.

Това са думите на ренегата и след като му бе отказана номинацията за президент и конституционен съдия, „опасният комунист” стана наистина опасен не толкова за своята бивша партия, а най-вече за... държавата. За щастие, времето в което живеем и което кукловодите са му определили, е малко, за да стигне до крайностите на Цанков. Приказките му, че „Върнахме се на власт“ , „Узрял съм за голяма конституционна реформа“, „Имаме богата законодателна програма“ и т.н. само потвърждават пророческите думи, изречени от Бисмарк преди 200 години по отношение на властовите политически амбиции на нереализираните професори.

Опиянен от предоставените му от един овластен политически недораслек и един доказан нечистоплътник възможности, Близнашки обяви, че служебното правителство предприема мащабна законодателна инициатива, за каквато то няма никакви правомощия по Конституция, и започна невиждана политическа чистка в държавния апарат. За една седмица заедно с г-н Р. Плевнелиев и под диктовката на Б. Борисов бяха сменени всички зам.-министри с некомпетентни  гербаджийски „калинки”и Ваньотановчета, дори не се постараха да потърсят поне привидно независими лица. Смениха управата на ДНСК, на Пътната агенция и на митниците с номенклатура на ГЕРБ. Надзорният съвет на НОИ също не беше пожален. Агенции, дирекции, ведомства – всички са подложени на унищожителна чистка. Даже и областните управители!

Нещо невиждано и  нечувано досега – служебно правителство с мандат от два месеца посегна и на областните управители. Всичко това, за да се върне отново „спасителят” на България – ГЕРБ, на власт. Изпълнявайки желанията на двамата си повелители Плевнелиев и Борисов, Близнашки добре си е направил сметката, а именно, че ще има шанс поне да бъде предложен за съдия в Конституционния съд. Ясно му е също, че за президент, каквато бе голямата му мечта, и дума не може да става – там отдавна се е прицелило „божеството” Б.Б.

Както споменахме, „опасният комунист” е опасен и за своята бивша партия. Дали обаче в новото ръководството на БСП вече са разбрали ясно, че най-големите  политически беди за партията идват именно от ренегатите, предателите и неверните политически партньори? Последните избори за Европарламент категорично показаха именно такава тенденция. Времето за „пречистване”, за което общо и символично спомена досегашният председател на БСП Сергей Станишев на събора на Бузлуджа, наистина  трябва да се случи. Без „пречистване” няма връщане на доверието в избирателите към БСП. Нещо повече, от него зависи и бъдещето, и оцеляването на най-големия субект в лявото политическо пространство на страната. Това го показа нагледно и опитът при съседите. Една голяма част от причините за  политическия крах на лидера на левите политически сили в съседна Гърция – ПАСОК, се дължат именно на подценяването на аналогични проблеми в партията на гръцките социалисти.

Призивът: „Силна БСП и единна левица”, който стана мото на тазгодишния събор на връх Бузлуджа, е стъпка в правилна посока и доказва, че  идеята за Единен ляв народен фронт (ЕЛНФ), която ПП „Нова Зора” издигна още преди осем години, сега придобива още по-голяма актуалност и заслужава сериозно внимание и развитие от новото ръководство на БСП, ако иска да затвърди доверието на своите избиратели.