Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 33 (2014) Президентските избори в Турция: ДВАМА ПОБЕДИТЕЛИ И ЕДНО „ИСТОРИЧЕСКО САМОУБИЙСТВО”

Президентските избори в Турция: ДВАМА ПОБЕДИТЕЛИ И ЕДНО „ИСТОРИЧЕСКО САМОУБИЙСТВО”

Е-поща Печат PDF

На 10 август в управляваната единадесета година поред от „умерените ислямисти” Турция се проведе първият (и последен) тур на първите в цялата история на републиката преки президентски избори. Досега турските президенти се избираха от Великото национално събрание на Турция (ВНСТ, или Меджлисът), като нерядко президенти ставаха началниците на Генералния щаб (ГЩ) след поредната успешна „военна намеса”, сиреч военен преврат.

Реджеп Тайип Ердоган наруши тази традиция и след като „опитоми” ГЩ, си отмъсти за миналите обиди, като хвърли в затвора близо 200 действащи и запасни генерали (адмирали), начело с пенсионирания бивш началник на ГЩ армейски генерал Илкер Башбуу,  и по-нисши офицери, адвокати и журналисти. Всички те бяха обвинени в създаването на нелегалната организация „Ергенекон” и в подготовката на военен преврат под кодовото название „Бальоз” („Чук”).

Пазителите на принципите на Ататюрк, за каквито се бяха самообявили турските военни, бяха приравнени с престъпниците. А Ердоган, който като премиер управляваше Турция без прекъсване цели 11 години, реши да завземе и президентския дворец „Чанкая”, въпреки че там беше настанил своя съпартиец и бивш министър на външните работи Абдуллах Гюл.

Но намеренията на Ердоган надхвърлят пълномощията, дадени на държавния глава от сега действащата Конституция. Той иска да продължи да дърпа юздите на изпълнителната власт като „избран от целия народ” и управляващ от името на 77 милиона турци. Спечелването на президентските избори бе само първата стъпка към

президентска република

чрез промяна на Конституцията. В тази република Ердоган няма да бъде „турският Ататюрк на 21 век, както подхвърлят някои анализатори, а по-скоро вторият султан Сюлейман Великолепни, като оригиналът е властвал почти половин столетие – от 1520 до 1566 година.

Тези, които поставят под съмнение „демократичността” на избирането на Ердоган за президент, изтъкват по-ниската избирателна активност, сравнявайки я с тази от местните избори на 30 март 2014 г. Но дори тази активност е непостижима в „демократичния” Европейски съюз... В Словакия например тя бе 13 % на изборите за представители в ЕП.

На този фон постигнатото от Ердоган на президентските избори в Турция е направо зашеметяващо: 52 % от всички гласове; първо място в 55 области, като се почне с Анкара, Бурса и Ерзурум, и се свърши с Йозгат и Зонгулдак; и над 70 % от гласовете в 11 области! Трите области, дали най-много гласове за Ердоган, са Ризе (80,57%), Байбурт (80,27%) и Гюмюшхане (75,7%). Обаче в околия Синджик на вилаета Адъяман, Ердоган счупи рекорда: от 8800 регистрирани гласоподаватели, за кандидата на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) гласуваха 8500 души, или 96 % от гласоподавателите. Тук би се изчервил и Саддам Хюсеин.

Така или иначе, политическата карта на Турция отново не се промени в сравнение с местните избори от март 2014 г. Кандидатът на „обединената” опозиция в лицето на Народнорепубликанската партия (НРП) и Партията на националистическото действие (ПНД) – 70-годишният безпартиен и бивш генерален секретар на организацията „Ислямска конференция”, Екмеледдин Ихсаноглу, остана с 38,3 % от гласовете; докато кандидатът, той и съпредседател на прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН), Селяхаттин Демирташ, почти докосна 10-процентната бариера за влизане в парламента. Той спечели 9,7% от гласовете. Постижението му обаче е много по-обещаващо от резултата на Ихсаноглу, защото е млад и нов политик, типичен представител на 20-милионното кюрдско малцинство в Турция. „Назначаването” на Ихсаноглу за така наречения чатъ адайъ на „обединената” светска и ататюркистка опозиция (НРП – ПНД), стана толкова задкулисно, че някои го оприличиха на зайче, извадено от шапката на фокусник. „Фокусът” не предизвика особено вълнение в ПНД на Девлет Бахчели, но в НРП направо избухна бунт срещу ръководството. „Не ми останаха думи!” - каза самият Ихсаноглу след поражението, а вътрешнопартийната опозиция в НРП направо поиска оставката на ръководството, начело с Кемал Кълъчдароглу. Нещо повече, бившият генерален секретар на НРП, сега собственик на фирмата за социологически проучвания KONDA, Тархан Ердем, заяви, че партията трябва да се разтури и преучреди наново. Пълни с отрова думи изрече и зам.-председателят на ПГ на НРП Мухаррем Индже:

„Налице е голям погром

и не ни отива да казваме, че сме успели. Не можем да приемем това положение, трябва да го променим”.

Оказва се, че Исханоглу не само не е прибавил гласове в актива на опозицията, но и хора, които са подкрепили двете партии на местните избори, са прелели гласове към Ердоган.

Изкачването на Ердоган в двореца „Чанкая” (официално той ще встъпи в длъжност на 28 август), поражда редица проблеми в ПСР, които се превръщат в проблеми на Турция.

На ПСР предстои да проведе извънреден конгрес, на който да избере нов председател, или да преизбере стария – Реджеп Тайип Ердоган. Освен това в партията се завръща и бившият вече президент Абдуллах Гюл, който ще иска подходяща длъжност. Дали председател на партията или премиер, това скоро ще се разбере. Усещайки някаква заплаха, Ердоган го прикани да почака до 2015 г., но дали Гюл ще го послуша? Наистина, след като опозицията извърши „историческо самоубийство” (Аслъ Айдънташбаш във в. „Миллиет”) въпросът за председателя на ПСР не е толкова съществен. До извънредния конгрес неговите функции ще изпълнява сегашният заместник -председател Али Шахин. Обаче около поста министър-председател ще се разгорят истински задкулисни баталии.

Временно длъжността премиер ще изпълнява вицепремиерът Бюлент Арънч, но за титулярен министър-председател на Турция се спрягат цели четири имена. В това число имената на вицепремиера Бюлент Арънч (който иска на жените да се забрани да се кискат на публични места), на външния министър Ахмет Давутоглу, на Бинали Йълдъръм и на Мехмет Али Шахин. Докато в НРП разчистват своите авгиеви обори, в ПСР ще умуват за партийни и държавни постове!

Междувременно от Белия дом вече заявиха, че са нетърпеливи да работят с новия турски президент. А пък руският президент Владимир Путин прикани Турция да увеличи износа на свои хранителни стоки за Русия.

В ЕС не са щастливи от избора на турците, но нямат абсолютно никакви лостове за въздействие. Пък и играта им на преговори за евентуално турско приемане в Евросъюза отдавна е омръзнала на Ердоган.

Като няма еврочленство, има  Евразийски съюз...

Ако на Турция й трябват пазари – Русия е през морето. На север, откъм България, и на запад, откъм Гърция, положението е непроменено, като изключим граничните стени срещу нелегалните имигранти. Служебният премиер на България Георги Близнашки дори намекна за премахване на загражденията. Единствено откъм Ирак и Сирия продължават заплахите за износ на тероризъм, джихадисти и бежанци. По ирония на съдбата, Анкара, която години наред преследваше „терористи” отвъд турско-иракската граница, днес е кръвно заинтересувана от стабилизирането на обстановката в Иракски Кюрдистан. Първо, защото от районите на Мусул и Киркук, по тръбопровода на турска територия потече черно злато. И въпреки негодуванието на Вашингтон, Турция печели от продажбата му на международния пазар. Второ, защото „пешмерга” (пешмергета се наричат бойците на Масуд Барзани, президент на кюрдския автономен район в Северен Ирак) и партизаните на Кюрдската работническа партия (ПКК) са единствените, които задържат настъплението на джихадистите от „Ислямска държава в Ирак и Леванта” (ИДИЛ), преименувана наскоро само в „Ислямска държава” (ИД).

Според говорителя на Съвета на началник-щабовете на САЩ Мейвил, „ИД е много добре организирана и въоръжена и въздушните удари срещу нейни цели в Северен Ирак имат само временен ефект”.

Преди повече от два месеца джихадистите превзеха Мусул, нападнаха турското генерално консулство и взеха като заложници 49 турски граждани. Нито преди, нито по-късно турското правителство си позволи да нарече ИДИЛ терористична организация, докато самият Ердоган нарече Израел „терористична държава” заради нахлуването в Газа. Едва ли само заложниците мотивират Анкара да бъде предпазлива към ИДИЛ. Дори когато джихадистите заплашиха да ударят Истанбул и самия Ердоган, реакцията на турското правителство не се промени. Тази необяснима толерантност намирисва на тайно споразумение за единодействие, но поради съществуващата забрана на публикации по темата за заложниците, истината няма да излезе скоро наяве.

При всички случаи Ердоган не може като Бойко Борисов да се оплаче от тежкото наследство, защото наследява на практика... себе си.

Очевидно поне половината турци са доволни от неговото управление, а когато икономиката говори, демокрацията може да отстъпи на по-заден план. В Турция те не беше на особена висота и преди Ердоган.

Както написа през 1984 г. покойният турски сатирик Азис Несин: „Господине, това е демокрация мейд ин Тюрки. Местна стока, душата й излиза, но гласът – не!”

Неслучайно в. „Миллиет” (от 11 август) обърна внимание на две любопитни случки при преброяването на бюлетините в две изборни секции. В две урни - едната с № 2073, другата в околия Тавас (вилает Денизли),  от два плика, вместо бюлетини, преброителите изкарали... портретите на лица, нерегистрирани като кандидат президенти. Единият - на покойния председател на ислямистката „Рефах партиси” (Партия на благоденствието) Неджметтин Ербакан; другият - на президента на футболен клуб „Фенербахче” Азиз Йълдъръм. На печелившите честито!

Ако е рекъл Аллах, все някога от пликовете ще изскочи и портретът на новия султан Реджеп Ердоган. За място на софрата му в България се борят цели две „евроатлантически” партии – ДПС и Народна партия „Чест и достойнство”.

В Турция Анадолът избра Ердоган за държавен глава, а в България поне пет партии ще му ходатайстват за членство в ЕС.