Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 33 (2014) ОТ РУСИЯ С ЛЮБОВ...

ОТ РУСИЯ С ЛЮБОВ...

Е-поща Печат PDF

Поставянето на бойно дежурство на атомните подводни лодки, въоръжени със стратегически ядрени ракети от типа „Борей”, стратегическият баланс на силите ще се промени категорично в полза на Русия. Надпреварата в областта на силите за ядрено възпиране вече се води на пето технологично ниво. Основните държави в тази глобална игра, Русия и САЩ, разработват и изпитват все нови средства и създават ешелонирана система за противоракетна отбрана (ПРО).

През 90-те години Москва загуби своето преимущество в морската ядрената триада - стратегическите ракетоносци към 2000 г. останаха само четири (от 12 преди това), като два от тях са отработили своя ресурс, а останалите не отговарят на новите изисквания за ниво на шума и радиолокационна защитеност.

Балансът на силите бе възстановен с постъпването на бойно дежурство на подводниците от проекта 955 ”Борей” с 16 балистични ракети „Булава”, а в перспектива - подводниците от проектите 955А/У с 20 ракети на борда.

След приемането на въоръжение на подводницата „Юрий Дългоруки”, през декември 2013 г.,  зам.-командващият на Стратегическото командване на САЩ (USSTRATCOM) генерал Роберт Форст, признал, че руските подводници от проекта 955 представляват най-голямата опасност за сигурността на САЩ.

Но какво изплаши американските военни и в какво се състои застрашаващата ефективност на новите подводни ракетоносци?! Ефективността на силите за ядрено възпиране зависи преди всичко от два фактора – мястото на тяхното разполагане и възможността да преодоляват противоракетната отбрана на противника. По-просто казано, ако мястото за разполагане на ракетите е предварително известно на вероятния противник (например отлично видими от спътника шахти), не е трудно да бъдат унищожени, преди да се подготвят за старт и да бъдат изстреляни. Затова, като се отчита скоростта на съвременните ракети (до 3М), ракетите, разположени в шахти, не са достатъчно ефективни.

Въздушната” част от ядрената триада – стратегическите бомбардировачи – също доста лесно могат да бъдат засечени от космическите и радиолокационните средства, а скоростта им е в пъти по-ниска от тази на ракетите. Ако самолетът остане във въздуха до 10 минути и бъде унищожен, боекомплектът ще се взриви, нанасяйки радиационно поражение на собствената територия.

Но морската съставна част на ядрената триада – подводниците с междуконтинентални балистични ракети (МБР) на борда - имат доста по-големи шансове незабелязано да се приближат до целта и да не бъдат засечени до старта на ракетите.

Обяснението е, че радиолокацията, която в днешно време постига точност до метър, не работи под вода, защото радиовълните не могат да се разпространяват в такава среда. Местоположението на обектите, дори и големи колкото атомни подводници, може да стане само чрез ехолокация, тоест - тях може само да ги чуеш.

Пределното разстояние на съвременната ехолокация е 230 км (в най-съвременните военни кораби). Теоретически, подводницата може незабелязано да се приближи под „носа” на противника, например в Западния Атлантик, да се скрие на 500 км от Източното крайбрежие на САЩ и да изстреля всичките си 20 ракети (това означава, че ще изтрие от лицето на земята поне 2/3 от територията на Америка). Подобни ракети би трябвало да могат да “заблудят” ПРО чрез маневриране, изстрелване на лъжливи цели, да провокират радиосмущения и т. н.

Именно затова още в СССР, а сега и в Русия, се залага на стратегическия подводен флот.

Ракетният подводен крайцер със стратегическо назначение (РПКСН) има всичко на всичко две задачи - незабелязано да заеме района за стрелба и да изстреля своите ракети, като използва своите основни характеристики - безшумност, далечина на „слуха” и т.н., както и ехолокация за засичане на целите.

И тъкмо тук е обяснението защо американците така се страхуват от подводниците от типа „Борей”. По своите сравнителни характеристики те изпреварват по много показатели тези на САЩ. Нивото на шум отговаря на 5-о поколение, докато в САЩ такива съоръжения са още на чертеж. Постигната е далечина на откриване от 320 км (при таван на американските подводници от клас „Охайо” и „Вирджиния” от 230 км). Проблемът е още в това, че развърнатата система на САЩ за глобално морско наблюдение включва радари и локатори, разположени на разстояние 500 км един от друг, тоест вероятността за откриване на атомни подводни лодки е 85 % (поради излъчването на реактора), а за дизел-електрическите подводници - около 60%. Отчитайки, че освен тази система съществува и многоброен американски флот, разположен практически в шахматен ред и разхвърлян в акваторията на световния океан, шансовете на обикновена подводница да се приближи незабелязано до американските брегове, не са много големи.

„Борей” обаче просто може да го направи с вероятност близка до 100 %. Достатъчно е да не се приближава на повече от 500 км от обектите на противника, и нея никой няма да я забележи, докато тя може да „слуша” всички, без да попадне в зоната на ехолокация.

Ракетоносците от проект 955 са пет пъти по-безшумни, отколкото подводниците от проектите 971 „Щука-Б” и 949 ”Антей”, и два пъти превъзхождат по този показател перспективните американски подводници от 4-то поколение клас “Вирджиния”. Движението се осъществява от едновалов водометен винт, задвижващ комплекс с високи гребни характеристики, каквито не притежава нито една подводница в света. „Борей” разполага с две накланящи се тласкащи устройства и плъзгащи се предни хоризонтални кормила с клапи. Но най-важният възел на РПКСН е хидроакустичното му въоръжение. На него е монтиран единен комплексен автоматизиран цифров хидроакустичен комплекс (ХАК) – МГК 600Б ”Иртиш-Анфора-Б-055”, който обединява както самият ХАК, в класическия му вид (пеленгация на шумове, ехопеленгация, класификация на целите, откриване на хидроакустични сигнали и хидроакустична връзка), така и всички хидроакустични станции за т. нар. малка акустика (измерване на дебелината на леда, измерване на скоростта на звука, търсене на мини и на отблясъци при намиране на торпедо).

С радиус на действие от 320 км този комплекс превъзхожда ХАК на подводните лодки на ВМС на САЩ от клас “Вирджиния”, чиито възможности са в рамките на 230 км.

Комплексът на „Борей” може едновременно да съпровожда не по-малко от 30 хидроакустични цели. Оборудван е с голямо габаритна основна антена „Анфора”, с шифрова обработка на сигналите чрез цифрова база данни (т.е., акустичните досиета на корабите и подводниците на вероятния противник), система за автоматична класификация на целите „Аякс”-М,  и т. н.

Защитеността на екипажа на новите подводници е увеличена значително. разполагат със система за спасяване, която включва спасителна камера, побираща целия екипаж. Също така има пет спасителни плота - клас КСУ-600-4.

Подводницата е построена на принципа на двойния корпус. Вътрешният корпус е разделен на осем отсека. Първият е торпедния, къдетосе намира и хардуерният блок на ХАК, и предната група акумулаторни батерии. Във втория е командният пункт, жилищните и медицинските помещения, част от радиоелектронното въоръжение, общите системи на подводницата (помпено оборудване, хидравлична система, климатици, електрически трансфоратори и акумулаторна батерия). Третият отсек включва част от бойните постове, спомагателното оборудване (хладилна техника, дизел- генератори, различни помпи и елементи на системата за въздух при високо налягане), част от оборудването за радиоелектронна война, а също шахтите и товароподемните устройства. Четвъртият и петият отсеци са ракетни, а корпусът в този отсек е с максимален диаметър. Шестият отсек е под парогенераторната установка и нейното спомагателно помпено оборудване, седмият е турбинният отсек, осмият е със спомагателното оборудване и кормилното отделение с хидравлични дискове на кормилата на кърмата. В страничните стени на корпуса са разположени цистерните за основния баласт и цистерните за запълване на ракетните шахти с вода.

Вместо множеството количество дренажни тръби в пропускливата надстройка, характерно за предишните проекти на съветските РПКСН, сега се използват само две такива тръби. Вътрешният корпус (от неговата здравина зависи работната и максималната дълбочина на потапяне) на подводницата е от стомана, която издържа натиск от 100 кг на квадратен милиметър (с дебелина от 48 мм, която е обработена на преси от типа FUJICAR), и също подобрява неимоверно нейната безшумност.

Сглобяването на корпуса е по блоков метод: оборудването на подводната лодка е разположено вътре в корпуса на амортисьори и в амортисьорни блокове (всеки блок е изолиран от корпуса чрез каучукови пневматични амортисьори). Предната част на кабината на подводницата (мястото, откъдето екипажа влиза и я напуска) е с наклон, за да се подобри нейната обтекаемост. Корпусът е покрит с гумено противохидроакустично покритие.

Работната дълбочина за потапяне е 380 м, а пределната е 450 м. Автономността на плаване е 90 денонощия. Основната енергийна установка на подводницата включва атомен реактор с парогенератор с мощност 190 МВт и парнотурбинен агрегат ”Азурит-90”, с турбозъбчат агрегат с еднопроточна парна турбина (работи на принципа на проточния домашен бойлер). Има и  ефективна система за отстраняване на влагата от проточната част, устройство за маневриране с блок за управление, автономни турбогенератори, вградени хладилни машини и какво ли не още...

Мощността на вала на ПТА е 43 000 к. с, а общата мощност на турбогенератора е 7000 к.с., което позволява максимална подводна скорост от 29 възела и надводна - от 15 възела.

На подводницата е монтиран спомагателен дизел-генератор с мощност от 1000 к.с. на основата на дизелов двигател 8ДМ-21С.

„Борей” носи на борда си 16 междуконтинентални балистични ракети от комплекса Д-30/ЗК30 „Булава” с ракети З-30/SSNХ30 – разработка на Московския топлотехнически институт. На модернизирания вариант на „Борей” 955У, бойният стартови комплекс - разработка на държавния ракетен център на името на акедемик Макеев, ще има 20 пускови шахти, а ракетният комплекс ще притежава уникални възможности за маневриране и ще издържа претоварване до 30 единици. Всяка ракета ще носи по десет ядрени бойни глави с индивидуално насочване. При това тя може да изхвърля до 20 лъжливи цели за подвеждане на ПРО (американските Trident-2 изхвърлят само 8).

Зза противодействие на торпедно оръжие и хидроакустичните средства отговаря комплекс „Бариера” с шест 533-мм херметически затворени устройства, разположени в носовата част на подводницата. „Борей” е първата в света подводна лодка , която се управлява от напълно интегрирана цифрова система с 25 степени на защита. В нея са интегрирани всички равнища на въоръженията, атомният реактор, системата за потапяне и изплуване, за поддържане на живота на екипажа и др. Така се понижава риска „човешкият фактор” да направи грешка. Така че американците ги плаши не само високата ефективност на новите подводни лодки, но и бързите темпове на разработката и производството им. Те просто няма да успеят да създадат съответните средства за тяхното унищожаване.

Водещата подводница „Юри Дългоруки”, вече е на въоръжение в състава на Северния флот, втората – „Александър Невски”, е зачислена в състава на Тихоокеанския флот, третата – „Владимир Мономах”, преминава държавни изпитания, четвъртата – „Княз Владимир – е в строеж. През 2012 г. планът се промени и предвижда към 2020 г. да бъдат построени 10 подводници от този клас. Когато цялата програма бъде изпълнена, Русия ще получи очевидно стратегическо превъзходство в областта на ядреното възпиране, което САЩ не помнят дори и от времената на СССР.

 

Есперт.Ру

Превод Росен Петков