Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 33 (2014) СЪРБИЯ, ВЕРСАЙСКАТА ТРАПЕЗА И ПРАВАТА НА БЪЛГАРИЯ

СЪРБИЯ, ВЕРСАЙСКАТА ТРАПЕЗА И ПРАВАТА НА БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

• Не човешки, а суверенни права и национална независимост за българите от Западните покрайнини и Струмишко!

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 32

Правоприемство

Поставя се основателно въпросът би ли могла Сърбия да търси оправдание за окупацията на Западните покрайнини след разпадането на Югославия през 2006 г., позовавайки се на тезата за правоприемство в областта на договорите, по които разпадналата се и изчезнала Югославия е била страна?

Правоприемството е норма на обичайното международно право съгласно която права и задължения в ограничени сфери – международни договори, държавна собственост, държавни архиви и държавни дългове - преминават от една държава, субект на международното право към друга. Правоприемство възниква единствено в случаите на териториални изменения, т.е. „замяна на една държава с друга в отговорността за международните отношения на дадена територия” съгласно чл. 2, ал. 1 (b) на Виенската конвенция за правоприемството на държавите по отношение на договорите от 1978 г.

В случая с бивша Югославия сме в хипотезата, когато една държава се разпада и на нейно място възникват две или повече самостоятелни държави, като разпадналата се държава прекратява съществуването си.

България не е страна по Конвенцията за правоприемство и никоя от нейните разпоредби не би могла да й се противопостави. По отношение на България приложими са само обичайните норми на общото международно право в областта на правоприемството на държавите в областта на договорите и поетите по тях права и задължения от държавата праводател.

Сърбия е страна по конвенцията и от това произтичат определени формални задължения за нея в случай, че реши да се позовава на разпоредбите й. За България е важно да установи дали присъединяването към Конвенцията за правоприемство от страна на Сърбия й предоставя някакви права или предимства, които би могла да противопостави на България.

Краткият отговор е “не”!

Съгласно чл. 16 на Конвенцията, държавата правоприемник е свободна да се откаже или да остане страна по договор, по който прекратилата съществуването си държава е била страна. Но ако реши да остане страна членка по такъв договор, това трябва да стане с изрично изявление, за което да уведоми депозитаря или другите страни по договора. Сърбия не е сторила това по отношение на Ньойския договор. Но дори и да го беше сторила, когато става въпрос за права и задължения по договор, отнасящ се до територия, т.е. до граници, те не се трансформират в права и задължения на държавата правоприемник единствено поради факта, че тя е направила едностранна декларация за продължаване валидността на договора по отношение на нейната територия, гласи чл. 9 на Конвенцията. Което означава, че правоприемството не се отнася до държавните граници и практиката на очертаване на границите между независимите държави, възникнали на територията на бивша Югославия го доказа. Тепърва предстоят уточнения на границите между новосъздадените държави и техните външни съседи, в това число и границата между България и Сърбия, тъй като нито Сърбия, нито която и да е от останалите държави, правоприемници на престаналата да съществува СР Югославия биха могли да противопоставят на България права, придобити по силата на Ньойския договор, от Кралство Югославия, отнасящи се до границата между България и бивша Югославия.

В рамките на Съюзна република Югославия Западните покрайнини и другите отнети от България земи по силата на Ньойския договор никога не са предоставяни с отделен договор на която и да е от съюзните националности. До разпада на Югославия Западните покрайнини нито за миг не са губили статута си на български земи, придадени на Кралството на сърбите, хърватите и словенците по стратегически и политически причини. С разпада на държавата правоприемник на Кралството, позоваването на тези причини става невъзможно, тъй като липсва субект, който би могъл да се позова на тях, а отпада и основанието за отнемането им от България.

След отпадане на основанието за отнемане на Западните покрайнини от България и заличаване на субекта на международното право, на който са били предоставени, задържането им от която и да е друга държава освен България е противоправно, тъй като е проява на агресия и окупация на тази територия без правно основание.

Поради тази причина призивът на някои среди за безусловно връщане на тази територия на България е несъстоятелен. Окупаторът трябва да бъде осъден от международната правна общност да освободи незаконно окупираната територия, а не да я връща, тъй като той не я притежава!

Това трябва да бъде пределно ясно.

Има и други странни идеи

Лансира се идеята за превръщане на Западните покрайнини в протекторат на новосъздадените седем държави на мястото на разпадналата се Югославия, като се въведе управление под формата на кондоминиум. От направения дотук анализ стана ясно, че тези държави не могат да бъдат правоприемници на НФР Югославия, на която на Парижката конференция през 1947 година бяха прехвърлени правата на Кралство Югославия по управление на тези български земи. Повечето от тези държави нямат никакво отношение към границата между бивша Югославия и България, но са равностойни правоприемници на заличената Съюзна република Югославия.

Изключително несъстоятелна е и тезата за предоставяне от страна на Сърбия, или на седемте републики съвместно, на административна и културна автономия на Западните покрайнини поради две причини: първо, тези земи не са собственост на седемте независими, суверенни държави, обособени на територията на бивша Югославия, за да се разпореждат с тяхното бъдеще. Това е българска територия.

И второ въпросът за Западните покрайнини не е хуманитарен или за права на човека, а национален, за принадлежност към българската нация и на тази тема е крайно време да се преустановят всякакви спекулации.

Какво предстои?

С какво трябва да се започне и какво следва да предприеме България незабавно до преустановяване на окупацията на Западните покрайнини от Сърбия?

Като равноправен член на Европейския съюз България трябва незабавно да сезира с меморандум Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия, като изложи обосновано и аргументирано своята позиция по статута на Западните покрайнини и Струмишка околия, придадени на Кралството на Сърбите, хърватите и словенците по силата на Ньойския договор през 1920 г.

България ясно и недвусмислено следва да заяви, че докато Западните покрайнини не бъдат освободени от сръбска окупация и не бъде възстановен българският суверенитет в тези територии, тя ще се противопостави на всякакви преговори за приемането на Сърбия в Европейския съюз с граници, включващи окупирана българска земя. Новоизбраният председател на БСП, Михаил Миков, е от Видин, център на Западните покрайнини, добър юрист и бихме искали в неговата повече от 20-годишна партийна кариера да заеме ясна позиция по този жизнено важен за българските национални интереси въпрос.

Председателят на българския Културно-информационен център „Босилеград” Иван Николов, поет и общественик, многократно е изказвал мнение по стъпките, които българите от Западните покрайнини очакват България да предприеме. Очаква се България активно и с всички средства да подкрепи изучаването на български език в тези български територии; да подпомогне опазването на българското културно наследство; да съдейства за възстановяване на местната икономика; да възстанови безусловно българското гражданство на всички българи, живущи в Западните покрайнини, пожелали това; да улесни приемането на ученици и студенти в българските реални и професионални училища и университети; установяване на връзки и сътрудничество със съседните български общини.

Българите зад граница, в която и да е държава да са се установили по света, трябва по всякакъв начин да разясняват, да отстояват и да търсят съдействие от местните власти в подкрепа на българската кауза по Западните покрайнини.

Така стигаме до основния въпрос на всяка външна политика - за

съюзниците!

Необходими ли ни са съюзници за отстояване на националния интерес, като балканска държава?

Да, защото всички неудачи в своето историческо развитие България е претърпяла не поради загуби на битки, а поради загуби на масата на преговорите, поради избора на неподходящи съюзници. Днес битува мнението, че най-сетне сме решили въпроса за съюзника, присъединявайки се към ЕС.

Никога и по никакъв повод не трябва да забравяме, че в този си вид ЕС е само среда за съгласуване на общи позиции по безспорни въпроси, формула за определяне на най-малкото общо кратно, но не и механизъм за отстояване на национални интереси. Досега функционирането на ЕС е показало, че националният си интерес една държава е в състояние да защитава единствено чрез противопоставяне на останалите членове, когато претенциите надхвърлят безспорното.

Крайно време е България да осъзнае, че бидейки в центъра на Балканите, тя има един естествен съюзник - Русия, един традиционен съюзник – Германия, конюнктурни съюзници, измежду които нито един надежден, и множество съперници, някои, от които и враждебно настроени. Естествени съюзници на България биха могли да бъдат Хърватия, Словения и Албания. На естествените съюзници България никога не трябва да изневерява, ако се стреми да провежда национално отговорна европейска политика. Русия е естествен и традиционен съюзник и на Сърбия и политическата логика изисква България да провежда такава политика, че никога да не изправя Русия, при отстояване и провеждане на своите национални интереси, пред избор между нея и Сърбия.

СЛЕДВА