Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 33 (2014) ЕПОХАТА НА ГОЛЕМИЯ ХАОС

ЕПОХАТА НА ГОЛЕМИЯ ХАОС

Е-поща Печат PDF

Изказват се мнения относно неопределеността и нестабилността на глобалната геополитическа картина, специалистите изтъкват различни причини. Известният политически анализатор Збигнев Бжежински също изрази мнение в наскорошно интервю, в което говори за редица интересни аспекти в борбата на големите държави за геополитическо влияние.

В такъв контекст Бжежински подчертава преимуществата на формулата „G 2+“ и посочва какви промени е необходимо да се направят в световната политика като цяло. От неговите разсъждения става ясно, че глобалната геополитическа картина още дълго време ще остане в състояние на неопределеност. И точно върху тази страна на въпроса си струва да се замислим.

„Невидими нестабилност и хаос“ е доста опасна прогноза

Аналитиците от няколко години говорят за господството на геополитическата неопределеност по целия свят. Става дума дори за хаос на глобално ниво. Такъв род размишления обаче си имат обосновка – геополитическите процеси, наблюдавани в редица региони, се характеризират с противопоставяне, конфликти и раздори с различна природа. Създалата се ситуация предизвиква безпокойство и следва да се признае, че съществува безспорна потребност от анализ на причините за тях, доколкото като цяло човечеството се изправя пред лицето на все нови и нови проблеми.

На 21 юли в интервю за „Foreign Policy“ Бжежински изложи няколко тези. (виж: David Rothkopf. A Time of Unprecedented Instability? “ForeignPolicy.com”, 21 юли 2014 г.) Той твърди, че „невидима нестабилност и хаос“ характеризират съвременния свят. Такъв ход на събитията приближава човечеството „към епоха на голяма бъркотия“. Оценката е интересна за сегашното състояние на глобалната геополитика, а американският анализатор вече издига и тезата за тясната връзка - в световен мащаб - между нестабилността и хаоса.

Това е признание, че неопределеностите доведоха глобалната геополитика към хаотични процеси с устойчив характер. Сега световната система се управлява не от събития от локален мащаб, а от широкомащабни разрушителни процеси. Това е и най-опасната страна на въпроса, която ни заставя да се замислим.

Какви са причините, предизвикващи „голямата бъркотия и хаос“? Збигнев Бжежински косвено признава, че в тяхната основа стоят лидерските амбиции, осъществявани от САЩ до този момент. С този аргумент той се опитва да обясни защо Китай не поема отговорност. Въпреки подстрекателството от страна на Вашингтон, официален Пекин не се намесва в ситуации, характеризиращи се с дълбока криза.

Оттук логично следва изводът, че американците вече признават, че зад геополитическите раздори, наблюдавани днес в различни региони на света, стоят дългите години официална политика на Вашингтон. Но намерения (и възможности) да излязат сами от тази ситуация те нямат. В контекста на урегулиране на международните отношения този момент е от съществено особено значение, доколкото като изход от кризата САЩ се опитват да се възползват от Китай. Как? Три момента привличат вниманието. Първо, по този начин Америка определя основните принципи на новия световен ред; второ, тя разделя отговорността за отстраняването на противоречията в глобалната геополитика с другата суперсила – Китай; трето, условно противопоставя на другите големи държави, претендиращи за световно лидерство, моделът „G 2+“.

Ще се спрем на последния пункт малко по-подробно.

Лидерските амбиции: в търсене на нова форма

Збигнев Бжежински е привърженик на формулата „G 2+“. Той смята, че стратегическото сътрудничество на Пекин и Вашингтон може да изведе света от ситуацията на неопределеност. Безсмислена е политиката за възпрепятстване на развитието на Китай, напротив, следва да се съдейства на такъв прогрес, който би отговарял на критериите на САЩ. Ако Пекин се отдалечи от този курс, веднага трябва да последва адекватна реакция. Знакът „плюс“ в горепосочената формула означава присъединяване на регионални лидери към „G 2“. Следователно, съгласно модела, предложен от Збигнев Бжежински, задължението да управляват съвременния свят пада върху Америка и Китай, а другите големи държави са длъжни да си сътрудничат с тях.

Но официален Пекин не признава тази мисия. Той предпочита да сътрудничи основно в икономическата, културната и енергийната сфери, опитвайки се да разшири възможностите си за самостоятелно влияние.

САЩ се опасяват именно от това. По този повод трябва да се отбележат три важни фактора.

Преди всичко Америка „губи контрол върху способността да решава глобалните проблеми“. И още - „На международно ниво е безполезно да се очакват уверени стъпки от страна на Европа“. И накрая, в различни региони на света, посочва анализаторът, и основно „в Близкия Изток и Африка… съществува голяма бъркотия, фрагментация и неопределеност“. Това обяснява защо американците желаят да изграждат „G 2“ не с европейци, а с Китай.

Заедно с това, при разглеждането на такъв подход от друга гледна точка, се създава впечатлението, че световната политика се е оказала в задънена улица, доколкото Китай не желае да играе ролята, предвидена му от Съединените щати. Съществуват проблеми и в отношенията на Пекин с редица съседи – и американските политици постоянно го напомнят. Збигнев Бжежински визира наличие на диктаторски елемент в отношенията на Китай със съседните страни, той подчертава също, че посоченият фактор винаги оказва негативно влияние върху геополитическата роля на Пекин. Забележително е, че споменатата особеност той нарича най-слабият елемент от китайската външна политика. По-конкретно това значи, че Китай се превръща в много деликатно по отношение на терора място. В такъв смисъл религиозният радикализъм може да разруши „Китайската стена“. В тези думи буквално присъства идеята, че външната политика на Китай е пред дилема. Всъщност тази държава вече се оказа в състояние на война с редица страни от региона.

По-нататък се излага тезата, че Пекин може да влезе в разпри с тях. Обаче в друг контекст може да се каже, че всичко това е явява предупреждение от страна на САЩ по адрес на Китай. Косвено се прави опит Пекин да бъде подтикнат да действа по сценарий, разработен от Вашингтон.

Всичко това обаче демонстрира само едната страна от външната политика на САЩ. Прави се и опит да се съгласуват определени моменти в политико-дипломатическите стъпки, предприемани спрямо страни от Близкоизточния регион, с китайската политика. Например съгласно класификацията на Бжежински, в Близкия изток съществуват 4 държави, оправдали себе си и притежаващи определен исторически опит“. Това са Турция, Иран, Израел и Египет! Вашингтон е длъжен да работи преди всичко с тези страни, тъй като това ще спомогне да бъдат неутрализирани опасните процеси в региона.

Малко по-различен подходът по отношение на Русия. Русия е длъжна да намери „убежище“ в Европа, тъй като „над нейната глава постоянно виси сянката на Китай“. Оттук Збигнев Бжежински прави следния извод: „…с окупацията на Крим руснаците силно си навредиха… Освен това и те самите, и ние сме длъжни да признаем, че те са много слаби. В действителност съществуваме ние и китайците. Китайците са по-разумни, но понякога те са равнодушни към интересите и желанията на своите слаби и неголеми съседи“.

Логиката на анализа, осъществен от Збигнев Бжежински, показва, че САЩ се намират в търсене на нов модел за световно господство. Крайната цел в придаването на особена важност на Китай като световен геополитически играч се заключава също и в осигуряването на „американското лидерство“, съответстващо на съвременните изисквания. В подобен или в друг контекст Вашингтон открито го изразява, Пекин също намеква, че съществуващите сега геополитически проблеми на САЩ са провокирани от самите тях и затова не си позволяват да се приближават твърде близо до предложенията на Вашингтон.

В действителност между двете големи държави в света се формира система от неопределени отношения. По тази причина може да се прогнозира задълбочаване на раздорите в различни региони на света. След известно време Китай сам може да бъде въвлечен в конфликт с държави от региона, а големите страни в борбата за световно лидерство продължават да предпочитат употребата на сила. На думи говорят за култура, междурелигиозен диалог, употребяват фразата „мека сила“, а на практика се проявяват съвършено други фактори.

В този план думите на Збигнев Бжежински „мисля, че вървим към световна война“, ни заставят силно да се замислим, тъй като според него светът „влиза в епохата на големия хаос“.

Тогава каква е целта да се провокира такава ситуация?

Очевидно Збигнев Бжежински иска да напомни за „теорията“ на управляемия хаос, силно пропагандирана днес на Запад. Това е видно и от неговата логика, тъй като в корена на размишленията му е категорично отразен принципът Америка да съхрани своето лидерство. Поради тази причина „епохата на големия хаос“ трябва да служи за осигуряване на световното господство на САЩ. Обаче историческият опит показва, че управляемият хаос винаги се характеризира с неопределеност и рискове... И възникват дълбоки съмнения по повод ефективността на геополитическия курс, който може да доведе човечеството до подобно състояние.

 

8 август 2014

http://newtimes.az/ru

Превод Атанас Стойчев

 

Известният политически анализатор Збигнев Бжежински подчертава преимуществата на формулата „G 2+“ и посочва какви промени е необходимо да се направят в световната политика като цяло.

От неговите разсъждения става ясно, че глобалната геополитическа картина още дълго време ще остане в състояние на неопределеност.