Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 34 (2014) БУМЕРАНГЪТ СЕ ВРЪЩА

БУМЕРАНГЪТ СЕ ВРЪЩА

Е-поща Печат PDF

• Санкциите на ЕС срещу Русия

„Тези, които разчитаха, че икономическите санкции срещу Русия биха могли да доведат до решаване на проблема с Украйна, е логично да изтрезнеят и горчиво да съжаляват след контрамерките, наложени от Русия в целия Запад и започнали със забраната за внос на селскостопански продукти и храни от ЕС”, мъдро пише гръцкото електронно издание на в. „Елевтеротипия” от 17 август.

Гърция, както знаем, е сред най-пострадалите от контрасанкциите на Русия. Само за да се запази гръцкият пазар от срив при реализиране на произведената и договорена с Русия селскостопанската продукция, на този етап са необходими повече от 125 млн. нови евросубсидии от ЕС. Но Гърция очевидно не е сама в бедата.

Олелията и паниката, които обхващат ЕС, имат своето сериозно основание. Причината е съвсем проста.

Оказа се, че оръжието, наречено санкции, както предупреждаваше руският президент, може да има обратен ефект - срещу Запада, и особено за Европа, която буквално си играе с огъня, участвайки в търговската война на САЩ срещу Русия. На Запад сериозно се заблуждават, като си мислят, че могат да наказват Русия - най-голямата страна в света, една от най-бързо развиващите се икономики, притежаваща най-големите световни запаси от минерали и енергийни ресурси (на 1-во място в света по добив на нефт и природен газ), и която разполага с 60 % от сладката вода на света, а в бъдеще тя ще е по-скъпа от петрола и газта.

Западните политически изяви, както и папагалските тиради на нинеуправляващите у нас, създават абсолютно измамната илюзия, че Русия е наказана. В действителност е точно обратното, защото:

• западните санкции срещу Русия започнаха с атаката на избрани бизнес среди около президента Путин, с блокиране на банкови сметки по линия и на основните стълбове на икономиката като например сектора на въглеводородите, където Русия държи палмата на първенството в света. Съществува обаче и възможност за износ от други доставчици, например Средния изток.

• Русия изпреварващо успя да сключи споразумение за 20 млрд. долара с Иран за облекчаване на споменатите западни санкции. В същото време ЕС предвидливо се въздържа да удари руския износ на природен газ, който обхваща една трета от доставките в Европа.

• Русия отговори меко на удара и като начало забрани вноса на селскостопански продукти и храни, което е четвъртата по значимост категория на вноса от Запад след машините, химикалите и медицинските консумативи. Така бе засегнато в известна степен и индивидуалното потребление. Доколко тази стъпка се оказа съществена, говорят данните от национално социологическо проучване през август, според което 92 % от руснаците смятат, че санкциите не им се отразяват и практически не ги усещат.

В същото време, колкото и парадоксално да изглежда на пръв поглед, западните санкции имат и положителен ефект, защото стимулират развитието на промишлеността. Руският бизнес бързо се ориентира и побърза да замени голяма част от вноса на тези продукти от развиващите се страни - Чили, Аржентина, Бразилия, Египет, което доведе до двойно засилване на ролята на Русия и страните от БРИКС - като приемат транзакции и в други валути, вместо в долари, с което бяха ударени и САЩ.

Наказващите Русия брюкселски бюрократи, ведно с Обама, Маккейн и Кери останаха жестоко измамени, защото наивно се надяваха, че след като наложат санкции на Русия, тя ще се примири, ще ги моли и ще чака покорно да благоволят да ги отменят. Те всъщност май сбъркаха днешните времена в Русия с годините от времето на Елцин.

За разлика от Западна Европа например, Русия е сериозно калена в борбата с кризисни ситуации и икономиката й наскоро, и съвсем предпазливо, премина на релсата на „свободния пазар”. Руснаците, както е известно на Изток и по-малко на Запад, имат силно развито национално самосъзнание, за чието издигане значително допринесе и президентът Путин. Според последните социологически проучвания неговото лидерство се радва на одобрение от 85-92 % сред руснаците. Това е най-високото одобрение на политическа личност след унижението, което изтърпяха руснаците след разпадането на СССР.

Нещо много важно, което на Запад не се отчита, но което е доказано исторически, е, че руските хора имат здрав дух и воля за борба с трудностите, сплотяват се и са в състояние да издържат на много тежки изпитания, за да оцелеят, особено в условията на война. За това свидетелстват и примерите с Наполеоновото нашествие и инвазията на Хитлер.

Обратното - пред себе си Русия има една разединена и раздирана от противоречия Европа, която е смесица от различно по етнически състав население, лишено от единно национално самосъзнание, ръководено от нерешителни и непопулярни политически лидери, за което сочи и ниската електорална подкрепа от последните избори за Европарламент. Единственото, което обединява тези хора чисто типологически, е потребителският нагон и самодоволството, което е естествена негова последица.

Времето на руското „наказание” през лятото, изглежда, е добре обмислено в ЕС, защото ако търговската война ескалира и през зимата, тогава президентът Путин може да активира в голяма степен най-мощното си енергийно оръжие - природния газ, и да наложи квоти или по-високи цени. Ефектът естествено ще е повишаване стойността на произведената продукция на Запад и увеличаване на разходите за живот в страните, консуматори на руски газ. На свой ред това неминуемо ще резонира в икономически застой на Западна Европа, в конкурентоспособността на стоките и в социалната и политическата стабилност.

Предвестник на бъдещо подобно ембарго е невижданото по мащабите си търговско споразумение за над 400 милиарда долара, което Русия сключи с Китай за доставка на природен газ през следващите 30 години. Изглежда, има известно отрезвяване от тези факти сред някои европейски управляващи среди, защото все по-често се чуват гласове, че действието на санкциите ще продължи няколко месеца. Както винаги обаче, „умните и красиви” демократи в България, които са на хранилка на американски фондации, централи и институции, и в момента са на власт, а пък се готвят да управляват и в бъдеще, ще осъзнаят тези истини едва когато кранчето на газта бъде затворено.

Тези, които наказват Русия, трябва да са наясно и с това, че ответните руски контрамерки, блокиращи вноса на храни, засега са меки, въпреки че и в този си вид са ефективни и предвещават разцепление в ЕС. Но Путин предупреди в началото на август в Сочи, че ако Западът продължи да се държи безотговорно, контрамерките могат да ескалират. Какво би станало например, ако на първо време Русия реши да затвори за полети въздушното пространство над Сибир? Колко ще са загубите на западните авиопревозвачи и кой тогава ще ги компенсира? САЩ, които са инициаторът на икономическата война с Русия, няма да го направят. Тогава?

Всичко казано до тук сочи, че основната причина, поради която Русия има надмощие в конфронтацията със Запада, не се заключава само в енергийната зависимост на Европа! Усложняващата се икономическа ситуация е последица от изнасянето на западни производства в развиващите се страни, както и поради измамното благополучие, основано на икономиката на фондовите и финансовите балони.

За разлика от Запада Русия има работеща промишленост, и то на все по-високи обороти, която разчита на богатите суровинни ресурси, материали и технологии.

В заключение, според редица изтъкнати западни и руски икономисти и анализатори търговската война между ЕС и Русия вече не опира само до решаване на украинския въпрос. Тя надхвърля и рамките на Европа и засяга икономическия живот и стабилността в целия свят. Ако не се вземат мерки за нейното ограничаване, а за това вече има позитивни признаци от страна на германския канцлер г-жа Меркел, ако търговската война бъде оставена да ескалира, тя неминуемо ще доведе до огромна икономическа несигурност, засягаща преките чуждестранни инвестиции. Към момента ЕС има 190 милиарда евро в Русия, а Русия има в ЕС 77 милиарда евро. Банките, които са позиционирани директно и основно на руския и украинския пазари (само трите банки - Societe Generale, Unicredit, Raiffasenbank, сиреч Франция, Италия и Австрия, имат експозиция от 70 милиарда евро общо в двете страни). Санкциите поставят на сериозно изпитание и финансовата взаимозависимост между тях, свързана с увеличаването на разходите по заеми, ограничаване на кредитните линии, замразяването на бизнес сделки и др. И всичко това - в условията на глобалната икономика, която вече се превива под тежестта на огромен кредитен балон, заплашващ да гръмне.

Съгласно данните от сериозни анализи и статистики всички на Запад, включително САЩ, ЕС, Япония, са изправени пред перспективата за много слаб растеж, същевременно секторът на фондовия пазар е изкуствено надут и е готов да се пръсне, ако централните банки спрат печатането на пари.

Следователно, ако се задълбочи търговската война с Русия, несигурната икономическа ситуация ще се срине заедно с фондовите пазари и инвеститорите ще преустановят дори и малкото проекти, които са предназначени да реанимират изпадналите в дълбока рецесия западни икономики.

Анализаторите и геополитиците от висок ранг предупреждават също, че този път кризата ще бъде много по-съществена, отколкото онази от 2008 г. Сегашната криза, според тях, ще бъде нелечима с познатите досега инструменти, защото по същество освен икономическа, тя ще е и геополитическа. И тя вече се надига и придобива плашещи размери.

Остава надеждата все пак здравият разум да надделее, а и политическата практика сочи, че той се проявява, когато насреща му има освен аргументи, и сила...