Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 34 (2014) СЪРБИЯ, ВЕРСАЙСКАТА ТРАПЕЗА И ПРАВАТА НА БЪЛГАРИЯ

СЪРБИЯ, ВЕРСАЙСКАТА ТРАПЕЗА И ПРАВАТА НА БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 33

Крайно време е България да осъзнае, че бидейки в центъра на Балканите, тя има един естествен съюзник - Русия, един традиционен съюзник – Германия; конюнктурни съюзници, измежду които нито един надежден, и множество съперници, някои, от които и враждебно настроени. Естествени съюзници на България биха могли да бъдат Хърватия, Словения и Албания. На естествените съюзници България никога не трябва да изневерява, ако се стреми да провежда национално отговорна европейска политика.

Русия е естествен и традиционен съюзник и на Сърбия и политическата логика изисква България да провежда такава политика, че никога да не изправя Русия, при отстояване и провеждане на своите национални интереси, пред избор между нея и Сърбия.

За съжаление днес нямаме грамотни политици, които да изработят и да се придържат към добре обмислена и обоснована национална доктрина по съюзните отношения. В това отношение неподражаем пример за неадекватност дава президентът. Дано се появят в следващото поколение и адекватни политици.

Предизвикателствата

Съгласно чл. 66 на Ньойския договор българската армия не трябва да надвишава 20,000 души.

94 години по-късно и след 25 годишно евро-атлантическо демократично развитие, България достигна Ньойските критерии, като от 153 хиляди души през 1989 г. намали състава на армията на около 21 000 през 2014 г.

Българската управляваща глутница политици днес не се нуждае от армия, а от банки за ограбване и зомбиран електорат. Поради тази причина мисленето на такива политически узурпатори на властта е подвластно на лицемерието, далаверата и разграбването на народното богатство, а не на съзиданието и националния интерес на българските граждани.

Тази действителност доказва, че България все още не е еманципирана европейска държава и че класическите критерии за чест, достойнство, интегритет, политическа култура са все още чужди на българските политици. Манталитетът „Бай Ганьо” е забавен фолклор на пазара, но е унизителен и аморален в политиката. Крайно време е българската нация да преодолеем Ньойския синдром!

Каквато и тема да подхвана, съзнанието ми болезнено се лута в смисъла на написаното. Има ли смисъл казаното, ако никой от тези, които трябва да прочетат написаното и които имат властта да провеждат очакваната от целия български народ политика пренебрегват всичко, което е извън техните лични бизнес и политически интереси?

Въпросът за Западните покрайнини и Поморавието, които против волята на населението и в нарушение на принципите на етническата самобитност и самостоятелност са окупирани и присъединени към Сърбия и СХСК (1829, 1877/78 и 1919 година), е бил, е и ще бъде от първостепенен национален интерес докато съществува българска държава.

Ако политици, които управляват тази държава, не разбират това, те обективно обслужват чужди интереси и българският народ трябва и ще ги отстрани от собственото си тяло завинаги, независимо как се самозоват: социалисти, демократи, социалдемократи, християни, националисти, гербери, царисти, монархисти, реформатори, либерали, консерватори или летящи холандци.

Партии и движения

Социалистите, които една година управляваха държавата в съюз с една наложена отвъд океана организирана формация за натиск в интерес на чужда държава, без аналог в света, която се подвизава под евфемизма „Движение за права и свободи”, и се представя за изразител на интересите на т.нар. български турци, хора, които никога не са били турци, защото нито са дошли от Турция, нито някога са живели в Турция, нито някога са били турски граждани или каквито и да било други граждани освен български, абдикираха от отговорностите, които претендираха, че поемат. Ако продължаваме да наричаме тези български граждани български турци, денят, когато те ще започнат да ни наричат турски българи или гяури няма да закъснее.

В България за съжаление засега има все още само една партия със структура, история и традиции – Българската социалистическа партия (БСП). Това е партия, създадена в името на идеята за социална справедливост и човешко равенство, учредена от идеолозите на социалистическите идеи и продължава да съществува повече от 100 години, бозаейки от същата идея. В нея има и ще има различни виждания за пътя и средствата за постигане на целта, но не и идеи, противоречащи на основната идеология. Последните 25 години БСП не се оказа на нивото на предизвикателствата пред държавата. Всички други организирани форми за участие в политическия живот на страната могат да се назоват всякак, но не и партии.

ГЕРБ е движение, подчинено на своя лидер. В Близкия изток такива движения се появяват и изчезват, днес са “Хизбола”, утре - “Хамас”, вчера - Черен септември; в други райони на света носят имена с божествен произход. Пазителят на правата вяра в света, Мосад, има изпитана рецепта по прилагане на божието правосъдие. Други кандидати за власт, в името на властта, се организират в движения-съюзи на онеправданите, на лицемерите, на интелектуално осакатените, на опортюнистите, на безнравствените, на късно осъзналите се, на преродените, като СДС, ДСБ, РБ, ББЦ, КТБ, Движение БГ, НДСВ, ВМРО. За разнообразие между кандидатите за власт и спасители на народа не липсват и кръжоци като АБВ, 21, 22 септември и т.н. по азбуката и реда на числата!

През юли т.г. БСП и ДПС абдикираха от управлението – БСП, за да си ближе раните от самоубийствените компромиси след парламентарните избори през 2013, когато „яхнаха” властта, а ДПС, за да се нареди от страната на чекмеджето, или по израза на Лютви Местан от страната на „ценностите”, при новата власт.

За политическия авантюризъм

Всичко това беше ясно от самото начало. ГЕРБ загуби народната подкрепа, с която дойде на власт и отстъпи властта, БСП спечели почти двойно повече мандати в Народното събрание и явно беше в подем, ДПС получи очакваната подкрепа, без претенции за повече, “Атака” се оказа безполезен партньор за която и да е от останалите политически сили. Не е необходимо да си политически грамотен, за да разбереш, че при такова съотношение на силите най-пагубно би било да направиш коалиция, с която да се блокираш и да не можеш да приемеш нито едно нормално решение за управление на държавата и че най-благоприятно би било да яхнеш вълната на успеха и да се опиташ да овладееш изцяло управленческия ресурс.

Беше повече от ясно, че ГЕРБ в онзи момент, при нови незабавни избори, щеше да се срине, ДПС не можеше да очаква, а и не се надяваше на повече. Но политическият авантюризъм и егоизъм, корупцията, правният нихилизъм, липсата на елементарна политическа грамотност и преливащата от ентусиазъм социална и народностна безчувственост надделяха. И резултатите са налице: вероятността вредната за държавата еднолична партия Борисов, която трябваше да бъде отстранена от властта завинаги е на път да се завърне само след година; социалистическата партия, която преди година беше в подем и можеше да спечели евентуални втори избори и да управлява самостоятелно се срина може би за години напред, надеждите на милиони българи най-сетне да се наложи ред и закон в държавата, да се потърси сметка от героите на 25-годишния преход и да се върнат ограбените от държавата народни активи обратно на неговите собственици се изпариха...

Кой е виновен? Както винаги, някой, който не е между нас!

Дълги години бяхме ехото на Москва. Натрупахме опит, който сега успешно практикуваме и обогатяваме като ехото на Вашингтон. Затова нямаме собствено мнение по нито един международно значим въпрос.

А така ни се иска да не е така!