Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 35 (2014) ЗА КАУЗИТЕ И НАТРУПАНИТЕ МЪЛЧАНИЯ

ЗА КАУЗИТЕ И НАТРУПАНИТЕ МЪЛЧАНИЯ

Е-поща Печат PDF

Открито писмо до
председателя на БСП
Михаил Миков

Уважаеми г-н Миков,

Предпоставената от Вас невъзможност за диалог, още по-малко за равнопоставен, който иначе би бил най-естествената форма на общуване между съратници, ме задължава да се обърна към Вас с това писмо. Пиша Ви не само защото натрупаните мълчания достигнаха своя предел, но и защото отношението към политическа партия „Нова Зора” отбелязва застрашителния пик на нейното неглижиране от Ваша страна. Не се лаская от мисълта, че мога да променя Вашето отношение и решение, но споделеното се отнася и до хиляди хора, които вярваха в идеята на „Нова Зора” за единен народен фронт, за концентрация на волята и енергията на лява България, за патриотичен отпор на геноцидните политики и практики на прехода, за честен и открит разговор с народа, за нови национални хоризонти с нови социални отговорности и приоритети. И аз съм длъжен да споделя и с тях своите тревоги и разочарования.

Доколкото имам впечатление, Вие възприемахте поне на думи тези идеи и се заехте с ръководството на БСП да ги осъществявате, за жалост, на тъмно, неясно защо, неизвестно как и непредвидимо докога.

Така наложихте и името на коалицията, в която, според Вашите думи, по решение на НС на Българската социалистическа партия, трябва да присъстват трите букви – БСП. След това, пак по решение на НС на БСП, ние, партиите, участници в Коалиция за България, трябваше да приемем добавката към БСП – лява България. Предложението ни за редакция – към лява да бъде дописано и патриотична България, - бе абсолютно игнорирано. Нещо повече, в телеграфен стил, в едно трийсетминутно заседание, все поради недостиг на време, ни съобщихте, че в коалицията ще участват и няколко социалдемократически партии, за които после се разбра, че зад абревиатурите им се крият имената на най-презрените, не само от членовете на БСП, ренегати – Николай Камов и Кольо Парамов. Каква всеопрощаваща широта, би казал наивният, но по-недоверчивият би попитал „защо?”.

 

На 14 август на участниците в коалиция „БСП лява България” бе предложен коалиционен договор, в който на практика бяха заличени и последните остатъци и надежди за идейно другарство и равноправно и равноуважително отношение между БСП и останалите партии. Няма да Ви го припомням, защото като юрист би следвало преди да ни го предложите, поне да го прочетете. Този договор в морално отношение е унизяващ с рестриктивните клаузи, записани в него, а в политическо отношение е недопустим и обиден. Но най-впечатляващата му непригодност е отсъствието на идейна платформа за целите и задачите на коалиция „БСП лява България”. Вече имах възможност да изразя своето отношение към него. Тук ще повторя само, че договорът е плод на въпиющо неверна оценка по отношение на политическата ситуация в страната, недооценяването на похода на десните авторитарни групи и фашизирани фактори към управлението на България и като юридически акт категорично не подпомага обединението на левите и патриотични сили за ефективен фронт и противодействие на тази опасна тенденция.

Дълго се чудих и дълго разсъждавахме с моите колеги в „Нова Зора” дали е въпрос на недоглеждане този документ, и то в условия, когато политическата ситуация изисква мощна идейна платформа и съвсем не предполага мнимо единство, минирано с дребнави сметки и заробващи условия.

Отговор ми дадоха дните от 15 до 26 август, когато стана ясно, че незачитането на мнение, различно от това на ръководството на БСП, се отнася не само към коалиционните партньори, но и към цели областни организации на БСП. Налагането за водач на благоевградската листа на Кристиян Вигенин, и на Ангел Найденов – за варненската листа, и двамата, със съществен принос за загубата на „Коалиция за България” на изборите за Европарламент, внедряването в други избирателни листи на морално укорими лица, имащи проблеми със закона, както и неглижирането на ПП „Нова Зора”, може да означава само че са задействани съображения от извънкоалиционен характер.

Ние в „Нова Зора” сме обръгнали на такъв тип отношения и познаваме добре съответните механизми и лостове. Нещо повече, години наред наблюдавахме поведението на определени групи в ръководството на БСП, тяхното придвижване и особен статут в партийната йерархия, мимикрията им от проевропейски деятели до проатлантически фактори.

Уважаеми г-н Миков,

С разбиране се отнасяме и към необходимостта Вие, като новоизбран председател на БСП, да се съобразявате с нарастващото влияние на тези обособени групи. И главно с приятелските препоръки на техните задгранични покровители. Но още отсега можем да Ви кажем, че това е път за изразходване на остатъчния авторитет на БСП, път за обезсилване на привързаността на нейните членове и симпатизанти, път за неблагодарната роля на БСП от амортисьор на капиталистическите сътресения в обществото през годините на прехода да се превърне във все по-малолюден пристан на социалните очаквания и жизнените интереси на народа.

Коалицията в този вид, на която Вие, г-н Миков сте председател, и в която отсъствието на мощна идейна политическа платформа и равнопоставен диалог се заменя с писма на натрупаните мълчания, е на път да се превърне в братска могила за по-малките леви партии и групи. И това е обусловено и от въпросния коалиционен договор, и от наложения в коалицията климат на общуване, и най-вече от студенокръвните идейни послания и междуособни борби, които поглъщат лявата енергия.

С други думи, големият откровен разговор с народа, който е цел и задача на ПП „Нова Зора”, в тези условия не може да се състои. И аз държа да подчертая това, защото, все едно, ще се наложи, макар и сами, макар и с по-бавен ефект, ние да проведем този честен разговор с народа. И в него да му посочим и вълчите ями по трънливия път на Отечеството, и вълците в кошарата, и най-вече вълците в овчи кожи. И народът, рано или късно, ще ни чуе, ще прогледне и ще се възправи. Това е историческата диалектика на времето, с която върви редом и историческата отговорност. Пред нея днес и утре е изправено ръководството на БСП.

ПП „Нова Зора” не отстъпва от оценката си за най-съзидателния период от българската история – социалистическия период на Народна република България; ние не се отричаме от мъчениците на социалната кауза, нито от героите на съпротивата. Ние няма да участваме в подготовката и в планираното убийство на лявата идея, въпреки заревото на кладите на новото средновековие, които се очертават на хоризонта на времето. Ние няма да се откажем да бъдем приятели и братя на всички, които построиха България, която загубихме. Няма да загърбим значението и мястото на Русия в създадения от историята българо-руски геополитически съюз, който е вечен фундамент в живота на българската държава и нация.

В тази връзка искам да Ви напомня: Минчо Минчев не е номенклатура на ИБ на БСП и не приемам за меродавни никакви решения на Изпълнителното бюро по отношение на моето политическо бъдеще, още по-малко, когато ми бъдат съобщавани като присъда по телефона. Изисквам равнопоставеност в диалога и уважение, съответно на това, което председателят на БСП винаги е получавал от наша страна. „Нова Зора” не е подмандатна територия на БСП. Ние сме партия, която макар и малка засега, има своя идеен ядрен заряд. Ние сме партия на български патриоти, а вестник „Нова Зора” е политически реален ориентир за хиляди ляво мислещи граждани на България вече 25 години. През тези години ние бяхме наричани с най-обидни епитети, а наскоро партийният орган на БСП в. „Дума” добави и етикета „въображаеми съюзници”. Не от вчера и днес ръководни дейци на БСП се опитват да ни унизят и изолират. Те не могат да се примирят и да забравят, че ние бяхме първите, които нарекохме прехода криминален; че първи посочихме губителната същност на програмата „Ран-Ът”, че първи въстанахме срещу постановките на Вашингтонския консенсус и тезата на Андрей Луканов, че държавата е лош стопанин; че първи поведохме и години наред бяхме сами в битката срещу ДПС, срещу отродителния процес, срещу т. нар. нов цивилизационен избор; че и до днес единствени оценяваме като позитивно сатанизираното управление на Демократичната левица на Жан Виденов; че не се примирихме с т. нар. закон за досиетата и дейността на репресивната комисия за принадлежност и прочие, които са грях и антидържавна грешка на БСП, извършени по геополитически внушения. Както са грях и неизвинима грешка гласуваната на 18 февруари 2004 г. от депутатите на БСП поправка на конституцията в частта й за продажба на българска земя на чужденци. Както е осъдително съучастието на част от ръководството и депутатите от ПГ на „Коалиция за България”, ведно с ДПС, за отмяната на решението на 42-рото НС, продължаващо мораториума за продажба на българска земя до 2020 г.

Уважаеми г-н Миков,

Много са ударите, които понесоха членовете и симпатизантите на БСП, много изтърпя народът на България. Но ако има нещо, което все пак ни дава надежда в тези времена на разкръствания и предателства, е жилавата, желязна устойчивост на българина. Искам да Ви уверя, че ние в „Нова Зора” сме в коалицията заради членовете и симпатизантите на БСП, че те са нашата тиха гордост и вдъхновение. И от тях, и от всички честни българи бих потърсил прошка за своите думи, ако с нещо съм ги наранил, подвел и обидил.  От истинността им обаче не се отказвам. И от България. И от тази земя, отредена ни от Бог за хляб, дом и гроб. Нине и присно и вовеки веков.

Бъдете здрав.

И дръжте уверено в ръцете си кормилото.

Казва Ви го машинист, който знае да кара влака.

 

27 август 2014 г.

Минчо Минчев,

председател на ПП „Нова Зора”
и главен редактор на в. „Нова Зора”