Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 35 (2014) „ВИЗИЯ 2020”: ХИБРИДНАТА ИЛИ НОВАТА „СИМВОЛИЧНА ВОЙНА” НА ВЕЛИЗАР ШАЛАМАНОВ?

„ВИЗИЯ 2020”: ХИБРИДНАТА ИЛИ НОВАТА „СИМВОЛИЧНА ВОЙНА” НА ВЕЛИЗАР ШАЛАМАНОВ?

Е-поща Печат PDF

„Най-силно дрънчат празни съдове”

Римска сентенция

 

Няма край „шаламановщината” в българската политика!

Едва качен на сайта на Министерството на отбраната, съчиненият с личното участие на служебния военен министър документ „Визия 2020: България в НАТО и в Европейската отбрана”, привлече такова внимание, каквото очевидно не заслужаваше. После бе свален скоропостижно, понеже не бил съгласуван с министър- председателя.

Малцината успели да зърнат този скверен пасквил, преди той да бъде свален от сайта на МО по нареждане на служебния премиер Георги Близнашки, навярно са запомнили не повече от три четири констатации.

Първо, че „разположена в Югоизточна Европа и Черноморския регион, днес Република България се оказва в една от зоните с най-голяма концентрация на рискове и заплахи в Евроатлантическата общност. В същото време тенденциите за тяхното развитие не предполагат подобряване на ситуацията, нито в средносрочен, нито в дългосрочен аспект”. Срещу България Русия водела „хибридна война”, която съчетавала „конвенционални методи с похвати от партизанска, кибернетична и информационна война, както и с действия, противоречащи на международното право”.

Второ, че заплахите за националната ни сигурност идвали и от юг (събитията в Ирак и Сирия, б.р.), и от запад (забавената евроатлантическа интеграция на страните от Западните Балкани). Но най вече ни засягала кризата в Украйна, която била продукт на дългосрочната амбиция на Русия да възстанови влиянието си в бившето съветско  пространство и чрез това да се утвърди като полюс на сила. „Отчитайки характера на държавното устройство на Руската федерация, това развитие представлява сериозна заплаха за нашата сигурност и сигурността на Алианса като цяло” – плаши „Визия 2020”.

Очевидно документът е бил предназначен за срещата на върха на НАТО в Уелс (на 4-5 септември). Нещо като SOS!

И какво му е лошото на държавното устройство на РФ? Това, че Путин спря разпада на държавата от времето на Елцин, без да обстрелва с танкови оръдия Думата? Или че действията му се одобряват от 86% от руснаците? Да не би Русия да „сменя режими”, да изнася „пролети” и „цветни революции” и да обгражда Запада със свои военни бази? Сякаш само тя пропагандира своята политика „с посредничеството на български политически и икономически субекти и медии, или недържавни организации”, което е „явна информационна война, която подкопава интегритета на институциите и държавността, и атакува директно националните демократични ценности, дух и воля”?

Трето, че трябва поне пет пъти да се увеличат капиталовите разходи, в това число за превъоръжаване, на Българската армия. Според „Визията”, относителният дял на бюджета за отбрана трябва постепенно да се увеличи от 1,5% на  2% БВП, а разходите за превъоръжаване – от 4-5% на 15-20% от военния бюджет. Защото МО иска да купи многофункционален изстребител, да модернизира съществуващите фрегати тип Е-71, като подмени и въоръжението им. А така също да купи нова бронирана бойна машина. Само че не казва откъде ще вземе пари, когато не могат да се намерят дори 325 млн. лева за НЗОК до края на тази година. И как ще плаща заплати на личния състав и чиновниците в МО, ако 20% от бюджета отиват за превъоръжаване...

Достатъчно е да си спомним какво сме получили досега от НАТО като въоръжение: джипове „Хамър” за мироподдържащите мисии в Ирак и Афганистан, прескъпи вертолети „Кугър” и „Бел” и учебни самолети „Пилатус”. „Модернизацията” на военноморските сили пък се изрази в закупуването на две стари френски фрегати, едната от които бе наречена „Дръзки” и докато се ремонтираше, се разходи до Средиземно море по време на операцията срещу Кадафи. За ракетни комплекси можем само да мечтаем.

Иначе празните приказки за „споделени ценности и отговорност”, за „гаранции за сигурността” и други „лакърдии”, са дежурни в репертоара и на Върховния главнокомандващ Росен Плевнелиев, и на МО и Щаба на отбраната. Омръзна ни пребоядисаната бивша номенклатура, радвала се на привилегии и при социализма, днес да ни преподава уроци по „евроатлантически цивилизационен избор”. И президентът, и подкрепяният от него служебен военен министър, както и съавторите на „Визия 2020” от специалните служби, изповядват едно верую: винаги да са близо до държавната ясла и никога да не противоречат на Вашингтон, Брюксел и ръководството на НАТО. А ако като Велизар Шаламанов са защитили дисертация в Украйна, атлантическото им усърдие става безгранично. Няма по-гадно нещо от новопокръстен в евроатлантическата вяра! Атлантик №1, който ни вкара в НАТО и в иракската авантюра, днес се полива с ледена вода и пожелава на партията НДСВ да се разтури триумфално. Сигурно защото не успя да го пробута за генерален секретар на НАТО. А пък новият служебен министър на отбраната ще се опита за три месеца да направи МО излишно. Щом министърът повтаря в такива документи като „Визията” казаното от Расмусен, по-добре да няма военен министър, а Българската армия да мине на пряко подчинение на щаба в Монс. Вярно е, че еничаринът е по-ревностен мюсюлманин от традиционния мюсюлманин, но всичко си има мяра.

Театралният „разнобой” между президента и военния министър, от една страна, и служебния премиер, от друга, е за пред публиката. Близнашки издърпа уж ушите на своя подчинен Велизар Шаламанов, но след като не му поиска оставката, започваме да се съмняваме, че всичко е един лошо скроен сценарий. Очевидно някой изпробва общественото търпение, очаквайки негативната му реакция да покаже на НАТС в Уелс колко трудно се работи в русофилска България. Ако Близнашки наистина беше възмутен от несъгласуваната инициатива на Шаламанов, най-малкото трябваше да му посочи, че е министър във временно правителство, което трябва да проведе честни избори, а не да разработва дългосрочни визии, които новото правителство може и да не прочете дори. Да не говорим, че скоро няма да има и пари да реализира налудничавите проекти. Обаче не ни напуска усещането, че премиерът май се надява на по-дълъг мандат, щом ударно сменя областни управители, шефове на митници и членове на ДКЕВР. Понеже съгласно закона ДКЕВР е независима и се назначава от парламента, Близнашки се позовава на общественото недоверие и конфликт на интереси.

При положение че само срещу един от неговите министри има шест сигнала за конфликт на интереси и че самият премиер трябваше да поправя своята декларация за конфликт на интереси, обвиненията срещу ДКЕВР са като в приказката за сламката в чуждите и гредата в собствените очи.

Предчувствията, че управлението на служебното правителство може и да се проточи до следващите избори явно са овладели умовете на някои началници в системата на МО, щом си позволяват да пробутат скандалния си „труд”, наречен претенциозно „Визия 2020: България в НАТО и в Европейската отбрана”. Обаче фактът, че от Лондон ни похвалиха „за очертаните политики, приоритети и изводи” в работната версия на документа, отговаря на въпроса: кому той е изгоден? На България той не служи за нищо, само потвърждава верността на управляващите в момента политици към Алианса.

И какво като сме в НАТО? Нали дори след Ньойския мирен договор от 1919 г. сме имали по-многобройна, а май и по-добре въоръжена армия? Тя бе доведена до сегашното състояние, благодарение на такива „услужливи” министри и генерали. Да си бил командващ на Ракетни войски и артилерия (като Ангел Марин) или началник на отбраната (като Симеон Симеонов) и да се кандидатираш за депутат с листата на ДПС – това възход ли е или падение? Или е израз на „национални демократични ценности, дух и воля”, които според документа на МО Русия атакувала директно?