Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 35 (2014) СВИДЕТЕЛСТВА НА СЪЗИДАНИЕТО

СВИДЕТЕЛСТВА НА СЪЗИДАНИЕТО

Е-поща Печат PDF

На 4 септември се навършват 40 години от официалното откриване на първата атомна електроцентрала на Балканите АЕЦ “Козлодуй”. В дните преди 70-годишнината на 9 септември 1944 г., сложил началото на социалистическото съзидание, се обърнахме към Илия Борисов, изтъкнат журналист и културен деятел на гр. Враца, за да ни припомни началото на тази знаменателна дата.

Никога няма да се забрави онзи 14 октомври на 1969 г., когато бе направена първата копка в Козлодуй и България записа името си сред малкото тогава страни, тръгнали по пътя на атомната енергетика.

Няма да се забрави и денят 30 юни 1974 г. – 6 часа и 54 минути, неделя, когато бе осъществена контролирана верижна реакция в реактора. Трудовото напрежение тогава достигна най-високия си връх. След многобройните изпитания в реакторния и турбинния цех и добрата подготовка на персонала предстоеше да заработи първият енергоблок и централата да се включи в републиканската енергийна система. Турбината заработи на 3000 оборота. Когато стрелките на приборите показаха пълна изправност и бяха синхронизирани последните операции, началникът на смяна в електроцеха Христо Дамянов включи в 22 часа, на 24 юли, генератора на турбината в паралел с енергийната система на страната. Постепенно реакторът набра мощност и достигна 10 мегавата... После мощността му непрекъснато се увеличаваше. Щастието да станат първите свидетели на този крупен успех, се падна на смяната с дежурен инженер Захари Бояджиев, старши оператор Дянко Добрев, оператор Милка Луканова и контролиращ физик Георги Александров. От съветска страна участваха специалистите Виктор Смутнев, Виктор Свещников и Валерий Бариткин.

След като на 30 юни 1974 г. бе осъществена верижната реакция в „атомния котел”, в продължение на близо три седмици бяха направени редица комплексни проверки и изпитания. Заснеха се неутронно-физическите характеристики на реактора, изследваха се характерът и плътността на неутронното поле, проверени бяха основните прибори и системи за управление и защита.

Няколко часа след осъществяването на верижната реакция разговаряхме с изтъкнати съветски специалисти. Ето какво споделиха двама от тях.

Виктор Сидоренко, заместник-директор на отделение в института по ядрена енергетика „И. В. Курчатов” в Москва: „Срокът, в който бе построена вашата електроцентрала, ме удивлява. В световната практика това е рядкост. Качеството на строително-монтажните работи ми харесва. Всичко тук е много по-хубаво от това, което съм виждал досега на други места. Пуснах своя осми реактор от типа „водоводен”. Цялата програма за физическия пуск се изпълнява успешно. Искам да отбележа, че атомната енергетика е предният рубеж на съвременната техника.”

Валентина Панкратова: Много мъже едва ли не мислят, че без тях не може да се постигне голям успех. А на централата се оказа обратното. Жените са активна сила. На мен лично ми харесаха младите българи – възторжени и умни, те се трудят с любов. Удоволствие е да работиш с такива младежи.”

Само часове след големия успех се обърнах за кратко интервю към тогавашния главен директор на централата инж. Симеон Русков.

- Ние постигнахме една от най-големите досега трудови победи – каза той. – Успехът е голям и всички с трепет го очаквахме. Хората се трудиха упорито и мъжествено преодоляваха трудностите. Най-напрегнато беше през последните дни на юни. Изживяхме невиждано напрежение и постоянно вълнение. Взехме всички необходими мерки за радиационна безопасност. Реакторът е монтиран в специална бетонна шахта. За опора му служи пръстеновиден бак, напълнен с вода, който предпазва бетона от лъченията на активната зона. В каналите на бака са монтирани прибори за измерване мощността на неутронния поток. За гориво се използва слабо обогатен уран, а като топлоносител и забавител – обикновена вода дестилат. В активната зона на цилиндричния корпус се намират 349 касети. Те съдържат по 126 топлоотделящи елемента, запълнени с табелки от ураниев двуокис, различно обогатен с делящия се изотоп ураний 235. Всяка година ще се презарежда една трета от това гориво... „Щастлив съм, че съм се родил в Русия и че съм посветил целия си живот на атомната наука, на великата страна!” – казваше „бащата на атома” в Съветския съюз академик Игор Василевич Курчатов. Ние сега – продължи инж. Русков, – можем да повторим неговите думи и да кажем: „Щастлива е социалистическа България, че първа на Балканите има своя атомна електроцентрала, чиито светлини отсега нататък ще сияят над мирната ни родина. Пуснат е в действие първият от четирите четиристотин и четиридесет мегаватови реактори...

4 септември 1974 г. На площадката пред блесналите в бял мрамор и алуминий корпуси на първенеца на родната атомна енергетика се събра многохиляден народ – строители, монтажници, проектанти, български и съветски скпециалисти, трудещи се от новия крайдунавски град Козлодуй, гости от околните селища, от Враца и София. Тук пристигна и първият секретар на Централния комитет на партията и председател на Държавния съвет Тодор Живков. Пионери му поднесогха букети цветя, а девойки в национални носии по стар народен обичай го посрещнаха ск хляб и сол. Хилядното множество устрои бурни и дълго нестихващи овации на ръководителя на партията и държавата.

Заедно с него бяха кандидат-членът  на Политбюро на ЦК на БКП и заместник-председател на Държавния съвет Пеко Таков, министърът на енергетиката Петър Данаилов, министърът на строежите и архитектурата Григор Стоичков, ръководни дейци от Врачански окръг...

Присъстваха и извънредният и пълномощен посланик на СССР у нас Владимир Базовски, а също и пристигналата за откриването на атомната електроцентрала съветска делегация, начело с члена на колегиума на Госплан Михаил Первухин, и румънската делегация, водена от заместник-министъра на електроенергетиката Адриан Джорджеску.

Доклад прочете министърът на енергетиката Петър Данаилов. Той посочи големите изменения в обществено-икономическия живот на страната през изминалите тридесет години. Спря се на бурното развитие на енергетиката, като подчерта, че от 42 киловатчаса годишно потребление на човек от населението в миналото, днес, в резултат на победатга на социалистическата революция, на човек се падат по 3200 киловатчаса електроенергия.

Специално внимание бе отделено на героизма, проявен от многохилядната армия от строители и монтажници в изграждането на атомна електроцентрала. Ораторът говори и за неоценимата братска помощ, оказана ни от великия Съветски съюз.

На др. Тодор Живков бе връчен рапорт-обещание от името на младите строители, монтажници и енергетици. В него те посочваха своя дял в изграждането на Първа атомна и обещаваха да достигнат още по-големи успехи в овладяването на атомната енергетика.

С пламенно приветствие към участниците в митинга се обърна извънредният и пълномощен посланик на СССР в България Владимир Базовски. Той говори за дълбоките корени на съветско-българската дружба и за огромното значение, което има атомната енергетика за развитието на техническия прогрес и икономиката на нашите братски страни.

Посрещнат изключително сърдечно и топло, реч пред многохилядния митинг произнесе др. Тодор Живков. Той отбеляза: „Няма да се намери сърце на български патриот и строител на социализма, което да не трепне от радост и гордост, че на родния бряг на Дунава днес откриваме първата в България и на Балканите атомна електроцентрала. На българска земя се създава един от най-съвременните и най-ефикасни клонове на енергетиката – атомната енергетика, която крие неизчерпаеми възможности за развитие в името на човешкото добруване.

Ние откриваме първата българска атомна електроцентрала в навечерието на най-големия наш национален празник. И това не е просто съвпадение, а резултат на целенасочената политика на партията и държавата за развитие на енергетиката. Всички знаем крилатата мисъл на Ленин, че социализмът – това е съветска власт плюс електрификация. Тази Ленинова мисъл ние носехме на първите манифестации след Девети септември; тази мисъл изписвахме върху арките на строежа на първите скромни електроцентрали; с нея пристъпихме към планомерно създаване на родна енергийна база като жизнена необходимост за всестранното развитие на нова България.

...България светна. И нощно време всеки българин или гост може от самолет да разпознае очертанията на нова България по нейните светлини.

България светна с труда и усилията на тези нейни строители, които бяха расли на газова лампа и свещи, в тъмни села и неосветени крайни квартали на градовете, под мигащи крушки с оскъдно и прескъпо електричество.

Енергетиката наистина се превърна във важен отрасъл с изключително значение за изграждането на материално-техническата база на социализма. До Девети септември годишното производство на електроенергия у нас бе едва 311 милиона киловатчаса. А само през миналата година ние сме произвели вече близо 22 милиарда киловатчаса електроенергия! Това е гигантска крачка напред за мащабите на нашата страна.”

Говорейки по редица въпроси на техническия прогрес и за линията на Централния комитет на партията за развитието на атомната енергетика, др. Тодор Живков очерта перспективите и преимуществата на този отрасъл. „За наша радост и за наша гордост върху българската земя атомът ще служи единствено за мирно съзидание, за творчество, за светлина.

А имаше времена, имаше и има хора, които гледаха и гледат на атомната енергия единствено като на възможност за производство на атомни бомби. И не само гледаха така, но и употребиха атомната енергия за масови убийства. Едно от най-големите чудеса на научния гений бе превърнато в заплаха за живота на народите.

Затова днес, когато откриваме на заветния Дунавски бряг първата атомна електроцентрала, ние изказваме своята благодарност към великата съветска страна, към гения на нейната наука и техника, към мъдростта на нейната ленинска партия, които не само отнеха възможността на войнолюбците да заплашват със силата на атома, но първи впрегнаха тази сила в служба на мира и мирния труд.

В реакторите на българската атомна електроцентрала гори огънят на мира.”

Настъпи тържественият миг. Придружен от официалните лица, др. Тодор Живков се отправи към главния вход на атомната електроцентрала. Под радостните погледи на множеството той преряза трикольорната лента и обяви новия гигант на енергетиката за открит.

Началникът на строежа инж. Делчо Лулчев, герой на социалистическия труд, връчи на др. Тодор Живков възпоменателен златен медал на Министерството на енергетиката и рапорт-обещание от строителите, както и възпоменателен албум.

Той предаде на извънредния и пълномощен посланик на Съветския съюз Владимир Базовски благодарствен адрес от строителите до генералния секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз Леонид Илич Брежнев. Инж. Делчо Лулчев връчи на посланика възпоменателен златен медал на Министерството на енергетиката и албум със снимки.

Др. Тодор Живков още веднъж приветства строителите и монтажниците, проектантите и специалистите, съветските братя, взели участие в проектирането, строителството и монтажа на електроцентралата, и пожела нови успехи при по-нататъшното разширяване на АЕЦ в Козлодуй и строителството на нови атомни електроцентрали в България.

В ранните часове на 27 септември 1975 г. бе осъществен пускът и на втори енергетичен блок. Заработи и вторият 440-мегаватов реактор! В енергийната система на страната се включиха и неговите мощности.

Сложните и отговорни операции на пуска бяха осъщественти от смяна „Б” с дежурен инженер на електроцеха Стефан Кръстев и старши оператор на втори реактор Владимир Димитров. От съветските специалисти участваха дежурният ръководител по технологичните изпробвания Юрий Юров и дежурният научен ръководител Борис Шавлев. Щастието да включи генератора на трета турбогрупа, се падна на дежурния инженер в електроцеха Вангел Джоргов.