Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 36 (2014) ТОЗИ ДЕН НЕ УМИРА!

ТОЗИ ДЕН НЕ УМИРА!

Е-поща Печат PDF

В многовековната история на Отечеството съществуват дати, които излъчват особено сияние. Денят 9 септември 1944 г. стана начало на ново летоброене – летоброенето на историческата справедливост. В този ден България от сателит на хитлеристка Германия се превърна в оръжие на справедливостта. Стотици хиляди български войници тръгнаха на запад, за да освобождават Европа от нацисткото иго. Те влизаха в бой с въоръжени до зъби есесовски дивизии, загиваха край Страцин и Крива паланка, край Куманово и Драва, и измиха от челото на България позора й на хитлеристки съюзник.

Денят 9 септември 1994-та доказа, че българите могат да създадат единен фронт срещу фашизма, диктатурата, ненавистта и омразата. Възстановяването на Търновската конституция и възцаряването на демократична власт бяха главните задачи на Отечествения фронт, обединил комунисти, земеделци, радикали, социалдемократи и безпартийни. Червените знамена на победата се развяваха с ритъма на септемврийското опиянение, което вещаеше не само свобода, но и равенство. За няколко десетилетия България се превърна в индустриална държава с авторитет пред света, а нейните хора – високо интелигентни и със самочувствие на образовани и достойни граждани. Разбира се, тези успехи бяха съпътствани и от рецидивите на овластената партокрация, създаваща с методите на привилегии и безнаказаност ново поколение червена буржоазия. Комунистическата партия се разрасна до гигантски размери и в нея намериха „пристан и заслон” службаши, кариеристи и  хамелеони. Тъкмо тези скверни душици започнаха след 10 ноември 1989-а най-злостния поход против постиганото десетилетия наред. Те метаморфозираха от „марксисти-ленинци” в капиталистически приватизатори.

Днес седесароиди, соросоиди, натофили, „ран-ът”-оиди, атлантици, еврофили, русофоби и какви ли не още сочат 9 септември като най-черната дата в българската история. Сочат и не разбират, че така зачеркват с лека ръка достойнството на своя народ и на родината си, която за тях отдавна е станала единствено и само средство за обогатяване.

Седемдесет години след 9 септември 1944 г. България е разкъсвана от бедност, омраза, политическа недалновидност и безперспективност. Ала този ден  ще остане като ден за поклон пред загиналите за своя идеал антифашисти. И пламъкът на техните души ще припомня, че Отечеството ни е заплатило кървавия данък на свободата, а тоз, който падне за нея, той не умира!