Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 36 (2014) ПОМНЯ ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ

ПОМНЯ ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ

Е-поща Печат PDF

Аз тръгнах от нищото. Тогава световният капитал готвеше Втората световна война, а българският буржоа очакваше келепир и пееше Рим, Берлин и Токио. А у дома вършееше мизерия, глад и нерадост. В къщи нямахме нито една книга. Само любопитството ми от селските събития, наученото от училището и църквата формираха от оскъдните ми познания някаква мътна представа за света на хората. Впоследствие така се подредиха нещата, че в една моя командировка в чужбина колегите ме заведоха в един техен замък, строен в средновековието, от заможна фамилия. Там видях огромна библиотека, натъпкана с книги, това бе гледка, която не съм и сънувал. Бях смазан. Когато България е била обезглавена от османците, замъкът е трупал знание и мъдрост и е сеел просвета във владенията на феодала. Децата му са събирали ум и разум от книгите на древни мъдреци, а аз когато, като дете се чудех на света, „разговарях” в нашия двор с козите, свинята и кокошките. Ето откъде съм тръгнал. Дълго живях с едно такова смачкано самочувствие на невежия бедняк.

Така се случиха нещата по-късно, че когато работех като строител на торовия завод в Димитровград, посещавах библиотека, в която библиотекарка бе една рускиня, която още от пръв поглед усети, че страдам от незнание и ми внуши, че книгите могат да излекуват тази моя „болест”. Тя подбираше и ми предлагаше какво да чета. Така бях упоен от книгите, че забравях хляб да ям.

Сега като изтече доста време, се опитвам да проумея нещата от белия ден. Големи умове са се ровели в науката да намерят дето се вика дамара на този свят, да го проучат и го направят по-добър за живота на хората. На тия мъдреци човечеството дължи много. Но сега има платени от капитала бездария в науката, които със злост лаят върху титаните на мисълта, защото ония виждат света друг. Виждат го като свят за човеци. Такъв свят не е по вкуса на капитала. Така бездарията слугуват на могъщото невежество, което днес и през големи периоди от време е грабело безнаказано труда на народите.

При мен отделните събития са записали по свой начин посланията си в моята душа и затова аз нямам никакво морално право да съдя някого, който преди време е действал по този или онзи начин, тъй като гледано отдалеко, събитието вече има друг образ и подвежда хората. Но щом едно събитие се е случило, значи времето му е дошло. Затова хитроумният шоп казва: „Това що си требе, оно си сака”. Науката потвърждава шопската сентенция, като непоклатим закон в обществото. Дотук животът ме е научил да не плюя в стария кладенец, особено гнусна е такава постъпка, когато си копал този кладенец и си пил от бистрата му живителна вода.

Аз живях в такова време, в което народът ни попадна в сладката омая, че е дошло време да се промени света на човешките отношения, че може да се замени грабителското общество на капитала с ново, с такова, където човекът не граби себеподобния и уважението е взаимно. Когато един народ бъде омаян от подобна вълна, той е особено горд с действията си. Човекът там се чувства като въстаналия спартански роб, като Гавроша от оная чудна парижка барикада, като руския моряк от Кронщад, като Бенковски от героичното българско въстание по време на „пиянството на един народ”.

И тогава, като жадните, неистово започнахме да копаем кладенец в измъчената ни земя, за да пусне тя бистра студена вода за добрия ни народ. Беше Девети септември на хилядо деветстотин и четиридесет и четвърта година.

Най-трудното в началото изживяха най-добрата част от народа ни - селяните. Тогава те дадоха воловете и нивите си за обработка на земята чрез кооперативи и настана изобилие. Това изобилие бе наквасено със скритите сълзи на селяка и чрез него България плати репарациите, които ни наложиха противните нам велики сили, защото нашата буржоа пееше Рим, Берлин и Токио... С това изобилие се купиха заводи за електричество, за химически торове, за текстил, за въоръжение от най-висок вид за армията. С труда на целия народ кръстосахме земята ни с асфалтирани пътища, поднови се целият жилищен фонд на села и градове. Електричеството влезе в домовете ни. Питейна вода текна във всеки дом. Нашата медицина помогна много средната продължителност на живота у нас да достигне седемдесет и две години. Всички в социалистическа България изкарваха хляба си с достоен труд и бяха осигурени за здраве и пенсии за старини. Символични бяха таксите за медицинско и просветно обслужване. Нароиха се в България безчет специалисти с висше образование по всички специалности. В културата и спорта се мерихме с първите в света. Така лаконично изброени нещата, които с усилен труд постигна народът ни, изглеждат банални, но сравнени с това, което наследихме от царска България, разликата е смазваща.

За всичко има статистика. Няма статистика за мъките и усилния труд на народа, за скритите сълзи на коравите селяни, които за кой ли път тогава спасиха държавата, а сега са за подигравка на крадливия изроден роден капитал. Но само това ли е?

Аз искам да попитам журналистите, които някога ни даваха кураж, че утре ще е по-леко, че ще има жилища,банани и леки коли, защо сега настройвате децата ни срещу нас? Защо! Днешната крадлива буржоазия ли ви плаща за тази подлост?! Подлост е, защото парите, с които ви плащат тези крадци, са наши пари. Те присвоиха заводите ни, земята ни, сухата пара, която пазихме за старини в родните банки, това са богатствата дето ние сътворихме за трудните 45 години след 9.IX. 1944 г. Ние завещахме на следовниците ни примери на трудолюбие и условия за почтен труд, славихме труда и пеехме песни за труда, за най-ценното човешко деяние, което носи радост. А вие славите бандита и проституцията. Хвалите държавата уличница, в която един уличен помияр е с повече права от човека.

Скоро се отваря изборният пазар. Който владее митниците, той ще плати сергиите. Граби, народе!

Ако си овца, вълците ще те намерят, където и да си.