Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 36 (2014) ВРАГЪТ Е ЗАД ПОРТИТЕ!

ВРАГЪТ Е ЗАД ПОРТИТЕ!

Е-поща Печат PDF

Войните в Сирия и Ирак станаха основната причина за един непресъхващ бежански и имигрантски поток...

Някои текстове не могат да бъдат подобрени с редакционни поправки. „Визия 2020” трябва да бъде написана отново и от други автори.

Провокацията, наречена „Визия 2020: България в НАТО и в Европейската отбрана”, буквално „ритна” своите автори и техния ментор, президента Росен Плевнелиев. Последният, по ирония на съдбата, е и върховен главнокомандващ на... не съвсем представителна извадка, наричана за по-благовидно въоръжени сили... Дори бившите му колеги в управлението на ГЕРБ, Борисов и Цветанов, възроптаха срещу обявяването на Русия за основна заплаха и военна опасност за България.

В изявление за в. „Преса” (2 септември) Бойко Борисов буквално нахока бившия си министър на регионалното развитие Плевнелиев, сега президент, и назначения от него за служебен военен министър Шаламанов. „Повече пари за оръжие не давам. Който поема ангажименти за разходи, да мисли първо за народа. Категорично няма да приема увеличаването на военния бюджет. Когато няма пари за пенсии, за майчинските, за финансирането на европроекти, откъде да вземем още 200 милиона лева за армията?” - сопна се Борисов в отговор на въпроса дали ще изпълни ангажимента на президента Плевнелиев, поет в Брюксел, за повишаване на финансирането на армията от 1,3 % на 1,5 % от БВП. Според „Визия 2020” то трябва да достигне дори 2 % от БВП.

Така или иначе, редактираният текст замина за срещата на върха на НАТО в Уелс (4-5 септември). Този военен бисер трябваше да бъде публикуван и в сайта на МО, а коментарите за него в чуждите медии със сигурност едва ли ще приятни за ухото. Да не говорим, че в Кремъл трябва да са изпопадали от смях още след публикуването на първия вариант, научавайки, че водят срещу България „хибридна война с елементи на партизански действия и информационна война”. Ерго, без да разберат, руснаците са инициирали партизанско движение в „главната” натовска сила, наречена България. Глупостта наистина е безгранична, за разлика от Вселената, чиято безкрайност не е доказана според Айнщайн.

Нека все пак да поразсъждаваме дали заплахата за България идва от Русия, или от Украйна и западната глупост, наречена „Арабска пролет”, в Средния изток и Северна Африка.

Именно войните в Сирия и Ирак ни осигуриха един непресъхващ бежански и имигрантски поток, пред който е безсилна дори 30-километровата ограда от бодлива тел, построена от кабинета „Орешарски”. Преди него МВР на Цв. Цветанов монтира някакви камери за видеонаблюдение, които не му послужиха дори за шенгенско членство. Служебният кабинет на проф. Близнашки няма да направи и толкова, а просто ще остави въпроса на следващото правителство. Междувременно, в югоизточната ни съседка Турция, броят на сирийските бежанци достигна 1,4 млн. души, и само 200 хиляди от тях живеят в бежанските лагери, устроени в 22 турски провинции. Издръжката на тези „гостиструва на Турция към 4 милиарда долара. Така че за Анкара е извънредно важно, преди да я връхлети бежанската вълна от Ирак, да препрати сирийските бежанци на Запад: през турско-гръцката и турско-българската граници.

Твърденията на служебния външен министър Даниел Митов, че Турция ще подпише с България споразумение за реадмисия на бежанците, са приказки или на голям наивник и невежа, или на съзнателен манипулатор на фактите. Нима не му е известно, че реадмисията на нелегалните имигранти е главното условие, което ЕС постави на Турция, за вдигането до три години на евровизите за турските граждани? Защо й е на Анкара да подписва специално споразумение за реадмисия със София? За да носи сама бремето на бежанския поток ли? Когато Турция няма изгода от нещо, дипломатите й намират хиляди аргументи да не го приемат. Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се...

Добре поне, че от Украйна не са тръгнали колони с бежанци, които по суша или море да се опитват да достигнат „обетованата” Европа, сиреч Европейския съюз. Руснаците от Източна Украйна бягат в Русия, въпреки „лошия” Путин, защото алтернативата е да бъдат изтребени в хода на „антитерористичната операция” (АТО) на Киев. Засега бандеровци губят войната със собствения си народ, но успешно разоряват украинската икономика. И не толкова успешно се мъчат да въвлекат в конфронтацията с Русия НАТО, САЩ и ЕС. Помощ във вид на оръжие, пари, съвети и пропаганда могат и да получат, но акъл никой не може да им налее. А нали с оръжието някой трябва да воюва? Украинската армия, въпреки четирите мобилизации, си остава аматьорска. На всичко отгоре президентът Петро Порошенко назначи за командващ на АТО не някой кадрови военен, а генерала от милицията Гелетей. Дори да уволни некадърните генерали, как Порошенко ще мотивира редовите войници, които не са учени да убиват мирни граждани? И то за да защитят интересите на олигарси като Петро Порошенко, Игор Коломойски или Ринат Ахмедов; както и тези на западните им покровители и ортаци като сина на вицепрезидента на САЩ Байдън, внедрен в управата на украинската държавна компания „Нафтогаз”?!

Ако Русия искаше да окупира Украйна, отдавна да го е направила. Британският „Телеграф”, позовавайки се на публикация в италианския „Република”, обяви, че в личен телефонен разговор с Барозу по повод новите санкции на ЕС срещу Русия, президентът на Руската федерация Владимир Путин е посочил и срока, за който би приключила една такава окупация: две седмици! Вестникът „случайно” е пропуснал останалата част от казаното от Путин: „ако ЕС засили санкциите срещу Русия”.

След като опълченците излязоха на брега на Азовско море и след завземането на Новоазовск се насочиха към пристанището Мариупол, дори на НАТО стана ясно, че Киев е загубил войната в Източна Украйна. Сега украинските военни замислят разгръщането на партизанско движение. Оказа се, че не Русия, а Украйна води „хибридна война”, за каквато се говори във „Визия 2020”.

Друг е въпросът, че информационната война, която Шаламанов представя като компонент на хибридната война, се води далеч преди той да стане министър на отбраната. И не Русия е измислила това понятие, както не е измислила и термина „психологически операции”. В сухопътните сили на САЩ има цял устав, посветен на тези операции, който периодично се обогатява с натрупания опит от конфликтите в различни региони на света.

Информационната война” и „психологическите операции” не се интересуват от истината, нито от това кой е прав, кой е виновен, а преследват неотклонно една цел: дискредитацията на противника и подбуждането на собственото му население и въоръжени сили за бунт срещу нарочения за „диктатор” президент. Путин е прав като казва, че и ЕС, и САЩ игнорират факта, че Киев атакува цивилни граждани в рускоезичните региони на Донецка и Луганска  области. Вместо да притиснат Порошенко и компания да преустановят геноцида над собственото си население, те приемат на вяра обвиненията на Киев, че опълченците в Източна Украйна са терористи и проруски сепаратисти. Неотдавна двете народни републики, Донецката и Луганската, обявиха, че са за единна държава.

Но не днешна Украйна, която иска да ги прогони или изтреби до крак.

Федерализацията на Украйна е спасение за самата нея. В противен случай ще престане да съществува и виновна няма да бъде Русия, а собственото й неонацистко ръководство. Кой се опита да забрани със закон регионалните езици в Украйна – Владимир Путин или Олександър Турчинов в качеството му на председател на Радата? Да не би на руснаците в Източна Украйна да беше предложена достойна алтернатива?

С досегашната си политика Украйна представлява опасност и за себе си, и за ЕС и НАТО, и за света като цяло. Следователно тя е опасна и за България.

Впрочем, България вече пострада от украинската разпуснатост, когато поредица от човешки грешки доведе до експлозията в АЕЦ „Чернобил” и облака с радиоактивни частици, разнесен от вятъра из цяла Европа, до България включително. Неотдавна БНТ излъчи документален филм, според който, вследствие на ядреното замърсяване от Чернобил, у нас са починали 1 млн. граждани. Основният акцент във филма е нехайството, проявено от тогавашните ни ръководители. Но защо авторите не са обърнали внимание на факта, че АЕЦ „Чернобил” не беше просто съветска, а украинска, на Украинската ССР атомна електроцентрала? След като днешна Украйна е правоприемник на УССР и на това основание претендира за Крим, подарен й през 1954 г. от Хрушчов, не следва ли да поеме и отговорността за ядрения инцидент в Чернобил?

Днешните български евро атлантици, които плачат за нарушаването на украинския суверенитет, защо не се сетят за починалите от украинския ядрен облак? Или пък за двата милиона българи, с които се стопи родината ни поради евроатлантически цивилизационни илюзии на шепа олигарси в най-твърдия смисъл на понятието?! Този инцидент никога не се свързва с Украйна, а винаги с СССР, в който тя беше съюзна, при това социалистическа република. Явно не е „политически коректно” това да се напомня на Киев, също както и за катастрофата на малайзийския „Боинг 777” от полет МН 17. Защо и на Запад замълчаха по въпроса? Нали им бяха предоставени черните кутии на сваления самолет? Обяснението може да е само едно: самолетът е бил свален от украински Су-25, с ракета въздух-въздух и огън от бордовото оръдие. А опълченците в Източна Украйна никога не са имали авиация. Фактът, че на самолета не е било разрешено да се издигне на 10 600 метра, извън обсега на Су-25, подкрепя твърденията, че инцидентът е дело на Киев и на дългата ръка на САЩ.

Очевидно черните кутии не са предоставили очакваните от ЦРУ „доказателства” за вината на Русия, иначе западните медии щяха да гърмят по темата „руска заплаха”.

През 2001 г. украинците свалиха „по грешка” един пътнически самолет на „Сайбириън еърлайнс”, летящ от Тел Авив за Новосибирск: първо отрекоха, после признаха, че са провеждали някакво военно учение, в което тренирали зенитно-ракетни екипажи за борба с въздушни цели.

Така че повече от разумно е „Визия 2020” да отиде в кошчето за боклук и едновременно с изтичането на мандата на генералния секретар на НАТО Расмусен, да си отиде и българската политическа „Плевнелиев-Шаламановщина”.

Ако трябва да сме честни, главната опасност за националната ни сигурност не идва отвън, а от собствените ни политически мишоци, които се напъват да прогризат чувала с орехите на българската държава.

Докато имаме такива, докато ги „избираме” да ни грабят и мамят, не се нуждаем от външни врагове. С такива субекти начело на държавата, тя все едно е обкръжена от варварите. Врагът не е пред портите, а зад тях!