Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 37 (2014) ЕДИННИ СРЕЩУ НАЦИОНАЛНАТА ОПАСНОСТ ГЕРБ

ЕДИННИ СРЕЩУ НАЦИОНАЛНАТА ОПАСНОСТ ГЕРБ

Е-поща Печат PDF

Предстоят парламентарни избори. Мисля, че това  са едни от най-важните през последните две десетилетия  избори. В тях ще трябва да се справим с изключително опасен национален враг – ГЕРБ. ГЕРБ е несъмнено партия на повсеместната корупция, но тя е много повече от това. Както вече имах случая да отбележа, тя носи в себе си  непосредствената опасност от фашизъм. Фашизмът е властта на примитивния антикомунизъм, който не признава нито закон, нито морал. ГЕРБ крие в себе си всички предпоставки за прерастването си в открито фашистка партия. Нейният лидер Б. Борисов всеки ден ни предлага доказателства както за своя примитивизъм, така и за своя безогледен антикомунизъм. Той вече се обяви и за водач  не на отделна партия, а на целия български народ. С други думи, нацистите у нас  вече си имат... фюрер.  Остава само кафявите батальони да вземат властта.

Положението следователно изисква да се обединят всички демократични сили, за да бъде спрян опасният устрем на ГЕРБ към държавната  власт. От тази гледна точка трябва да се оцени като съвършено правилно  изграждането на коалицията „БСП лява България”. В центъра на коалицията се намира БСП, която е най-голямата от партиите, разположени в ляво от центъра. Трябва да е ясно, че каквито и възражения да имаме срещу отделни действия и решения на тази партия, ние не можем да се справим с ГЕРБ без нейното активно и водещо  участие. Без БСП провалът ни в борбата срещу ГЕРБ  е гарантиран – поне на този етап.

Няма да отмина обаче обстоятелството, че коалицията „БСП лява България” е структурирана по не най-добрия начин. В коалицията има редица достойни партии, които не получиха достойно място в изборните листи. Ще си позволя някои примери. Лидерът на Партията на българските комунисти Васил Коларов е на седмо място в листата за София-област. Проявено е съвършено необяснимо пренебрежително отношение. Васил Коларов е внук на Васил Коларов – големия деец на българското и международното комунистическо движение. За левите избиратели неговото  име ще означава много повече от имената на някои от силно лансираните, но все пак не особено долюбвани активисти на БСП (няма да споменавам имена – те се знаят). Големият български патриот, видният строител на България, героят на социалистическия труд Иван Станев заема последното, 12-о място, в листата за Враца. За Българския парламент би било чест да има в своите редици личност като Иван Станев. Но това сега няма как да стане. Извън листите на коалицията остана и проф. Минчо Минчев, един най-ерудираните марксисти  у нас. Не получи съответно признание и ПП „Нова Зора”, която е една от големите ляво ориентирани патриотични партии, от каквито партии нашето общество има подчертана потребност. „Нова Зора” е в състояние да мобилизира за участие в изборите значителен брой свои привърженици. Не само председателят на партията Минчо Минчев, но и един Румен Воденичаров би могъл да допринесе съществено за изборния успех на коалицията.

Независимо от неблагополучните кадрови решения, участващите в коалицията партии не бива да се отказват от своето възможно най-активно участие в предизборната борба. На този етап те трябва да се борят не за собствените си партийни успехи, а за успеха на общонационалната борба  срещу ГЕРБ. Общият успех, успехът на коалицията, днес е по-важен от успеха на всяка от участващите в нея партии. Трябва при това да се има предвид, че за някои от политическите партии е успех дори самото им включване в  коалицията „БСП лява България”. Това означава, че те най-после излизат от изолацията, в която се намираха  досега. Като членове  на коалицията те ще могат да оказват полезно въздействие при изработване на общите национални позиции. Те ще имат своя ясен глас в заседанията на политическия съвет на коалицията, където ще се обсъждат предстоящите й политически задачи. На тази заседания представителите на присъдружените партии ще могат да разгърнат своя теоретичен и политически потенциал, което от своя страна ще повиши общественото признание за тяхната партия.

И така, преодолявайки огорченията, трябва да се вдигнем на упорита борба за възможно най-внушителен изборен резултат. При всички положения ние не бива да допуснем до властта най-мракобесническата партия ГЕРБ. Да допуснем да стане това, ще означава да се натоварим с най-тежък грях спрямо нашия трудов народ. Всички трябва да се проникнат от съзнанието, че ГЕРБ вещае  национална катастрофа за България.

9 септември 2014 г.