Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 37 (2014) УКРАЙНА БЕЗ ГРИМ

УКРАЙНА БЕЗ ГРИМ

Е-поща Печат PDF

• Походът на САЩ, ЕС и НАТО на Изток и как Русия успя да обясни, че не всичко им е позволено

Животът ме е научил, че нещата трябва да се възприемат такива, каквито са. Разбира се, и фантазиите, неизбежни като преживяване, дори и илюзиите, които имитират мечтателност, е опасно да живеят сами за себе си, подобно на дърво без корени. Освен това днешният опит или познание, до което сме се добрали, няма защо да се отлагат за по-честити дни, тъй като спестената истина – а тя е лично завоевание с възможности за обществен резонанс – би могла да е резултат както на вродена скромност и благоразумие, така и на страх от контрадействия на засегнатите.

Аз самият неведнъж съм разсъждавал върху това дали да кажа навреме истината, до която съм достигнал, или да я отложа за утре, тъй като то ще е „по-мъдро”. Верен на характера и нрава си, най-често съм споделял тази истина успоредно с нейното раждане в съзнанието ми, въобразил си, че читателят ще бъде неимоверно ощетен, ако не го „наградя” незабавно с плодовете на моето съждение. Зная, че други, по-мъдри от мен, предпочитат същата или подобна мисъл да зрее постепенно в главата им, да успокояват нервните й токове, да загладят ръбовете й, за да я изкажат по-възпитано, с по-добре подготвена самоотбрана. Вероятно тези хора са прави за себе си, но моята чувствителност е друга, а и темпераментът си казва думата.

В същото време истините, които възнамерявам да формулирам в няколкото мои нови публикации не са някакво грандиозно откритие, нямам повод да извикам „Еврика”, но те, истините, получили нова легитимация, са преживени искрено от мен и би ми се искало да са в синхрон с изводите на по-широката читателска публика.

Тази интродукция я правя, за да обясня поради какви причини споделям мисли, които ме вълнуваха това лято в едно ловешко село с предбалкански гори и камениста река, мисли, които сигурно не са докрай кристализирали. Селото се нарича Драгана и там бързата смяна на дневната жега с нощна прохлада и застудяване, запустелият околен декор, оглушителната тишина в селище, в което от половин век едва ли се е раждало дете, се смесваха, поне в моя свят, по странен начин, с най-последните световни събития: с гражданската война в Украйна; с безподобната русофобия, излъчвана от нашенския телевизионен екран, дирижиран от Големия брат; с арабския халифат на джихадистите от цял свят; с вакханалията в Либия и Чад; с предизборните речи на турския президент Ердоган; с изкривената усмивчица на Росен Плевнелиев, чиято роля на американски лакей е бележита; с разиграната умора на съзнателно изоставилия бръсненето Бойко Борисов, който вещае с балканска хитрина национален апокалипсис; с надменната поза, която скрива свръхамбициите и свръхуплахата на Сергей Станишев; с по детски топчестото лице на Михаил Миков, решил да смрази кръвта ни с новата си застрашителна и повелителна интонация; с комедийно-парадоксалните гастроли на Георги Близнашки, чийто „новоговор” предизвиква усещането за отказ от автобиография; с американския агент за влияние Франсоа Оланд - най-успешния днешен ликвидатор на социалната идея в Европа; с декоративната церемониалност и показната величавост в държането на Порошенко; с изказванията на Владимир Путин, на когото тепърва ще му се наложи да укрепва връзките на страната си с народните движения и основните партии в ЕС; накрая, с обречения хегемонизъм на Обама, решил да се добере до прозвището – „Най-опасен за своята държава и за планетата президент на САЩ”.

Какво се проясни през летните месеци

във връзка с гражданската война в Украйна?

Проясни се, че водещите конфликти в света все повече ги определят геополитиката, взаимоотношенията и противоречията между великите сили. В този аспект доминират англо-саксите, представлявани от САЩ и Великобритания, докато големите държави в континентална Европа прогресивно губят дори и наченките на независимото от САЩ поведение (немислимо е те да си позволят в новата ситуация своите самостоятелни ходове от времето на първата иракска война).

Еднополюсният свят, формирал се след ликвидирането на СССР продължава да съществува, но сърцевината му е дълбоко проядена. Човечеството очаква появата на многополюсен свят на фона на съпротивата, която оказва и ще оказва сегашният хегемон Вашингтон (подема на Китай, Русия, Бразилия, Индия, Казахстан, Египет, съществуването на световни и регионални съюзи като БРИКС, евроазийската общност и Митническия съюз, различните икономически обединения в Азия, Латинска Америка и Африка и др.).

Понастоящем най-верен и послушен съюзник на САЩ е Евросъюзът, по-точно, користно действащият му елит. А това в близко бъдеще ще породи мащабни контрадвижения в Европа и света с нов тип национална, социална и най-вече геополитическа насока.

Доколкото се чуват трезви гласове в ЕС, те идват предимно от среди на десницата, затова пък лидерите на левицата, може би с изключение на Италия, повече или по-малко демонстрират солидарност с демократите на САЩ и лично с президента Барак Обама. А това рязко намалява влиянието и авторитета на левите европейски партии и личности, обединени в своята общоевропейската партия на социалистите, за сметка на по-самостоятелно мислещите умове в Европа.

Подобно положение, както току-що подчертах, може да причини очаквани

процеси на дестабилизация, на дълбока криза в Европа

Може да повиши градуса на недоволство от погрешната политика на ЕС, от неговата сервилност пред САЩ и липсата на идеи, от отказа на брюкселските администратори да работят за създаването на обща самостоятелна армия на ЕС, различна от структурите на Северноатлантическия пакт. Последното е извънредно важно за бъдещето на Евросъюза: нонсенс е една политико-икономическа формация, обединила над 400 милиона европейци, да твърди, че е самостоятелна и независима, щом основният инструмент на сигурността й е НАТО - разширена форма на американските въоръжени сили. Несъстоятелен е доводът, че само НАТО може да гарантира сигурността на Европа. Защо гарантирането на тази сигурност да не е по силите на една бъдеща общоевропейска армия с възможности да кооперира усилията си с армиите на различни държави, включително и с тази на САЩ?

Без съмнение,

геополитическият фактор

това го илюстрира и развитието на процесите в Украйна през последните месеци, - все по-осезаемо ще диктува живота и на малките държави, включително вътрешната политика на малките страни-членки на ЕС, подарили на Брюксел по-голямата част от своя суверенитет. Все по-актуален ще става въпросът как всяка от малките държави да разполага, да се разпорежда с „остатъчния” си суверенитет – ето, това е разделителната линия между Унгария, Австрия, Чехия или Словакия, а също Финландия, които си позволяват да поставят националните ценности над наложените от Брюксел общоевропейски нормативи и между повечето малки европейски държави, в които парламентарно представените партии и техните лидери обгрижват преди всичко Вашингтон и Брюксел, конюнктурата в западната общност, и далеч по-рядко се сещат да заявят независими гледища.

Тук причислявам и елита на славянска, православна България, съгласил се да брани верноподанически американските интереси в страната и на Балканите. Колкото и да съм се надявал на промените, явно е, че проамериканската ориентация ще продължи да определя битието на нашия контингент, и по-конкретно на ЕС. Висшата администрация на Европейския съюз ще се оказва не само лоялна, но и силно зависима от Вашингтон.

За първи път еврочиновниците, във връзка с напрежението между Украйна и Русия, показаха като на длан, че отношенията между САЩ и ЕС са отношения между сюзерен и васал. Представата, че ЕС е крупен и сравнително самостоятелен съюзно-държавен субект рухна, тя беше отпровергана по всички линии.

Най-показателен пример е активното участие на Брюксел в подготовката на Украйна за асоцииране в ЕС, в това число и участието на ЕС в „цветната революция” на майдана като подставено лице на Белия дом. Американската страна вече призна, че през последните години е хвърлила пет милиарда евро за подготовка на украински паравоенни опозиционни формирования в държави-членки на ЕС: в Полша и прибалтийските републики. Западните демократи са уповаваха най-вече на крайно националистични, ксенофобски, антисемитски и антируски кръгове, за да реализират смяната на властта в Украйна.

От друга страна, Еврокомисията цели три години провеждаше преговори с президента Янукович за асоцииране на Украйна отново под диктата на задокеанската свръхсила, нарушавайки драстично принципите за асоцииране или приемане на нова държава в ЕС. За друга държава елитът на ЕС не би направил такъв груб компромис – да асоциира Евросъюза с Украйна, която е с рухнала и остаряла промишленост, с плачевни финансови резултати, с уникално господство на олигархията, със застрашително голям потенциал на неофашизма и крайния национализъм.

Защо ръководните личности на ЕС участват в похода на НАТО на Изток?

Най-невинното обяснение е, че се полакомиха за огромната като територия и население Украйна.

Преди седемдесет-осемдесет години и западнякът Адолф Хитлер – със съучастието на военни формирования от повечето европейски държави, тръгна на Изток, воден от намерението си да покори „житницата на Европа” и да осигури коридор към енергийните източници на Кавказ. Докато„цветната революция”, проведена на майдана в Киев, показа, че стратегическите планове на ЕС са били през 2014 г. в Украйна да бъде извършен преврат под егидата на САЩ. Преврат, чиито ударни отряди са същите младежи, обучавани в Полша и Прибалтика, предвождани този път от асове на украинските либерали и бандеровци. Както е известно, „цветната революция” на майдана завърши успешно – президентът Янукович беше смъкнат насилствено от власт, на негово място, също в нарушение на конституцията, беше наложен за изпълняващ длъжността президент Турчинов, а премиер стана Яценюк, посочен за този пост от зам.-държавния секретар на САЩ г-жа Нюланд.

Трудно е да се говори за защита - чрез преврата - на някакви по-специални европейски интереси. Единственото изключение би било да се внася без мито по-евтината продукция на ЕС, което ще доведе до допълнителен разгром на украинската икономика. Иначе още с началните реализации на киевския сценарий Еврокомисията (правителството) на ЕС изпадна в положението на провокатор, който създава или стимулира конфликти, опасни за световния мир, превърна се в коварен проводник на геостратегическите планове на Вашингтон.

На първо място, Еврокомисията включи Евросъюза в похода на САЩ и НАТО в източното направление с цел да бъде прокаран „санитарен кордон” около границата на Руската федерация, с възможности да се организират масови движения в Русия срещу Путин и Кремъл, а при военен сблъсък, да се скъси рязко разстоянието до столицата Москва.

На второ място, ЕС даде своя ”принос” за раздухване на антируска истерика в Украйна, за идването на власт на правителство, което прави от омразата към руснаците алфа и омега на украинската национална политика. Брюкелските бюрократи предоставиха след майдана държавното управление на антируските сили от Западна Украйна, като обезправиха в още по-голяма степен многомилионното население от етнически руснаци в Източна и Южна Украйна, на рускоговорещите в Украйна.

На трето място, лидерите на ЕС се намесиха безпардонно в най-важната зона на руско влияние и непосредствени интереси - Украйна, на което Русия не можеше да не откликне болезнено и пряко.

Каквато и демагогия да се прилага, колкото и да се отрича очевидното, няма как да не се види, че за Украйна се подготвя участта да е аванпост на Северноатлантическия пакт, т.е. да бъде пространство, населено с корпуси на НАТО за бързо реагиране и наситено с американски военни бази с далеч по-значим заряд от американските бази в бившите соцстрани на Източна Европа.

Барозу и съдружие безспорно са знаели, че участват в погазване на традиционни договорености между великите сили, че с намесата си в украинските дела разрушават архитектурата на световния мир. Знаели са какво се подготвя в Украйна с тяхно съдействие и какви ще са последиците, но те

предпочетоха да пожертват общоевропейската кауза

Последното, според мен, е престъпление спрямо нашия континент, и то без давност – рано или късно европейските народи ще подирят сметка от онези, които тъпчат завета на генерал Шарл де Гол за Европа на отечествата от Ванкувър до Урал, за Европа на хуманизма и цивилизационния напредък.

следва