Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 37 (2014) ИЗМЕРЕНИЯТА НА ЕДНА ИСТОРИЧЕСКА ДАТА

ИЗМЕРЕНИЯТА НА ЕДНА ИСТОРИЧЕСКА ДАТА

Е-поща Печат PDF

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 36

• Девети септември 1944 г. - 70 години

• Три източника и две вълни на реабилитация на фашизма

 

3. Световната икономическа криза и бедствените следствия

от реставрацията на капитализма като източник на фашизма.

Третият източник на реабилитацията на фашизма, станал основа за втора фашизоидна вълна в Източна Европа, в частност и в България, е както световната, и в частност европейската икономическа криза след 2007 г., така и бедствените следствия от реставрацията на капитализма в различните социалистически страни.

Наличието на маргинални неофашистки групи се превърна в нещо постоянно присъстващо в развитите западни страни през последните десетилетия. Предпоставките за тях обаче рязко се увеличиха през последните години. Неолибералният глобализиран капитализъм навсякъде постепенно демонтира предходни социални защитни механизми за по-бедните и слабите, увеличава своите противоречия в резултат на ускорено нарастващи неравенства, тресе се постоянно от най-различни кризи.

Според американското списание „Нешънъл интрист” (“Национални интереси”) възможни са два сценария, при които неофашистки сили може да заемат водещо място в различни европейски страни. Първият сценарий би могъл да се реализира при нова, по-силна финансова криза, водеща към колапс капиталистическата икономика. Ако не се увеличат рязко регулациите върху финансовия сектор, това остава открита възможност. Тя ще доведе най-вероятно до рязко увеличаване на центробежните процеси в ЕС, засилващ се национализъм, особено ако с крушение на банките и икономическия колапс рязко скочи безработицата, водеща до масово недоволство и безпорядъци, при които сега  обединения от дясно и ляво центристки партии като ЕНП и ПЕС не успеят да създадат жизнеспособна противодействаща коалиция. Това може да доведе до тотално разочарование от „старите партии” и „старите политици” и търсене на изкупителни жертви.

Втори възможен сценарий е серия от големи терористични атаки от ислямски терористи, евентуално с „мръсни” (ядрени) бомби в европейски градове, което може да създаде тежка политическа криза и вълна на враждебност срещу всички мюсюлмани, живеещи в Европа и вслушване в гласа на радикално десни популистки партии. (7)

Като оставим настрана тези два сценария обаче, следва да отбележим, че независимо от това дали именно те, или някакви други фактори, могат рязко да засилят процеса. А той и сега тече в различни форми в отделните държави.

В страни като България възникват предпоставки за втора фашизоидна вълна, родена както от остротата на кризата, така и от провала на обещанията и изтикването встрани на ударните антикомунистически сили на СДС, активни при реставрацията на капитализма през 90-те години на 20 век.

Никога в историята на България мащабите на ненавист, на омраза, на песимизъм, на недоверие към другия не са били така големи. Над един милион българи страдат от депресия. Всеки четвърти се нуждае от психиатрична помощ. Налице е разпад на социални общности и атомизация на общесвото, неувереност в утрешния ден, усещане за отчужденост. Олигархизацията на политическата система от групи отделни едри капиталисти създава непрекъснатото усещане за „задкулисно” дърпане на конците на нашия живот и поражда параноично конспиративно съзнание, при което всичко, което става в обществото, изглежда само маска на действията на могъщи сили, криещи се зад него. Всевъзможни политици-популисти вече започнаха да сочат ту в една, ту в друга посока образите на тези зли сили, които, разбира се, в техните обяснения са какви ли не превъплъщения на сатанизираните „комунисти” и „ченгета”.

Изхода от такова състояние, в което човек се чувства ужасно, ражда идеята за потребността от силна личност, от усещане за „стабилност” и „порядък”, а това води до създаване на изкуствени общности на основа ненавистта към конструирания образ на общия враг. Този тип социално-психологическа среда през 30-те години на 20 век ще роди в Германия нацистката партия и феномена Хитлер.

При това положение у нас  маргинализираните активни антикомунистически сили, които бяха във властта през 90-те години и се провалиха, изтикани бяха встрани, сега си търсят самооправдание за станалото. И ако това самооправдание през 90-те години беше сатанизацията на поведението на онова, което те наричат „комунисти” и „ченгета” преди 1989 г., сега се оказва, че същите тези „комунисти” и „ченгета” са виновни и за ужасяващите и престъпни действия при реставрацията.

Според ирационалната антикомунистическа логика, която виждаме дори в изявления на президента Плевнелиев, „комунистите” са виновни най-напред, че са наложили „комунизма” след 1944 г., а сега са виновни, че са наложили капитализма след 1989 г., като самите те са станали капиталисти. „Комунистите” и „ченгетата” играят при тази втора вълна на антикомунизъм и фашизоидност ролята на евреите по времето на Хитлер, за които Сартър пише, че „Ако евреите не съществуваха, те щяха да бъдат измислени”. Това обяснява и парадоксалните характеристики на протестите срещу правителството през втората половина на 2013 г. и началото на 2014 г. В тях имахме връщане към лозунги от типа на „кой не скача е червен”, „лустрация”, „свобода или СССР”, а антикомунистът Сугарев обявява отново за пореден път през последния четвърт век гладна стачка. Желю Желев пък се ядосва, че след 1989 г. не е забранил БСП, а интелигентът антикомунист Стефан Цанев се вайка защо не били „окървавили прехода” в началото, т.е. не изтрепали в някоя Вартоломеева нощ колкото се може повече привърженици на бившата комунистическа партия.

Агресивни групи започнаха четвърт век по-късно

втори етап на преименуване на определени обекти, както стана с поредния опит да бъде преименуван Благоевград.

На този втори етап виждаме своебразно парадоксално вербално фашизоидно поведение на либерално-капиталистически интелигенти като Желев и Цанев. Това благоприятства и възхода на политически сили на основата на конструирането на враг и на популистки лозунги и вождистка организация на партията; влизането в публичното пространство чрез серия от скандални действия, привличащи вниманието както партиите на Мусолини и Хитлер.

Всъщност всички основни партии, които излизат на сцената и печелят гласове, които влизат в парламента, имат популистки, вождистки и хейтърски характер. Така е с РЗС на Яне Янев, „Атака”, ГЕРБ, „България без цензура”.

Още в края на 20-те и началото на 30-те години на 20 век в Европа раждането на фашизма е обяснявано неведнъж именно във връзка с условията на тежки кризи, които водят до декласация и лумпенизация на милиони хора, превърнати в  плячка на политици популисти, които изобретяват етнически или расов враг. Това става възможно и в най-образованата и най-развита икономически страна в Европа след Първата световна война – Германия. Сега го наблюдаваме в нова ситуация в най-различни страни в условията на криза, безработица, засилено движение на работна ръка. Дори във Великобритания младежката безработица е около 20 %. Има деиндустриализация и колапс на традиционната база на социалдемокрацията, силна ерозия на профсъюзите. Както и през 30-те години на 20 век, налице е огромна концентрация на богатствата, сливане на финансовия с промишления капитал и грамадни корпорации, които рязко засилват въздействието си върху политическите процеси. Традиционните леви и десни партии губят подкрепа сред избирателите. Рязко нарастват протестните настроения навсякъде по света. Известно е, че идването на фашистите на власт след „Дългия поход” на Мусолини през през есента на 1922 г. в Италия е предшествано от мощни стачки и акции на протест през 1920-1921 г. Подобна ситуация има в началото на 30-те години в Германия; засилва се и подкрепата за радикално леви и десни организации и движения. Никога след Втората световна война националистическите сили в Европа не са били толкова силни. Нараства евроскептицизмът и Европейският парламент и Еврокомисията са възприемани от нарастващ брой хора като брюкселска олигархия, представляваща богатите в Европа.

По признанието на неоконсерватори дори като Франсис Фукуяма либералната демокрация е в криза и ражда олигархични режими. А добре известно е, че в условията на капитализма именно тежката икономическа криза в епохата на либерална демокрация ражда фашизма през 30-те години. Днешният финансилизиран капитализъм навсякъде демонстрира нарастващо неравенство и загуба на легитимност на досегашните институции на либералната демокрация.

Неслучайно навсякъде в Европа обществената тежест на ултрадесните радикали нараства, появяват се фашизоидни групировки.

В Латвия по улиците на Рига всяка година на 16 март с мълчаливото съгласие на властите е узаконен денят на легионите „Вафен СС”, воювали на страната на хиглеристите по време на войната, и техни бивши участници и привърженици провеждат тържествен марш събор на този ден, охранявани от полицията. (8) В Унгария неофашистката партия „Йобик” спечели близо 17 % при изборите през 2010 г. и 20.8 % през 2014 г. Неофашистката партия „Златна зора” в Гърция влезе в парламента и има силни позиции в армията, полицията, съдебната система. В Полша през ноември 2012 г. две ултрадесни организации се сляха в единно „Национално движение” по време на организиран от тях т. нар. Марш за независимост, в който участваха над 30 000 души.

Две крайно десни партии в Австрия, включващи и стари и нови симпатизанти на нацизма, спечелиха почти 30 % на изборите през 2008 г. с антиимигрантска и антиевропейска платформа, отнемайки много избиратели на традиционните социалдемократи и Народната партия. Националистическият „Национален фронт” във Франция се превърна във водеща сила при европейските избори през 2012 г. В уж благоденстваща Норвегия намиращият се под влиянието на фашистки идеи Андерс Брайвик извърши масово убийство. Говори се за появата и нарастващата мощ на фашистки групировки дори в Швеция, където крайно дясната и популистка Sverigedemokraterna („Шведски демократи”) има представители и в шведския, и в Европейския парламент. (9) Подобна ситуация наблюдаваме в различна степен и в останалите европейски страни.

Добре известно е, че пожарът и изгарянето са типични за фашизма. Германският нацизъм изгаря Райхстага и използва това за антикомунистически лов на вещици. В България се горят къщите на ятаци и партизани. През кървавата 1923-1926 година в България първоначалните прояви на българския фашизъм са давене на техни противници в шлепове на Марица и горене в софийските пещи. В тези пещи намира смъртта си учителката Ана Маймункова.

Нацистите-радикали от „Десния сектор”, привърженици на Степан Бандера в Украйна изгориха в Профсъюзния дом в Одеса 46 души живи само защото не са съгласни с тях, така, както немските нацисти изгарят свои противници в крематориумите. И у нас, и по света бе направено всичко възможно това да се забрави бързо или подложи на заблуждаващи интерпретации. Стотици невинни граждани, включително и деца, са избити в Източна Украйна, но също остават незабелязани от западните медии. Така както Хитлер забрани веднага германската комунистическа партия след идването си на власт в Германия, така и днешното украинско управление забрани Комунистическата партия на Украйна, а преди това премахна правото на другите народи в страната да говорят на своите езици. Всъщност в Украйна бандеровците и „Десният сектор” специално бяха отгледани от западни спонсори с цел дебалансирането и хвърлянето в хаос на тази страна, превръщането й в инструмент за изтощаване и противопоставяне на Русия и Германия, а с тях и на останалата част на Европа. Виждаме, че неслучайно Полша играе особена роля в този процес, както го прогнозира стратегически и Фридман.

В крайна сметка, в резултат на всички тези фактори, наблюдаваме в различни форми и на различни места и у нас, и в други страни на Европа появата на групи, хора партии, които или реабилитират в една или друга степен фигури и действия от времето на някогашния фашизъм или със своето поведение демонстрират характеристики, които можем да открием именно при този фашизъм.

7. Kershaw, Ian. Gnosts of Fascist Past, In: The National Interest, March/April 2011

8. Александров, Валерий. По улицам Риги вновь маршируют фашисты, В: http://www.russkie.org/index.php?module=fullitem&id=28804&utm_source=twitterfreed&utm_medium=facebook, 19.03.13

9. The Rise of Swedish Fascism, In: http://libcom.org/news/rise-swedish-fascism-30052014, 30.05.2014